Р Е Ш Е Н И
Е №9
гр.Силистра, 02.02.2021
година
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, с участието на прокурор……..……..,като разгледа
докладваното от съдия М.Славова адм.дело №205 по
описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Г.А.Б. ***, подадена чрез
представители по пълномощие адв.Др.Ч. и адв.М.Д. *** (л.9-л.10), срещу Заповед №342з-848/04.09.2020г.
на Директора на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с която му е наложено
едно общо дисциплинарно наказание, в хипотезата на чл.197 ал.3 т.2 ЗМВР, по вид
„писмено предупреждение“,за срок от шест месеца,за установени две отделни
дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР. Първото от тях е
квалифицирано като „лошо изпълнение на
заповед на пряк ръководител“,съгласно регулацията от чл.199 ал.1 т.3 ЗМВР, а
второто - като „пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“, съгласно чл.
199 ал.1 т.5 от ЗМВР. Оспорена е законосъобразността на дисциплинарно-наказва-щата
заповед, като с жалбата се поддържат отменителните
основания по чл.146 т.3, т.4 и т.5 АПК, вкл. оплакване за явна несправедливост
на наложеното наказание, което е въпрос за приложението на материалния закон. Релевираните административнопроизводствени
нарушения са сведени до твърдения за непълнота на установените факти, което
било довело до недоказаност на фактическите състави на процесните
нарушения на служебната дисциплина, легнали в основата на атакувания акт. В
съдебно заседание, след запознаване с представената по делото преписка, се
конкретизират нарушенията на регламентираната дисциплинарна процедура с
чл.205-чл. 211 ЗМВР, във вр. с издадената по
законовата делегация от чл.215а от с.з. Инструкция
№8121з-470/27. 04.2015г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР /Обн.ДВ,бр.34/15г.,изм.ДВ,бр.25/17г./-
занапред само Инструкцията, както следва: 1.
Проверката по чл.205 ал.2 ЗМВР била разпоредена
срещу дисциплинарно разследващ орган, състоящ се от трима членове, а не срещу
жалбоподателя, респ. срещу всеки от членовете на ДРО, при изричната регулация
от чл.194 ал. 4 ЗМВР за строго личния характер на дисциплинарната отговорност; 2. Служителят не е бил уведомяван (официално призоваван за запознаване),съгласно чл.207 ал.11 ЗМВР,за възможността да
упражнява правата си по чл.207 ал.8 ЗМВР,вкл. да се за- познава със заповедта
за образуване на дисциплинарното производство срещу него, с обобщената
справка,изготвена от дисциплинарната комисия,както и с всички събрани в
производството материали; 3. С
оспорената заповед била накърнена нормативната цел на дисциплинарнарната
отговорност, изведена от чл.6 от Инструкцията, тъй като жалбоподателят бил
наказан не защото е извършил нарушение на служебната дисциплина, а защото е
отстоявал изразеното от него вътрешно убеждение и не се е поддал
на упражнен върху личността му натиск; 4.
В нарушение на задължителното изискване от чл.206 ал.1 ЗМВР, на оспорващия е
била отнета възможността да бъде изслушан от ответния орган или да даде писмени
обяснения след запознаване с обобщената справка, която е с обем от повече от 50
листа и материалите в дисциплинарната преписка, съдържаща 850 листа, за което
му било осигурено време от 14:25ч. до 14:40ч. на 02.09.20г. в кабинета на
Директора на ОД МВР Силистра. За тези обстоятелства е съставен Протокол рег.№342з-12615/03.09.2020г. (л.423); 5. Неизпълнената
заповед №342з-1247/06.12.2019г. на дисциплинарно-наказващия орган,който е и
Директор на ОД МВР-Силистра,сама по себе си представлявала нарушение на чл.207
ал.3 и ал.6 ЗМВР,защото интервенирала независимостта
на ДРО и вътрешното убеждение на всеки един от неговите членове,вкл. на
жалбоподателя. С оглед на всичко това се настоява за отмяна на обжалваната заповед
и за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът
по жалбата - Директорът на Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Силистра, чрез
представител по пълномощие гл. юрисконсулт В.А. (л.925),в писмено
становище по делото (л.926-л.929) и в писмени бележки (л.1022-1028),поддържа
неоснователност на оспорването.Счита, че обжалваната заповед е
законосъобразна,като издадена от компетентен орган;при стриктно спазване на
нормираната дисциплинарна процедура;при правилно приложение на материалния
закон,вкл. в частта за индивидуализиране на наказанието, както и в съответствие
с неговата цел.Намира за изцяло ирелевантно оплакването,
че дисциплинарното производство било водено срещу колективен орган /ДРО/ при законовия
регламент от чл.194 ал.4 ЗМВР, тъй като при образуване още на производството са
посочени изрично имената и длъжностите на тримата членове на ДРО вкл. тези на жалбоподателя
и са издадени заповеди, ангажиращи персоналната им отговорност,каквато е и
оспорената по делото.Неизпълнената заповед, представляваща съставомерен
елемент от процесните дисциплинарни нарушения, съставлявала
разпореждане за събиране на допълнителни доказателства, съгласно чл.56 ал.3 от
Инструкцията, което изцяло опровергавало твърденията на жалбоподателя, че му
вменявала задължение да извърши действия против вътрешното си убеждение, защото
въпросите, чието изясняване се целяло с нея, били вече подробно изследвани от
ДРО и обсъдени. Като не е извършил никакви действия за нейното изпълнение, в
частта ѝ за събиране на нови доказателства и изясняване на изрично
посочените в същата въпроси, свързани с отговорността на разследвания от ДРО (чиито член е бил оспорващият) служител Д.К., е осъществил състава на
дисциплинарното нарушение по чл.199 ал.1 т.3 ЗМВР, изразило се в „лошо
изпълнение на заповед“. Поддържа, че стриктно са били спазени разписаните
процедурни правила с чл. 204-чл.211 ЗМВР и Инструкцията, въпреки създаваните
затруднения от жалбоподателя на дисциплинарната комисия, определена със Заповед
№342з-241/09.03.2020г. (впоследствие променяна), за
което са приложени многобройни доказателства по делото,подкрепени и от
показанията на изслушаната като свидетел неин председател комисар Кр.Д.. Позовава се на приложените по преписката разпечатки
от АИСД МВР (автоматизирана информационна
система документооборот в МВР) свидетелстващи,че всички покани,сведения и заповеди в
хода на дисциплинарното производство,своевременно са били насочвани към
жалбоподателя ст.инспектор Г. Б. - началник група „Оперативен анализ и
полицейска статистика“ в отдел „Криминална полиция“ при ОД МВР гр.Силистра,представяйки
и извадка от Вътрешни правила за организацията на документооборота в МВР(л.1001 -л.1005).След изчерпателно изброяване на всички връчени на
оспорващия покани и други съобщения, вкл. при условията на „отказ“ съгласно чл.207
ал.9 ЗМВР,твърди,че процесуалните му права са били напълно гарантирани, а
избраното от него поведение на регулярни откази, не може да му даде целеното
преимущество - да бъде отменена дисциплинарнонаказващата
го заповед на релевираното съществено нарушение на
процесуалните правила, накърнило правото му на защита. Поддържа и материална
законосъобразност на оспорената заповед, почиваща на задълбочен анализ на
събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, вън и
независимо от приобщените такива от предходни дисциплинарни разследвания.Съгласно
приложените чл.199 ал.1 т.3 и т.5 ЗМВР, процесната
деятелност на служителя е определена за наказуема с „писмено предупреждение“ за
срок от 3 до 6 месеца и, действайки в хипотезата на чл.197 ал.3 т.2 ЗМВР, ответният
орган е определил общо наказа-ние за максималния срок.Поддържа,че е съобразена
и целта на закона,изведена от чл.6 т.1 и т.2 от Инструкцията.Ето защо настоява
жалбата да бъде оставена без последици,а оспорената заповед- потвърдена, като
съответна на фактите по делото и закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заявява,по реда на чл.78
ал.5 ГПК, възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
от жалбоподателя.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи,становищата
на страните и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
следното: Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от активно легитимирано лице, с установен правен интерес от
оспорването, при спазване на срока от чл.149 ал.1 АПК, приложим от препращането
на чл. 211 ЗМВР, а обжалването е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед №342з-848/04.09.2020г. на Директора на ОД МВР гр.Силистра, с която на
жалбоподателя е наложено едно общо дисциплинарно наказание, в хипотезата на
чл.197 ал.3 т.2 ЗМВР, по вид „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца, за
установени две отделни дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР (л.17 от делото;стр.13 от заповедта) както следва:
1.За времето от 06.12.2019г. до 06.01.2020г. (срокът от издаването на заповед №342з-1247/06.12.2019г. и
приключването на дисциплинарното производство, образувано със заповед
№342з-697/2019г.) ст.инспектор Г.А.Б., в
качеството си на член на дисциплинарно-разследващ орган, определен със заповед
№ 342з-697/18.07.19г. на ВПД директора на ОД МВР-Силистра, не е изпълнил разпореденото със заповед №342з-1247/06.12.2019г. на
директора на ОД МВР Силистра, в частта относно събиране на допълнителни
доказателства, изчерпателно изброени в разпоредителната ѝ част […],като не е
събрал нито едно от посочените в заповед-та допълнителни доказателства,с което
е създал затруднение на ДНО при изпълнение на задълженията му по чл.206 ал.4 ЗМВР - да събере и оцени всички възможни доказателства. С бездействието си
извършил дисциплинарно нарушение, съставомерно по
чл.199 ал.1 т.3 ЗМВР, представляващо „лошо
изпълнение на заповед на пряк ръководител“, за което е предвидено
дисциплинарно наказание, по вид „писмено предупреждение“;
2.На
05.02.2020г.,в качеството си на член на дисциплинарно-разследващ орган, определен
със заповед №342з-697/18.07.19г. на ВПД директора на ОД МВР Силистра, е нарушил
чл.47 от Инструкция №8121з-470/15г., като четири дни след изтичане на удължения
със заповед №342з-15/07.01.20г. срок за приключване на дисциплинарното
производство (31.01.20г.), е изготвил и депозирал предложение за удължаване на
срока на проверката по чл.205 ал.1 ЗМВР, разпоредена
със заповед №342з-697/19г., един ден след изтичането на преклузивния
двумесечен срок за налагане на наказание,определен с чл.195 ал.1 ЗМВР, с което
е демонстрирал непознаване на законовата и вътрешнослужебна
нормативна уредба и е поставил ДНО в невъзможност да вземе решение по
реализиране на дисциплинарната отговорност в двумесечен срок, който е изтекъл
на 04.02.2020г.С поведението си е извършил дисциплинарно нарушение, съставомерно по чл.199 ал.1 т.5 ЗМВР, представляващо „пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите,регламентиращи служебната дейност“,за което е предвидено
дисциплинарно наказание,по вид „писмено предупреждение“.
От
административната преписка се установяват правнозначимите
факти за разрешаване на повдигнатия пред съда административен спор, както
следва: На 31. 05.19г. е възникнал инцидент със светлинно-шокова граната LS-G-100,при провеждане на заключително мероприятие за
учебната 2018/2019г. по националната програма „Работа на полицията в училищата“
в гр.Силистра на стадион „Доростол“,където са
присъствали около 300 ученици от Силистра, Дулово и Тутракан и още 78 деца от 4
групи на Детска градина „Иглика“ гр.Силистра. При демонстрацията на групата за
задържане на лица и МПС, при работа по „горещи следи“,въпросната граната е била
хвърлена под автомобил в центъра на стадиона,но се е възпламенила и част от нея
е рекуширала, наранявайки 3 деца, намирали се на
разстояние от около 50 метра.Случаят е придобил широка гласност, видно от материалите
на л.665-л. 668, както и на л.740-л.745.Със Заповед №8121-657/31.05.19г. на
Главния секретар на МВР е разпоредена проверка, възложена
на служители от ГДНП, приключила с ДЗ рег.№3286р-25960/2019г. (л.477-л.484), видно
от която е, че са установени нарушения на Наредбата за условията и реда за
осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях в МВР, както и на
Инструкция №8121з-988/12.12.2014г. на МВР за осигуряване на обществения ред при
провеждане на мероприятия.
Със
Заповед № 728/02.09.2014г. (л.432) на директора
на ОД МВР гр.Силистра е изградено тактическо звено за бързо действие на
функционален принцип /извън-щатно звено/, а за командир на специализираното
звено е назначен Д.К. /тогава изпълняващ длъжността началник сектор ООРТП/ и
впоследствие назначен за началник на Районно управление на МВР гр.Тутракан (л.164-л.165). Последният, като командир на СТЗБД, е носел
задълженията да осъществява контрол над подчинените му служители при
организирането и провеждането на демонстрацията; да провежда регулярни обучения
на същите с цел недопускане на нарушения на Наредба №8121з-418/14.03.2017г. за
употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР, както и на
разработените въз основа на нея Методически указания,утвърдени със Заповед №81 21з-904/01.08.2018г.
на МВР.
Със
заповед №342з-697/18.07.19г. на ВПД директор на ОД МВР Силистра е образувано
дисциплинарно производство срещу началника на РУ-Тутракан, който е и командир
на СТЗБД,като е определен персоналният състав на дисциплинарно- разследващия
орган: председател - гл.инспектор Д. М. и членове- гл.инспектор М. Р. и
ст.инспектор Г.Б..Своите заключения ДРО е обективирал
в Справка с рег.№342р-16048/02.12.2019г.(л.127-л.131), приемайки,
че не са установени основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя.
С резолюция на дисциплинарно-наказващия орган на основание чл.56 ал.3 от
Инструкцията, производството е върнато на ДРО за събиране на допълнителни
доказателства, като е удължен и срокът му, съгласно чл.46 от с.инстр. с един месец - до 06.01.2020г. Издадена е и Заповед
№342з-1247/06.12.2019г. на директора на ОД МВР Силистра с конкретно изброяване
на доказателствата, които следва да бъдат събрани допълнително,както и изрично
посочени въпросите, подлежащи на изясняване от ДРО(л.119-л.120). Впоследствие
срокът на допълнителната проверка е удължаван двукратно
(л.121-л.124). ДРО, в
чиито състав е и жалбоподателят,е приел, че подлежащите на допълнителна
проверка обстоятелства са били изяснени и е изготвил нова Справка
рег.№342р-3684/02.03.2020г.(л.117-л.118),поддържайки изцяло Справката с
рег.№342р-16048/02.12.2019г.
Със
Заповед №342з-241/09.03.2020г., на основание чл205 ал.2 ЗМВР, ответният орган е
разпоредил извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно
нарушение от държавни служители в ОД МВР Силистра,визирайки персоналния състав
на ДРО по дисциплинарното производство срещу гл.инспектор Д.К.,в качеството му
на командир на СТЗБД.Определил е дисциплинарна комисия в съответен състав, който
впоследствие е променян поради постъпи-ли самоотводи
на служители (л.63-л.80). С Покана рег.№6518р-2358/26.03.2020г. (л.89-л.90)
жалбоподателят е бил уведомен за започналото срещу него дисциплинарно
производство за нарушение на служебната дисциплина съгласно чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР, квалифицирано по чл.200 ал.1 т.11 пр.2 ЗМВР-„неизпълнение на заповед на
пряк ръководител“.Същата му е връчена на 27.03.20г.,като запознаването със заповедта
за образуване на дисциплинарното производство е обявено да стане на 30. 03.2020г.
от 11:00 часа в съвещателната зала на дирекцията.С рег.№6518р-3914/21. 05.20г.
е изготвена друга Покана за даване на писмени обяснения от жалбоподателя (л.206-л.207),за
която няма данни да му е връчена лично,но са приложени разпечатки от АИСД МВР,
че е била насочена като „документ“ към ст.инспектор Г.Б. в системата на общия документооборот в МВР, за което обаче, не е бил изрично
предупреден в специалното производство по чл.205 и следващите от ЗМВР.Изготвен
е Констативен протокол рег.№6518р-4290/04.06.2020г.,удостоверяващ „отказ“ от
страна на оспорващия да се запознае със заповедта за образуване на
производството по чл.205 ЗМВР срещу него като член на ДРО, от 09.03.2020г., т.е.
три месеца след стартиране на процесната
дисциплинарна проверка.На 05.06.2020г. жалбоподателят и гл.инспектор Д.М. са
депозирали общо Сведение (л.245-л.246), адресирано както до ДНО, така и до председателя на
Дисциплинарната комисия, назначена със заповед №342з-241/09.03.20г.
На
07.07.2020г. с рег.№6518д-5323 е депозирана пред
дисциплинарно наказващия орган Справка за извършената проверка (л.30-л.57), на
стр.49-сгр.50 от нея, под т.2.1 са изведени изводи относно служебното поведение
на ст.инспектор Г.А.Б., както следва:
2.1.Като
член на ДРО, назначен със заповед №342з-697/18.07.19г.,през периода
18.07.19г.-02.12.19г. не е извършил всички процесуални действия по събиране на
необходимите данни по доказване на дисциплинарно нарушение на разследвания
гл.инспектор Д.К., с което нарушил чл.207 ал.3 ЗМВР (изм.ДВ,бр.60/ 07.07.20г.),като е провел непълно и тенденциозно разследване.Същото
е квалифицирано по чл.200 ал.1 т.8 ЗМВР,което междувпрочем
е единственият състав на дисциплинарно нарушение на член на ДРО,който е законоустановен,съгласно правната логика при всички случаи
на ангажиране на юридическа отговорност и съответно на изричната дефиниция от
чл.4 Инструкцията - за законоустановеност на
дисциплинарните нарушения и тяхната наказуемост.Действително старата редакция
на чл.207 ал.3 ЗМВР е предвиждала задължение за ДРО да извърши всички
процедурни действия по доказване на
дисциплинарното нарушение, което законодателно разрешение не е възприето с
новата ал.3 на чл.207 ЗМВР, вменяващо задължение на ДРО да извърши всички
процедурни действия за пълно, обективно и
всестранно разследване, което е в духа на нормативното утвърждаване на
независимостта на ДРО, както основателно възразява жалбоподателят.
2.2.За времето от 06.12.19г. до 06.01.20г.,като член на ДРО, не
е извършил нито едно процесуално действие и с бездействието си не е изпълнил разпореденото със заповед №342з-1247/06.12.19г. на
директора на ОД МВР Силистра,като не е уточнено, че в случая заповедта има
характер на разпореждане по чл.56 ал.3 от Инструкцията, на дисциплинарно-наказващ
орган.Тези установявания са квалифицирани като нарушение по чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР, в хипотезата „неизпълнение на заповед на пряк ръководител“, поради което
е предложено прилагането на чл.200 ал.1 т. 11 пр.2 ЗМВР, предвиждащ наказание
„порицание“.Фактическото дисциплинарно обвинение по този пункт съдържа времеви
параметри, през които е безспорно установено, че жалбоподателят се е намирал в
разрешен му отпуск поради временна не-трудоспособност (л.20) и обективно не
е могъл да действа или бездейства по отношение на релевираната
заповед. Вероятно дисциплинарната комисия е имала пред-вид бездействието на
члена на ДРО и през удължения период на допълнителната проверка, но такова
обвинение не му е предявено, а и в оспорената заповед в темпорално отношение,
нарушението е описано по същия начин. Ето защо няма как да е било извършено в
периода от 06.12.19г. до 06.01.20г. от ст.инспектор Г.Б., който от 09.12.2019г.
до 11.01.2020г. включително е бил в болничен;
2.3.
На 05.02.2020г., в качеството си на член на ДРО, е нарушил чл.47 от
Инструкцията, като 4 дни след изтичане на удължения със заповед
№342з-15/07.01.20г. срок за приключване на допълнителната проверка срещу
гл.инспектор Д.К., е направил предложение с рег.№342р-2136/05.02.20г. за
удължаване на срока на проверката по чл.205 ал.1 ЗМВР,за което е издадена и
заповед №342з-135/07.02. 2020г. от ответния орган (л.123-л.124). Предложението
е направено и един ден след изтичане на императивния срок от чл.195 ал.1 ЗМВР
за допустимо ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя Д.К., което
е преценено като нарушение по чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР и квалифицирано по чл.199
ал.1 т.5 ЗМВР„пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност“, а не дисциплинарната.
От заповедта за образуване на
дисциплинарната проверка срещу ДРО,вкл. срещу жалбоподателя, както и от
връчените му, при различни обстоятелства, покани в производството, ведно с
рег.№342з-12361/31.08.20г. за запознаване със Справка № 6518р-5323/07.07.20г. (л.935-л.936),не са въведени (не са
били посочени) релевираните факти по т.2.1 и по т.2.3 от обобщената справка,
което означава,че по тях дисциплинарна проверка изобщо не е провеждана (в нарушение на чл.16 от Инструкцията), тъй като в нито един момент жалбоподателят не е бил
запознат с горните факти (без значение е
тяхната правна квалификация) и не е могъл
да се защитава срещу тях.За първи път фактическите обстоятелства, свързани с
нарушение на чл. 199 ал.1 т.5 ЗМВР, се появяват в процесната
по делото Заповед №342з-848/04.09. 20г.,което е недопустимо, предвид изричната
регламентация със ЗМВР и Инструкцията.Ето защо,само на това основание оспорената
заповед следва да бъде отменена по т.2- за нарушение на чл.47 от
Инструкцията,която освен всичко друго е специална „за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания“ и няма отношение към релевирания състав на нарушението по чл.199 ал.1 т.5 ЗМВР-„пропуски
в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната
дейност“,а не дисциплинарната. Съставомерни
пропуски очевидно не се установяват,предвид многократните награждавания на
жалбоподателя, видно от приложената Кадрова справка на л.262-л.264 от делото.
Освен
изложеното,с Докладна записка рег.№8121р-13411/05.08.2020г. до Ми- нистъра на МВР,изготвена от директора на дирекция „Човешки
ресурси“ при МВР, са направени изводи за липса на системност в нарушенията на
жалбоподателя, за което е било предложено наказание при хипотезата на чл.201
ал.1 т.2 ЗМВР „забрана за повишаване в длъжност“. Анализирайки поотделно описаните
в Обобщената справка на комисията нарушения,директорът на ДЧР,е приел
недоказаност на нарушението по чл.200 ал.1 т.8 ЗМВР „укриване или омаловажаване
на дисциплинарни нарушения“, а произнасянето по другите две нарушения, при
отсъствие на квалифициращия признак „системност“, е приел, че са от
компетентността на директора на ОД МВР Силистра, поради което преписката е
върната на ответния орган. Същите са възпроизведени буквално в процесната по делото заповед,вкл. с времевия интервал на
първото нарушение, през който безспорно е установено, че жалбоподателят е бил в
разрешен му отпуск по болест и не е могъл да извършва каквито и да е действия или
бездействия по разпоредената допълнителна проверка по
чл.56 ал.3 от Инструкцията. Отделно от това, въпреки благоприятното произнасяне
на ДЧР за жалбоподателя,е налице трайна съдебна практика за недопустимост на
вмешателство в работата на дисциплинарните комисии и ДРО съответно на чл.207 ал.3 ЗМВР, защото в случая докладната записка
на директора на Дирекция „Човешки ресурси“ в МВР, е заместила практически обобщената
справка и становището, изготвени от дисциплинарната комисия,въпреки което
жалбоподателят не е бил уведомен за запознаване с изводите на ДЧР, а отново е
поканен за запознаване със същата Обобщена справка рег.№6518р-5323/07.07.20г., видно от протокол и покана на л.423 и л.424 от
делото./Вж.Решение №17141/16.12.19г.,адм.д.№9500/18г.;
Решение №3441/05.03.30г.,адм.д.№9148/19г. и други на V отделение на ВАС/.
При
горните фактически установявания се налагат следните изводи от правна страна: Съгласно
чл.204 т.3 ЗМВР, дисциплинарно наказание от процесния вид /по чл.197 ал.1 т.2 ЗМВР/ се налага от ръководителите на структурите по чл.37 (арг. чл.37 ал.1 т.2 ЗМВР) за държавните
служители на ръководни длъжности в МВР, какъвто несъмнено е Директорът на
Областна дирекция на МВР гр.Силистра. Следователно, относно компетентността на
ДНО не може да има никакви колебания, как-то и за това, че дисциплинарната му
власт е упражнена съобразно предписанието от чл.210 ал.1 ЗМВР - писмена форма
на заповедта със задължителни реквизити, които се установяват по делото.
Относно
оплакването за допуснати съществени нарушения на дисциплинарно производствените
правила накърнили правото на защита на жалбоподателя,настоящият състав приема,че
такива макар и да се установяват в процеса, не следва да бъдат преценявани като
съществени, защото в крайна сметка оспорващият служител е бил запознат с
предмета на водената срещу него дисциплинарна проверка. Налице са данни, че
същият с поведението си е препятствал извършването на някои от задължителните
процесуални действия (арг.чл.16, чл.18 ал.1 от
Инструкцията; чл.207 ал.8, ал.9, ал.11 ЗМВР), които пречки, неправомерно са били преодолявани от
дисциплинарната комисия посредством насочване на съответните „покани“ (в нарушение на чл.51 Инструкцията) към ст.инспектор Г.Б. в общата деловодна система на
МВР чрез АИСД.За този нерегламентиран начин на уведомяване жалбоподателят не е
бил предупреден и същият не може да замести нормативноустановения
ред.Освен това,от приложеното извлечение от Вътрешни правила за организацията на
документооборота в МВР, утвърдени със Заповед №8121з-1013/08.08.2017г. на Министъра на МВР (л.1000-л.1005) е
видно,че със същите изрично са изключени от обхвата им документите,за които е
определен друг ред за тяхното движение и обработка, какъвто несъмнено е
регламентираният с Глава осма на ЗМВР и Инструкция №8121з-470/15г.Това следва еднозначно от чл.1 ал.3 на приложените
Вътрешни правила. И двата способа за извършване на процесуални действия по
Глава осма от ЗМВР са неприложими,тъй като те са създадени и уреждат
документооборота при типичната служебна работа в МВР, която съгласно Глава
втора, Раздел І “Основни дейности“, чл.6 ал.1 ЗМВР, се свежда до изчерпателно
изброените основни дейности: 1.оперативно-издирвателна;
2.охранителна; 3.разследване на престъпления; 4. осигуряване на пожарна
безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации; 5.осигуряване
на достъп на гражданите до службите за спешно реагира- не чрез Националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112; 6.информационна; 7.контролна;
8.превантивна; 9.административнонаказателна и
предоставяне на административни услуги. А според чл.7 ЗМВР „Други дейности на
МВР могат да се възлагат само със закон“,което сочи,че дисциплинарните
производства, изрично нормирани в самостоятелна Глава осма на ЗМВР, не попадат
в кръга на „служебната дейност“ на органите на МВР,а идват да регулират
възникващите отношения по повод нарушения на служебната дисциплина от страна на
държавни служители в МВР.Дори и да се приеме,че коментираните нарушения на дисциплинарнопроизводствените правила не са от категорията
на съществените и не могат да обосноват отмяна на обжалвания акт,същите са
налице и доколкото съдеб-ният акт по спора не подлежи
на последващ инстанционен
контрол (арг.чл.211, изр.3 ЗМВР), настоящият състав намира за необходимо да се
произнесе по всички релевирани в процеса доводи и
становища.
Главният решаващ извод, обаче, който обуславя крайния
резултат от настоящия процес, е свързан с неправилното приложение на
материалния закон.От изложеното до тук следва непротиворечиво,че по конкретния
казус е допуснато генерално, базово объркване, смесване на „служебни заповеди и
разпореждания на ръководители в структурите на МВР“ и „дейности на същите
лица,но в качеството им на разследващи или наказващи органи в дисциплинарно
производство по реда на Глава осма ЗМВР“. Дейността в рамките на възложено
дисциплинарно разследване, където ДРО е помощен орган, с гарантирана
независимост, а ДНО е компетентният орган да наложи дисциплинарно наказание, е регламентирана
отделно,из- вън служебната работа в структурите на МВР. Като е формирал воля за
налагане на дисциплинарни наказания за това, че жалбоподателят е изпълнил лошо
заповед на пряк ръководител,каквото не е разпореждането по чл.56 ал.3 от
Инструкцията; както и, че е демонстрирал пропуски в изучаването и прилагането
на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, какъвто (пропуск) не е
непознаването на чл. 195 ал.1 ЗМВР,уреждащ сроковете за налагане на
дисциплинарни наказания, ответният орган е смесил двете сфери на
дейност,отделно регламентирани със ЗМВР. Последното е довело до ангажиране на
дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за нарушения на служебната
дисциплина, каквито не се установява по дело-то да е извършил.Напротив,
разследван е за неизпълнение на възложени му действия в рамките на производство
по Глава осма ЗМВР,като член на дисциплинарноразследващ
орган, поради което не се установяват и двата състава на нарушения по чл.199
ал.1 т.3 и т.5 ЗМВР.Няма данни по делото оспорващият служител да не е изпълнил служебна заповед на пряк ръководител за
което е наказан, а е установена простъпка в рамките на възложено му
дисциплинарно разследване,за което съгласно чл.207 ал.6 ЗМВР,носи дисциплинарна
отговорност,но за своевременното и законосъобразно извършване на действията по
дисциплинарното разследване,чиито вид и характер самостоятелно определя.От
правно значение в случая е това,че такова фактическо обвинение няма. Единственото
нарушение от нормативно установените с чл.198-чл.203 ЗМВР(защото юридическата отговорност по правило е законоустановена за също такива, предвидени в закона
нарушения), е това по чл.200 ал. 1 т.8 ЗМВР,каквото обаче не е установено да е извършено от
жалбоподателя.Следователно, с издаването на оспорената заповед ответният орган
е приложил неправил-но материалния закон,по отношение на факти, които не се субсумират под правни-те разпоредби, изрично визирани в
заповедта.
Относно второто санкционирано нарушение
с процесната заповед не е проведена никаква
процедура, а същото - и като факти и като право, се е появява за първи път в процесната по делото заповед, поради което подлежи на
безусловна отмяна. Налице е пълното игнориране на правото на защита на
дисциплинарно разследвания служител. В подкрепа на главния решаващ извод са и
обсъдените по-горе фактически обстоятелства свързани с отсъствието по болест на
жалбоподателя през периода, релевиран със заповедта
като период на извършване на нарушението по първия пункт, което обективно
налага отмяната му.
Относно поддържания довод за допуснато
нарушение на чл.206 ал.1 ЗМВР, който следва да получи отговор с настоящия акт: Разпоредбата
на чл.206 ал.1 ЗМВР е императивна и задължава ДНО преди налагането на
наказанието да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Няма
данни директорът на ОД МВР Силистра, действащ като дисциплинарно-наказващ
орган, да е изслушал, респ. да е поканил за изслушване жалбоподателя. Напротив,
удостоверен е отказ на последния да се запознае с материалите от
дисциплинарната проверка и да получи покана за запознаване с обобщената справка
за времето от 14:25 ч. до 14:40ч. на 02. 09.20г.,което е било обективно
невъзможно предвид обема и на двете съвкупности. Отделно от това,с
рег.№342з-12723/04.09.20г.(л.413;л.939) жалбоподателят
е депозирал нарочна молба до ДНО за предоставяне на копие от въпросната
обобщена справка и материалите от дисциплинарното производство, каквито е
установено по делото, че не е получил, както и, че не е давал писмени обяснения
извън съвместно подписаното Сведение (л.245-л.246) от гл. инспектор Д.М. и ст.инспектор Г. Б., подадено
чрез ответния ДНО до председателя на дисциплинарната комисия на 05.06.20г.,
съдържащо принципни възражения срещу процесуалните техники на водената срещу
тях проверка по чл. 205 ал.2 ЗМВР, а не обяснения по съществото на възведените
дисциплинарни нарушения.
Смисълът
на разпоредбата на чл.206 ал.1 ЗМВР е да се осигури възможност на ДНО да получи
непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение
за отношението му към нарушението,като по този начин формира лично становище
относно степента на вината и отговорността,като същевременно предостави на
привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си
по случая,да обясни поведението си и да представи доказателства.Поради императивния
характер на нормата и поради изложеното относно смисъла на приемането на
писмените обяснения,следва да се направи извод, че задължението за изслушване
не може да се делегира.То не е част и от производството по изясняване на случая
съгласно чл.205 ал.2 ЗМВР,за да се приеме,че дадените (евентуално)
пред комисията,извършваща проверката,
обяснения,каквито в случая няма, са тези,които нормотворецът
е разпоредил с чл.206 ал.1 ЗМВР.Не са такива и обясненията дадени пред друг
орган, който не формира становище и не определя вида и размера на
дисциплинарното наказание,т.е. не е решаващ орган с дисциплинарна власт в
системата на МВР,който единствено би могъл „да приеме“, съгласно чл.206 ал.1 ЗМВР, такива обяснения с резолюция.Единствената хипотеза, освобождаваща
ответния орган от задължението по чл.206 ал.1 ЗМВР, е предвидената с чл. 26 и
чл. 27 от Инструкцията,при единствената предпоставка:„[…]не е длъжен да изслуша държавния служител, извършил
нарушението,ако той е дал писмени обяснения преди издаване на заповедта[…]“,каквито не се спори по делото,че няма. Анализът на
горните правила от приложимата Инструкция,както и на чл.206 ал.1 ЗМВР,сочи, че
основното задължение на ДНО е да изслуша служителя и, че се освобождава от това
задължение в случай на дадени писмени обяснения.Последното обаче /даване-то на
писмени обяснения/ е регламентирано като право на служителя и същият сам избира
в каква форма да изложи доводите си във връзка с воденото дисциплинарно
производство. Или, само той може да реши - дали да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения. В случая, жалбоподателят е бил лишен от тази възможност за
избор,тъй като е бил поканен единствено да даде писмени обяснения, видно от По-кана
рег.№342р-12361/31.08.20г. на директора на ОД МВР гр.Силистра, действащ като
дисциплинарно-наказващ орган (л.936-л.936).Не се установява от доказателствата по делото да му е
била предоставена възможност за изслушване.В обобщение,следва да се приеме,че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,което е самостоятелно основание
за отмяна на атакуваната дисциплинарно наказваща жалбоподателя заповед, м
контекста на чл.206 ал.1 ЗМВР.
Предвид изложеното, настоящият състав приема,че
обжалваната заповед противоречи на закона и на фактите по делото; издадена е при
наличие на отменителните основания от чл.146 т.3, т.4
и т.5 АПК. Разноски своевременно са поискани и от двете страни,каквито с оглед
изхода на процеса,се дължат на оспорващия в установения размер от 400 лв.-
възнаграждение за един адвокат, независимо,че са упълномощени двама (л.10).Платеният
хонорар е в минималния размер по чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което ирелевира
изцяло възражението по чл.78 ал.5 ГПК, воден от което и на основание чл.172
ал.2 пр.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на старши инспектор Г.А.Б. - началник на
група „Оперативен анализ и полицейска статистика“ към отдел „Криминална
полиция“ при ОД МВР Силистра, Заповед
№342з-848/04.09.2020г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр.Силистра,
с която на основание чл.197 ал.3 т.2,във връзка с чл.194 ал.2 т.1 пр.1 и пр.„посл.“ и с чл.199 ал.1 т.3 и т.5 от Закона за Министерството
на вътрешните работи, му е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение за срок от шест месеца“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с административен адрес:
гр.Силистра,бул.“Македония“ №144, да
заплати на Г.А.Б.,с ЕГН:**********,
сумата от 400.00 /Четиристотин/ лева - съдебни разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: