№ 22690
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20211110137771 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Образцов вход“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - град София, ж.к.“Младост 1“, ул.
„Григорий Горбатенко“ бл.156, вх.В, партер, чрез юрисконсулт П. Д. против Етажна
собственост с административен адрес - град С представлявана от управителя И. С. Д., с
адрес - град С.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществува спор относно дължимостта на
процесната сума. Твърди се, че с договор за управление от 21.10.2016 г. е възложено на
дружеството „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД, ЕИК *********, да извършва дейности по
управление и поддръжка на етажната собственост /ЕС/ на адрес: гр. С. Твърди се, че
договорът бил сключен за срок от 2 години, като срокът му изтекъл на 21.10.2018 г. Твърди
се, че дружеството продължило да управлява етажната собственост на основание чл. 21, ал.
2 /ЗУЕС/, до избора на нов управител. Сочи се, че на 06.02.2019 г. било проведено общо
събрание на етажната собственост, като по т. 1 от протокола бил приет финансовия отчет на
/ЕС/, а по т. 2 от протокола било взето решение да бъдат подновени договорните
взаимоотношения с дружеството „Образцов вход“. Твърди се, че били упълномощени лица,
които, от името на ЕС, да подпишат договор, но едно от тях отказало да стори това, поради
отказ от страна на председателя и собственик на апартамент № 67 в /ЕС/ - г-жа Д.. Твърди
се, че дружеството „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД, ЕИК *********, било принудено да
продължи да управлява етажната собственост на основание чл. 21, ал. 2 ЗУЕС/, респективно
така водело чужда работа в условията на чл. 61 ЗЗД, до избора на нов управител. Сочи се, че
1
следващо общо събрание на етажната собственост било проведено на 14.10.2020г., като
представител на дружеството отправил на събранието едномесечно предизвестие за
прекратяване на договорните взаимоотношения с етажната собственост. Твърди се, че била
обявена и дължимата към момента сума от ЕС към дружеството, като тези действия били
обективирани в издадения за целта протокол. Твърди се, че Етажната собственост от своя
страна също издала протокол, от същата дата, в който било записано, че прекратяват
взаимоотношенията с дружеството „ОБРАЗЦОВ ВХОД“ ЕООД, считано от 01.10.2020
година. Твърди се, че след прекратяване на договора бил поканен представител на ЕС -
госпожа Д. на основание чл. 23, ал, 6 ЗУЕС/, да приеме с протокол за предаване
документите на етажната собственост, което било отказано. Твърди се, че била изпратена
покана за доброволно изпълнение, по куриер с обратна разписка до госпожа Д., която покана
била отказана от госпожа Д. и респективно не била получена. Твърди се, че ответника дължи
на ищеца сумата от 3 491,10 /три хиляди, четиристотин деветдесет и един лева и десет
стотинки/, представляваща разликата между събраните приходи и платените разходи в
етажната собственост, изчислена след прекратяване на взаимоотношенията с етажната
собственост. Твърди се, че и в срока на отправеното едномесечно предизвестие били
извършени текущи плащания на режийни разходи на /ЕС/, като след този срок задължението
на етажната собственост станало изискуемо спрямо кредитора „Образцов вход“ ЕООД.
Твърди се, че дължимата сума е формирана като разлики за периода от 01.11.2016 г. до
31.12.2020г., като се описва, че извършените плащания от дружеството в общ размер на 14
877,12 /четИ.десет хиляди, осемстотин седемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/, а
постъпилите приходи от етажната собственост за периода са в размер на 11 386,02
/единадесет хиляди, триста осемдесет и шест лева и две стотинки/.
Сочи се, че разликата между събраните приходи в /ЕС/ и платените разходи
представлява претендираната искова претенция в размер на 3 491,10 /три хиляди,
четиристотин деветдесет и един лева и десет стотинки/, от който размер сумата. При горното
се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Етажната собственост с
административен адрес - град С представлявана от управителя И. С. Д., с адрес - град С да
заплати на „Образцов вход“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
град София, ж.к. „Младост 1“, ул. „Григорий Горбатенко“ бл.156, вх.В, партер, общо сумата
от 3491,10 лева, от който размер сумата от 1 831.03 лева се претендира на договорно
основание за периода от 01.11.2016 г. до 31.01.2019 г., а сумата в размер от 1 660.07 лева за
периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2020г. лева - на основание водене на чужда работа без
пълномощие, представляваща дължима разлика между платени от „Образцов вход“ ЕООД,
ЕИК ********* извършени плащания от дружеството в общ размер на 14 877,12 /четИ.десет
хиляди, осемстотин седемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/ и постъпилите приходи
от етажната собственост в размер на 11 386,02 /единадесет хиляди, триста осемдесет и шест
лева и две стотинки/ за периода 1.11.2016 година до 31.12.2020 година, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба - 29.6.2021 година до
окончателното изплащане. Прави се искане за присъждане на разноски.
2
С отговора на исковата молба ответникът оспорва редовността на исковата молба и
претенцията по основание и размер, като заявява и възражение за погасителна давност.
Оспорва се дължимостта на сумата, като се твърди, че договорът е прекратен с изтичане на
първоначалния срок от 2 години и след този срок не се дължат суми на ищеца. Твърди, че не
е ясно по какъв начин е формирана процесната сума, твърди се, че не са доставяни
уговорените с договора услуги, твърди се, че част от ремонтните дейности ЕС е извършвала
сама. Ответникът твърди, че от представените с исковата молба фактури, издадени от трети
лица - като фактура от „Госпожа Образцов“ ЕООД за услуги към ЕС, не са нито възлагани,
нито предоставяни. Твърди се, че при справка в Търговския регистър се установява, че
ищецът е едноличен собственик на капитала на посоченото дружество, което също води до
съмнения за начина на формиране на исковата сума, при евентуалното включване на
стойността на подобни услуги в исковата претенция. Ответникът твърди, че Етажните
собственици надлежно са заплащали дължимите към ищеца суми, за което, обаче, в повечето
случаи не са издавани документи от „Образцов вход“ ЕООД. Сочи, че ищецът не е отстранил
констатираните от съда нередовности, поради което производството по делото следвало да
се прекрати на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Иска се съдът да отхвърли исковата претенция
като неоснователна поради недоказаност и присъди на ответника разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства въз основа на чийто
анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
Между страните не се спори, а и от представения по делото договор за управление на
етажна собственост се установява, че на 21.10.2016 г. е сключен договор между етажна
собственост с административен адрес - град С представлявана от управителя И. С. Д. и
„Образцов вход“ ЕООД с предмет извършването на услугата „професионален
домоуправител“ на основание чл. 11, ал.1, т.11 ЗУЕС. Между страните не се спори, че
договорът е бил със срок две години, като същият се счита за сключен от датата на
подписването му, като също така може да бъде прекратен и с едномесечно предизвестие.
Представен е протокол от проведено общо събрание на собствениците на етажната
собственост от 06.02.2019 г. от който се установява,че етажните собственици са взели
решение, с което са приели представения от „Образцов вход“ отчет на приходите и
разходите на ЕС и наличността в касата, взето е решение да бъдат подновени договорните
отношения с „Образцов вход“, като за целта са упълномощени собственици на апартаменти
да преговарят за сключването на нов договор, както и е приет представения „Образцов вход“
бюджет на ЕС.
Представен е протокол от проведено общо събрание на ЕС от 14.10.2020 г., като
същото е било водено от представител на „Образцов вход“, като същото не е проведено
поради липса на кворум.
Представено е Решение на общото събрание на ЕС от 14.10.2020 г., на което е взето
решение за прекратяване на взаимоотношенията с „Образцов вход“ от 01.10.2020 година.
3
Като доказателство по делото е представена покана за доброволно изпълнение от
ищеца до ответника изпратена на 04.03.2021 г., но същата е била е била отказана от
получателя.
Като доказателство по делото е представена таблица, баланс на етажната собственост с
дата 26.05.2021 г. и изготвена от ищеца за периода от ноември 2016 г. до 09.12.2020 г.,
според което балансът на ЕС е -3491,10 лв.
Като доказателства по делото по делото са представени 15 платежни нареждания за
извършени плащания от „Образцов вход“ към „ЧЕЗ Електро България“ АД за процесната
етажна собственост, от които се установява, че ищецът е заплащал суми за електрическа
енергия за цялата 2020 г.
Представена е таблицата за приходите и разходите на ЕС за периода 01.11.2016 г. до
31.12.2020 г., в която е посочено как е получена претендираната сума в размер на 3491,10 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите .........., които са
собственици на апартаментни в процесната на етажната собственост, с оглед на което
безспорно са заинтересовани от изхода на делото, поради което показанията им следва да
бъдат преценявани по реда на чл. 172 ГПК.
Свидетелката Манова споделя, че е присъствала на събрание, на което е била избирана
фирма за управление на ЕС. Посочва, че е заплащала суми в размер на 5 лв., а впоследствие
6,50 лв. на ръка. Сочи, че са били събирани пари, които са давани на домоуправителя и
касиера за ремонт на покрив. Посочва, че сумата 6,50 лв. е включвала всички разходи, които
е трябвало да заплати. Споделя, че е виждала жена да чисти стълбите. Твърди, че крушките
на площадката са сменяни от зет й.
Свидетелят Муков споделя, че му е известно, че ответникът се грижи за входа, като е
научил тази информация от съседите си. Споделя, че е виждал стълбището да се чисти от
чистачка, както и че през 2017 г. са били събирани суми за ремонт на покрива. Посочва, че е
заплащал суми в размер на 5-6 лв.
Свидетелят Папазов споделя, че също е заплащал в брой на служителите на ответника.
Твърди, че месечната такса в включвала поддръжка на входа, ток, чистачка, асансьор, като
първоначално същата е била в размер на 5 лв., а впоследствие е повишена на 6,50 лв.
Посочва, че не знае дали външна фирма се е грижила за асансьора, както и не знае в периода
от март до май 2020 г. фирма да е дезинфекцирала дружеството. Твърди, че има съседи,
които не са плащали задълженията, с оглед на което срещу тях били заведени дела.
Съдът счита, че показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани относно
фактите, че ищцовата фирма се е грижила за управлението на входа, както и че са заплащали
суми в размери между 5 и 6,50 лв., доколкото тези обстоятелства се подкрепят и от
останалите доказателства, а освен това по същество представляват неизходни за ответника
факти.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
4
В настоящето производство е предявена осъдителна искова претенция за дължимост на
сумата от 1831.03 лева на договорно основание според твърденията на ищеца с правна
квалификация чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.19, ал.8 от
Закона за управление на етажната собственост, а по отношение на заявената осъдителна
искова претенция за дължимост на сумата от 1 660,07 лева същата се претендира
извъндоговорно основание според твърденията на ищеца и с правна квалификация чл. 61,
ал. 2 Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за управление
на етажната собственост.
Така предявените искове се явяват допустими, доколкото ищецът разполага с активна
процесуална легитимация, доколкото съгласно твърденията му същият е кредитор за
процесните задължения. Съгласно твърденията му са налице отношения именно с ответника,
поради което по отношение на него е налице процесуална легитимация, а искът е предявен
пред родово и местно компетентен съд.
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл.19, ал.8 от Закона за управление на етажната собственост
За претендираната на договорно основание сума – ищецът следваше да установи в
условията на пълно главно доказване - наличието на валиден договор; точно изпълнение на
договорената престация от страна на ищеца в процесния период; действие на договора в
процесния период и предоставяне на уговореното с договора като услуги в процесния
период и цената на тези услуги.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че между на
21.10.2016 г. е сключен договор с предмет извършването на услугата „професионален
домоуправител“ на основание чл. 11, ал.1, т.11 ЗУЕС. Съгласно чл. 3 от договора ищецът е
имал задължения да извършва ежедневно управление на етажната собственост, организира и
провежда общите събрания, да изготви правилник на вътрешния ред, да поддържа книга
собствениците и ползвателите, да поддържа регистрацията на етажната собственост в
общината, да събира месечните вноски от етажните собственици, както и да събира таксите
на място, да изготвя отчет, в който да бъдат отбелязвани некоректни платци, както и
извършени плащания към дружества за комунални услуги. Освен това е следвало да
извършва огледи с фирми извършващи ремонтна дейност, както и да съставя оферти с тези
фирми, а освен това е трябвало да поддържа фонд „ремонт и обновления“. Дружеството е
имало задължение да събира старите задължения от некоректните платци. В допълнение на
това е имал задължение да представлява етажната собственост по дела, както и да разрешава
спорове в самата етажна собственост.
Съгласно чл. 5 от Договора е изпълнителят (ищец) е имал задължението да заплаща
всички месечни разходи и сметки към комунални дружества и трети лица, които имат
отношения с възложителя с предоставените от възложителя средства.
От своя страна възложителят по договора (етажната собственост) е имал за задължение
да заплаща определените по договора суми, представляващи: месечна такса за управление
5
във фиксиран и одобрен от общото събрание размер, месечна такса за поддръжка на
сградата, извършени разходи за поддръжка и ремонт на общите части, ако има такива и
извършени във връзка с решение на общото събрание. Уговорено е, че възложителят е
длъжен да заплаща фиксирано възнаграждение в размер на 4,99 от всеки самостоятелен
обект в етажната собственост, като общата сума на възнаграждението възлиза на 115 лв.,
дължимо между 1-во и 30-то число на съответния месец.
Уговорено е, че възложителят е длъжен да осигурява необходимите средства на
изпълнителя, а по отношение на разходи за поддръжка на ЕС на стойност над 200 лв. е
необходимо задължително гласуване на Общо събрание.
От представеното решение взето на 06.02.2019 г. се установява, че е взето решение
сума в размер на 350 лв., необходима за ремонт на комуникатор на асансьора да бъде
начислена на всеки собственик, ползващ асансьора, като сумата 350 лв. да бъде
разпределена между всички собственици във връзка с дефицит на касата. Въпреки това
същото решение е взето след изтичането на договора между страните, с оглед на което
разходите в размер на 650 лв. следва да спадат към втория период.
От представената по делото таблица (л.353-356) се установява, че е изготвена справка
от ищеца по отношение на приходите и разходите от ЕС за периода 01.11.2016 г. до
31.01.2019 г., съгласно която приходите възлизат на 6090,56 лв., а разходите на 7921,59 лв.,
поради което за този период ищецът претендира от ответника сумата от 1831 лв. Видно от
представената справка приходите включват получени суми за ел.енергия за асансьор в
размер на 511,35 лв., ел. енергия за общи части в размер на 127,20 лв., поддръжка асансьор
1423,63 лв., както и такса почистване в размер на 1264,5лв., както и такса управление, като
не е посочен нейният размер, но същият следва да възлиза на 2755, 84 лв. доколкото това е
оставащата сума от приходите.
Разходите включват задължения за ремонти, ел. енергия за асансьор, ел. енергия за
общи чати, заплата на хигиенист, такса за поддръжка на асансьор, и такса управление.
Съдът счита, че така предявения иск за този период е неоснователен на няколко
основания, при следните аргументи:
На първо място, както бе посочено по-горе договорът между страните е сключен на
21.10.2016 г. и е със срок от 2 години, с оглед на което същият е изтекъл на 21.10.2018 г.
Поради това следва етажната собственост да дължи вноски по договора за управление на ЕС
именно за този период, а видно от представената таблица в нея влизат задължение до януари
2019 г. включително. Съдът счита, че само на това основание само три от определените като
разход за ЕС суми - за „такса управление“ за недължими, доколкото за този периода не е
действал договор. Доколкото общото начислената сума в разходи за такса „управление“ е в
размер на 3105 лв., а съдът счита, че 460 лв. от тях са недължими на договорно основание за
периода, доколкото между страните не е действал договор в този период, то оставащият
разход за тази сума е размер на 2645 лв., а видно от таблицата за приходи, за процесния
период са събрани суми в размер на 2755,84 лв. за такса управление, която сума е по-висока.
6
На следващо място се претендират множество разходи за такси за комунални услуги,
разходи за хигиенист и други.
Видно от сключения между страните договор съгласно чл. 5 изпълнителят (ищец) е
имал задължението да заплаща всички месечни разходи и сметки към комунални дружества
и трети лица, които имат отношения с възложителя с предоставените от възложителя
средства. Видно от уговореното между страните, ищецът е имал задължение да заплаща тези
суми, но с предоставените от възложителя средства. По делото се доказа от представените
от ищеца писмени доказателства, че той е заплащал тези разходи, но от уговореното между
страните е логично, че тези суми са били предоставени от възложителя, а в случай, че не са
били предоставени от него, то за ищеца е липсвало да ги заплаща с негови средства. В
случай, че ищецът е заплащал разходи със свои средства, които са били недължими по
договора или каквото задължение за него е липсвало в интерес на етажната собственост, то
той би имал право да получи тези суми, доколкото би настъпило неоснователно обогатяване
за ответника, но в случая сумите са претендирани на съвсем различно основание, като по
договорът не се установява, че същите са били дължими.
На следващо място за доказване на тези задължения ищецът е представил единствено
частни документи, изходящи от него, поради което не може да се направи извод, че е доказал
тяхната дължимост при пълно и главно доказване. На следващо място видно от таблицата в
раздел „приходи“ не е посочено, кога е постъпил всеки приход, поради което не може да се
установи кога и кое задължение е било заплатено. Доколкото исковата молба е подадена на
29.06.2021 г., то задълженията чиято изискуемост е възникнала преди 29.06.2018 г. са
погасени по давност, като видно от таблицата такива са налице, но доколкото искът е
неоснователен на друго основание, това възражение не следва да бъде разглеждано
подробно. С оглед на това съдът счита, че претенцията за сумата от 1 831.03 лева за периода
от 01.11.2016 г. до 31.01.2019 г. следва да бъде отхвърлена изцяло.
По иска с правна квалификация чл. 61, ал. 2 Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост.
За претендираната на извъндоговорно основание сума ищецът следва да докаже, че е
управлявал чужда работа без натоварване, извършил е конкретните действия, положил е
грижата на добър стопанин, не е имало друг начин да бъдат защитени интересите на
заинтересованото лице, направил е разходите изложени в исковата молба, както и да докаже
претендирания им размер.
За доказването на претенцията в този период отново е представена таблица изготвена
от ищеца (л.357-л.359), съгласно която приходите на Етажната собственост за този период са
в размер на 5295,46 лв., а разходите 6955,53 лв. Видно от нея приходите за такса
„управление“ възлизат на 1781,73 лв., а разходите дължими за такса управление за периода
от 28.02.2019 г. до 31.10.2020 г. са размер на 2645 лв.
На първо място съдът счита, че сумата в размер на 2645 лв. е била изначално
недължима, доколкото между страните не е съществувал договор за управление за този
7
период, поради което е липсвало каквото и да е основание за нейното заплащане в
процесния период. Следва да се отбележи, че в таблицата за „разходи“ за част от периода
същата възлиза на 115 лв., а за други периоди 138 лв., като липсват каквито и е да е
доказателства за начина, по който е определен нейния размер. Настоящият състав счита, че
няма как същата сума да бъде претендирана и на извъндоговорно основание, доколкото не
става ясно, как точно е настъпило обогатяването на ответника с тази сума и съответно
обедняването на ищеца. С оглед на това съдът счита, че разходите в размер на 2645 лв. за
този период за били изцяло недължими.
Доколкото претендираната сума за този период в размер на 1660,07 лв., колкото е
разликата между приходите и разходите следва да се отбележи, че след като бе установено,
че разходите начислени за такса „управление“ в размер на 2645 лв. са изцяло недължими, то
следва да се приеме, че останалите разходи сторените от ЕС изцяло се покриват от събраните
приходи, с оглед на което не е налице оставащи суми, по отношение на които да е налице
неоснователно обогатяване в полза на ответника и поради това този следва също да се
отхвърли изцяло.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК. Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. (л. 286), с оглед на което ищецът следва да бъде осъден за тази сума.
Мотивиран от горното и на основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл.19, ал.8 от Закона за управление на етажната собственост,
чл. 61, ал. 2 Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за
управление на етажната собственост и чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Образцов вход“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - град София, ж.к.“Младост 1“, ул. „Григорий Горбатенко“ бл.156, вх.В,
партер, чрез юрисконсулт П. Д. против Етажна собственост с административен адрес - град
С представлявана от управителя И. С. Д., с адрес - град С искове с правно основание чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.19, ал.8 от Закона за управление
на етажната собственост, чл. 61, ал. 2 Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.
21, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост за осъждането на ответника да
заплати общо сумата от 3491,10 лева, от който размер сумата от 1 831.03 лева се претендира
на договорно основание за периода от 01.11.2016 г. до 31.01.2019 г., а сумата в размер от 1
660.07 лева за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2020г. лева - на основание водене на чужда
работа без пълномощие, представляваща дължима разлика между платени от „Образцов
вход“ ЕООД, ЕИК ********* извършени плащания от дружеството в общ размер на 14
877,12 /четИ.десет хиляди, осемстотин седемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/ и
постъпилите приходи от етажната собственост в размер на 11 386,02 /единадесет хиляди,
8
триста осемдесет и шест лева и две стотинки/ за периода 1.11.2016 година до 31.12.2020
година като неоснователен.
ОСЪЖДА Образцов вход“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - град София, ж.к.“Младост 1“, ул. „Григорий Горбатенко“ бл.156, вх.В, партер,
чрез юрисконсулт П. Д. да заплати на Етажна собственост с административен адрес - град С
представлявана от управителя И. С. Д., с адрес - град С на основание чл. 78, ал. 3 сумата в
размер на 400 лв., представляваща сторени от ответника разноски в настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9