Определение по дело №38/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е въз основа на жалба от Н. П. М. от [населено място] брод, [улица] срещу Решение № 2153-27-5/20.01.2025г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-193/19.12.2024г., подадена срещу разпореждане №2113-27-1015#1 от 21.11.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е постановен отказ на искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.98, ал.1, във връзка с чл.68, ал.1 – 2 от КСО.

Жалбоподателят изразява несъгласие с постановеното решение, като счита за неправилен извода на ответния орган досежно липса на основание за зачитане на осигурителен стаж за периода 27.09.1976г. до 02.08.1995г., придобит на територията на Казахстан, която по време на полагане на труда е била част от Съюза на съветските социалистически републики (СССР). В тази насока сочи, че трудовият стаж за спорния период е придобит по време, през което е действала понастоящем отменената Спогодба между Народна Република България и СССР за социално обезпечаване, т.е. стажът на територията на бившия СССР е придобит в период, в който пенсионните отношения на българските граждани, работещи в СССР са били регулирани от упоменатата Спогодба. До влизане в сила на Закона за денонсиране на Спогодбата между НРБ и СССР през 2004г., същата е имала силата на закон за сключилите я страни. Законът за денонсиране на спогодбата също няма обратно действие и съответно не може да бъде прилаган по отношение на стаж, придобит преди влизането му в сила на 01.01.2004г., а само занапред. В този смисъл възникналите до 31.12.2023г. правоотношения се уреждат от закона, който е бил в сила по това време. П. С. е ратифицирана с Указ №16/16.01.1960г. на Президиума на НС, в сила е от 01.05.1960г. и е денонсирана със Закон за денонсиране, обн.ДВ бр.63/15.07.2003г., влязъл в сила на 01.01.2004г. В случая трудовият стаж е придобит по време на действие на Спогодбата и предвид разпоредбата на чл.20, т.3, изр.второ от същата, която сочи, че правата, възникнали съгласно разпоредбите на настоящата спогодба не губят сила в случай на нейното денонсиране, жалбоподателят счита, че трудовият стаж, придобит в СССР следва да бъде зачетен при пенсионирането му в РБългария.

По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление с да бъде признат натрупания трудов / осигурителен стаж в периода 27.09.1976г. до 02.08.1995г. Претендира присъждане на разноски по делото.

В унисон с дадени указания, със съпроводително писмо рег. № ДА-01-473/18.02.2025г. по описа на ШАдмС административният орган представя заверено копие от административната преписка по издаване на акта.

След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд, поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ - Н. П. М. от [населено място] брод, [улица] и ответник - директор на ТП – Шумен на НОИ.

С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170, ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:

- на оспорващия да се укаже, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

- на ответната страна да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие обосноваващото го материално правно основание.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство, както следва:

оспорващ - Н. П. М. от [населено място] брод, [улица];

ответник - директор на Териториално поделение - Шумен на Национален осигурителен институт.

НАСРОЧВА АД № 38/2025г. по описа на ШАдмС за 26.03.2025г. от 10.00 часа, за която дата да се уведомят страните на посочените адреси.

УКАЗВА на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на решението.

УКАЗВА на ответната страна, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие обосноваващото го материално правно основание.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.