№ 1332
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110211803 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. М. ИЛ., ЕГН ********** с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.СРЕДОРЕК 8, вх.Б , ет.2 , ап.11 срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
013891 от 08.07.2021г. издадено от Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР,
ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г, с което на Б. М.
ИЛ., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“, за нарушение на
чл.174 ал. 3 от ЗДвП на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 2000лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата се съдържат доводи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на ЗАНН. Излага подробни
аргументи, че НП не посочва подробно мястото на извършване на нарушението. Сочи, че
автомобилът не е бил в движение. Моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Б., която
пледира за отмяна на НП, доколкото счита, че между АУАН и НП има съществени
разминавания и е посочена различна дата на нарушението.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.06.2021 г. около 23:30 часа свидетелят Х. и свидетелят М., служители на ОПП-
СДВР, се намирали в патрулен автомобил, движещ се по бул. „Никола Петков" с посока на
1
движение от бул."Братя Бъкстон" към бул."Цар Борис III" и на кръстовището с ул. „Ал.
Пушкин" спрели на червен сигнал на светофара. На същото място и по същото време, по-
напред в колоната като първа кола, се намирал и жалбоподателят И., управляващ лек
автомобил АУДИ А 4 с per № *******, собственост на свидетелката И.Ш., която също
пътувала в автомобила. Светофарът на кръстовището светнал зелено, но автомобилът не
потеглил, а стоял на място. Впоследствие потеглил, спрял в средата на кръстовището, а от
патрулния автомобил подали светлинен и звуков сигнал, като сигнализирали по този начин
на водача, че следва да спре за проверка. Същият отбил и спрял. На водача било
неколкократно предложено да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 №20142, но той отказал.
За констатираното нарушение свидетелят Х. съставил на жалбоподателя АУАН №
АА950100/ 26.06.2021г., в който било посочено, че на 26.06.2021г. жалбоподателят отказал
да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-013891 от 08.07.2021г. издадено от Г.В.Б. на длъжност
НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР упълномощен с 81213-
515/14.05.2018 г, с което на Б. М. ИЛ., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“, за нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП на основание чл.174 ал.3 пр.1 от
ЗДвП - Глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца..
В НП било посочено, че деянието е извършено на 26.05.2021г., като не става ясно как и
защо наказващият орган е приел, че на тази дата жалбоподателят И. е отказал да бъде
тестван за наличие на алкохол в кръвта.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетелите Х., М. и Ш., както и от наличните по делото писмени доказателствени
материали, приобщени по реда на чл.283от НПК, които съдът кредитира.
Противоречие се констатира между показанията на свидетелката Ш. от една страна и
показанията на служителите на ОПП СДВР – М. и Х. от друга относно обстоятелството
канен ли е водачът на автомобила да даде проба за алкохол. Съдът кредитира показанията на
служителите на МВР, доколкото те са логични, вътрешно непротиворечиви и изясняват
важни обстоятелства от предмета на доказване. И двамата служители са категорични, че
водачът неколкократно е поканван да даде проба за алкохол, съответно да бъде тестван, но
той е отказвал. Изолирани в този смисъл се явяват показанията на свидетелката Ш., която
твърди, че на Б.И., с който живее на семейни начала, не му е предлагано да даде алкохолна
проба, съответно, че не е слизал от автомобила. Останалите двама свидетели са категорични
в своите показания, съответно е и житейски логично на водач с неадекватно поведение,
премрежен поглед и лъхащ на алкохол, според показанията на М., и клатушкащ се да бъде
проверен за употреба на алкохол. Не се подкрепят и твърденията на свидетелката Ш., че
водачът не е напускал автомобила, което се доказва от показанията на служителите на ОПП
СДВР, които възстановиха ясен спомен за инцидента. Поради тези съображения съдът
2
категорично установи, че със своите свидетелски показания Ш. се опитва да облекчи
процесуалното поведение на своя партньор и не изнася факти, които да съответстват на
обективната действителност. Поради това нейните показания не бяха кредитирани в
противоречащите им на съобщеното от М. и Х. части.
Останалите доказателства са непротиворечиви в своята цялост и не следва да бъдат
анализирани подробно.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, видно от
приложените удостоверения и заповеди за компетентност, но при допуснато съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и е
формално основание за отмяна на НП.
Според разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на МПС, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство или не изпълни предписанието за
медицинско изследване за концентрацията на алкохол в кръвта, се наказва с "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 2 години и с глоба в размер на 2000 лева. Но за да е
съставомерен отказът на лице да бъде тествано за употреба на алкохол, то трябва да се
установи, че това лице е водач на МПС, а не пътник, пешеходец или лице с друго качество,
освен водач, управлявал МПС към момента на проверката. В случая това е обективно
установено от наличните по делото доказателства. Не се споделят възраженията в жалбата,
че автомобилът не е бил в движение към момента на проверката. За това са категорични
свидетелите М. и Х., а и самата свидетелка Ш. съобщава, че автомобилът е бил на пътното
платно, спрял на червен светофар като първа кола и е бил спрян от полицаите, които са им
разпоредили да отбият.
В случая безспорно се доказва, че жалбоподателят е бил водач на МПС, бил е спрян за
проверка и е отказал извършването на алкохолна проба. Доказано е и, че на 26.06.2021г.
водачът е отказал да бъде тестван за алкохол.
Въпреки тази констатация обаче съдът намира, че е допуснато съществено процесуално
нарушение при определяне на датата на нарушението в НП, където е посочено, че то е
извършено на 26.05.2021г., а в АУАН е посочена съвсем различна дата – 26.06.2021г. Това
3
разминаване в месеца на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение,
което ограничава съда както при извършването на контрол върху НП, така и
жалбоподателят да разбере всички елементи на административнонаказателното обвинение.
Неспазването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено нарушение, доколкото
води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл.
59-63 ЗАНН следва да установи дали е извършено описаното в наказателното постановление
административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното действие
или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото
като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на
съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление
административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното
административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН.
Дори и да се приеме, че е допусната очевидна фактическа грешка като за дата на
извършване на нарушението е посочена 26.05.2021г., ЗАНН не регламентира института на
очевидната фактическа грешка при издаване на наказателно постановление и/или ред за
поправянето й, нито допуска инцидентното й установяване и преодоляване в съдебното
производство по чл. 59 и сл. ЗАНН. По въпроса, НПК /чл.248а/ не е субсидиарно приложим
съгласно чл. 84 ЗАНН; като в случая не намира приложение и разпоредбата на чл.53, ал.2
ЗАНН, тъй като грешката е допусната в НП, а не в АУАН. В съдебното производство, съдът
е единствено овластен да провери наказателното постановление, както е издадено, и въз
основа на официалния му текст, подписан от наказващия орган, да приеме, че
жалбоподателят е санкционира за нарушение, извършено на посочената в него дата, което в
конкретния случай не се установява. Видно от самия АУАН и доказателствата по делото
нарушението е извършено на 26.06.2021г. Неправилното посочване на датата на
нарушението води до липса на задължителен реквизит от съдържанието на НП – формален
недостатък, който не може да се счита саниран чрез АУАН, тъй като актът не е неразделна
част от НП. Такава разпоредба, която да ги интегрира няма, а и подобното сливане не е
допустимо предвид различните процесуални функции на акта и наказателното
постановление в административнонаказателното производство и санкционния негов
характер. Този формална нередовност по чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН в случая представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като неправилното посочване в НП на дата на
отказа да се даде алкохолна проба, която е и дата извършване на нарушението–26.05.2021г.,
вместо установената при съставянето на АУАН и от събраните по делото доказателства,
съществено нарушава правото на защита на санкционирания, който има право да разбере на
коя точно дата се твърди, че е извършил вмененото му нарушение, за да организира
защитата си по него. Недопустимо е едва в съдебно заседание да се установява кога
действително е извършено нарушението, вкл. въз основа на АУАН , ако това не е посочено
4
конкретно в НП. При липсата на тъждественост във фактическите установявания в АУАН и
в НП, съдът намира, че в случая задължителният по чл. 57, т.5 ЗАНН реквизит не е
надлежно формулиран, като води до липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението
и конкретните обстоятелства при които е извършено, което сочи не само на нередовност на
наказателното постановление от формална страна, но съществено засяга правото на защита
на нарушителя. В този смисъл вж. Решение № 6983 от 23.11.2018 г. по адм.д. № 8180/2018г.
на Административен съд – София.
В свое Решение № 6896 от 10.11.2015 г. по адм.д. № 5713/2015г. на Административен
съд – София излага мотиви за сходна хипотеза, че посочването на точната дата на
нарушението, освен за определяне на приложимия закон ( чл. 3, ал. 1 ЗАНН) е от значение и
за началото на сроковете по чл.34 ЗАНН, както и за изтичането на абсолютната погасителна
давност за административнонаказателното преследване, за които съдът следи служебно.
Неспазването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е винаги съществено процесуално
нарушение в административнонаказателното производство, защото води до ограничаване
правото на защита на административнонаказаното лице, а също така прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Ето защо НП подлежи на отмяна.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, който не претендира
такива и не представя доказателства за извършването им, съответно не му се следват.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-4332-013891 от 08.07.2021г.
издадено от Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г, с което на Б. М. ИЛ., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“, за нарушение на чл.174 ал. 3
от ЗДвП на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 2000лв и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град,
в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5