№ 11279
гр. С., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110102336 по описа за 2023 година
А. Г. А. е предявил срещу „К. Йес”ООД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,, пр.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.8 от договор за
потребителски к.т №415103 от 19.05.2022 на основание противоречие със
закона, евентуално поради противоречие с добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД, евентуално поради заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, и за
сумата от 131.44 лева-платена без основание, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът поддържа, че на 19.05.2022 е сключил договор за
потребителски заем №415103 с ответника за сумата от 500 лева, платим на 27
седмични вноски.Поддържа, че в чл.6 от договора е предвидено задължение
за заемателя да предостави на к.тора като обезпечение физическо лице-
поръчител или банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима
вещ.Твърди, че в чл.8 от договора е предвидена неустойка при
непредоставяне на обезпечение в размер на 335.44 лева.Твърди, че още със
сключване на договора е начислена неустойка в размер на 335.44 лева, тъй
като същият не е представил надлежни поръчители или друг вид
1
обезпечение.Поддържа, че на 25.02.2022 е платил по к.та сумата от 200 лева, а
на 26.05.2022 сумата в размер от 435.28 лева, с което изцяло е погасил
задълженията по к.та. Твърди, че договорът за к.т е нищожен на основание
чл.10, ал.1 вр.с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона
форма.Твърди, че договорът за к.т е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10
вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание- ГПР.Твърди, че няма ясно разписана методика за формиране на
ГПР.Отделно от това твърди, че в договора за потребителски к.т е посочен
грешен ГПР, а действителният е много по-висок в сравнение с ограничението
по чл.19, ал.4 от ЗПК.Счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.Счита, че клаузата за неустойка е нищожна и
поради заобикаляне на закона.Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна и
като неравноправна на основание чл.143, ал.2 , т.5 от ЗЗП.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „К. Йес”ООД оспорва предявените
искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за паричен заем №415103 от 19.05.2022 „К.
Йес“ООД е предоставил на А. Г. А. сумата от 500 лева, при месечен лихвен
процент 3, 34%, при ГПР 49.039%, и боща сума за плащане в размер от 555.56
лева.
По делото е представен Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски к.ти.
Съгласно заключението на ССЕ общата сума, която е изплатена от А. Г.
А. на „К. Йес“ООД по договор за паричен заем №415103 е в размер на 635.28
лева, с която са погасени задължения по процесния к.т, както следва: главница
в размер от 500 лева, 23.09 лева – възнаградителна лихва и 112.19 лева –
неустойка.Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е
включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва и ГПР-то е в
размер от 49.04%.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляването на
ГПР се вземе в предвид размерът на изплатената сума за главница, заедно с
начислената неустойка по договора в размер на 335.44 лева, изчисленият ГПР
възлиза в размер на 822.65%.
2
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за паричен заем №415103 от 19.05.2022 „К.
Йес“ООД е предоставил на А. Г. А. сумата от 500 лева, при месечен лихвен
процент 3, 34%, при ГПР 49.039%, и обща сума за плащане в размер от 555.56
лева.
Съгласно чл.6 от договора страните се съгласяват договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант / и отговарящ и на условията по чл.10, ал.2, т.1 от
Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените му
обезпечения по избор на заемателя:1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно
чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимото
имущество, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия;3. Банкова гаранция,
съгласно чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия и 4.ценна книга , издадена в полза
на заемодателя.
Съгласно чл.8 от договора за заем с подписването на договора
заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че
заемателят не предостави договореното в чл.6 от договора в 3-дневен срок от
сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 335.44 лева, с начин
на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към договора за
заем.
По отношение на неустойката
Договорената клауза за неустойка би могла да се счита за нищожна, като
нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора.Неустойката следва
се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е уговорена, излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая неустойката е уговорена в размер от 2/3 от сумата на
главницата, което води до нееквивалентност на престациите и същевременно
създава условия за неоснователно обогатяване на к.тора.Уговорената по
договора неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителна и
3
санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка
за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната
полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената
неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на к.тора, а
води до неговото неоснователно обогатяване
От непредоставянето на това обезпечение няма да произтекат в., поради
което уговарянето на процесната неустойка в договора не е обвързано с
настъпване на в..Освен това преценката за к.тоспособността на
к.тополучателя се прави п. сключването на договора в съответствие с чл.16 от
ЗПК.
Отделно от това съдът намира, че същата е нищожна и поради
противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл.33 от ЗПК.В случая
се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника.А съгласно
чл.33 от ЗПК при забава на потребителя к.торът има право само на лихва
върху неплатената сума за времето на забавата..
Предвид изложеното съдът намира, че клаузата на чл.8 от договора е
нищожна поради противоречие със закона чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за к.т е
сключен на 19.05.2022 с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.05.2022г. е 2.24%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 12.24%.В
случая по договора ГПР е 49.039 % и така както е посочен не надвишава
петкратния размер на законната лихва от 61.2 %.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена неустойката за
неосигурено обезпечение.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по к.та изразява общите разходи по к.та
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
4
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения к.т. В случая неустойката за
неосигурено обезпечение представлява също разход по к.та, който следва да
бъде включен в ГПР.
Видно от чл.8 от договора при неосигуряване на обезпечение
неустойката се дължи на разсрочено плащане подробно посочено в
погасителен план към договора за заем. В този смисъл още към датата на
сключване на договора, а не 2 дни след сключването му, неустойката е
начислена като разход по договора. В този смисъл тя не е обвързана от
неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечение, а
представлява скрито възнаграждение по договора.
Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен
при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва и ГПР-то по договора е в
размер от 49.04%.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляването на
ГПР се вземе в предвид размерът на изплатената сума за главница, заедно с
начислената неустойка по договора в размер на 335.44 лева, изчисленият ГПР
възлиза в размер на 822.65%, което многократно надвишава ограниченията на
чл.19, ал.1 от ЗПК.
Невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на
закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от
ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на
потребителя, която е извън договорната лихва.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за к.т съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски к.т е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което
представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на
изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
к.т е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски к.т е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на к.та, но не
дължи лихва или други разходи по к.та.
5
С оглед на което съдът намира, че ищцата дължи само чистата стойноста
на к.та, а именно:сумата от 500 лева.
К.тирайки заключението на ССЕ съдът приема, че е заплатена от ищцата
в полза на ответника сумата от 635.28 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че е платена без основание сумата
над 500 лева до 635.28 лева или сумата от 135.28 лева.
Ищецът претендира сумата от 131.44 лева, с оглед на което до този
размер искът следва да бъде уважен.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло за сумата от 131.44 лева.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищецът.Ищецът е реализирал разноски в размер от 100 лева за държавна
такса, 320 лева –депозит за ССЕ и 1000 лева – адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че е основателно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.Съдът намира, че не следва да
се присъжда адвокатско възнаграждение по всеки от предявените искове
предвид тяхната минимална стойност.Това би довело до злоупотреба с право и
нарушаване на принципа на добросъвестност.Още повече, че защитата по
възражение за нищожност и иск за нищожност заедно с иск по чл.55 от ЗЗД е
една и съща, а именно:доказване на нищожността обуславя уважаване на иска
по чл.55 от ЗЗД.С оглед на което адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до размера от 400 лева.С оглед на което ищецът е реализирал
разноски в размер от 820 лева, от които 100 лева за държавна такса, 320 лева-
депозит за ССЕ и 400 лева- адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената
част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер от 796.72 лева.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно
прекратената част.Ответникът не е ангажирал доказателства за реализирани
разноски, поради което не следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран съдът
6
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.8 от Договор за
потребителски заем №415103 от 19.05.2022, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредставяне на обезпечения, по предявения от А. Г. А.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „С. С.“№40, ет.4, срещу „К. Йес”ООД,
ЕИК....5, със седалище и адрес на управление:гр.Х., ул. „Л.“№12, със съдебен
адрес:гр.Х., бул. „Б.“№106, чрез адв. М., иск с правно основание чл.26, ал.1,,
пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „К. Йес”ООД, ЕИК....5, със седалище и адрес на
управление:гр.Х., ул. „Л.“№12, със съдебен адрес:гр.Х., бул. „Б.“№106, чрез
адв. М., да заплати на А. Г. А., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „С. С.“№40,
ет.4, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 131.44 лева-платена без
основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „К. Йес”ООД, ЕИК....5, със седалище и адрес на
управление:гр.Х., ул. „Л.“№12, със съдебен адрес:гр.Х., бул. „Б.“№106, да
заплати на А. Г. А., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „С. С.“№40, ет.4, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 796.72 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7