Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 19.03.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през
две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Шейтанова
мл. съдия Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното гр. дело № 5783 по
описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 8.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 70847/ 2014 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 56 състав, „РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/“ ЕАД- гр. София /ЕИК ********/
е осъдено да заплати на В.М.Л. /ЕГН **********/ на основание чл.57, ал.1 ЗПУПС
сумата 1 353.79 лева, представляваща обща стойност на извършени на
30.05.2014 г. и 31.05.2014 г. в гр. София пет броя неразрешени платежни
операции с банкова дебитна карта “Maestro” N ********, ведно със законната
лихва от 19.12.2014 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 1 355.35 лв. Със същото решение „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД /ЕИК ********/ е осъдено да заплати на В.М.Л. /ЕГН **********/
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 62.99 лв., представляваща лихва за забава
за периода 1.07.2014 г.- 14.12.2014 г., начислена върху главницата от 1 353.79
лв., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 75 лв.
и за датата 30.06.2014 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД е осъден да заплати на ищцата В.Л. сумата 492.21 лв.- разноски
по делото, съобразно уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК ищцата В.Л. е осъдена да заплати на ответника „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД сумата 3.30 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Постъпила
е въззивна жалба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД- гр. София /ответник по делото/- с конституиран във въззивното
производство при условията на чл.227 ГПК правоприемник „О.Б.Б.“ АД- ***, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете и в частта за
разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна В.М.Л. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски
за въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от В.Л. осъдителни
искове по чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД- за горепосочените суми,
като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Съгласно
разпоредбите на чл.57, ал.1 и ал.2 ЗПУПС /в приложимата към 31.05.2014 г.
редакция, отм. 2018 г./, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът
на платежни услуги възстановява на платеца незабавно стойността на
неразрешената платежна операция и когато е необходимо, възстановява платежната
сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението
на неразрешената платежна операция, незабавно след приключване на процедурата
по чл.56, но не по- късно от 21 дни след получаване на уведомлението по чл.55.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал /писмени доказателства/
обосновава извод на въззивиния съд за наличие на визираните в чл.57, ал.1 ЗПУПС
/в приложимата към 31.05.2014 г. редакция, отм. 2018 г./ предпоставки за
уважаване на иска.
Установява
се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че въз основа на
отправено от ищцата искане на 22.05.2003 г. между страните бил сключен Договор
за издаване и обслужване на дебитна карта Maestro № ********, по силата
на който ответникът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД се задължил да открие и
поддържа за ищцата В.Л. банкова сметка ***, като издаде и банкова дебитна карта
срещу задължение на ищцата да заплаща съответни такси.
Не
е спорно по делото, а е видно и от представената справка за транзакции по
картата на ищцата Л., че на 30.05.2014 г. и на 31.05.2014 г. чрез издадената й
от ответника банкова дебитна карта са извършени транзакции, като са изтеглени
следните суми: на 30.05.2014 г. в 14.57 ч.- сумата 400 лв. от терминално
устройство ПОС е гр. София, ул.“А********, Базар „Герена“, ЦКБ; на 30.05.2014 г.
в 15.19 ч.- 200 лв. от терминално устройство /ТУ/ в гр. София, ул.“********в
казино Милениум, ПИБ; на 30.05.2014 г. в 15.20 ч.- 200 лв. от ТУ в гр. София,
ул.“********в казино Милениум, ПИБ; на 30.05.2014 г. в 16.40 ч.- 253.79 лв. от
ТУ в гр. София, ул.“********магазин Т- маркет, РБРБ; и на 31.05.2014 г. в 06.34
ч.- 300 лв. от ТУ в гр. София, ул.“********, магазин, Уникредит.
На
9.06.2014 г. ищцата подала в ответната банка възражение за оспорване на петте
неразпознати транзакции /описани по- горе/, като с писмо- отговор изх.N 47544/ 20.06.2014 г. банката
й отказала възстановяване на посочените суми, поради нарушение задълженията на
картодържателя по чл.53, т.3 ЗПУПС /след получаване на платежния инструмент
ползвателят на платежни услуги трябва да предприеме всички разумни действия за
запазване на неговите персонализирани защитни характеристики/.
След
подадения от ищцата сигнал до ответника за процесните 5 неразпознати транзакции
дебитната й карта е преиздадена на 11.06.2014 г.
На
24.06.2014 г. е подадено ново заявление от ищцата до ответната банка- с искане
за преразглеждане на неразпознатите от нея транзакции, на което е даден отговор
изх.№ 53245/ 11.07.2014 г.
за потвърждаване становището на банката, изложено в първия отговор.
Въз
основа на подадена от ищцата на 28.07.2014 г. жалба до Помирителната комисия за
платежни спорове при Комисия за защита на потребителите /КЗП/ е образувано
помирително производство N 32/ 2014 г., по което е издадено Помирително
предложение N 32/ 17.11.2014 г. от комисията,
прието само от ответника по делото.
Основният
наведен в жалбата на ответника довод за освобождаването му от отговорност по
чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./ се основава на твърдения, че оспорените от ищцата транзакции са извършени с дебитната й карта
посредством въвеждането на коректен ПИН- код и прочитане на магнитната лента на
пластиката, което отхвърля съмненията за компрометиране на картата и
използването й от неоправомощен държател, поради което и за банката същите са били автентични.
Извършването по този начин на операциите обуславяло извод, че картодържателят е
проявил небрежност при съхранението на картовите данни. Поради това и според въззивника наличието на груба небрежност при
използване на картата е основание за освобождаването му от отговорност за
евентуално настъпилите за ищцата вреди.
Съгласно
чл.51, ал.1 ЗПУПС /отм./, платежната операция е разрешена, ако платецът я е
наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие се
приема, че платежната операция не е разрешена. ЗПУПС /отм./ регламентира
задължение на ответника, като доставчик на платежни услуги, да извършва
единствено разрешени операции /ако операцията е неразрешена се дължи
възстановяване на стойността на платежната операция/, като отговорността му
възниква по силата на законовата норма и при реализиране на предвидените в нея
предпоставки.
Разпоредбата
на чл.57 ЗПУПС /отм./ предвижда
задължение за банката да възстанови стойността на неразрешена платежна
операция, извършена без нареждане на ползвателя на платежната услуга.
Според
правилото на чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./, банката- издател отговаря пред
картодържателя за размера на цялата стойност на неразрешената банкова операция.
Предвидени са в закона и хипотези за намаляване или изключване отговорността на
банката- само в случаите, в които картодържателят е допуснал небрежност при
използване на платежния документ, като при допусната лека небрежност
отговорността намалява- чл.58, ал.1 ЗПУПС /отм./, а при допусната груба
небрежност или умисъл отговорността се изключва изцяло- чл.58, ал.2 ЗПУПС
/отм./.
Съгласно
чл.56, ал.1 ЗПУПС /отм./, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е
разрешавал изпълнението на платежна операция, доставчикът на платежната услуга
носи доказателствената тежест за установяване автентичността на платежната
операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че
операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък. Според
ал.3 на същата норма, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е
разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги
използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната
операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама,
или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си
по чл.53 ЗПУПС /отм./.
Предвид
тази нормативна регламентация и съобразно предвидените в чл.154 ГПК общи
правила на доказването /всяка страна е длъжна да установи фактите, от които черпи
благоприятни за себе си последици/, в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно главно доказване релевантното обстоятелство, че операциите
са наредени от ищцата, респ. че тя е проявила груба небрежност при използване
на платежния инструмент, като не е изпълнила задължението по чл.53, т.3 ЗПУПС /отм./
след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия
за запазване на неговите персонализирани защитни характеристики.
Въззивният съд
споделя окончателния извод на СРС, че ответникът не е провел пълно главно
доказване- съгласно императивното изискване на закона, че процесните операции
са наредени от ищцата, както и че тя е допуснала груба небрежност или умисъл
във връзка със запазване персонифициращите данни на дебитната карта, при чието наличие
банката може да бъде освободена от отговорност- съгласно чл.58, ал.2 ЗПУПС /отм./,
или лека небрежност, при която отговорността на банката да бъде намалена-
съгласно чл.58, ал.1 ЗПУПС /отм./.
Според
посоченото по- горе в чл.56, ал.3 ЗПУПС /отм./ е изрично предвидено, че
регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен
инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е разрешена от
платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.53 ЗПУПС /отм./. Не обосновава извод
за неизпълнение задължението на картодържателя по чл.53, т.3 ЗПУПС /отм./ и
обстоятелството, че при петте платежни операции ПИН- кодът е въведен успешно.
Задължение на
банката е било да осигури платежен инструмент, който да не допуска неразрешени
платежни операции. Ответникът- в качеството
на кредитна институция и доставчик на платежни услуги по смисъла на чл.4 ЗПУПС
/отм./, издаващ платежни инструменти, е длъжен да осигури максимална защита на
предлагания платежен инструмент от възможна нежелана интервенция на трети
недобросъвестни лица в операционната система на ползвателя на платежния
инструмент. Липсват данни да са използвани от банката всички
механизми за защита на дебитната карта при евентуалното й неоторизирано
използване, каквито са кодиране на информацията, записана върху лентата на
картата, ПИН- код за оторизация, дневен лимит на плащанията с картата, забрана
да се ползва една и съща карта на две устройства едновременно, известяване по
имейл и др. Не се установява в конкретния случай от
доказателствата и ответникът да е положил дължимата грижа като доставчик на
платежни услуги, като е изискал получаването на резултати от извършена вътрешна инспекция на банкоматите или ТУ, от които са осъществени
спорните транзакции, или на протоколи за одит на същите, както и извършването
на проверка дали посоченият АТМ- терминал е оборудван с камера за
видеонаблюдение, и др. подобни.
Съгласно чл.56 ЗПУПС /отм./ в тежест на
банката е да докаже, че картодържателят не е положил разумна грижа /грижата на
добър стопанин/, за да опази персоналните характеристики на платежния
инструмент, като въвеждането на верен ПИН- код не е достатъчно доказателство,
че не е положена дължимата грижа.
Следва да се отбележи в тази връзка, че
посоченото в отговорите на ответната банка по повод направените от ищцата
рекламации, не отразява коректно постъпилите в банката данни относно
извършените с процесната дебитна карта на 30.05.2014 г. и 31.05.2014 г.
операции, отразени в писмо на „Борика- Банксирвиз“ АД от 27.02.2015 г.,
адресирано до „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД /л.62- 63 от делото на СРС/, тъй като неразрешените платежни
операции действително са пет, но освен тях са извършени още седем /или общо 12
операции/ операции, регистрирани в журналните файлове на авторизационната
система на „Борика- Банксирвиз“, включващи освен успешно
плащане на ПОС- терминал и успешно теглене от АТМ- терминал, също и неуспешен
опит на ПОС- терминал- поради недостатъчна наличност, справка за наличност, и неуспешен
опит на АТМ- поради недостатъчна наличност. Посочените данни са аргумент за
съмнителна автентичност на извършените на процесните две дати платежни
операции.
Правилни,
при така установената фактическа обстановка, са изводите на СРС, че ответникът
не е установил при условията на пълно главно доказване ищцата да е действала в
някоя от визираните в чл.58, ал.1 и ал.2 ЗПУПС /отм./ хипотези- платецът не е
успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента или
неразрешените платежни операции са причинени от платеца чрез измама или с
неизпълнението на едно или повече от задълженията по чл.53 ЗПУПС /отм./,
умишлено или поради груба небрежност. Не се установява извършването на процесните
пет транзакции при измама от страна на ищцата /независимо от данните за
образувано досъдебно производство, не е налице влязла в сила присъда за това,
като липсват и предпоставки за произнасяне на гражданския съд по реда на
чл.124, ал.5 ГПК/, както и умишлено предоставяне от страна на ищцата на картата
и/или ПИН- кода на трето лице или достъп на трето лице до тях, поради проявена
от ищцата груба небрежност.
Относно
отговорността на доставчика за неразрешените платежни операции следователно
приложение следва да намери общото правило на чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./, като
сумите по тези операции следва да бъдат възстановени от ответната банка изцяло.
Предявеният от В.Л. иск е основателен за сумата 1 353.79 лв., поради което и
правилно е уважен с обжалваното първоинстанционно решение.
Основателен е и акцесорният иск
на В.Л. по чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като ответната банка е изпаднала в забава при
изпълнение на задължението да възстанови процесната сума за главница след
изтичането на 21 дни от уведомлението за неразрешените платежни операции /арг.
чл.57, ал.2 ЗПУПС /отм.//, а именно на 1.07.2014 г., поради което и дължи лихва
за забава за периода 1.07.2014 г.- 14.12.2014 г. в определения от СРС размер.
Конкретни доводи срещу основанието и размера на тази претенция в жалбата на
ответника не се съдържат, поради което и въззивният съд не дължи излагане на
други мотиви в тази насока.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ответника
доводи, първоинстанционното решение като правилно в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
При
този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да
заплати на въззиваемата страна сумата 400 лв.- разноски за платено за
въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 8.02.2016
г., постановено по гр.д.№ 70847/ 2014 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 56
състав, в обжалваната част, в която
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД- гр. София /ЕИК ********/- с правоприемник „О.Б.Б.“
АД- *** /ЕИК ********/, е осъдено да заплати на В.М.Л. /ЕГН **********/ на
основание чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./ сумата 1 353.79 лева, представляваща
обща стойност на извършени на 30.05.2014 г. и 31.05.2014 г. в гр. София пет
броя неразрешени платежни операции с банкова дебитна карта “Maestro” N ********,
ведно със законната лихва от 19.12.2014 г. до окончателното плащане, и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 62.99 лв., представляваща лихва за забава при
плащане на главницата от 1 353.79 лв., дължима за периода 1.07.2014 г.-
14.12.2014 г., а също и в частта
относно присъдените на В.М.Л. разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 492.21
лв.
ОСЪЖДА „О.б.б.“ АД- *** /ЕИК
********/- правоприемник на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД- гр. София /ЕИК ********/, да
заплати на В.М.Л. /ЕГН **********/ сумата 400 лв. /четиристотин лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 70847/ 2014 г. на СРС, ІІ ГО, 56 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.