РЕШЕНИЕ
№…………
Гр.
София, 12.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав,
в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Габриела
Владова, като разгледа докладваното от
съдия Атанас Маджев т. д. № 2782/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 158827/23.12.2019 г., която е
подадена от В.П.В., с ЕГН **********, и адрес ***, срещу А.Н.Х., с ЕГН **********,
с адрес *** и „М.Б.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
Предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно
съединяване са следните искове:
1./ инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
4 ЗЗД предявен от В.П.В., с ЕГН ********** срещу А.Н.Х., с ЕГН ********** за
прогласяване нищожност на сключеното между тях на 28.03.2019 г. споразумение за
погасяване на дълг, поради липсващо основание /кауза/; и
2./ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК предявен от В.П.В., с ЕГН **********
срещу А.Н.Х., с ЕГН ********** и „М.Б.“ АД, с ЕИК ******** за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът е акционер в търговско дружество „М.Б.“
АД, като притежател на 33 575 броя поименни акции, съгласно временно
удостоверение № 16/25.06.2018 г., всяка от които с номинална стойност от един
лев и обща номинална стойност, възлизаща на сумата от 33 575 лв.
В исковата молба се твърди, че ответната страна – Х. се легитимирала пред
СГС, в качеството си на акционер във връзка с инициирано от нея по реда на чл.
223, ал. 2 ТЗ извънредно общо събрание на другия ответник – „М.Б.“ АД, като с
него същата се е позовала, че е носител на правата върху 33 575 броя акции,
съгласно издадено временно удостоверение № 16/25.06.2018 г., като това
акционерно участие формирало 11,87 % от капитала на дружеството. Сочи се, че с
нарочно определение 13.12.20219 г. състав на СГС е удовлетворил искането й за
свикване на ОС на акционерите на „М.Б.“ АД. Ищецът отрича, че ответната страна
– Х. някога е придобивала качеството на акционер в „М.Б.“ АД, в т..ч. не притежава собственост
върху 33 575 броя акции от капитала на посоченото търговско дружество. Обратно,
ищецът сочи себе си за носител на правото на собственост върху тези 33 575 броя
акции, за които е издадено временно удостоверение № 16/25.06.2018 г. Добавя, че
въз основа на джиро от 01.04.2019 г. е прехвърлил правата по цитираното
временно удостоверение на ответната страна – Х.. Това било направено при
позоваване на основание, че ответната страна – Х. твърдяла, че ищецът – В. е
неин длъжник по парично вземане, съставляващо дадена му в заем на 10.05.2002 г.
сума от 20 000 лв., която подлежи на връщане. Изтъква се, че по повод на
уреждането на задълженията по така твърдяното от ответната страна заемно
правоотношение между В. и Х. се подписало споразумение от 28.03.2019 г., с
което ищецът приел, че вместо да погасява задължението си за връщане на
заемната сума от 20 000 лв. ще прехвърли на кредиторът си по това вземане
притежаваните от него 33 575 броя акции
от капитала на „М.Б.“ АД. Ищецът възразява да е получавал от ответната страна –
Х. парични суми под договорната форма на заем, или на каквото и да е било
различно основание, респективно той не е обвързан спрямо нея за връщането на
каквито и да е било пари. Това се потвърждавало и при осъществена от самия него
проверка в съхраняваната през годините документация създавана по повод
отношенията му с трети лица. Опонира да е подписвал какъвто и да е било
документ за получаването на сумата от 20 000 лв. от ответната страна – Х., като
реалния характер на договора за заем изисква за целите на неготово сключване
уговорената за предоставяне в заем сума да бъде реално предадена от заемодателя
на заемателя. Предвид това подписаното на 28.03.2019 г. споразумение, включващо
в съдържанието си задължение на ищеца – В. към ответната страна – Х., което е
уговорено да бъде изпълнено чрез способа на даване вместо изпълнение е нищожно
и не произвежда правни последици, поради липсваща кауза /основание/ за
сключването му. Тъй като именно споразумението за даване вместо изпълнение се
явява каузалната сделка, която следва да обслужи джирото на акции, и доколкото
същата е нищожна, то и самото джиро било нищожно, заради липсата на основание.
На следващо място ищецът отрича и някога да е получавал плащане на упоменатата
в издаденото джиро цена в размер от 16 788,00 лв., като акцентира над това, че
няма основание за уговарянето на подобно плащане, тъй като каузата на сделката
била даване вместо изпълнение. В заключение се поддържа, че ищецът – В.
продължава да има качеството собственик върху на 33 575 броя поименни акции,
съгласно временно удостоверение № 16/25.06.2018 г., чиято обща номинална
стойност възлиза на сумата от 33 575 лв., като всяка акция има номинал от 1,00
лв. и настоява това негово право да бъде
установено спрямо двамата ответника.
На 18.02.2020 г. ответника - „М.Б.“ АД, чрез законния му представител – А.И.е
подал писмен отговор по депозираната ИМ, като е признал съществуването на
изложения от ищеца факт, че издаденото временно удостоверение № 16/25.06.2018
г. не е подписано от изпълнителния директор на дружеството. Що се касаело до
останалите фактически твърдения намерили отражение в ИМ, то ответното дружество
предвид липса на свое участие в упоменатите отношения не може да изкаже
конкретно становище.
На 26.02.2020 г. вторият ответник в лицето на А.Х. също се е възползвал
от правото си на отговор по ИМ, като с него е поискано от съда да отхвърли
претенцията на ищеца, поради причина че същата е неоснователна и недоказана.
Подчертава се, че ищецът не спори над обстоятелството, че на 01.04.2019 г. с
джиро е прехвърлил на ответната страна временно удостоверение № 16/25.06.2018
г., като посочва, че основанието за извършването на това прехвърляне е
подписано на 28.03.2019 г. споразумение. Настоява се, че доколкото извършеното
джиро от ищеца се характеризира, като едностранна, формална, абстрактна и
безусловна правна сделка, като в същото са налице всички предвидени в чл. 468 ТЗ реквизити за своята формална действителност, то несъмнено се налагал извод,
че същото е произвело действието си по прехвърляне на въпросните акции от ищеца
на ответната страна. Сочи се, че подписаното на 28.03.2019 г. споразумение за
погасяване на дълг е произвело своето действие и именно то е основанието да
бъдат прехвърлени правата /акциите/ по издаденото временно удостоверение № 16/25.06.2018 г. Сочи се, че този договор е
различен от заемния договор датиращ от 2002 г. и има съвсем различен предмет, а
именно такъв по смисъла на чл. 65 ЗЗД – даване вместо изпълнение, и като правна
последица от него за ищеца е възникнало едно изцяло ново правно задължение,
което е уговорено да се погаси към ответната страна – Х., посредством
прехвърлянето на правата по временно удостоверение № 16/25.06.2018 г. и предаването му на новия
титуляр на тези права – така чл. 2 от споразумението. На следващо място като
неоснователни се квалифицират изявленията на ищеца, че никога не е получавал от
ответната страна – Х. в заем сумата от 20 000 лв. и поради това няма задължение
да й я връща. Признание именно на това обстоятелство се съдържало в
коментираното споразумение от 01.04.2019 г. Поддържа се, че разписка за
получаване на сумата от 20 000 лв. е била издадена от ищеца на ответницата Х.,
която обаче е била върната на същия към 2019 г. когато е било подписано
споразумението за погасяване на дълга. Отбелязва се обаче, че заемните
отношения са предхождащи отношенията по договора за даване вместо изпълнение,
който е послужил като основание за прехвърлянето на правата по временното
удостоверение. Акцентира се над това, че през м.04.2019 г. ответната страна – Х.
е била вписана в книгата на акционерите водена при „М.Б.“ АД, като това е било
направено лично от представляващия дружеството – А.И.. Изтъква се, че ищецът е
пропуснал редица възможности да оспори правата на ответната страна – Х. във
връзка с извършеното в нейна полза прехвърляне на акции. Добавя се и аргумент,
че липса на плащане създава за носителя на съответното вземане основание да
поиска неговото присъждане въз основа на сключения договор, но не води до
хипотеза на липсващо волеизявление, съответно съглашение и кауза за прехвърляне
на правата по временното удостоверение. По отношение твърдението на ищеца, че
ценната книга /временното удостоверение/ е нищожно, защото то не е подписано от
изпълнителния директор на „М.Б.“ АД се прави уточнението, че към датата на
издаване на ценната книга – 25.06.2018 г. за изпълнителни членове на
акционерното дружество са вписани В.В. и А.И., като подписът положен под това
удостоверение е на изпълнителен член, което прави същото валидно по смисъла на
чл. 7 от Устава на дружеството. Поддържа се, че правата по това удостоверение
са били валидно прехвърлени от В. на Х..
На 26.05.2020 г. ищецът – В. се е възползвал от правото си да подаде
допълнителна ИМ, с която е заявил че продължава да поддържа изцяло казаното в
първоначалната си ИМ, а именно отрича между него и ответната страна – Х. някога
да се е пораждало заемно правоотношение, което да има за предмет даване в заем
на сума от 20 000 лв. Сочи, че никога не е получавал такава или различна по
размер сума от Х., която да е била уговорена под формата на заем. Липсата на
сключен договор за заем, поради реалния му характер е обстоятелство, което води
до опорочаване на следващата твърдяна от ответната страна сделка – споразумение
за погасяване на дълг от 28.03.2019 г. /договор за даване вместо изпълнение/,
тъй като за същото липсва кауза. Предвид това при условията на чл. 212 ГПК се предявява
за разглеждане ИУИ за прогласяването на назования договор за нищожен. На
следващо място нищожността на договора за даване вместо изпълнение влечала след
себе си и нищожност на едностранната сделка – джиро, която е извършена от ищеца
на 01.04.2019 г., защото същата е предприета при отсъствие на кауза /погасяване
на дълг/. Възразява се, че ищецът е давал в който и да е било момент разписка в
полза на ответната страна – Х. за сумата от 20 000 лв. Подчертава се, че
признание на несъществуващо задължение не може да създаде извод, че такова
задължение е възникнало и съществува в тежест на осъществилия признанието
субект. Продължава да се поддържа нищожност на ценната книга /временно
удостоверение/, като за недостатък се сочи неспазване изискването на чл. 7 от
Устава, а именно временното удостоверение да носи подписа на двамата
изпълнителни членове на дружеството. Тази нищожност също рефлектирала върху
валидността на извършеното джиро. Фактът на извършеното в книгата на
акционерите вписване на извършеното прехвърляне на акции не се ползвал с
някакво съществено правно значение, защото само по себе си подобно вписване не
могло да постигне изправяне на пороците на временното удостоверение, джирото и
каузалното правоотношение стоящо зад прехвърлянето. В този контекст позицията
на дружеството спрямо тези сделки няма някаква релевантност, респективно
действията на неговите органи не могат да окажат никакво саниращо въздействие.
По отношение на отразената в джирото цена от 16 788 лв. ищецът обръща внимание,
че уговорката за плащането й е привидна, като придобиващия правата по
удостоверението никога не е имал намерение да я заплаща, респективно
прехвърлящия ги да я получава. Ако все пак съдът приеме, че подобно
обременяване на получателя на правата по удостоверението е налице, то ищецът
манифестира изявление, че ИМ трябва да се разглежда като воля за разваляне на
джирото, защото не е заплатена упоменатата в него цена.
На основание чл. 212 ГПК ищецът В.В. предявява за разглеждане в
производството инцидентен иск за установяване нищожност на сключеното
Споразумение за погасяване на дълг 28.03.2019 г., поради липса на основание –
чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Изложените твърдения във връзка с така заявения за приемане
в производството иск са, че между ищеца и ответната страна – Х. няма валидно
възникнало заемно правоотношение, доколкото към нито един момент ищецът не бил
получавал в заем каквато и да е била парична сума от Х.. Предвид липсата на
подобно правоотношение, то и подписаното впоследствие споразумение от
28.03.2019 г. било нищожно, поради липса на основание, тъй като нямало
съществуващо предходно вземане на Х. към В., чиито начин на погасяване да е
предмет на договорно уреждане с визираното съглашение. След като споразумението
предвижда даване вместо плащане на една недължима сума от 20 000 лв., то и
насрещното задължение за даване поето от ищеца било несъществуващо.
На 11.06.020 г. по делото постъпва и отговор на допълнителната искова
молба подаден от ответната страна – Х., чрез пълномощника й адвокат С., като в
него е взето отношение и по предявения инцидентен иск за нищожност. Изтъква се,
че от една страна в първоначалната си искова молба ищецът – В. е направил
твърдения, че при проверка във водената при него документация след подписване
на споразумението от 28.03.2019 г. не е установил да е получавал по своя сметка
или пък в брой каквато и да е било сума от Х., респективно не е открил разписан
от него документ удостоверяващ получаването в заем на сума пари. Отбелязва се
обаче, че при преглед на съдържанието на подписаното от ищеца споразумение
ищецът никъде не оспорва, че е адресат на задължение към Х. в размер на сумата
от 20 000 лв. Следователно това
съглашение е подписано от ищеца при наличието за него на мотив, които е
формиран от съществуващото към този момент за него задължение по договор за
заем. Ищецът е страната в процеса, която носи тежестта да установи твърдените
пороци на двете сделки абстрактната и каузалната – споразумението, като сред
основните предпоставки са установяването, че при извършването им за него е
липсвало основание /кауза/. Тук трябва да се има предвид, че в споразумението
присъства ясна цел състояща се в постигане, като договорен резултат на
погасяването на задължението на ищеца по договор за заем, като подлежащата на
връщане заемна сума се погасява не чрез прякото й плащане на заемодателя, а
чрез прехвърляне на определен брой акции притежавани от него, чиято
равностойност е определена за целите на договора на сумата от 16 788 лв. В този
ред на мисли облигационно правоотношение с източник договор за даване вместо
изпълнение е валидно възникнало, като същото не може да се смята за опорочено,
поради липса на мотив при сключването му.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Като писмено доказателство по делото е представено споразумение от
28.03.2019 г., сключено между ищеца-В. и ответницата-Х., в разпоредбата на чл.
1 от което е констатирано, че по силата на сключен между страните договор за
заем А.Н.Х. е предоставила в полза на В.П.В. сумата от 20 000 лв., като
към датата на подписване на споразумението упоменатата сума не е върната на
заемодателя. В чл. 2 от споразумението страните са се съгласили върху дължимата
сума да не бъдат начислявани лихви, като задължението на заемателя бъде
погасено изцяло посредством прехвърлянето в полза на заемодателя вместо плащане
на притежавани от В.П.В. 33 575 броя поименни акции, съгласно временно
удостоверение № 16/25.06.2018 г., всяка от които с номинална стойност от един
лев и обща номинална стойност, възлизаща на сумата от 33 575 лв., като в чл. 5
от споразумението е посочено, че прехвърлянето на правата съгласно временното
удостоверение води до погасяване на задължението на заемателя, описано в чл. 1
от споразумението.
По делото е представен Устав на „М.Б.“ АД, съгласно чл. 6 от чиито
разпоредби капиталът на дружеството възлиза на 282 792 лева, разпределен
на 282 792 налични поименни акции с право на глас, всяка от които с
номинална стойност от един лев. Съгласно чл. 7 от устава срещу направените
парични вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временни
удостоверения, подписани от председателя на съвета на директорите и
изпълнителен директор, като акциите се предават на акционерите срещу
представяне на временните удостоверения.
Ангажиран и приет за писмено доказателство е Протокол № 1 от заседание на
Съвета на директорите на „М.Б.“ АД, провело се на 25.05.2018 г., на което е
прието решение за избора на В.П.В. за Председател на Съвета на директорите,
както и решение за избора на В.П.В. и А.П.И.за изпълнителни директори на
дружеството.
По делото е представено временно удостоверение № 16/25.06.2018 г., удостоверяващо,
че В.П.В. притежава 33 575 налични поименни акции от капитала на „М.Б.“ АД,
всяка от които с номинална стойност от един лев. Коментираното временно
удостоверение носи два подписа – първият, положен за А.И., в качеството ѝ
на изпълнителен директор на дружеството, а вторият – положен за В.В., в
качеството му на председател на съвета на директорите на дружеството. На гърба
на временното удостоверение се съдържа волеизявление на В.В. за прехвърляне на
правата по него посредством извършването на джиро, както следва: „Подписаният В.П.В.,
ЕГН **********, на основание чл. 187, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 2 от ТЗ
джиросвам безусловно и за цялата номинална стойност от 33 575 /тридесет и
три хиляди петстотин петдесет и пет/ лева временно удостоверение № 16 от
25.06.2018 г. за 33 575 поименни акции от „М.Б.“ АД на А.Н.Х., ЕГН **********,
при цена 16 788 лева“. Под цитирания текст е посочено, че изявлението е
извършено на 01.04.2019 г. в гр. София, като в дясната страна е положен
подписът на В.П.В..
В производството е прието и заключение по допусната съдебно-графологична
експертиза, което съдът намира за подробно аргументирано, логично и обосновано,
и от което се установява, че подписът за А.И.върху временно удостоверение с №
16/25.06.2018 г. е положен не от нея, а от В.П.В..
Съгласно представена и приета за доказателство по делото извадка от книга
на акционерите на „М.Б.“ АД, видно от която на 04.04.2019 г. е извършено
вписване, съгласно което А.Н.Х. е титуляр на правата върху 33 575 поименни
акции от капитала на дружеството, по силата на прехвърляне, извършено на
01.04.2019 г.
В пределите на съдебното дирене по спора са събрани и гласни
доказателства посредством проведен разпит на осигурен от ответната страна свидетел.
От показанията дадени от свидетеля Балканска става ясно, че тя се познава с
ответницата – Х., като през пролетта на 2019 г. заедно посетили офиса на „М.Б.“
АД, за да могат доверителя на свидетелката – А.Н.и г-жа Х. да бъдат отразени в
книгата на акционерите водена за това дружество, поради това, че са придобили
права по временни удостоверения. На място в офиса на дружеството присъствала
г-жа А.П., както и още двама служители. Книгата на акционерите била донесена и
там били вписани двете временни удостоверения отнасящи се до правата върху
акции придобити от А.Н.и ответницата – Х..
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По инцидентния
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 4 ЗЗД, предявен от В.П.В.
срещу А.Н.Х..
Приет за съвместно разглеждане в производството е предявен от В.П.В.
срещу А.Н.Х. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 4 ЗЗД
за прогласяване нищожността на сключено между страните по делото споразумение от
28.03.2019 г. за погасяване на дълг чрез даване вместо изпълнение, поради
липсващо основание /кауза/.
От представеното по делото споразумение за погасяване на дълг от
28.03.2019 г., се установява, че между В.П.В., от една страна, и А.Н.Х., от
друга, е постигнато съгласие за задължението на В.П.В. в размер на сумата от
20 000 лв., подлежаща на връщане по сключен с А.Н.Х. договор за заем, да
бъде погасено, като вместо плащане заемателят прехвърли на заемодателя чрез
джиро притежаваните от него 33 575 броя поименни акции съгласно временно
удостоверение № 16/25.06.2018 г., всяка от които с номинална стойност от един
лев и обща номинална стойност, възлизаща на сумата от 33 575 лв.
Така постигнатата между страните уговорка представлява договор за даване
вместо изпълнение, чиято правна уредба се съдържа в нормата на чл. 65 ЗЗД. Касае
се за самостоятелен вид договор, изрично уреден в закона, при който страните по
едно облигационно отношение постигат съгласие за погасяване на задължението по
него посредством даването в полза на кредитора на нещо, различно от
първоначално дължимата престация. Актът на „даването“ представлява престиране
на нещо различно от дължимото, като същият е елемент от фактическия състав на
договора, който обуславя настъпването на правните му последици, които в общия
случай се изчерпват с погасяването на съществуващия дълг. Договорът за даване
вместо изпълнение е каузален, като типичната и непосредствена правна цел, с
оглед на която се сключва е погасяването на съществуващ дълг на длъжника – т.
нар. solvendi causa. Каузата на договора
за даване вместо изпълнение обуславя неговия акцесорен характер, като действителността
му се обуславя от съществуването на предходно облигационно задължение. Ако това
задължение не е възникнало или отпадне с обратна сила договорът за даване
вместо изпълнение не е в състояние да произведе целените правни последици,
поради липсата на основание.
В случая, видно от съдържанието на чл. 2 във вр. с чл. 1 от процесното споразумение
за погасяване на дълг от 28.03.2019 г., обективираният в разпоредбите на чл. 2
и сл. от същото договор за даване вместо изпълнение е сключен за погасяване на
задължението на В.П.В. за връщане на сумата от 20 000 лв., предоставена му
в заем от А.Н.Х., като спорен между страните по делото е именно въпросът за
съществуването на това задължение, обуславящ изискването за наличието на
основание на договора. В тази връзка от значение е разпоредбата на чл. 1 от
споразумението, в която между страните е установено, че В.П.В. дължи на А.Н.Х. връщане
на сумата от 20 000 лв., предоставена му по сключен между тях договор за
заем от 10.05.2002 г., като при сключване на споразумението задължението все
още не е погасено и длъжникът няма претенции за погасяването му по давност. Посочената
разпоредба от споразумението разкрива характеристиките на договор за
извънсъдебна спогодба, по силата на който страните са установили съдържанието
на съществуващи между тях материални правоотношения, в частност задължението на
В.П.В. за връщане в полза на А.Н.Х. на сумата от 20 000 лв., предоставена му в
заем от последната по силата на сключен между тях договор за заем. Установителното
действие на тази уговорка за съществуването на паричен дълг в упоменатия размер
имащ за източник сключен договор за заем е напълно достатъчно за да се приеме,
че предходно заемно правоотношение между страните е било учредено, като сумата
по него е била реално предадена от заемодател на заемател, респективно
изпълнение на задължението за нейното връщане не е било предприемано от
получателя на заема до момента на подписване на споразумението през 2019 г. В
този контекст ангажирането на допълнителни доказателства, установяващи самото
сключване на договора за заем, в т.ч. предоставяне на сумата по заема не са
необходими за да се приеме, че ответницата – Х. е придобила качеството на
кредитор спрямо ищеца В., произтичащо от даване на паричен заем в размер на
20 000 лв. Ответникът не твърди да е предприемал валидни погашения на този
си договорен дълг към момент предхождащ 2019 г. Неоснователно в този смисъл се
явява оспорването предприето от ищеца, че към датата на сключване на процесното
споразумение за погасяване на дълг от 28.03.2019 г. в негова тежест не е съществувало
задължение към ответната страна – Х. за сумата от 20 000 лв., съответно,
че сключеният между страните договор за даване вместо изпълнение е
недействителен, поради липсата на основание.
С оглед на изложеното предявеният от ищеца инцидентен установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 4 ЗЗД за прогласяване на сключено между В.П.В.
и А.Н.Х. споразумение 28.03.2019 г. за погасяване на дълг чрез даване вместо
изпълнение за нищожно поради липсата на основание /кауза/, следва да бъде
отхвърлен.
По главния иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
Предявен за разглеждане от В.П.В. е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на А.Н.Х. и „М.Б.“ АД, че ищецът е
акционер в ответното търговско дружество като притежава на 33 575 броя поименни
акции, съгласно временно удостоверение № 16/25.06.2018 г., всяка от които с
номинална стойност от един лев и обща номинална стойност, възлизаща на сумата
от 33 575 лв.
Съгласно чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 161, ал. 1 ТЗ капиталът на
акционерното дружество е разделен на равни по номинална стойност акции, като
същата е определена в левове. Акцията от своя страна представлява ценна книга,
която удостоверява, че притежателят ѝ участва в капитала на дружеството с
посочената в нея номинална стойност, като в същото време материализира
членствените права на акционера. При все това, доколкото се отнася за
учредителите на акционерното дружество, членственото правоотношение, материален
израз на което са акциите, възниква със самото вписване на дружеството в
търговския регистър – арг. от чл. 174, ал. 1 ТЗ – без за това да е необходимо
фактическото издаване акциите или удостоверяването им с издаването на временно
удостоверение, като освен при учредяването на дружеството оригинерно възникване
на членственото правоотношение е налице в случаите на увеличаване на капитала.
Вън от оригинерните способи за придобиване на членство в акционерно дружество
членственото правоотношение подлежи на прехвърляне посредством прехвърляне на
акциите, които го материализират. В зависимост от техния вид акциите могат да
бъдат прехвърлени посредством различни прехвърлителни способи, като наличните
акции се прехвърлят чрез джиро, като за да има действие спрямо дружеството прехвърлянето
трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери.
Съгласно чл. 6 от Устава на „М.Б.“ АД капиталът на дружеството възлиза на
282 792 лева, като същият е разпределен на 282 792 налични поименни акции с
право на глас, всяка от които с номинална стойност от един лев. Съгласно чл. 7
от Устава срещу направените парични вноски за сметка на записаните акции
акционерите получават временни удостоверения, подписани от председателя на
съвета на директорите и изпълнителен директор, като акциите се предават на
акционерите срещу представяне на временните удостоверения.
Не е спорно между страните, а и от представеното по делото временно
удостоверение № 16/25.06.2018 г., се установява, че към датата на издаването му
В.П.В. е притежател на 33 575 налични поименни акции от капитала на „М.Б.“ АД,
всяка от които с номинална стойност от един лев. Спорен по делото е въпросът,
дали впоследствие посочените акции са били валидно прехвърлени в полза на А.Н.Х..
Съгласно чл. 185, ал. 2 ТЗ наличните акции се прехвърлят чрез джиро, което
за да има действие спрямо дружеството трябва да бъде вписано в книгата на
поименните акционери, като в чл. 187 ТЗ е предвидено, че прехвърлянето на
временните удостоверения има действие на прехвърляне на акциите, които
удостоверява, като прехвърлянето се извършва по реда на чл. 185, ал. 2 ТЗ, не преди
възникване на дружеството.
В случая на гърба на представеното по делото временното удостоверение се
съдържа извършено на 01.04.2019 г. и подписано на същата дата волеизявление на В.В.
за прехвърляне чрез джиро в полза на А.Н.Х. на удостоверените в него 33 575
поименни акции от „М.Б.“ АД, всяка от които с номинална стойност от един лев.
Както беше посочено членственото правоотношение в акционерното дружество,
материален израз на което са акциите, възниква независимо от фактическото
издаване на последните или на удостоверяването им с издаването на временно удостоверение,
стига акциите да са записани и дружеството, съответно увеличаването на капитала
му, да са вписани в търговския регистър след спазване на процедурата пред
длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията. За прехвърляне
на членственото правоотношение обаче, в зависимост от приложимия, респективно избрания от страните прехвърлителен
способ, в случай, че са приложими няколко такива, издаването на акциите,
съответно удостоверяването им с временни удостоверения, може да се окаже
наложително.
Именно такъв е процесният случай, доколкото се касае за прехвърляне на
налични поименни акции, чието прехвърляне се извършва чрез джиро на самата
акция или на удостоверяващото я временно удостоверение. Доколкото избраният от
страните способ за прехвърляне на членственото правоотношение е джиро на
временно удостоверение, както и с оглед оспорването на процесното временно
удостоверение № 16/25.06.2018 г. като нищожно от ищеца, логично се поставя въпросът
за неговата валидност.
Временното удостоверение е ценна книга, която материализира правото на
акционера да получи записаните акции след представянето му и замества
последните до издаването им от акционерното дружество. Съгласно чл. 7, ал. 1 от
устава на „М.Б.“ АД срещу направените парични вноски за сметка на записаните
акции на акционерите се издават временни удостоверения подписани от
председателя на съвета на директорите и изпълнителен директор, като в случая
доводите на ищеца за недействителност на процесното временно удостоверение се
основават на твърденията му, че последното е издадено при неспазване на
изискванията на посочената клауза от устройствения акт на ответното дружество. Представеното
по делото временното удостоверение носи два подписа – първият, положен за А.И.,
в качеството ѝ на изпълнителен директор на дружеството, а вторият –
положен за В.В., в качеството му на председател на съвета на директорите на дружеството,
като от заключението на съдебно-графологичната експертиза се установява, че подписът
за А.И.е положен не от нея, а от В.П.В.. Доколкото обаче към датата на издаване
на временното удостоверение В.П.В. има качеството едновременно на председател
на съвета на директорите, както и на изпълнителен директор, изискването на чл.
7, ал. 1 от устава на ответното дружество трябва да се квалифицира за спазено.
Този извод се потвърждава от използваната в цитираната разпоредба формулировка,
съгласно която временното удостоверение следва да бъде подписано от председателя
на съвета на директорите, както и от изпълнителен директор, без да е непременно
необходимо същото да е подписано от няколко лица. Предвид изложеното съдът
намира, че процесното временно удостоверение № 16/25.06.2018 г. представлява
валидна и поради това годна за прехвърляне посредством предвидения за това
способ ценна книга.
Дори обаче да не бе така, тоест изискването въведено с чл. 7, ал. 1 от
Устава да не бе спазено при издаването на коментираното временно удостоверение
от дружеството - „М.Б.“ АД, то би се касаело до хипотеза на издаване на ценна
книга без да е спазена представителната власт, която е предвидена от
дружеството, когато се касае до извършване на волеизявления насочени към
издаването на временни удостоверения, като в този случай единствено легитимиран
субект да се позове на подобен порок за недействителност на изявлението се
явява дружеството, от чието име е издадено временното удостоверение. В този
контекст са задължителните разяснения по т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, на недействителността на
договора поради сключването му от лице, действало като мним пълномощник, може
да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът (т.е. мнимо
представлявания) или неговите универсални правоприемници.
На последно място следва да бъдат обсъдени доводите на ищеца за
недействителност на извършеното в полза на А.Н.Х. прехвърляне на процесното
временно удостоверение № 16/25.06.2018 г. поради липсата на основание на извършеното
джиро. Джирото на временно удостоверение представлява едностранна формална и
абстрактна сделка с вещен ефект, по силата на която членственото
правоотношение, произтичащо от акциите, които то удостоверява, преминава върху приобретателя-джиратар,
в полза на когото е извършено разпореждането. В този смисъл джирото се явява
правен способ за прехвърляне на материализираните във временното удостоверение
права, без самото то да изяснява причината, основанието за извършеното
прехвърляне. Такова основание обаче трябва да съществува, като същото се
разкрива от съдържанието на съответната каузална сделка, с която по аргумент от
чл. 465 ТЗ джирото винаги е свързано. Така джирото на акции, съответно на
удостоверяващите ги временни удостоверения, винаги обслужва определена каузална
сделка по прехвърлянето им. В този смисъл абстрактният характер на джирото не
изключва като недопустими в отношенията между страните възраженията за липса на
основание за извършеното прехвърляне, като съществуването или не на съответно
каузално правоотношение обуславя валидността и оттам правните последици на
джирото.
При все изложеното доводите на ищеца за недействителност на извършеното
от него в полза на А.Н.Х. джиро на процесното временно удостоверение №
16/25.06.2018 г. поради липсата на валидно учредено каузално правоотношение се
явяват неоснователни. С оглед разрешението на спора по разгледания инцидентен
установителен иск по делото се установява, че между В.П.В., от една страна, и А.Н.Х.,
от друга, е сключен договор за даване вместо изпълнение, по силата на който страните
са се съгласили съществуващият в тежест на ищеца дълг в размер на сумата от
20 000 лв., подлежаща на връщане по сключен между страните договор за
заем, да бъде погасен вместо с плащане посредством прехвърлянето в полза на
ответницата на притежаваните от ищеца 33 575 броя поименни акции съгласно
временно удостоверение № 16/25.06.2018 г., всяка от които с номинална стойност
от един лев и обща номинална стойност, възлизаща на сумата от 33 575 лв. Доколкото
джирото на временно удостоверение има действие по прехвърляне на акциите, които
то удостоверява, съдържащото се на гърба на процесното временно удостоверение
джиро от 01.04.2019 г. е извършено именно с оглед сключения между страните по
прехвърлянето договор за прехвърляне на материализираните в него акции вместо
изпълнение. В този контекст сключеният между страните договор за даване вместо
изпълнение се явява валидно каузално основание за извършеното от ищеца джиро на
временно удостоверение, обуславящо валидността на тази абстрактна по своята
същност сделка.
Доколкото по делото се установява, че В.П.В. е прехвърлил в полза на А.Н.Х.
своето членство в „М.Б.“ АД посредством извършено на 01.04.2019 г. джиро, което
прехвърляне впоследствие е отразено в книгата на акционерите, ищецът е изгубил
качеството си на акционер в „М.Б.“ АД, което означава, че предявеният от него иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че същият е акционер в търговско
дружество „М.Б.“ АД, като притежател на 33 575 броя поименни акции, съгласно
временно удостоверение № 16/25.06.2018 г., всяка от които с номинална стойност
от един лев и обща номинална стойност, възлизаща на сумата от 33 575 лв., е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за
разноски:
С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда единствено
в полза на ответните страни. Дружеството-ответник не е формулирало претенции за
присъждане на разноски в негова полза при благоприятно за него произнасяне по
спора. Това е и съвсем разбираемо, доколкото дружеството признава фактите и
правата очертани от ищеца с ИМ. От ответната страна А.Н.Х. е налице изрично отправено към съда искане за
присъждане на разноските сторени от нея за защитата й в производството, като
поддържа, че сторените такива са в общ размер на сумата от 2 120 лв., от
които 1 820 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 200,00 лв. –
внесен депозит за вещо лице. Прегледът на приложените по делото доказателства
за реалната реализация на визираните разходи от страната показва, че действително
е налице уговорено и заплатено от ответната страна Х. адвокатско възнаграждение
в посочения размер, както и депозит за вещо лице, предвид което на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК отговорността за заплащането на тези разноски трябва да бъде
понесена от ищеца – В., като същите му се възложат с крайния съдебен акт. Неоснователно
е наведеното по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на
уговорения адвокатски хонорар за защитата на ответната страна Х. в настоящото
производство, доколкото същият е съобразен с установените в НМРАВ минимални
размери на адвокатските възнаграждения, като сумата в размер от 1 520 лв. без ДДС, дори е под
формирания минимум при прилагането критериите на коментираната Наредба, която
при материален интерес от 33 575 лв. обуславя хонорар от над 1 530 лв. В
случаят върху уговорения хонорар от 1 520 лв. е начислен ДДС, доколкото
адвоката предоставил адвокатската услуга в полза на ответната страна – Х. има
данни да е регистриран по ЗДДС и да начислява такъв, което означава, че сумата
от 1 820 лв. е напълно съответна на установените минимални прагове в НМРАВ
и не подлежи на редукция по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, каквото желание се
манифестира от ищеца. Съвсем отделен е въпросът, че правния спор е със средна
по степен правна и фактическа сложност, което обуславя и понасянето на
по-високо от минималния размер по Наредбата адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.П.В., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу А.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключено на 28.03.2019 г. между В.П.В.
и А.Н.Х. споразумение за погасяване на дълг, поради липсващо основание /кауза/.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.П.В., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу А.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и „М.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е акционер в
търговско дружество „М.Б.“ АД, като притежател на 33 575 броя поименни акции,
съгласно временно удостоверение № 16/25.06.2018 г., всяка от които с номинална
стойност от един лев и обща номинална стойност, възлизаща на сумата от 33 575
лв.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати в
полза на А.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата в размер от 2 120,00 лв. – разноски за производството пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: