Р Е Ш Е Н И Е
№
237
гр.Русе, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети юни,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ДИАНА КАЛОЯНОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ, като разгледа к.а.н.д. № 231 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Производствено потребителна кооперация (ППК)
„Надежда – Ряхово“, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление с.
Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. „Искър“ № 1, управлявана и
представлявана от Сашо Гочев Грозданов, против Решение № 286/14.03.2022 г.,
постановено по АНД № 2064/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 18-001791/30.08.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното
постановление, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на
основание същата разпоредба, на касатора е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени
оспорвания акт като незаконосъобразен и да отмени процесното наказателно
постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348,
ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание
касаторът не се представлява.
Ответникът по касационната
жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си представител
старши юрисконсулт С.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и иска
решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването поради
липса на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен
съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“ против
Наказателно постановление № 18-001791/30.08.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на кооперацията е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
За да потвърди процесното
наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно
индивидуализирано, наложено е в размер, фиксиран от закона. Разгледано е
възражението на нарушителя относно неприлагане на института на маловажността. При
постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, съдът е възприел правилно фактическата обстановка
и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи
са неоснователни.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не
е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 155 от
Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да
изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на И. В. В., на
длъжност „работник производство – млечни продукти“ за месец септември 2020 г.
Срокът за изпълнение е бил до 04.02.2021 г., като по искане на работодателя
този срок е удължен до 25.02.2021 г. Искането за повторно удължаване, направено
от работодателя на 24.02.2021 г., не е уважено от административният орган.
Посоченото предписание, обективирано в
Протокол № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе не е обжалвано и е
влязло в сила.
За установеното нарушение
по чл. 415, ал. 1 от КТ – неизпълнение на ПАМ, приложена от контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, е съставен АУАН № 18-001791/16.06.2021
г., срещу който няма постъпили възражения.
Издаденото
наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на
съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателства –
разпитан е актосъставителя Р. Д. Р., който е дал показания във връзка с
извършената проверка и установяването на нарушението.
Настоящият
съдебен състав приема касационната жалба, с която е сезиран, за неоснователна.
В касационната жалба е въведено оплакване във
връзка с изискването за мотивиране на обжалваното решение. Твърди се, че то е
немотивирано, защото първата инстанция не е изложила мотиви относно наличието
на съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила.
Оплакването е неоснователно. Видно от мотивната част на обжалваното решение,
първата инстанция е достигнала до извода, че не са налице сочените нарушения,
извод, който се споделя и от този съдебен състав.
Неоснователно
е основното възражение на касатора за допуснато съществено нарушение на чл. 34,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Според т. 1 от Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а не
преклузивни, както неправилно поддържа
касаторът. Според т. 2 от същото тълкувателно решение, разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в НК.
Касационната инстанция намира за
неоснователно твърдението на касатора, че началото на давностния срок по чл. 34,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН е сложено на 26.02.2021 г.
Както
се приема и в задължителната съдебна практика (вж. мотивите на Тълкувателно
решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и
Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК)
понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 2, изр. второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика
безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от
тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган
да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно
със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав.
Съгласно
чл. 399, ал. 1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото
правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция
по труда" към министъра на труда и социалната политика. В изпълнение на
тази своя функция, според чл. 402, ал. 1, т. 1 – т. 3 от КТ, в относимите части
на тези разпоредби, контролните органи имат право да посещават предприятията и
местата, където се извършва работа, да изискват от работодателя представяне на
всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с
упражняването на контрола и да се осведомяват пряко от работниците и служителите
по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, като включително
изискват декларирането на данни относно заплащането на труда. Осъществяването
на тези правомощия и проверката на тези обстоятелства предполага извършването
на конкретни процесуални действия от контролните органи, свързани със събиране
на доказателства в административното производство. Такива процесуални действия
по събиране на доказателства за изпълнението на задължителните предписания,
дадени с Протокол изх. № ПР2034429 от 19.01.2021 г., чрез проверка по работни места, са извършени
съответно на 18.03.2021 г. в обект на контрол: магазин за хранителни стоки в
гр. Русе, ул. “Борисова“ № 15, бл. “Балкан“, и в периода от 05.04.2021 г. до
09.06.2021 г. - по документи. Това обстоятелство е удостоверено в Протокол изх.
№ 2109233 от 16.06.2021 г. Касационната инстанция намира, че едва при
извършването на тези последващи проверки контролните органи, компетентни да
установяват извършването на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ чрез съставянето
на АУАН, са събрали данни за това, че дадените задължителни предписания за
заплащане на трудовото възнаграждение за месец септември 2020 г. в пълен размер
по отношение на конкретния работник действително не са били изпълнени, т.е.
едва при извършената последваща проверка нарушителят е бил открит по смисъла на
чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН - от този момент компетентният орган вече е
разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му, в лицето на касатора.
В т. 155 от Протокола от извършената
проверка изх. № 2109233 от 16.06.2021 г. е записано, че на 05.04.2021 г., при
извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в
сградата на Д ИТ – Русе, било установено, че работодателят не е изпълнил
приложената принудителна административна мярка – задължително предписание № 155
по Протокол изх. № ПР2034429 от 19.01.2021 г., отнасящо се до: работодателят да
изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на И. В. на длъжност
„работник производство – млечни продукти“ за месец 09.2020 г.
Следва да се има предвид, че съгласно
императивната разпоредба на чл.270, ал. 3 от КТ заплащането на трудовото
възнаграждение се установява именно с писмени доказателства – чрез подпис във
ведомост или срещу разписка, респ. чрез превод по банкова сметка ***ка.
Следователно установяването на отрицателния факт на неизпълнението на това
задължение, чието изпълнение е било наредено с влезлите в сила задължителни
предписания, следва да стане именно чрез проверка по посочените документи – по
ведомостите за заплати, респ. по банковите нареждания, удостоверяващи
изплащането на трудови възнаграждения при направено от работника или служителя
писмено искане за заплащане на възнаграждението по банкова сметка. ***, че
нарушението е било открито на посочената в протокола дата на извършването на
проверката по документи, а именно на 05.04.2021 г. АУАН е издаден на 16.06.2021
г., поради което очевидно е, че към датата на неговото издаване
регламентираният в чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН тримесечен давностен срок,
считано от датата на откриване на нарушителя – 05.04.2021 г., не е бил изтекъл.
В
жалбата се твърди още, че издаването на множество наказателни постановления от
административнонаказващия орган срещу кооперацията нарушава принципите в чл. 6
от АПК и чл. 1 от ЗАНН, като не се постигат целите на закона. Позоваването на
чл. 6 от АПК в административнонаказателно производство е недопустимо, тъй като последното
е различно по смисъл и характер от административното производство,
регламентирано с нормите на АПК. Съдът не установи наличието на връзка между
установеното нарушение и разпоредбата на
чл. 1 от ЗАНН, който гласи, че този закон определя общите правила за
административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните
наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните
интереси на гражданите и организациите. Посочената разпоредба не регламентира целите на
закона.
Процесуалният
представител на жалбоподателя сочи като материалноправно нарушение налагането
на много на брой имуществени санкции, което според него води до извода, че наказващият
орган е нарушил принципа в чл. 12 от ЗАНН. Твърди се, че ще бъде налице голяма
финансова тежест за касатора и това няма да му се помогне да изпълни
предписанието, макар и след дадения срок, т.е. ефектът на превъзпитаването няма
да бъде реализиран. Посочената норма гласи, че административните наказания се
налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. Съдът намира, че касатора не е съобразил разпоредбата на
чл.18 от ЗАНН, която императивно предвижда, че когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях. В този смисъл не е налице твърдяното нарушение.
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН,
в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН посочва, че в полза
на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според
чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника
следва да се присъди сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение,
определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР №
3/13.05.2010 г. по тълк.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 286/14.03.2022 г.,
постановено по АНД № 2064/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Производствено производителна
кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1, представлявана от
председателя С.Г.Г., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, със седалище в гр. София, бул."Княз Александър Дондуков" № 3,
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.