РЕШЕНИЕ
№ 152./.09.03.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова.……………...……...…….........................… в присъствието на
Прокурор Цвета Пазаитова …….....................……................…………………………….... като
разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №1174 по описа за
2021 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощник, против
Решение №143/05.10.2021г., постановено по АНД №883/2021г. по описа на Районен
съд - Хасково.
Касаторът счита решението за неправилно и
незаконосъобразно като не споделя мотивите на районния съд за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Счита, че непосочването в НП на датата
на извършване на нарушението не представлява съществен процесуален пропуск, тъй като същото било описано ясно и
подробно. Датата на нарушението можела да се изведе от всички материали по
делото, както приел и районният съд. В случая липсата на дата на нарушението в
никакъв случай не водела до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Това право било реализирано в пълен обем с
оглед направеното възражение при предявяване на
акта и развилото се съдебно производство по обжалване на НП. От изложените във възражението и в жалбата
срещу НП доводи ставало ясно, че наказаното лице е разбрало за какво нарушение
е санкционирано.
Касаторът не споделя и изводите на съда за
недоказаност на нарушението. Не ставало ясно защо било прието, че липсват
доказателства за осъществена продажба от страна на наказаното дружество. В
случая била постигната договореност между дружеството и купувача за доставяне
срещу определена сума на определен вид стока. Веднъж постигнати , договорките
имали обвързващо страните действие по отношение на изпълнението, поради което
без значение било кой е посочен като изпращач на стока в електронното
изявление, издадено от куриера, доставил стоката. Аналогична била ситуацията и
при продажба на стока в определен търговски обект. Санкцията за неиздаден
фискален бон се налагала както на лицето, което стопанисва обекта и съответно
извършва продажбите, така и на лицето, което фактически предоставя стоката и е
задължено да издаде фискален бон. Фактът, че тези лица са различни, не
оневинявал продавача /търговеца/, с
когото бил сключен договора за продажба и извършващ продажбите, като
аргументите, че същият не е отговорен за поведението на своите работници и служители,
които фактически реализирали продажбите и били задължени да издават касов бон,
били неоснователни.
Касаторът счита, че съдът следвало да
преквалифицира нарушението, след като приел, че се касае за такова по чл.25,
ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ като
се позовава на ТР №8/16.09.2021г. на ВАС по т.д. №1/2020г. Сочи, че в случая правилно било прието от АНО,
че е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. В случая
дружеството не било санкционирано за нарушение на чл.25, ал.2 от същата
наредба, поради което не било нарушено правилото non bis in idem и не се налагала отмяната на НП.
По изложените съображения касаторът моли съдебното
решение да бъде отменено и да се постанови друго, потвърждаващо наказателното
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
Ответникът – „ОСАРИЗАВАИТ“ ЕООД – с.Ж., обл.Х., редовно
призован, не изпраща представител. В писмен отговор, депозиран чрез
пълномощник, оспорва касационната жалба, като излага съображения за
неоснователността й. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил
Наказателно постановление №577180-F593873/12.05.2021г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив, в Централно управление на НАП, с което за
нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС, на „ОСАРИЗАВАИТ“ ЕООД е било наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 600 лева.
За да постанови този
резултат, районният съд е приел, че при
съставяне на акта и издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение,
а наред с това, че вмененото на
дружеството нарушение не е доказано. Констатирал е, че в АУАН и в издаденото НП
липсва дата на извършване на нарушението като е визирана само такава на
установяването му, което е довело до засягане правото на защита на наказаното
лице. Извода за недоказаност на нарушението е обосновал с обстоятелството, че
като изпращач на стоката в приложеното електронно изявление е посочено лице,
различно от наказаното дружество. Посочил е също, че в настоящата хипотеза,
доколкото се касае за разносна търговия по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ , се касае за осъществено от наказаното лице нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. чл.25, ал.2 от същата наредба и
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Решението е правилно.
Касационната инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че административнонаказателната процедура е незаконосъобразно проведена като допуснатото процесуално нарушение е съществено и
обосновава незаконосъобразност на НП. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП
е отразена само дата на установяване на нарушението, но не и дата на извършването му. Неоснователно е възражението на касатора, че тя можела да се изведе от всички материали по
делото. С оглед санкционния характер
на производството, недопустимо е тази
дата да се извежда по тълкувателен път.
Датата на извършване на нарушението е
елемент от обективната му страна, респ. необходим реквизит на акта и НП, тъй като чрез него се описва и
индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване. При липса на посочена дата на
извършване на нарушението е препятствана възможността на лицето, посочено като нарушител, да разбере какво точно противоправно
деяние му се вменява и да организира
защитата си, а наред
с това и преценката от съда за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Предвид горното, правилно
районният съд е отменил НП.
Допуснатото в хода на
административнонаказателната процедура е съществено и е достатъчно да обоснове
незаконосъобразност на НП, без да се обсъжда спорът по същество.
По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо, съответстващо
на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални
нарушения, и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на производството, основателна е претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 15.11.2021 г. е видно, че в случая е договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер от 300.00 лв. като същото е определено в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №143/05.10.2021г., постановено по АНД №883/2021г.
по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП, да заплати на „ОСАРИЗАВАИТ“ ЕООД – с.Ж., обл.Х., ЕИК *********, разноски по делото в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.