№ 6945
гр. София, 14.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110169817 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 ГПК.
По делото е постъпила молба от адв. К. Б., в качеството й на процесуален
представител на Г. В. А. и от адв. Н. И. И., в качеството му на процесуален представител на
С. В. А. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Основният аргумент за исканото изменение е претенция за определяне на адвокатско
възнаграждение по всеки един от кумулативно съединените искове и преизчисляването на
възнаграждението съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът „Топлофикация София“ЕАД са депозирали писмен отговор в указания
срок, в който дават становище за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК.
Молбата е допустима, доколкото е подадена в предвидения от закона срок.
По същество на молбата съдът намира следното:
Молбата е неоснователна. Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът (осъществил безплатна адвокатска
помощ и съдействие) има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 - НМРАВ. В такива случаи съдът осъжда другата
страна да заплати възнаграждението на съответния адвокат. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5
НМРАВ урежда, че минимално възнаграждение следва да се определя по отделно за всеки
от исковете. В конкретния случай по делото са предявени обективно четири обективно
кумулативно съединени искове, два обусаляващи и два обусловени, като делото е с ниска
фактическа и правна стойност и с нисък материален интерес. Настоящият състав намира, че
буквалното тълкуване на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не следва да намира приложение при
обективно съединени обуславящи и обусловени искове при дела с предмет ниска фактическа
и правна сложност на делото. В този смисъл в постановеното решение съдът е определил
какъв размер адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА се дължи на всеки един от
осъществилите процесуална защита адвокати и го е изчислил по правилата на чл.78,ал.3
1
ГПК и не намира за необходимо да изменя размера на същото.
Като допълнителен аргумент следва да бъде взето и постановеното Решение на Съда
на Европейския съюз по дело С-438/22 Ем акаунт бг, съгласно което съдът не е обвързан с
предвидените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения размери на
адвокатски хонорар.
С оглед горното молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №365626/19.12.2023г. от адв. К. Б. и адв. Н. И.
за изменение на Решение №19217/22.11.2023г. в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2