Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: …260080…………………. Година 2021г. Град П., обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. П. ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 04. 03.
2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА МАРИАНА ДИМИТРОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр.
д . № 866 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от А.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***
,против ОД на МВР П. , с административен адрес пл. „С.“ № 3, представлявана от старши комисар И.Т.. В хода на съдебното производство са
конституиране трети лица помагачи / ТЛП/ на страната на ищеца , а именно – П.Л.К. *** , пл. „С. „ № 2, И.Т.Н. ***
, пл. „С. „ № 2 и Комисия за защита от дискриминация с административен адрес в гр. С.
, бул. „Д.Ц. „ № 35.
С Решение №
260149/ 14. 10. 2020г. на районен съд П.,постановено по гр. д. №
2561/2019г. по описа на същия съд, предявения иск
е отхвърлен,като неоснователен.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна
жалба от ищеца в
първоинстанционното производство А.Г.Г.,
ЕГН **********. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност
на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения иск.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна ОД на МВР П. . В отговора се оспорва въззивната жалба . Искането е
да бъде потвърдено решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно .
В открито съдебно
заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното решение , които
са посочени във въззивната жалба , като
взе предвид становището на страните и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, прие за установено
следното :
Въззивната жалба
е процесуално допустима .
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна.
С първоначалната
искова молба районния съд е сезиран с
три обективно съединени иска :
- иск за установяване на нарушение
по Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.);
- иск за осъждане на ответника да
преустанови нарушението, да възстанови положението преди нарушението и да се
въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения;
- иск за обезщетение за неимуществени вреди;
Исковете са положителни установителни ,с
правно основание на исковете по чл. 124
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 71 ал.1 т.1 , т. 2
и т. 3 от Закона за защита от
дискриминация/ ЗЗДискр./
В хода на
съдебното производство пред районния съд ищеца е направил отказ от исковете за
установяване на нарушение по Закона за
защита от дискриминация, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и
да възстанови положението преди нарушението, както и от иска за обезщетение за неимуществени вреди
.
С Определение №
2510/ 03. 09. 2019г. на районен съд П. е
прекратено производството по отношение
на тези искове . Производството по делото
е продължило единствено по отношение на иска за осъждане на ответника да се
въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения по Закона за защита от дискриминация.
І.Какви
обстоятелства са изложени в исковата молба в подкрепа на иска и какво е
направеното искане ( петитума на
исковата молба ) .
В исковата молба
ищеца е посочил ,че на 10. 10. 2017г.
е подал сигнал в Окръжна прокуратура П.
за неправомерни действия по служба , спрямо него, на дежурния служител на смяна в Районно управление на полицията /
РУП/ П..
На 16. 12. 2017г. двама служители на
РУП П., И. Н. и П.Л.К., го посетили в
домът му в гр. П.. Попитали го дали
той е подал жалба срещу дежурния в РУП
, след което поискали да видят и задържали личната му карта. Същият ден друг
служител на РУП му връчил призовка за явяване
в РУП на следващия ден 17. 12. 2017г.
в 13, 00ч. , като му обяснил ,че
целта на призоваването била да му бъде
върната личната карта. На въпроса на ищеца защо вместо да му връчват призовка
не му върнат личната карта , служителя на МВР му отговорил ,че дежурния искал
да му се извини лично ,че не си бил свършил служебната работа.
На следващия ден 17. 12. 2017г. в 13, 00ч. ищеца се
явил в РУП П. , където му бил съставен
акт за административно нарушение. По време на съставянето на акта служителите
на МВР Н. и П.Л.К. се държали грубо с
него. Заплашили го ,че ще бъде задържан
за 24 часа като , употребили
по отношение на него следните
изрази – „давай да го връзваме „, „ставай да те обискирам „, „ставай горе
въшльо“, „ ще го задържа, дразни ме
много“ ,“ще те задържа за 24 часа ,бе „
, „ ще ти се моля ли аз бе, ще ти се моля ли бе
„.
В исковата
молба ищеца твърди ,че създадената от
служителите на МВР враждебна среда спрямо него представлява акт на дискриминация на основата на признака
„ убеждения „. Твърди се,че акта на
дискриминация е записан на компактдиск.
Искането , което е
направено е да се осъди ответника да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни
нарушения по Закона за защита от
дискриминация.
ІІ.Нормативна
уредба на поставените въпроси в казуса и
разрешения на съдебната практика по тези въпроси.
В чл.2 т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. е посочено,че целта на закона е да осигури на всяко лице равенство пред закона,
равенство в третирането и възможност за
участие в обществения живот, ефективна
защита от дискриминация ;
В чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. примерно са изброени признаците
на пряка или непряка дискриминация. Един от тези признаци е дискриминация на
основата на „убеждения “. Текстът
препраща към всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор,по който РБ е страна.
В чл. 4 ал. 2 и ал. 3
от ЗЗДискр. са дадени легални определения на понятията „пряка дискриминация „ и „непряка
дискриминация“.
„Пряката дискриминация“ е определена ,като поставянето на едно лице ,на основата на признаците по чл. 4 ал.1
от Закона ,в по-неблагоприятно
положение( по –неблагоприятно третиране) в сравнение с друго лице или лица
при сходни обстоятелства.
„Непряката дискриминация“ е
определена,като по-малко благоприятно третиране или поставяне в особено
неблагоприятно положение,произтичащо от привидно неутрални разпоредби, критерий или практики.
В Параграф1 т.7 на
ДР на ЗЗДискр. е пояснено какво означава „неблагоприятно
третиране“,като е казано,че това представлява всеки акт, действие или бездействие, които водят
до по-малко благоприятно
третиране на едно лице спрямо друго ,на
основата на признаците по чл. 4 ал. 1, или
могат да поставят едно лице в особено неблагоприятно положение в
сравнение с други лица или лице .
В чл. 9
от ЗЗДискр. е посочено,че в производството по защита от
дискриминация страната,която твърди,че е дискриминирана следва да представи факти,въз основа на които
може да се направи предположение,че е налице дискриминация. След представянето на такива факти ответната страна
трябва да докаже,че принципа на равно третиране не е нарушен.
В съдебната си
практика ВКС многократно се е произнасял по въпросите за същността и правните характеристики на
дискриминационните признаци по чл. 4
ал.1 от ЗЗДискр. , както и по
въпросите за пряката и непряката дискриминация по чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от
ЗЗДискр. (виж Р. № 3
/22. 07. 2013г. по гр. д. № 534/2012г. на ІV-то гр.отд. на
ВКС; Р. № 153 /14. 06. 2010г. по гр. д. № 6/2009г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС; Р.
№ 244 /14. 08. 2012г. по гр. д. № 777/2011г. на ІV-то гр.отд. на
ВКС; Р. № 428 /13. 05. 2010г. по гр. д. № 1207/2009г. на ІV-то гр.отд. на
ВКС;)
ВКС еднозначно
приема ,че от значение за установяване на дискриминация е обективно
съществуващия недопустим противоправен резултат,независимо от това дали
при осъществяване на противоправната
дейност са спазени или са нарушени съответни нормативни изисквания .Приема
се също така ,че акта на дискриминация
следва да се преценява с оглед
на дискриминацията на друго лице при сравними сходни обстоятелства .
В Решение № 511 от 27. 07. 2010г. по гр. д. №
587/2009г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС е направен анализ на правната норма на
чл. 9
от ЗЗДискр.Прието е следното…… Нормата има процесуален характер и разпределя доказателствената тежест в
производство за защита от дискриминация. Основната доказателствена тежест
е възложена на ищеца. Той е длъжен да докаже фактите ,от които може
да се направи обосновано предположение,че налице дискриминация . Само в този случай законът възлага
доказателствената тежест на ответника,
който следва да установи и докаже,че принципа на равно третиране не е нарушен. Неизпълнението
от страна на ищеца на възложената му от закона
доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на иска. С нормата на чл. 9 от ЗЗДискр. е въведен облекчен доказателствен режим по
отношение на ответника по иска в
сравнение с режима по чл. 154 ал.1 от ГПК. Ответникът следва да докаже
възраженията си против иска за това,че принципа на равно третиране не е
нарушен,само в случай,че ищеца представи доказателства от които може да се презумира вероятната основателност на иска.
ІІІ.Правни
изводи .
Предявеният иск е
неоснователен с оглед разпоредбата на
чл. 9 от ЗЗДискр. От събраните по делото доказателства не може да се направи обосновано предположение ,че на 17. 12. 2017г.
посочените в исковата молба двама служители на
МВР са извършили въобще някакъв
акт на дискриминация , включително такъв на принципа „ „убеждения .
Действително , по
време на съставянето на акта за административно нарушение служителите на МВР са употребили спрямо
ищеца непристойни думи , които явно са
дали отражение върху честта и достойнството на ищеца , върху неговото
самочувствие, засегнали са чувството му за справедливост, предизвикали са
основателен страх от възможността за
задържането му под стража. Това обаче не
означава „неблагоприятно третиране „
на основата на дискриминационен признак,по смисъла на чл. 4 и параграф 1 т. 7 от ЗЗдискр. За да има
неравенство в третирането на основата на принципа „убеждения „ трябва едновременно ( кумулативно
) да са осъществени
следните предпоставки :
1/ Действието, бездействието или съответния акт
на лицето или органа , който е причинил дискриминацията да са имали за цел и да са дали дали пряко или косвено отражение върху
субективната представа и знанията на физическото лице, обект на дискриминацията
, за определени икономически , политически, социални или обществени отношения
,представляващи убеждения на това лице за тези отношения;
2/ По неблагоприятното третиране трябва да е
съпоставимо с други лица или лице ,при
сравними сходни обстоятелства на неравенството в третирането;
По делото
липсват доказателства за осъществяване и на двете предпоставки на
закона .
От съдържанието на
разговора, който е проведен между ищеца и служителите на МВР по време на съставянето на акта за
административно нарушение,на 17. 12. 2017г. се установява ,че действията
на служителите на МВР не са дали отражение върху политическите, икономическите
или социалните убеждения на ищеца . Техните
действия представляват изпълнение на служебни задължения по санкционирането на
неправомерно поведение на ищеца, но по- никакъв начин действията на служителите
на МВР не са имали за предмет въздействието върху определени убеждения на ищеца ,нито пък са дали пряко или косвено
отражение върху такива убеждения .
Не е
налице и втората предпоставка на закона , а именно – действията на служителите
на МВР да са поставили ищеца в по – неблагоприятно положение в сравнение с друго лице или лица при
сравними сходни обстоятелства . За това изискване
на закона в исковата молба нито има твърдения ,нито са изложени обстоятелства .
По тези
съображения и на основание чл. 271 ал.
1 от ГПК решението на районния съд ще следва да се потвърди ,като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 23 т. 4 от Наредбата за заплащане на
правната помощ ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на
ответника по въззивната жалба ОД на МВР П., сумата 100 лв. , представляваща юрисконсулско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260149/ 14. 10. 2020г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 2561/2019г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** , да
заплати в полза на ОД на МВР П. , с
административен адрес пл. „С.“ № 3,
представлявана от старши комисар И.Т.,
сумата 100 лв. , представляваща
юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщението на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: