РЕШЕНИЕ
№ 9872
Пловдив, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА |
При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20257180700649 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на Д. Г. Н. с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Съединение, обл. Пловдив, [улица], депозирана чрез адвокат А., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №GРАМ-1299581/19.03.2025г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“- Пловдив към ОДМВР-Пловдив, с която на основание чл. 171 т.2а,б.„б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява ППС и е употребил наркотични вещества или техни аналози, за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят намира оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав, тъй като жалбоподателят не е използвал наркотични вещества.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изложените в жалбата оплаквания. Представя препис от съдебна химикотоксикологична експертиза и Постановление на Районна прокуратура-Пловдив с № 3422/20.10.2025г. Претендира се отмяната на оспорената заповед и разноските по делото.
Ответникът, в молба–становище, намира жалбата за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Не се претендират разноски по делото.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.
Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения:
Съдът намира следното: Доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите, описани в издадената заповед, е на административния орган, като доказването следва бъде пълно и главно. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което принудителни административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповедта е чл. 171 т.2а,б.„б“ от ЗДвП/ в действащата към момента на издаване на процесната ПАМ/, съгласно която норма се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Разпоредбата не изисква кумулативното наличие на изброените хипотези, поради което осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ.
В настоящия казус Съдът установи във връзка с приетата по делото съдебна химикотоксикологична експертиза с изх. № И-9639/08.10.2025г. /л.56 по делото/, че за Д. Г. Н. не се установява наличие на наркотични вещества. С Постановление на Районна прокуратура-Пловдив с № 3422/20.10.2025г. е прекратено наказателното производство по досъдебното производство,, водено за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. относно Д. Г. Н..
С оглед установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото оправомощителна Заповед №317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив. Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни основания.
Административният орган изчерпателно е описал допуснатото от жалбоподателя нарушение. В титулната част на заповедта е посочено, че същата се издава по реда на чл. 171 т.2а.б. „б“ от ЗДвП.
Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Изложени са фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.
В хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят ангажира доказателства, оборващи фактическите констатации на административния орган. От приетите по делото съдебна химикотоксикологична експертиза с изх. № И-9639/08.10.2025г. и Постановление на Районна прокуратура-Пловдив с № 3422/20.10.2025г. се установи, че на посочената дата, час и място в ЗПАМ №GРАМ-1299581/19.03.2025г,. Д. Г. Н. не е употребил наркотични вещества. При това положение Съдът установи, че не са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за налагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото се дължат съдебни разноски в полза на жалбоподателя в размер на 1250лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед броя на проведените съдебни заседания и съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ето защо възражението на ответника относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №GРАМ-1299581 от 19.03.2025г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“- Пловдив към ОДМВР-Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати в полза на Д. Г. Н. с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Съединение, обл. Пловдив, [улица], сумата в размер на 1250лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |