Р Е Ш Е Н И Е
№
26.06.2020г., град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №451 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление №451077-F 492656/22.07.2019 г. на *** НА ОТДЕЛ
„***“ В ДИРЕКЦИЯ „***“ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ В ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ *** ООД с
БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева,
на основание чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за
извършено нарушение по чл.36 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице
е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ***. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила: НП е връчено на лице без надлежна
представителна власт и след изтичане на значителен срок от време, считано от
неговото издаване, както и че е издадено след изтичане на срока по чл.34 ал.3 ЗАНН; към настоящия момент не съществува дружество с наименованието „***“ ООД,
а такова с наименованието „М.П.“ ЕООД. Наред с това, оспорва приетата в хода на
административнонаказателното производство фактическа обстановка, като изтъква,
че нито в 15:15 часа, нито – в 16:15 часа, в процесния търговски обект е била
извършена проверка по правилата на ДОПК, включително – съответен служител на ***
не се е легитимирал като такъв, при закупуване на стоки от процесния търговски
обект. Оспорва и годността на съставения Протокол за извършена проверка от
05.06.2019г. като счита, че същият не отговаря на изискванията на чл.50 ДОПК, в
т.ч. – че не съдържа данни по чл.50 ал.1 т.6 и т.7 ДОПК, както и че не е подписан
от надлежно упълномощен или оправомощен представител на проверяваното лице, а
от работник, за когото не е ясно дали има задължения да борави с фискални
устройства. Изтъква, че ***равеното от страна на дружеството възражение не е
взето предвид, както и че не са изложени съображения в тази връзка от страна на
административнонаказващия орган; посочва, че не е обсъдено и приложението на
чл.28 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на издаденото НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от ***
на дружеството и упълномощен защитник, които поддържат жалбата и изложените в
нея съображения. Допълват, че така, както е описано нарушението /в АУАН и НП/,
същото е неконкретизирано, тъй като чл.36 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /по-нататък ще
бъде именувана съкратено - НАРЕДБАТА/ предвижда общо 6 хипотези, никоя от които
не е изрочно посочена и за никоя от които, не са събрани доказателства от
страна на актосъставителя и административнонаказващия орган; отбелязват, че в
описанието на нарушението е посочено, че Фискалното устройство /ФУ/ се е
намирало на ремонт, но от свидетелските показания по делото следва, че макар и
в неработещо състояние, към момента на проверката, процесното ФУ всъщност се е
намирало в търговския обект; считат, че по този начин е ограничено правото на
защита на санкционираното дружество, тъй като не са посочени надлежно
обстоятелствата на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Пледират за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на ***равените по делото
разноски.
За ответната страна се явява съответен юрисконсулт, който счита, че в хода
на административнонаказателното производство са спазени процесуалните правила и
е издадено Наказателно постановление, което е законосъобразно и правилно.
Пледира същото да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
След като прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и
в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № F 492656/14.06.2019 г. от
страна на П.Г.П. – инспектор по приходите при ЦУ на ***, в присъствието на
свидетеля Р.Н.А. *** ООД – П.М.Ц.. Съставен е за това, че при извършена проверка
на 05.06.2019 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС на *** закуска „***.“, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, експлоатиран
от „***“ ООД с ЕИК: *** е установено, че не за всеки заплатен в брой артикул се
издава фискална касова бележка от кочан с касови бележки, по време на ремонт на
фискалното устройство с ИН на ФУ № ***. Видно от сервизен протокол с дата
07.06.2019 г., фискалното устройство модел
„***“ с ИН на ФУ № *** и ИН на ФП № *** е било на ремонт в сервизна
фирма „***“ ООД с ЕИК ***. При извършена контролна покупка от проверяващия екип
в 15:15 часа за 1 брой бургер „***”+ пържени картофки на стойност 4.89 лв. и ***
грозде кен на стойност 1.79 лв., на обща стойност 6.68 лв., заплатени в брой от
П.Г.П. – ИП с една банкнота от 10 лева и една монета от 0.20 лв. на ***–
готвач, същата е приела плащането, върнала ресто, но не издала фискална касова
бележка от кочан, който е наличен в обекта. Горното се потвърждава от
предоставения кочан с касови бележки към момента на проверката в 16:15 часа, от
който е видно, че са издадени 3 броя касови бележки от 05.11.2016 г., като до
момента на проверката няма издадени касови бележки от него за 05.06.2019 г. За
установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка №
0373093/05.06.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 ДОПК.
Описаното е квалифицирано като нарушение по чл. 36, ал. 1 от НАРЕДБАТА. При
съставяне на АУАН не са ***равени възражения; такива не са постъпили и по реда,
и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН. След изтичането на същия срок /19.06.2019г./ е
подадено възражение от страна на *** на дружеството, в което са оспорени както
приетите в АУАН факти и обстоятелства, така и правната квалификация на
извършено нарушение.
Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната в АУАН фактическа
обстановка, а от друга страна е счел ***равените от страна на нарушителя възражения
за неоснователни. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление,
с което на „***“ ООД с БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на
700 /седемстотин/ лева, на основание чл.185 ал.1 вр. чл.118 ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.36 ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното
Наказателно постановление - издадено от компетентни лица /л.41 – 43 от делото/.
Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, касаещи
редовното протичане на административнонаказателното производство. Въпросите по
връчване на издаденото НП следват неговото издаване и в този смисъл,
евентуалното му връчване на лице без съответна представителна власт или евентуалното
му връчване значително време след неговото издаване, нямат никакво значение на
плоскостта на въпроса за законосъобразността на санкционния акт; от друга
страна, очевидно в случая дружеството-жалбоподател надлежно е реализирало
правото си на жалба срещу издаденото НП, т.е. дори от тази гледна точка, по
никакъв начин не е било ограничено в упражняването на правата си, в хода на
административнонаказателното производство. Що се отнася до изказаните съмнения,
че НП е издадено след изтичане на срока
по чл.34 ал.3 ЗАНН – същите са ***ълно голословни, поради което и не следва да
бъдат коментирани. На следващо място, промяната в правноорганизационната форма
на дружеството – неговото преобразуване от „***“ ООД - в „М.П.“ ЕООД, също не
повлиява в отрицателна насока редовността на административнонаказателно
производство, още повече, че второто, се явява правоприемник на първото
дружество. По-нататък, административнонаказващият орган действително не е
изложил съображения във връзка с неприемането на ***равените от страна на
нарушителя възражения, но същевременно – подробното излагане на такива съображения,
не се и дължи; аналогично е положението и с преценката на
административнонаказващия орган доколко са налице условията за приложението на
чл.28 ЗАНН. На следващо място, действително, посочената като нарушена
разпоредба на чл.36 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., в относимата й към
05.06.2019г. редакция, съдържа общо 6 точки:
„Продажбите/сторно операциите се
документират с касови бележки от кочан в случаите:
1. на спиране на захранващото ***режение;
2. на извършване на експертиза на
ФУ от БИМ;
3. по време на ремонт на ФУ за
вписаното в паспорта време;
4. при блокирало ФУ/ИАСУТД поради
нарушена дистанционна връзка с ***, за не повече от 48 часа от блокирането;
5. при блокирала ЕСФП поради
прекъсване на връзката между нивомерната система и централното регистриращо
устройство, с изключение на продажбите на течни горива в данъчна група
"В";
6. при нефункциониране на
фискалното устройство поради временна неработоспособност на софтуера за
управление на продажбите в търговския обект, до отстраняване на повредата;
времето, през което софтуерът е неизправен, се удостоверява от лицето по чл. 3
и лицето, поддържащо софтуера.“
Следва да бъде подчертано, че юридическата прецизност несъмнено предполага,
при наличието на 6 точки в една алинея, онази/онези от точките, които намират
приложение в съответния случай, да бъде изрично посочена. Това не е сторено в
настоящия случай, но от друга страна Съдът счита, че не е и довело до
ограничаване правото на защита на нарушителя, в т.ч. – до съществено нарушение
на процесуалните правила по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН досежно обстоятелствата
на твърдяното нарушение по чл.36 ал.1 от НАРЕДБАТА. Този извод следва, тъй като,
от една страна, в обстоятелствената част на АУАН/НП изрично е посочено, че се
касае за Фискално устройство, изпратено за ремонт – дори в тази връзка са
посочени допълнително представени от страна на дружеството данни – Сервизен
протокол от 07.06.2019 г.; следователно, касае се за хипотезата на чл.36 ал.1
т.3 от НАРЕДБАТА. От друга страна, независимо дали към момента на извършената
от страна на органите на *** проверка, ФУ е присъствало физически в търговския
обект, нефункционалното му състояние автоматично поражда задължението по чл.36
ал.1 от НАРЕДБАТА за издаване на касова бележка от кочан – извод, който следва
от систематичния анализ на т.1 – 6 от ал.1 на чл.36 от НАРЕДБАТА, от който се
разкрива несъмнената воля на Законодателя във всеки случай на невъзможност ФУ
да бъде използвано за издаване на съответна касова бележка – такава да бъде
издавана от кочан. Именно това е общото в законодателната идея, намерила
отражение в коментираните шест точки: въпреки невъзможността на ФУ да бъде
използвано по предназначение, все пак продажбите да се документират, за целите
и нуждите на данъчното законодателство. Ето защо, при съвкупното отчитане на
тези съображения Съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не се
явява ограничено; отново следва да бъде подчертано, че юридическата прецизност
е предполагала да бъде изрично уточнено, че се касае за нарушение по чл.36 ал.1
т.3 от НАРЕДБАТА – „по време на ремонт на
ФУ за вписаното в паспорта време“, но във всеки случай, обстоятелствата на
твърдяното нарушение са достатъчно обстойно описани в АУАН/НП, като за „М.П.“
ЕООД не възниква невъзможност да разбере в какво нарушение, въз основа на кои
факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
а още по-малко – да реализира правото си на защита.
Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното
производство не разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради което Съдът
приема, че издаденото Наказателно постановление се явява формално
законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства
- показания на свидетелите П.Г.П., Р.Н.А., И.Ц.Г.и писмени доказателства /л.9 –
10, л.19, л.29 – 40 от делото/. Показанията на свидетелите П., А. и Г. Съдът
преценява като непредубедени и добросъвестни. Същите са относително подробни и
изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Единственото
противоречие, което се установява при съпоставката на показанията на
разпитаните свидетели е относно обстоятелството дали по времето, когато св.П. е
извършил т.нар „контролна“ покупка в 15:15 часа, ФУ на търговския обект е
присъствало физически в същия или вече е било изпратено по куриер, за сервизно
обслужване в гр.***. Според показанията на св.П., малко преди да извърши
контролната покупка, ФУ е било опаковано и изнесено от търговския обект
/очевидно, във връзка със споменатото сервизно обслужване/, а според показанията
на св.Г. – по време на контролната покупка, ФУ все още се е намирало в обекта,
но предвид настъпила повреда, не се е използвало, а е било подготвено за
изпращане в обслужващ сервиз. Така изтъкнатото противоречие Съдът приема като
несъществено, тъй като е ирелевантно дали фискалното устройство физически е
присъствало в търговския обект по време на контролната покупка, при положение,
че се е намирало в нефункционално състояние поради повреда - а това се
установява по безспорен начин от показанията както на тримата свидетели, така и
от представените писмени доказателства по сервизно обслужване, извършено спрямо
ФУ № ***. На плоскостта на чл.36 ал.1 от НАРЕДБАТА, с правно значение се ползва
не физическото присъствие на ФУ в търговския обект, а функционалната му годност,
даваща възможност да бъдат надлежно издавани съответните документи за
извършвани продажби, а щом такава годност не е налице – се поражда и
задължението, съдържащо се в споменатата правна разпоредба. Поради това,
въпреки наличието на отбелязаното противоречие в свидетелските показания, което
Съдът приема за несъществено, същите следва да бъдат приети с доверие, още
повече, че в тяхна подкрепа са, както вече се отбеляза, представените писмени
доказателства по сервизно обслужване на ФУ, както и съставените Протоколи за
извършена проверка /ПИП/ от страна на органите на приходите. Тук е мястото да
бъде отбелязана една особеност на ПИП от 05.06.2019г. Съдът намира, че същият
съдържа всички изискуеми реквизити по чл.50 ал.2 ДОПК, както и че е надлежно
съставен по реда на чл.50 ал.3 ДОПК, поради което и следва като цяло да бъде
кредитиран. Единствената част, в която не може да бъде взет предвид е тази, в
която се описват обстоятелства и факти, предхождащи времевата рамка на
извършваната проверка /16:15 часа – 17:45 часа/, а именно – тези, свързани с
извършването на т.нар.контролна покупка /“Издават
ли се фискални касови бележки от ФУ…/. Това е така, защото съобразно чл.50
ал.1 ДОПК „ Протоколът, съставен по
установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на
правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и
изявления и установените факти и обстоятелства.“, а от друга страна, чл.50
ал.2 т.6 и 7 ДОПК поставят изисквания да бъде отбелязан точния период от време за
извършване на проверката, както и включените в същия период, действия.
Следователно, в светлината на систематичното тълкуване на разпоредбита на чл.50
ал.1 ДОПК и чл.50 ал.2 т.6 и 7 ДОПК, коментираният Протокол не може да бъде
доказателство за извършени действия, ***равени изявления, установени факти и
обстоятелства, както преди, така и след началния, респ. – крайния час на извършената
проверка. В останалата си част обаче, ПИП от 05.06.2019г. следва да бъде
кредитиран, а наред с това, следва да бъде подчертано, че фактите и
обстоятелствата по извършването на процесната контролна покупка се установяват
по достатъчно убедителен начин от показанията и на тримата разпитани по делото
свидетели. Също така следва да бъде особено отчетливо подчертано, че т.нар.
контролна покупка, на практика има неформален характер и се отличава от
обичайния случай на потребителска покупка доколкото се извършва от контролен
орган, като наред с това, има за цел и основание извършване на проверка дали се
спазват определени изисквания на Закона. Ето защо, обстоятелството, че
контролната покупка предхожда извършването на проверка от страна на органите на
***, е повече от разбираемо, като същевременно, липсват изисквания за
конкретната времева отдалеченост на контролната покупка спрямо последвалите я
действия по започнала вече, проверка.
На следващо място, както от свидетелските показания по делото, така и от
представените ПИП от 05.06.2019г. /в очертаната по-горе част/, ПИП от
14.06.2019г., писмени доказателства по сервизно обслужване на ФУ № *** и
Декларация от лице работещо по трудово правоотношение – И. Ц.Н./понастоящем – Г./,
Съдът намира за установено по безспорен начин, че на 05.06.2019г. в 15:15 часа
св.П.П. е извършил, в качеството на инспектор по приходите при ЦУ на ***,
контролна покупка на храна и ***итка, от търговски обект – *** закуска „П.М.Ц.“,
експлоатиран от „***“ ООД /понастоящем – ЕООД/, като по същото време,
обслужващото ФУ в търговския обект е било в нефункционално състояние, поради
повреда; въпреки това, обслужилата свидетеля *** в обекта – св.И. Г., не
отразила документално продажбата чрез издаване на касова бележка от кочан;
последното се установява по несъмнен начин и от свидетелските показания на П., А.,
Г., така и от ПИП от 05.06.2019г., в който е отразено, че последната продажба,
документирана по този начин в обекта, предхождаща извършването на проверката от
страна на ***, датира от 05.11.2016г.
При така установените факти и обстоятелства, Съдът намира, че нарушението по чл.36 ал.1 от НАРЕДБАТА,
за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на „***“ ООД
/понастоящем – ЕООД/, се явява доказано по несъмнен начин. Без значение е дали
се касае за пропуск на работника И. Г. или за недоглеждане/грешка от нейна
страна, при положение, че ФУ, обслужващо търговския обект е било в
нефункционално състояние – в този случай, издаването на касова бележка от кочан,
е било задължително. Като не е изпълнено това задължение, предвид извършеното
нарушение на чл.36 ал.1 от НАРЕДБАТА, правилно административнонаказващият орган
е пристъпил към налагане на имуществена санкция на основание чл.185 ал.1 ЗДДС,
съобразно която административнонаказателна разпоредба, „На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба -
за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.“. По отношение на размера на имуществената санкция – 700
лева обаче, Съдът съобрази, че се касае за първо подобно нарушение и че не са
налице аргументи, обосноваващи размер над посочения по-горе, минимален такъв.
При липсата на подобни аргументи, уместно и справедливо е било налагането на
имуществена санкция в минималния размер – 500 лева.
Ето защо Съдът намира, че Наказателното постановление се явява правилно,
освен в частта относно размера на имуществената санкция, в която част следва да
бъде изменено чрез нейното намаляване до 500 лева. Случаят не може да се
разглежда като „маловажен“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като обществената
опасност по правило не е елемент от административнонаказателната отговорност на
едноличните търговци и юридическите лица, която има за правопораждащ юридически
факт неизпълнението на задължения към държавата или общината – чл.83 ал.1 ЗАНН.
Същата отговорност е безвиновна, обективна и по съображения за по – ниска
обществена опасност на деянието, тази отговорност не може да бъде изключена,
още повече, че в конкретния случай обществената опасност е типична за
разглеждания вид нарушение.
Предвид този изход на административнонаказателното производство, при
отправено искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган, следва на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3
вр.ал.1 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП вр.чл.27е НЗПП да бъде осъдено „М.П.“ ЕООД с
БУЛСТАТ: ***, да заплати по сметка на ЦУ на *** паричната сума в размер на 120
лв. /сто и двадесет лева/, представляваща ***равени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ***.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 - 5 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №451077-F 492656/22.07.2019 г. на *** НА ОТДЕЛ „***“
В ДИРЕКЦИЯ „***“ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ В ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ***, с което
на „***“ ООД с БУЛСТАТ: *** /понастоящем - „М.П.“ ЕООД с БУЛСТАТ: ***/ е
наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева, на основание
чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено
нарушение по чл.36 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, КАТО НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 700 /седемстотин/
лева – на 500 /петстотин/ лева.
На основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 вр.ал.1 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП вр.чл.27е НЗПП ОСЪЖДА „М.П.“ ЕООД с БУЛСТАТ: ***, да
заплати по сметка на ЦУ на *** паричната сума в размер на 120 лв. /сто и
двадесет лева/, представляваща ***равени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в
14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: