Определение по дело №14561/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3428
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Илиана Валентинова Станкова
Дело: 20171100114561
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№……...

Гр.София, 17.02.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11 състав, в закрито заседание в състав:

 Съдия: ИЛИАНА СТАНКОВА

Като разгледа гр.д. № 14561/17 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Б.Д.“ ЕАД, с която са предявени осъдителни искове за неплатени суми за главница, възнаградителна лихва и неустойка по договор за банков кредит срещу А.Н.Б., гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Препис от исковата молба не е връчен на ответника на посочения в договора и в исковата молба негов адрес в Обединеното кралство и Северна Ирландия – съобщението се е върнало с отбелязване, че лицето е напуснало адреса.

По силата на чл.17, пар.1 от Регламент (ЕС) №1215/2012 (чл.15, пар.1 от Регламент (ЕО) №44/2001) по дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, компетентността се определя по специалните правила, установени в Раздел 4 „Компетентност при потребителски договори“ и предвиждащи, че другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят – чл.18, пар.2 Регламент (ЕС) №1215/2012 (чл.16, пар.2 Регламент (ЕО) №44/2001). Ответниъкт по настоящото производство попада в категорията „потребител“, дефинирана в чл.17, пар.1, б. „в“ – той е страни по договор за заем, изплатим на вноски, сключен за цел извън тяхна търговска дейност или професия. Ето защо компетентни да разгледат спора са съдилищата на държавата членка, където имат местоживеене потребителите. Към момента на предявяване на иска ответникът е имал обичайно местоживеене в  Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

В случая не е налице пророгацията на компетентност (чл.25 и сл. от Регламент (ЕС) №1215/2012). Съгласно чл.26 извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 24. Пророгацията е приложима и по делата по раздел 4 – относно потребителски договори (виж чл.26, пар.2) и се осъществява чрез явяване на ответника за участие в процеса без да оспорва компетентността на съда – чл.26, пар.1. В практиката си по чл.290 ГПК ВКС приема, че „явяване“ по смисъла на чл.24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 (чл.26 от Регламент (ЕС) №1215/2012) представлява подаването на отговор на исковата молба, което е т.нар. „първо защитно действие“ (съгласно практиката на СЕО - така решение на СЕО от 20.05.2010г. по дело С-111/09 и решение на СЕО от 27.02.2014г. по дело С 1/13). В определение №18 от 13.01.2017 г. по ч.т.д. № 1734/16 г. на ВКС, ТК се приема, че ответникът може да оспори компетентността на българския съд да разгледа делото, позовавайки се на чл.16 §2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 с отговора си на исковата молба. При липса на такова оспорване, изрично подадения отговор представлява приемане на легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа делото. По аргумент от обратното, неподаването на отговор следва да се приравни на липса на „явяване“ по смисъла на чл.26 от Регламент (ЕС) №1215/2012 (чл.24 от Регламент (ЕО) № 44/2001).

В настоящия случай отговор на исковата молба е подаден от назначеният от съда особен представител на ответника, в който изрично е оспорена международната компетентност на българския съд. Не е налице и съглашение между страните, с което да е уговорена компетентност на българския съд.

Посоченото от ищеца решение на СЕС по дело С-249/2016 г. на СЕС не може да се приложи в настоящия случай, тъй като същото е свързано с повдигнат въпрос за компетентния съд при спор, при който са предявяни регресни права по договор за кредит.

Предвид изложеното съдът намира, че българският съд не е компетентен да разгледа настоящия спор. Ето защо определението, с която е даден ход на делото по същество следва да бъде отменено и производството по делото на основание чл.15 ГПК следва да бъде прекратено.

Воден от горното, Софийският градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14561/17 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис на ищеца.

 

СЪДИЯ: