№ 126
гр. Пазарджик, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20235200900079 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ и по чл.86 от
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ЗД „Б.И." АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление град С., бул. „Д.Б.“ № **, чрез пълномощника им адвокат М. И. Г.
на същият адрес, срещу Г. Й. Д. с ЕГН**********, с адрес гр.С. ул.“Г. С. Р.“ №** по
реда на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ.
Изложени са обстоятелства, че на *********г., ответникът Г. Д. е управлявал
автомобил *** *** с рег.№***** със скорост 120 км./ч., след излизането от ляв завой,
бил загубил контрол над него, автомобилът се е о***** и с лявата си странична част се
е ****о. В резултат на така описаното ПТП, Н.Д. бил получил ********[1]*****, от
която е ****. Сочи се, че към момента на ПТП концентрацията на **** в кръвта на Г.
Д. е била *** промила. Твърди се, че по повод на описания пътен инцидент било
водено н.о.х.д.№***г. по описа на ОС Пазарджик, приключило с постановена от съда
присъда №****г., с която подсъдимият Д. е признат за виновен за това, че в ***
състояние е нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, при което
причинил по непредпазливост **** на Н.Д.. Твърди се, че налице е квалифициращ
признак на деянието, отчетен от наказателния съд, а именно то е извършено в ***
състояние с концентрация на **** в кръвта над *** промила и присъдата е влязла в
законна сила на ***г. Твърди се, че по отношение на управлявания от ответника лек
автомобил О.А. с *** *** с рег.№***** към датата на ПТП е била налице действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ЗД „Б.И.“АД,
а процесното ПТП представлявало покрит риск от полицата „ГО“, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ увредените лица и *** по закон на ****ото дете – неговите родители Д.Т.Д.
и А.Н.Д. завели срещу дружеството преки осъдителни искове за обезщетяване на
понесените от тях имуществени и неимуществени вреди, настъпили при
застрахователното събитие. Сочи се, че в резултат на това постановено Решение
№***г. по в.гр.д.№****г. по описа на СГС, частично отменено с Решение №***г. по
в.гр.д.№***г. на Апелативен съд С., с което окончателно били определени и присъдени
следните обезщетения по чл.52 ЗЗД: 100 000 лв., представляващи застрахователно
1
обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
*********г. до пълно плащане, следващи се на А.Н.Д. за търпени от същия *****
вследствие **** на сина му Н.Д.. 100 000лв., представляващи застрахователно
обезщетени за търпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от *********г.
до пълно плащане, следващи се на Д.Т.Д. за търпените от нея ***** вследствие **** на
сина й, Н.Д.. Твърди се, че посочените решения са постановени при участието на
ответника Д. като подпомагаща страна на ЗД „Б.И.“АД, като на основание чл.223 от
ГПК е възникнал установителен ефект в отношенията на третото лице и насрещната
страна по всички факти предмет на производството по гр.д.№****г. по описа на СГС.
Сочи се, че за горните суми в полза на увредените лица били издадени 4 броя
изпълнителни листа от въззвния съд, въз основа на които били образувани следните
изпълнителни дела: изпълнително дело №***** по описа на ЧСИ М.Д., рег.№*** от
КЧСИ. Изпълнително дело №***** по описа на ЧСИ М.Д., рег.№*** от КЧСИ. Твърди
се, че във връзка с горното дружеството е претърпяло принудително изпълнение като
заплатило в цялост в полза на взискателите сумата от 327 736,19 лева, част от която
посочили като искова сума. С извършеното плащане на двете застрахователни
обезщетения в полза на увредените лица, за ищеца ЗД „Б.И.“АД встъпило в правата на
удовлетворените кредитори срещу прекия причинител на вредите и имал право да
получи от виновния водач по обратен ред платеното на регресно основание по чл.500,
ал.1, т.1 КЗ. Във връзка с така изложеното се моли съдът да постанови
съдебно решение, с което да осъди ответника Г. Й. Д., с ЕГН**********, с адрес гр.С.
ул.“Г. С. Р.“ №**, да заплати на ищцовото дружество ЗД „Б.И." АД, с ЕИК *******,
следните суми: по 25 000лв.-главница представляваща застрахователно обезщетение за
търпени неимуществени вреди, както и законната лихва от *********г. до ****г. по 12
988,69лв., за всеки от двамата - А.Н.Д. и за Д.Т.Д., за търпените от тях *****
вследствие **** на сина им Н.Д.; 433 лева разноски в изпълнително дело №*****,
5063.14 лева- такси по изп.д. №***** към ****г., разноски общо за двете лица
получили обезщетения- 1125 лева, 284 разноски по изп.дело №***** и 132 лева
такси по чл.26 от ТТРЗЧСИ или общо 83 471.23лв., представляващ частичен иск от
цялата изплатена сума в размер на 327 736,19лв.
В законният срок по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
адв.М.,като пълномощник на ответника който заявява, че предявеният иск е допустим,
но го оспорва по основание и размер, като прави възражение за погасяване на
задължението по давност в неговата цялост и относно отделните преклудирани
вземания, които представляват неговия пълен размер. В условията на евентуалност
заявява, че същият е частично неоснователен и съдът следва да редуцира същият по
размер.
Моли да му се присъди адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част
от иска.
В срокът по чл.372 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба от ищеца ЗД
„Б.И.“АД.
В проведеното съдебно заседание страните поддържат становищата и
възраженията си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съобразно нормата на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ – „Освен в случаите по чл.433, т.1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
2
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:
1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по
Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство
под въздействие на ********* по закон норма или под въздействието на
************** или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка
за ****, **************.
При регресното право уредено в чл.500 от КЗ, застрахователят придобива с
плащането на застрахователното обезщетение, регресно право за връщането му срещу
самия деликвент, който е увредил третото лице, на което пък застрахователят дължи
обезщетението пряко. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило
вредата, сумата, която е платил на застрахования, е регресно право, а встъпването във
всички права, които има застрахованият, е суброгационно право.
Регресната отговорност от своя страна предполага виновно поведение и причинна
връзка между него и настъпилите щети.В този смисъл регресната отговорност намира
израз в елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: следва да е причинена вреда, тази вреда да е
резултат от виновно противоправно поведение на ответника, следва да е налице и
причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.
Първият и вторият елементи от посочения сложен фактически състав са
установени с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК.
От приетото като доказателство н.о.х.д.№*** година по описа на ПОС присъда
№****г., се установява, че ответникът Г. Й. Д., с ЕГН ********** е признат за виновен
в това, че на ********* г., на общински път от с.З. за с.Б., област П., при управление на
МПС – лек автомобил „***“ модел ***, с рег.№ ****, негова собственост след като е
нарушил правилата за движение: чл.21, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил
*** на едно лице и **** на две лица, а именно: *** на Н.А.Д., с ЕГН********** от
гр.С., комплексна средна **** на П.А.Д., с ЕГН ********** от гр.С., изразяващи се в
**********, което е довело до **********************************************, и
средна **** на М.В.Г., с ЕГН********** от гр.С., изразяваща се в
**************************************, като деянието е извършено в ***
състояние /*** промила **** в кръвта/, поради което и на основание чл. 343, ал.4, във
връзка с ал.3, буква „б“, във връзка с чл. 342, ал.1 от НК и чл. 21, ал.1 от ЗДвП във
вр.чл.58 а ал.1 НК във вр.чл.373 ал.2 НПК е бил осъден на ******** - ***********.
По отношение размера на вредите, с които е обезщетил ищеца родителите на ****ия
Н.Д. има произнасяне на СГС, от постановеното Решение от ****г. по гр.д. №****г. по
описа на СГС, частично отменено с решение №***г. по в.гр.д. №***г. на Апелативен съд –
С. се установява, че окончателно са определени и присъдени следните обезщетения по
чл.52 от ЗЗД на А.Н.Д. и на Д.Т.Д.:
3
-100 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от *********г. до пълно плащане, следващи се на А.Н.Д.
за търпени от същия ***** вследствие **** на сина му Н.Д.;
-100 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от *********г. до пълно плащане, следващи се на Д.Т.Д. за
търпените от нея ***** вследствие **** на сина й Н.Д..
Следва да се отбележи, че в настоящето производство фактическите констатации
относно възникването на деликта, вината, причинната връзка, вредите на пострадалите
и размера на обезщетението, важи задължителната сила на мотивите на съдебния акт,
предвид качеството на ищеца и ответника на подпомагаща и подпомагана страна, в
производството по воденото гр.д.***г. по описа на СГС и на САС и на основание
чл.223 ал.2 от ГПК. Това е видно от постановените решения, в диспозитива на които е
изписано, че решението е постановено, при участието на Г. Д., като трето лице помагач
на страната на ответника ЗД „Б.И.“ АД.
По делото е допусната СИЕ и депозираното заключение не е оспорено от
страните.От експертизата се установява, че ищцовото дружество ЗД „Б.И.“ АД е
изплатило пълният размер на сумата от 327 736,19 лева.
От експертизата се установява, че в полза на увредените лица са били издадени 3 броя
изпълнителни листове, въз основа на които са образувани следните изпълнителни дела:
изп. дело N****** по описа на ЧСИ М.Д., peг. № *** от КЧСИ по изпълнителен лист
от **** г. на СГС по гр.д. **** г., за следните задължения: 150 000 лева-главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от ********* г. до окончателното й изплащане, съдебни разноски в размер на 3 375 лева,
изпълнителни разноски в размер на 2 493,60 лева и 9 165,50 лева такса по чл.26 от ТТР към
ЗЧСИ;
изп. дело № ***** по описа на ЧСИ М.Д., peг. № *** от КЧСИ по изпълнителен лист
от ********* г. на САпС по гр.д.*** г., за следните задължения: 50 000 лева-главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от ********* г. до окончателното й изплащане, изпълнителни разноски в размер на 866 лева
и 5 063,14 лева такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ;
изп. дело № ***** по описа на ЧСИ М.Д., peг. № *** от КЧСИ по изпълнителен лист
от ******** г., за следните задължения: 1125,00 лева съдебни разноски, изпълнителни
разноски в размер на 284 лева/ от които 200 лева юрисконсултско възнаграждение и 132,00
лева такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Ищцовото дружество е заплатило в полза на взискателите сумата общо сумата от 327
736,19 лева, част от която е посочена като искова сума по делото.
От експертизата на вещото лице се установява, че плащанията са извършени както
следва:
4
1.
1. По изп. дело № ****** по описа на ЧСИ М.Д., са преведени общо 230 127,48
лева:
77 000 лева на **** г.;
22 000 лева на **** г.;
33 000 лева на **** г.;
40 000 лева на **** г.
23 000 лева на **** г.
21 000 лева на **** г.;
14 127,48 лева на **** г.
Погасени са всички задължения по делото: 150 000 лева-главница, съдебни разноски в
размер на 3 375 лева, изпълнителни разноски в размер на 2 493,60 лева, 9 165,50 лева такси
на ЧСИ и законна лихва в размер на 65 093,38 лева.
По изп. дело № ***** по описа на ЧСИ М.Д., са преведени 81 940,23 лева на **** г.
Погасени са всички задължения по делото, от които 50 000 лева-главница, изпълнителни
разноски в размер на 866 лева, 5 063,14 лева такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ и 26 011,09
лева законна лихва.
По изп. дело № ***** по описа на ЧСИ М.Д. са платени 1541,00 лева на **** г.
Погасени са всички задължения по делото, а именно 1125,00 лева съдебни разноски,
изпълнителни разноски в размер на 284 лева /от които 200 лева юрисконсултско
възнаграждение/ и 132,00 лева такса по чл.26 отТТР към ЗЧСИ.
В настоящото производство, безспорно се установи,че ищецът е изплатил сумата
след образуване на изпълнителните дела.
Както е прието редица решения на ВКС и решение по т.д. № **** г. на ВКС, ІІ
т.о., задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди
и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в
корелативна връзка.
Регресното притезание е изискуемо от момента на плащането на
застрахователното обезщетение на третото увредено лице и с оглед по-горе
изложените изводи следва главния частичен иск да бъде уважен.
Не следва съобразно оформеният петитум в молба с вх.№*****г. да бъдат
уважени претенциите включващи разноски и такси, а именно 2 х433 лева разноски в
изпълнително дело №*****/за всеки от двамата ****/, 5063.14 лева- такси по изп.д.
№***** към ****г., разноски общо за двете лица получили обезщетения- 1125 лева,
284 разноски по изп.дело №***** и 132 лева такси по чл.26 от ТТРЗЧСИ или общо
платени такси и разноски в изпълнителните дела според оформеното искане в
частичния иск в размер на 7470.14 лева.
Относно обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на
5
неговото регресно право срещу застрахования в хипотезата на чл.274, от КЗ/отм./ и по
арг. от чл.227, т.2 КЗ/ отм./, сега чл.500 от КЗ е формирана непротиворечива практика
на ВКС - решение по т.д. № 705/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 244/2010 г. на ВКС, І
т.о. Възприетото становище в посочените съдебни актове на ВКС е в смисъл, че
застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените лихви за
забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване
на обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ; правото на вземане на застрахователя възниква
от момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице; последица от
неизпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за
обстоятелства, водещи до възникване на гражданска отговорност, е именно
възможността застрахователят, с право на регрес, да претендира от застрахования
заплатените от него лихви за забава.
По възражението за изтекла погасителна давност.
Законът признава правото на застрахователя ,при изпълнение на поето с договор за
имуществена застраховка задължение да упражни правата на увреденото лице с оглед
възстановяване на изплатената по договора сума.От доказателствата по делото следва
да се приеме с нужната категоричност,че е извършено плащане за покриване на вреди в
посочения в исковата молба и претендиран от ищеца размер на главница -83 481.23
лева, като първото плащане е на ****г., а последното през ***г. установено от СИЕ, а
исковата молба е депозирана на ***** година.
Давността за предявяване на суброгационния иск срещу причинителя на вредата е
5 години, считано от датата на извършеното плащане
на застрахователното обезщетение на третото увредено лице./чл.378 ал.6 от КЗ/, тъй
като последното плащане е през *** година, от тогава започва да тече
давността,поради което съдът намира възражението на ответника,че искът се явява
погасен по давност за неоснователно.
Не следва да бъде поставено в тежест на деликвента-ответник Д., плащането на
суми произтичащи от отговорността на застрахователя за точното, пълно и
своевременно изпълнение на неговите задължения по договора. Това е така, защото не
е налице причинно-следствена връзка между поведението на ответника и направените
разноски на пострадалите за снабдяване с изпълнителен лист, нито за натрупаните в
изпълнителното производство разноски, а още по-малко и за изтеклия период на забава
на застрахователя в изплащането на обезщетението на увредените лица, за които е
било начислено допълнително обезщетение за забава. Затова тези суми не попадат в
обхвата на регресната отговорност.Относно обхвата на паричното вземане на
застрахователя при реализиране на неговото регресно право срещу застрахования в
хипотезата на чл.274, от КЗ/отм./ и по арг. от чл.227, т.2 КЗ/ отм./ е формирана
непротиворечива практика на ВКС - решение по т.д. № 705/2009 г., ІІ т.о., решение по
т.д. № 244/2010 г. на ВКС, І т.о. Възприетото становище в посочените съдебни актове
на ВКС е в смисъл, че застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за
платените лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до
6
датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ/отм./, в настоящият случай
до депозиране на исковата молба по прекият иск.Не се дължат обаче такси и разноски в
т.см. т.д.****г. на Апелативен съд гр.П. и т.д.**** г. на ВКС.
Искът следва да се отхвърли за следните 2х433 лева разноски в изпълнително
дело №***** /за всеки от двамата ****/, 5063.14 лева- такси по изп.д. №***** към
****г., разноски общо за двете лица получили обезщетения- 1125 лева, 284 лева
разноски по изп.дело №***** и 132 лева такси по чл.26 от ТТРЗЧСИ или общо
платени такси и разноски в изпълнителните дела според оформеното искане в
частичния иск в размер на 7470.14 лева.
По изложените съображения съдът намира, че предявената претенция следва да
бъде уважена до размера от 76011.09 лева, а за разликата до 83481.23 лева да бъде
отхвърлена /в частта за платените такси и разноски - 7470.14 лева/.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски които съобразно представеният списък са общо в размер на 12 134.24 лева, в
т.ч. 3339.24 лева- заплатена държавна такса и 8795 лева- адв.възнаграждение/ като
съобразно уважената част от иска на ищеца се полагат разноски в размер на 11048.43
лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ответника също се полагат разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
Доколкото по делото адвокатът на ответникът – адв.М. е осъществил безплатна
адвокатска помощ, което е обективирано в договора за предоставяне на правни услуги,
процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2
от ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения, и отхвърлената част от материалния интерес -7470.14, ищецът следва
да заплати на процесуалния представител на ответника адв.С. М. сумата от 1047.01
лева.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият
Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Й. Д. с ЕГН**********, с адрес гр.С. ул.“Г. С. Р.“ №** да
заплати на ЗД „Б.И." АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление град С., бул. „Д.Б.“ № **, чрез пълномощника им адвокат М. И.
Г.,/на същият адрес/, на основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ, сумата в размер от
76011.09 лева,/частичен иск/, част от изплатени обезщетения главници,
лихви и разноски в общ размер на 327 736.19 лева А.Н.Д. и на Д.Т.Д., като
7
***те на Н.А.Д. с ЕГН ********** **** при ПТП на *** година, /съгласно
присъда №****г. по н.о.х.д. №***г. по описа на ОС-Пазарджик и
постановени съдебни решения от ****г. по гр.д. №****г. по описа на СГС,
частично отменено с решение №***г. по в.гр.д. №***г. на Апелативен съд –
С./, ведно със законната лихва върху главницата от 76011.09 лева от датата
на депозиране на исковата молба – *** година, до окончателното изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 76011.09 лева, до предявеният
размер от 83481.23 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и разноски в
настоящото производство в размер на 11048.43 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление град С., бул. „Д.Б.“ № **, чрез пълномощника им адвокат М. И.
Г.,/на същият адрес/, да заплати на адвокат С. В. М. от АК- гр.П., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. и чл.7 ал.2, т.2 от
Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения,
възнаграждение/хонорар/за процесуално представителство на ответника, в
размер на 1047.01 лева, /съобразно отхвърлената част от исковете/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.П..
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8