№ 57
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330207369 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0329-000645 от
15.09.2021г., издадено от Д. С. С., на длъжност *** РУ – гр.Раковски при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на С. Б. М., ЕГН:**********, с адрес – ***,
1.на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста
лева/, за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месец, за нарушение
на чл.123, ал.1, т.2, бук.„Б“ от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, като се оспорва факта на извършеното
нарушение, както и наличието на вина относно последното, предлага същото
да бъда отменено. Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Г.
поддържа жалбата, като посочва, че съставеният АУАН ограничава правото
на защита на жалбоподателят, доколкото последния е неразбираемо написан,
не са разчитат посочените като нарушени норми. Още взема становище, че в
1
нарушение правилата на ЗАНН в АУАН е посочен един свидетел, вместо поне
двама в хипотезата, когато същите са свидетели само на съставяне на АУАН.
Още сочи, че липсва подпис върху екземпляра от акта, предоставен на
жалбоподателя. На следващо място взема становище, че относно
нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП не става доколко правилно е паркиран
другия автомобил, участник в ПТП, както и сочи, че последният не е бил
паркиран правилно, а именно – точно на остър десен завой. Относно деянието
с правна квалификация чл.123, ал.1, т.2, бук.„Б“ от Закона за движението по
пътищата посочва, че не е имало пострадали хора, поради което е налице и
между описаното нарушение, както и посочената като нарушена
материалноправна норма. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски за процесуално
представителство.
Ответната страна – РУ – гр.Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив не
изпраща представител, в молба - становище посочва, че не са налице
съществени процесуални нарушения на правото на защита на жалбоподателя,
както и че фактическата обстановка е изяснена, в административната
преписка се съдържат достатъчни по обем, категорични и безспорни
доказателства, които доказват вината на жалбоподателя и обуславят неговата
отговорност. Взема становище, че административното нарушение,
обстоятелствата, при които е осъществено от жалбоподателя и мястото на
извършването му са изяснени, като наказващият орган е дал пълно и точно
описание на последните. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление да бъде потвърдено. Евентуално прави искане
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 20.10.2021г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
2
Пловдив на 25.10.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.08.2021г., около 17:00 часа, в гр.Раковски, на ул.„Васил
Петлешков“ до № 10, жалбоподателят С. Б. М. управлявал МПС – лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ „***“, когато при преминаване през остър
десен завой се блъснал странично с паркиралия в лентата за насрещно
движение лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ „***“. При това,
жалбоподателят М. не останал на мястото на ПТП и напуснал същото, като
регистрационният номер на управлявания от него автомобил бил съобщен на
органите на МВР от водача на паркирания автомобил с рег.№ „***“.
След като установил водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№
„***“, на 02.09.2021г. свидетелят П. М. П. – в качеството му на *** в РУ –
гр.Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив, съставил АУАН с бланков №
010329/02.09.2021г. срещу жалбоподателя М. за нарушение на чл.20, ал.2 от
Закона за движението по пътищата, както и за нарушение на чл.123, ал.1, т.2,
бук.„Б“ от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателя
подписал, като не отразил възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели П. М. П. и М. М. М., които описват
възприетата от съда като установена фактическа обстановка. Следва да се
посочи, че показанията на същите трима свидетели добре кореспондират по
между си и не са налице никакви противоречия между същите, поради което
и съдът ги приема за последователни логични и непротиворечиви, като
изцяло кредитира същите.
Относно приложението на процесуалните правила по същото
административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни
3
органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,
като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189,
ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, то при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право
на защита на жалбоподателя, предвид следното:
I.В нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения
АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в
последните два липсва описание на нарушението, а именно – на всички
съставомерно по последното факти, а в наказателното постановление – и
доказателствата, които го подкрепят.
A.Относно нарушението на чл.20, ал.2 от Закона за движението по
пътищата следва да се посочи, че в наказателното постановление и АУАН не
е налице нищо повече от декларативно заявление, че възникнало ПТП в
следствие на това, че жалбоподателят не съобразил скоростта си на движение
с релефа на местността – остър десен завой. Същевременно, в самото
наказателно постановление, както и в АУАН е посочено, че лек автомобил
„Форд Фиеста“ с рег.№ „***“ – с който е настъпил посоченият сблъсък, е бил
паркиран в лентата за насрещно движение на въпросния остър десен завой.
При това, по делото няма никакви данни, от които може да бъде проверено от
обективна страна твърдението на наказващия орган, че ПТП е настъпило
именно в следствие несъобразената скорост на актосъставителя (неизвестно
каква), а не поради факта, че МПС с с рег.№ „***“ е паркирано неправилно в
лентата за насрещно движение – съгласно посоченото от жалбоподателя.
Факти в този смисъл не се описани в наказателното постановление и АУАН,
нито са описани някакви доказателства, които биха могли да бъдат обект на
проверка от съда. Също така – освен, че не са описани в наказателното
постановление – такива доказателства не са и представени от въззиваемата
страна в хода на съдебното следствие.
Ето защо административнонаказателното обвинение, в горния смисъл,
остава изцяло непроверяемо, относно посоченото нарушение на чл.20, ал.2 от
Закона за движението по пътищата.
4
Б. Относно нарушението на чл.123, ал.1, т.2, бук.„Б“ от Закона за
движението по пътищата следва да се съобрази, че същата разпоредба
предвижда задължение на водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, при което произшествие са
пострадали хора. Същевременно, в АУАН и наказателното постановление се
съществува каквото и да е твърдение, че в описаното ПТП са пострадали
хора, което още не се установява и в хода на съдебното следствие.
Ето защо при описанието в АУАН и наказателното постановление на
нарушението на чл.123, ал.1, т.2, бук.„Б“ от Закона за движението по
пътищата липсва твърдение за обстоятелство, без което същото не би могло
изобщо да бъде реализирано, а именно – наличието на пострадали хора.
Така описаните нарушения разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН –
относно наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за
АУАН, следва да се преценят като такива от категорията на съществените
процесуални нарушения, доколкото създават неяснота относно
съставомерните за твърдяното нарушение обстоятелства, поради което
лишават лицето, посоченото като нарушител, от правото му да разбере
същите факти, съответно – да организира защитата си.
Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
II.Отделно от горното и на самостоятелно основание следва да се
отбележи, че основателно е оплакването на жалбоподателя, относно
нечетливостта на предоставения му препис от АУАН. Последният индигиран
препис е приложен по делото /л.11/ и след запознаване с него действително се
констатира, че същият е нечетлив, а изписването на нарушените законови
разпоредби е изцяло неразбираемо.
От горното се налага извод, че в случая не е спазен реда на чл.43, ал.5 от
ЗАНН, доколкото на нарушителят не е връчен годен да бъде прочетен препис
от АУАН. С последното също се нарушава правото на жалбоподателя да
разбере твърдение нарушения и фактите по същите, съответно – да
организира защитата си.
Горното, на самостоятелно основание, мотивира отмяната на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
5
III.Също основателно и становището на жалбоподателя за нарушение на
реда чл.40, ал.3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба - При липса на
свидетели, присъствували при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. В настоящият случай се установява, че посоченият като
свидетел по акта Т. Г. У. не е присъствал при извършването или
установяването на нарушението, а е само свидетел на съставяне на АУАН,
именно в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, поради което и АУАН
незаконосъобразно е съставен в присъствието само на един свидетел.
Последното, на самостоятелно основание, съставлява съществено
процесуално нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 180 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и
съдействие /лист 20/.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване
размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство
на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че претендираното
възнаграждение е дори по-малко от минимално предвиденото за всяко едно
от двете наказания, съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба,
поради което и последния размер не може да бъде намален.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0329-000645 от
15.09.2021г., издадено от Д. С. С., на длъжност *** РУ – гр.Раковски при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на С. Б. М., ЕГН:**********, с адрес – ***,
1.на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста
лева/, за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месец, за нарушение
на чл.123, ал.1, т.2, бук.„Б“ от Закона за движението по пътищата;
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да ЗАПЛАТИ на С. Б. М.,
ЕГН:********** сумата в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева,
представляваща извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7