Решение по дело №154/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламента за изпълнение/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от „Ей Ди Логистик - България“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Г.А. чрез пълномощника й адв. С.Ж. ***, против Решение рег. № 32-3069/04.01.2023г на директора на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция "Митници към митническа декларация MRN 21BG002002057752R2/27.09.2021 г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 вр. чл. 66в от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 77, § 1, във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 59 от АПК, е: отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки с № 15 и № 16 по митническа декларация MRN 21BG002002057752R2/27.09.2021 г.; определени са нови митнически стойности на същите стоки; определени са нови кодове по ТАРИК за същите стоки; разпоредена е корекция на митническата декларация относно стоки № 15 и № 16 – в кл. ЕД 6/14, 8/6, „Митническа стойност“, 4/14, 4/16, и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за данък върху добавената стойност (В00) в размер на 8 735,99 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

С жалбата са изложени подробно мотивирани възражения за незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на промяната на тарифния код жалбоподателят излага твърдения, че в решението липсват изложени мотиви, обосноваващи тази промяна. В подкрепа на това сочи, че Централната митническа лаборатория не е извършила химичен анализ на пробите, а е дадено заключение чрез наблюдение на стоките. Твърди, че Централната митническа лаборатория не е акредитирана за направените от нея изследвания, като същата има акредитация само да открива количеството целулозни влакна в текстил чрез изследване със сярна киселина. Във връзка с направената корекция на митническата стойност сочи, че изложените мотиви в решението са несъстоятелни, тъй като процесните стоки са сравнени със стоки на трети лица, които не отговарят на дефиницията на „сходни стоки“ поради обстоятелството, че не са изработени от сходни материали. По отношение съмненията на митническите органи относно достоверността на митническата стойност, декларирана с процесната декларация, твърди, че в тежест на митническите органи е да докажат, че дружеството е договорило или платило повече от посочения в митническата декларация, каквото според жалбоподателя не е извършено. Твърди, че митническите органи са се позовали на средностатистическа стойност на стоки, но не е ясно дали това включва покупни цени или митнически стойности и период. Пояснява, че стойността на „сходни стоки“ означава тяхната договорна стойност, а не митническата им стойност, която включва освен договорната стойност на внасяните стоки, така и разходи за транспорт, застраховки, комисионни и обработка на контейнери. Релевират се доводи относно липсата на мотиви за определяне на митническата стойност на стоките по реда на чл. 74, § 2, б. „б“ от Митническия кодекс на Съюза. В подкрепа на това жалбоподателят сочи, че към митническата декларация е представил необходимите документи за доказване на декларираната митническа стойност на стоките с процесната декларация. Твърди, че митническите органи не са извършили проверка в счетоводството на дружеството, за да обосновават извод, че декларираната митническа стойност е недоказана. Изтъква се, че не е спазена процедурата по чл. 22, § 7 от МК, въпреки, че дружеството е уведомено за съмненията на митническите органи, но само формално, тъй като в уведомлението липсва информация относно обстоятелствата, на които се основават съмненията. Позовава се на решение на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13 и твърди, че нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение. Това императивно задължение в случая не е спазено, т. к. процедурата е проведена формално, без изслушване на дружеството. Относно установения размер на митническата стойност сочи, че в обжалваното решение не се съдържат данни, от които да може да се изведе извод, че така определената митническа стойност отговаря на всички изисквания да бъде приложена, а именно: 1 да е спазена разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение 2015/2447 като се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя; 2 като сходни да се приемат стоки, които отговарят на дефиницията по чл. 1, § 2 от Регламента за изпълнение 2015/2447. Аргументира се, че нито едно от посочените изисквания в случая не е спазено, като само е посочен номера на декларацията, послужила за определяне на по-високата митническа стойност. Твърди, че по отношение на стоките, които митническите органи са използвали за определяне на по-висока митническа стойност, внесени от трето лице, липсват каквито и да било доказателства, че са сходни стоки, тъй като същите са различни по вид от внесените с процесната декларация. Отправя искане за отмяна на оспореното решение и претендира присъждане на направените в съдебното производство разноски.

В открито съдебно заседание по същество на спора на 20.06.2023 г. процесуалният представител на жалбоподателя по пълномощие прави изрично изявление, че не поддържа жалба в частта относно извършената промяна на тарифния код на внесените стоки № 15 и № 16 с процесната митническа декларация. Ответният административен орган чрез процесуалния си представител не оспорва и не се противопоставя на това изявление.

Ответникът – Директорът на ТД „Митница“ - Варна към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител гл.ю.к. А. Ш. излага становище за неоснователност на жалбата и настоява оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на административното производство са събрани необходимите доказателства, като след извършването на задълбочен анализ е обосновано изключението на разпоредбата на чл. 70 и прилагане съответно на чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, съобразно с предвидената в тази правна норма последователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение; направено е и възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.09.2021 г. „Ей Ди Логистик България“ ООД декларира за режим „допускане за свободно обращение“ 43 броя стоки, 818 колета, 18410 кг. бруто тегло общо, обща фактурна стойност 52 534,58 EUR, при курс за митнически цели 1,95583 лева за 1 EUR, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ – Варна, по митническа декларация MRN 21BG002002057752R2/27.09.2021 година (л. 30-73 от адм. преписка). Контрагент на вносителя е турското дружество EMRE GRUP KUMASCILK PAZARLAMA VE D.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение били приложени: Електронна фактура № EGK2021000000111/24.09.2021 г. (л. 81-82 от адм. преписка), Сертификат за непреферренциален произход № U0205058 от 24.09.2021 г. (л. 86 от адм. преписка), Сертификат A.TR № С1584732 от 24.09.2021 г. (л. 85 от адм. преписка), CMR (л. 88 от адм. преписка), износна митническа декларация (л. 83-84 от адм. преписка).

Извършена е митническа проверка на митническа декларация MRN 21BG002002057752R2/27.09.2021 година, като е съставен Протокол № 21BG9999М042915 от 27.09.2021 година. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки са взети мостри от стока № 15 и стока № 16. Последните са изпратени за анализ/експертиза в Централна митническа лаборатория – София във връзка с проверката на тарифното класиране.

Митническите органи са направили принципна констатация, че когато съществуват основателни съмнения относно декларираната митническа стойност на внасяните стоки, т.е. че същата представлява цялата платена или подлежаща на плащане цена, могат да изискат допълнителни документи, преди да вземат окончателно решение.

На 03.12.2021 г. с Писмо № 32-389965 (л. 18 от адм. преписка) от „Ей Ди Логистик България“ ООД за целите на проверката са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките.

В указания на дружеството седемдневен срок от митническите органи с Писмо № 32-404844/13.12.2021 г. били представени допълнителни документи, в това число документ, удостоверяващ плащане към доставчика (л. 29 от адм. преписка), фактури за продажба към клиенти (л. 74-76 от адм. преписка) и международен договор за продажба (л. 20-22 от адм. преписка).

По линия за международно сътрудничество от митническите органи е изпратено Писмо № 32-421396/29.12.2021 г. до директора на Дирекция „Митническо разследване и разузнаване“ при Централно митническо управление – София за установяване стойността на стоката, както и автентичността на документите, представени при вноса на стоките. Поради това с Решение № 32-31136/28.01.2022 г. директорът на ТД „Митница“ – Варна е спрял производството по издаване на решение за определяне на декларираната митническа стойност на стоки № 15 и № 16 с декларация MRN 21BG002002057752R2.

С Определение № 946/25.03.2022 г. по адм. д. № 356/2022 г. по описа на Административен съд – Варна е отменено решението за спиране на производството за издаване на решение за определяне на митническата стойност на стоките № 15 и № 16, декларирани с митническа декларация MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 година.

В Дирекция „Митническо разследване и разузнаване“ при Централно митническо управление – София, с Писмо рег. № 32-285851/26.08.2022 г. е представен отговор от турските митници, съдържащ информация единствено за сертификата за движение A.TR, но не и данни за изследване на стойността, на която е продадена стоката.

След извършен анализ на представените документи митническите органи са установили, че стока № 15 от митническа декларация MRN 21BG002002057752R2/27.09.2021 г., била описана като „трикотажни платове от памук и полиестер – 5275 кг.“ и била декларирана с код по ТАРИК ********** и митническа стойност в размер на 6707,32 лева, или 1,27 лв./кг.

От Митническата лабораторна експертиза № 04_25.10.2021/29.11.2021 г., митническите органи установили, че декларираната стока представлявала обагрен напречно плетен трикотажен плат, който съдържал преобладаващи памучни влакна – 64 %. Въз основа на становището на Дирекция „Митническа дейност и методология“ митническите органи са констатирали, че посоченият в митническата декларация тарифен код – ********* по отношение на стока № 15 е некоректен, тъй като по този код се класират стоки, съдържащи влакна, различни от памучни, вълнени, синтетични или изкуствени. Анализираната проба се класирала по код 60062200 на Комбинираната номенклатура.

Стока № 16 била декларирана с митническа декларация MRN 21BG002002057752R2/27.09.2021 г., където тя била описана като „полиестерни обагрени платове; ширина 1.5 м., дължина 3092 м., ширина 2.20 м., дължина 2290 м., ширина 2.8 м., дължина 1400 м.“, допълнителна мерна единица – 13569 кв.м., с деклариран код по ТАРИК **********, държава на произход Турция, 2708 кг бруто, 2682 кг. нето, декларирана митническа стойност в размер на 2652,89 лв. или 0.20 лв./м. или 0.99 лв./кг.

Въз основа на извършената митническа лабораторна експертиза митническите органи установили, че иззетата при проверката и анализирана проба от стоката представлявала тъкан, съдържащата памучни влакна (77%), смесени с полиестерни влакна, с тегло 132 гр./кв.м., печатана, със сплитка лито, която била различна от изработените на ръчен стан. От полученото становище на Дирекция „Митнически дейности и методология“ митническите органи констатирали, че анализираната проба се класирала по код на ТАРИК **********, който не съответствал на декларирания.

Във връзка с допълнително представените документи от дружеството – вносител, митническите органи установили, че договорът между турското дружество EMRE GRUP KUMASCILK PAZARLAMA VE D (продавач) и „Ей Ди Логистик България“ ООД (купувач) е сключен на 01.06.2021 г. и влиза в сила от подписването му. Констатирали са, че според клаузите на договора страните можели да уговарят стоките по удобен за тях начин, като единичната цена на договорените стоки можело да бъде променяна по взаимно съгласие в определени граници.

По отношение на представеното банково извлечение от сметката на дружеството, както и платежно нареждане за сума в размера на 52 534,58 EUR с посочено основание и сума по Фактура № EGK2021000000111/24.09.2021 г., митническите органи са констатирали, че е невъзможно да се установи действителната стойност на внасяните стоки, тъй като от предоставената информация при извършената проверка по линия на международно сътрудничество лисват данни относно стойността на стоките.

С оглед горното е прието, че митническата стойност на стоки по позиции № 15 и № 16 по митническа декларация MRN 21BG002002057752R2/27.09.2021 г. не може да се определи съгласно чл. 70, § 1 от МКС, поради което е преминато към определяне на митническата стойност на тези стоки по реда на чл. 74, § 1 от МКС. Констатирано е, че при извършена справка в митническата база данни за наличието на „идентични стоки“ не е открита информация за стоки, които да отговарят на изискванията, визирани в чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. При това установяване митническите органи са формирали извод, че за определяне на митническата стойност на внасяните стоки по позиции № 15 и № 16 не би могъл да се приложи методът, посочен в чл. 74, § 2, б. „а“ от МКС.

След извършен анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки за стоки по позиции с № 15 и № 16, са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски. Констатирано е, че същите са декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което като база за определяне на нови митнически стойности на стоки по позиции № 15 и № 16 от процесната митническа декларация на основание чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е взета декларираната митническа стойност по следните митнически декларации:

За стока № 15 – митническа декларация MRN 21BG003012012389R6/20.09.2021г. – 7,94 лв./кг.;

За стока № 16 – митническа декларация MRN 21BG003008025959R9/15.06.2021г. –0,82 лв./кг.

Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в Писмо рег. № 32-309021/14.09.2022 г. (л. 7-9 от адм. преписка), „Ей Ди Логистик България“ ООД е уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение по митническа декларация MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 година. На вносителя е предоставена възможност да изрази становище по посочените в съобщението мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението. Писмото е връчено на дружеството-вносител на 19.09.2022 г. (л. 6 от адм. преписка).

В определения срок дружеството-вносител не се е възползвало от предоставената възможност да изрази становище.

След запознаване с цялата административна преписка Директорът на ТД „Митница“ - Варна към Агенция „Митници“ е издал оспорваното Решение рег. № 32-3069/04.01.2023 г. към MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 66в от ЗМ, във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 77, § 1, във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 59 от АПК е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки с № 15 и № 16 по митническа декларация MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021г.:

1.      определена е нова митническата стойност на стоки по позиции № 15 и № 16 по митническа декларация MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г., както следва: за стока № 15 – 41 891,44 лв., при база за формиране на митническата стойност 7,94 лв./кг.; за стока № 16 – 11 148,72 лв., при база за формиране на митническата стойност 0,82 лв./кг.

2.      определя нов код по ТАРИК за стока № 15 – **********; за стока № 16 – **********;

3.      разпоредена е корекция на митническа декларация MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г. с промяна на кода на стоките, статистическата стойност, митническата стойност, цената на стоките, метода за определяне на стойността и задълженията на стоки с № 15 и № 16, като са определени общо задължения за ДДС (В00) в размер на 29 285,70 лева;

4.      разпоредено е да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания;

5.      начислени са и са взети под отчет суми с ВПО 21BG0020021456182-001 за ДДС (В00) в размер на 20 549,71 лв., които са заплатени на 15.10.2021 г.;

6.      определени са дължими суми за досъбиране за ДДС (В00) в размер на 8 735,99 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

За издаденото решение дружеството – вносител е уведомено с Писмо рег. № 32-3978/05.01.2023 г. (л. 1 от адм. преписка), връчено на 06.01.2023 г. (известие за доставяне – л. 2 от адм. преписка). По повод оспорването на решението по съдебен ред е образувано и настоящото производство.

В хода на съдебния процес като доказателства по делото са приети и приложени представените от ответната страна заверени за вярност копия от Заповед № А 674 от 28.11.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“ и БСА 276 ЛИ от 28.11.2022 г.; заверени за вярност копия на митническите декларации, ведно с придружаващите ги документи, послужили за база за определяне на митническата стойност съответно на стока по позиция № 15 и стока по позиция № 16 от процесната митническа декларация; Писмо с рег. № 32-421396/29.12.2021 г. относно проверка по линия на международно сътрудничество за процесната митническа декларация; Решение рег. № 32-31136/28.01.2022 г. за спиране на производството по издаване на решение по MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г.; Отговор на митническата администрация относно автентичността и верността на Сертификат за движение A.TR № С1584732/24.09.2021 г.; Определение № 946/25.03.2022 г. по адм. д. № 356/2022 г. по описа на Административен съд – Варна; Протокол с рег. № 114/14.10.2021 г. за вземане на проба от стока № 15 и № 16; Заявка с рег. № 114/14.10.2021 г. за анализ/експертиза на взетите проби; както и легализиран превод на Електронна фактура № EGK202100000111/24.09.2021 г., Сертификат за произход № V 0205058/24.09.2021 г., Сертификат за движение A.TR № С1584732/24.09.2021 г., Износна декларация № 21341300ЕХ752403/24.09.2021 г., Транзитна декларация с № 21TR341300002485288/24.09.2021 г., Списък на стоките за транзит и превод на Международна товарителница /CMR/.

По искане на жалбоподателя и за изясняване на релевантните за делото обстоятелства е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, според чието заключение (л. 88-89 от делото) в счетоводството на жалбоподателя е отразено пълно погасяване на левовата равностойност на процесната фактура – 102 748,71 лева, и по партидата на доставчика EMRE GROUP (контрагент № 400). Вещото лице М.С. посочва, че плащането е извършено по банков път с платежно нареждане за валутен превод от 07.10.2021 г. за извършен превод в размер 52534,58 EUR. Установено е, че е налице съответствие между стойността на фактурата и декларираната стойност в процесната митническа декларация, както и отразената в счетоводството на дружеството стойност. Съдът преценява неоспореното от страните заключение на ССчЕ като обективно и компетентно дадено и изцяло го кредитира.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, тези, приобщени в хода на съдебното дирене, и от заключението на ССчЕ, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

В проведеното открито съдебно заседание по същество на спора на 20.06.2023 г. жалбоподателите чрез пълномощника си адв. Ж. изрично заявиха, че поддържат жалбата единствено в частта относно определяне на нова митническа стойност, но не и в частта относно определения нов код по ТАРИК. Това изявление е изцяло в рамките на предоставените й пълномощия така, както са отразени в пълномощното на л.6 по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от АПК оспорващият при всяко положение на делото може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти, а в конкретния случай ответният административен орган чрез процесуалния си представител не е възразил на оттеглянето в тази част на жалбата. Поради изложеното и в хипотезата на чл. 159, т. 3 от АПК съдът намира, че е десезиран с оспорването на определения нов код по ТАРИК и на двете стоки - № 15 и №16 в декларацията, вследствие на което жалбата в тази  част следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати.

Жалбата в останалата си част – против Решението на горестоящия административен орган относно определената нова митническа стойност на стоките № 15 и № 16, е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорения индивидуален административен акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

В кръга на дължимата служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно: Директора на ТД „Митница“ - Варна към Агенция „Митници“.

Обжалваното решение обаче е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в несъответствие с приложимите материалноправни норми, включително тези на правото на ЕС.

Спорът между страните е формиран по въпроса налице ли са предпоставките за определяне на митническата стойност на стоки по позиции № 15 и № 16 по митническа декларация MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г. по реда на чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013 (МКС), във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Според правилото на чл. 74, § 1 от МКС когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от МКС, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Предвидените критерии се прилагат последователно, и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Поради липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като при условията на приложимото общностно право в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение № 14635/21.11.2012 г. по адм. дело № 4902/2012 година на ВАС.

При определянето на митническата стойност по методите, регламентирани в чл. 74, § 2, б. „а“ и „б“ от МКС, съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение се използва договорната стойност на „сходни“ или „идентични“ стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. В случай, че не може да се установят продажби като горепосочените, митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност на „идентични“ или „сходни“ стоки, които са продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Взимайки предвид разликите, дължащи се на търговското равнище или на продаденото количеството, установената договорна стойност следва да се коригира.

При установяване на повече от една договорна стойност на „идентични“ или „сходни“ стоки, по арг. от чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение за митническа стойност се определя най-ниската от тези стойности.

Легалната дефиниция за „идентични стоки“ се съдържа в чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, който предвижда, че това са стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. Според легално определение на понятието „сходни стоки“ в т. 14 на същата разпоредба, „сходни“ са стоките, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

При прилагането на регламентираните в чл. 74, § 2 от МКС методи за определяне на митническата стойност, в това число и в чл. 140, във вр. с чл. 144 от Регламента за прилагане, митническите органи са длъжни да извършат необходимите действия, с които да установят справедливата митническа стойност на внесените стоки. Това им задължение е в корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи – по тяхно искане и в определените срокове – пълната изискана документация и информация в подходяща форма, и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52.

Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г., Soprop, C-349/07, т. 36.

По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламента за прилагане, лицата – адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.

Производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката. Поради това, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията, и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.

Това императивно изискване в случая е само формално спазено, тъй като в рамките на проведеното административно производство митническите органи са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан, но не и за релевантните към процедурата по чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламента за прилагане обстоятелства, в конкретния случай – за определяне на митническата стойност съобразно правилата на чл. 74, § 2, б. „б“ от МКС, във връзка с чл. 144 от Регламента за прилагане.

С Писмо рег. № 32-389965/03.12.2021 г. за представяне на документи и писмени обяснения от дружеството - вносител е изискана само допълнителна информация, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Това искане по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на условията по чл. 70, § 3 от МКС, но то няма нужното съдържанието във връзка с процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата, които служат за обосноваване на съмненията на митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения.

В изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, § 6, приложим по препращане от чл. 29 от Регламент № 952/2013, не са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност. В уведомлението за наличието на съмнения митническият орган се основава на установеното при извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните с процесната митническа декларация. Не е посочено обаче каква точно информация е изведена от системата, по отношение на кои митнически декларации на трети лица, и за какви точно стоки са установени декларирани по-високи стойности. Не е конкретно обосновано и соченото в уведомителното писмо, че съмнението относно точния размер на митническата стойност на процесните стоки, внесени от оспорващия търговец, се основава на митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло, която е с изключително ниска фактурна цена спрямо средната статистическа стойност на сходни стоки. Основателно е оплакването в жалбата, че не е ясно каква е и как е определена въпросната средностатистическа стойност – дали на покупни цени или на митнически стойности, период или друго. Не е ясно и не е обосновано защо митническите органи не прилагат последователно буквите от а) до г) на § 2 на чл. 74 от МКС, за да се стигне до определяне на митническата стойност въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“ – чл. 74, § 2, буква б) и §3 от МКС. Не е посочено в уведомлението и какви са границите на „приблизително същия период“, който митническите органи са изследвали и не са установили „идентични стоки“. Не е конкретизирано и кои подобни продажби на „сходни стоки“ са анализирали митническите органи, по кои митнически декларации, за какъв период, на какво търговско равнище и в какво количество, както и извършени ли са корекции с оглед значителни разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликата в разстоянията и видовете транспорт. В уведомителното писмо не са посочени митническите декларации, които митническите органи са ползвали и са взели от тях митническата стойност като най-ниска за определяне на митническата стойност на процесните по делото стоки.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административното производство е било нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател, което, макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоките, не е било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. Не е било информирано за ползваните от органа други митнически декларации (такива на трети лица) за допускане до свободно обращение на сходни стоки, които са били анализирани и от които са ползвани данните за най-ниската декларирана митническа стойност. Оспорващото дружество по този начин е било лишено от възможността да изрази становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията, и по тези, релевантни за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки. Митническите декларации, от които митническите органи са ползвали най-ниските декларирани цени от трети лица, не се съдържат и в административната преписка по издаване на акта, а в заверени копия се представят от ответника допълнително по делото, след като са били изискани от компетентните структури на Агенция „Митници“. Гореизложеното обуславя извод, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, чието избягване би довело до различно произнасяне по същество на административния орган, което обосновава отмяната на оспореното решение като незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение – по аргумент от решението на Съда на ЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.

По отношение на определената митническа стойност на стоки по позиция № 15 и № 16 по митническа декларация MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 година:

Ответният административен орган е определил нова митническа стойност на стоките по позиция № 15 и № 16 от процесната митническа декларация по реда на чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447.

За да определи нови митнически стойности на стоките по позиции № 15 и № 16 по процесната митническа декларация, митническият орган се позовава на справедливата цена на ЕС, на рискова прагова стойност, на средностатистическата стойност на сходни стоки и на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система. Тези обстоятелства могат да бъдат само индиция за деклариране на занижени цени на вносните стоки, но същите сами по себе си не могат да послужат за определяне на по-високи от декларираните стойности. При наличие на подобни данни митническите органи следва да докажат, че митническата стойност на вносните стоки действително е по-висока от декларираната, което в случая не е сторено. В оспорения индивидуален административен акт не се съдържат никакви констатации по какъв начин и въз основа на какъв анализ са изведени съжденията за различна от декларираната от жалбоподателя митническа стойност на стоките. Напротив, чрез представените от оспорващото дружество доказателства (Фактура № EGK202100000111/24.09.2021 г., електронно извлечение от банковата сметка на дружеството и доказателства за плащането на декларираната с митническата декларация стойност на внесените стоки) е обосновано, че именно договорната стойност на процесните стоки следва да е тяхната митническа стойност. Това се установява и от приложените към митническата декларация съпроводителни документи. От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се установява, че е налице съответствие между платената цена и стойността по фактурата, както и стойността, отразена в счетоводството на дружеството. Вследствие на това се формира извод, че митническата стойност на внесените стоки следва да бъде договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 70 от МКС, тъй като именно тази стойност отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност, както се изисква съгласно горецитираната практика на Съда на ЕС.

Митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за прилагане анализ, и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Ответният административен орган не установява по делото факта на извършване на изискуемия анализ, а дори да е извършен такъв, то липсва обективирана в оспореното решение конкретна обосновка от органа.

Определената митническа стойност на процесните стоки е изчислена въз основа на съответно посочените в обжалваното решение митнически декларации на трети лица, без да е обосновано от митническите органи, че става въпрос за „сходни стоки“, както и при липса на обосновка и доказателства, че именно в процесните митнически декларации на трети лица се съдържа най-ниската митническа стойност (с оглед изискването на чл. 141 от Регламент № 2015/2447). Не е извършен анализ на условията дори по двете доставки (по митническата декларация на жалбоподателя и по митническата декларация на третото лице с най-ниска посочена митническа стойност. Цените са изчислени съобразно количеството и стойността на различните митнически декларации за всяка от процесните стоки, без в оспореното решение да са посочени вносителите по тях, както и без да е извършен анализ на условията по доставката съгласно Incoterms и как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение.

В конкретния случай митническият орган е определил по-висока митническа стойност от декларираната такава по отношение на процесните стоки, ползвайки посочените в решението митнически декларации, без да извърши корекции на цената, каквато несъмнено е дължима съобразно изискването на чл. 141, § 1, изречение второ и изречение трето от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, доколкото е налице разлика в количеството на стоките, като за стока № 16 тя е почти трикратна. Липсват каквито и да било съображения на административния орган защо приема, че стоките по сравняваните декларации са „сходни“ по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, доколкото тяхното описание е различно, различно е и процентното съдържание на памучни и изкуствени влакна, установено с ианализа на ЦМЛ. При очевидна липса на сходство дори в описанието на стоките митническият орган не е изложил никакви аргументи, които да обосноват приложението на чл. 74, § 2, б. „б“ от МКС, нито е извършил необходимите корекции с оглед голямата разлика (няколко пъти) в количеството на стоките по сравняваните декларации.

Освен при липса на анализ дали стоките са „сходни“, определената митническа стойност на процесните стоки е изчислена въз основа на съответно посочените в обжалваното решение митнически декларации на трети лица и при липса на обосновка и доказателства, че именно в тези декларации на трети лица се съдържа най-ниската митническа стойност, каквото изискване е въведено в чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение № 2015/2447. Не е извършен анализ и на условията по доставка по процесната митническа декларация и по митническите декларации на третите лица. Конкретно, при определяне на по-висока митническа стойност на описаните по позиция № 15 и № 16 от процесната митническа декларация стоки, митническият орган не е съобразил, че в митническата стойност на стоките, декларирани по приложените по делото митнически декларации, послужили като основание за определяне на нова митническа стойност на стоките, са договорени различни условия на доставка. В митнически декларации MRN 21BG003008025959R/15.06.2021 г. (л. 37 – 48 от делото) и MRN 21BG003012012389R6/20.09.2021 г. са договорени условия за доставка съответно „FOB Франко-борд“ и „CIF“, включващи транспортиране на стоките до уговорен адрес във вътрешността на страната – гр. Стара Загора и гр. Хасково, т.е. вносът е съпътстван с допълнителни транспортни разходи, каквито не са включени по приложената фактура към процесната митническа декларация, съдържаща данни за условия на доставката „СРТ“ - Варна. Така договореностите съществено се различават в условия за доставка и местоназначение на стоките, които не са отчетени от митническия орган при определяне на стойността на стоките, като същата е определена, без да са извършени съответните корекции съобразно чл. 141, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

В оспореното решение не се съдържа обосновка, в това число чрез използване на специални знания на вещо лице, за това как различните стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Освен това, в изпълнение на изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от същия, във връзка с чл. 74, § 2, буква б) от МКС, качеството на стоките – ако се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство в качеството – отново не е достатъчно, тъй като следва да бъде установено също така, че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в случая не само че не е доказано, а изобщо не е изследвано от митническите органи. Поради това като основателно се преценява и възражението за липса на извършен анализ и липса на обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище, какъв е относителният пазарен дял на жалбоподателя, като и в това отношение не е ясно дали митническите органи са взели предвид разликите и дали са извършени корекциите по чл. 141, § 2 от Регламента за прилагане.

В съвкупността си изложеното обуславя извод за незаконосъобразно определяне на нова митническа стойност на стоките по позиции № 15 и № 16 по митническа декларация MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г., поради което незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на дружеството-жалбоподател за ДДС във връзка с вноса на тези стоки, както и лихви върху определените суми. С оглед горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ, обжалваното Решение рег. № 32-0369/04.01.2023 г. към MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“ следва да се отмени.

В заключение следва да бъде посочено, че по идентични правни спорове между „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД – Варна и ТД Митница Варна към Агенция „Митници“ са постановени множество решения в същия смисъл, напр. Решение от 26.01.0223г по адм.д. №4770/2022 г. на ВАС – София, и решения на АС – Варна: по адм.д. №1347/2022г, адм.д. №1677/2022г, адм.д. №1821/2022г, ам.д. №2208/2022г, адм.д. №2209/2022г, адм.д. №2328/2022г, адм.д. №2338/2022г, адм.д. №2633/2022г, адм.д. №458/2023г.

При този изход на правния спор и предвид своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски, за които са представени съответните доказателства. Съгласно приложения на л. 127 от делото списък на разноските по чл. 80, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс, подателят на жалбата претендира възмездяване на разноски в общ размер на 1790 лева, от които: 50 лева – държавна такса за образуване на делото, 300 лева – депозит за изготвяне на ССЕ, и 1440 лева – адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В настоящия случай материалният интерес е в общ размер на 8 735,99 лв., колкото е определеното за досъбиране задължение за ДДС по MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г. Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение ще определи на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно посочената разпоредба размерът на адвокатското възнаграждение за дела с материален интерес от 1000 лв. до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата, т.е. 1408.32лв. с включен ДДС. Поради това реално заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1440лв. не е прекомерно и следва да бъде присъдено на дружеството-жалбоподател в пълен размер.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД - Варна, ЕИК ***, представлявано от Д.Г.А., против Решение рег. № 32-3069/04.01.2023 г. на директора на ТД Митница Варна към Агенция „Митници“ към MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г. В ЧАСТТА, с която на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ е определен нов код по ТАРИК за стока № 15 – ********** и за стока № 16 – **********, и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 154/2023 г. по описа на Административен съд - Варна в тази му част.

ОТМЕНЯ по жалба на "ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ" ООД - Варна, ЕИК ***, представлявано от Д.Г.А., Решение рег. № 32-3069/04.01.2023 г. към MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г. В ЧАСТТА, с която: на основание чл. 84, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 66в от ЗМ, във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 77, § 1, във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 59 от АПК не е приета митническата стойност на декларираната стока № 15 – „Трикотажни платове от памук и полиестер – 5276 кг“ по MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г., определена е митническа стойност на стока № 15 в размер на 41 891,44 лв. – при база: 7,94 лв./кг.; извършени са съответни корекции на MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г. в клетки: 6/14, 6/15, 8/6, „Митническа стойност“, 4/14 и 4/16; не е приета митническата стойност на декларираната стока № 16 – „полиестерни обагрени платове; ширина 1.5 м., дължина 3092 м., ширина 2.20 м., дължина 2290 м., ширина 2.8 м., дължина 1400 м.“ по MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г., определена е митническа стойност на стока № 16 в размер на 11 148,72 лв. – при база: 0,82 лв./кг.; извършени са корекции на по MRN 21BG002002057752R2 от 27.09.2021 г., в клетки 6/14, 6/15, 8/6, „Митническа стойност“, 4/14 и 4/16, и на основание чл. 104, § 1 МК и чл. 56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания в размер на: мито - 0, 00 лв; ДДС – 29 285, 70 лв., от които 20 549,71 лв. са заплатени; като е установен дължим ДДС за доплащане в размер на 8 735,99 лв., ведно с лихва за забава.

ОСЪЖДА Агенция - Митници да заплати на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД - Варна, ЕИК ***, представлявано от Д.Г.А., сторените в производството разноски в размер на 1 790 (хиляда седемстотин и деветдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Председател: