Р Е Ш
Е Н И Е
№689
гр. П., 21.09.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на седми септември две хиляди и седемнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Божура Антонова, като разгледа гр.дело № 02595 по описа за 2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба от С.В.С.
против Общинско предприятие „Обредни дейности” – гр. П., в която са изложени
твърдения, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „****” при ответника. Ищецът сочи, че със Заповед № ****г.
на работника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Служителят поддържа, че не е извършил
вменените му във вина нарушения, поради което работодателят незаконосъобразно
едностранно е прекратил трудовия договор. В противовес на изложените
обстоятелства в заповедта за уволнение, работникът сочи, че на 21.01.2017г. е
бил на работа, издал е разрешително № 66/21.01.2017г. за изкопаване на
семейно гробно място по време на работа и в изпълнение на трудовите си функции
като ****. Ищецът поддържа, че гробното място, за което е издал разрешително в
парцел 7 в Централен гробищен парк – гр. П. е било свободно, а при неговото
изкопаване са спазените технически и технологични правила за парцела и
отстоянията от съседните имоти. В исковата молба се излагат твърдения, че на
мястото, на което е изкопано гробното място, за което е издадено разрешително №
66, не е имало паметна плоча или други знаци, от които да е било видно, че на
мястото е положена покойната З.П.В.. Ищецът поддържа, че е извършил контрол при
изкопаването на гробното място, като лично е присъствал през цялото време на
изкопаването му. В исковата молба се сочи, че при изкопаването не са открити
тленни останки. С оглед наведените
фактически твърдения е направено искане уволнението на работника извършено със Заповед
№ ****г. да бъде признато за незаконно, ищецът да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност, както и да
му заплатено обезщетение за оставане без работа за периода от 15.03.2017г. до
15.09.2017г.
В законоустановения срок за отговор по
чл. 131 ГПК ответникът оспорва изцяло исковата претенция. Работодателят
поддържа, че ищецът е допуснал грубо нарушение на трудовата дисциплина,
недобросъвестно е изпълнил трудовите си задължения, като по този начин е уронил
доброто име на Общинско предприятие „Обредни дейности” – гр. П.. В отговора са
изложени твърдения, че на 21.01.2017г. ищецът не е бил на работа, тъй като
съгласно утвърдения график за месец януари 2017г. на посочената дата на работа
е била служителката Е.Т., която заема длъжност „*****” в предприятието.
Работодателят поддържа, че в резултат на издаденото от работника разрешително № 66/21.01.2017г.
покойникът С.П.Д.е бил погребан в гробното място на покойницата З.П.В.,
починала на 26.08.2012г. без да е изминал санитарния период от 8 години
съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/21.04.2011г. за здравните изисквания към
гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници. Вследствие на
действията на служителя дъщерята на починалата З.П.В. – М.Б.Н. е депозирала
жалба до Районна прокуратура – гр. П..
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, намира следното:
Страните не спорят, че са били в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „*****” при
Общинско предприятие „Обредни дейности” – гр. П.. Видно от представената по делото длъжността характеристика на
работника са възложени редица задължения, сред които да определя и контролира
изкопаването на гробните места, да отговаря за завеждането на регистрите за
гробните места и данните за починалите и да осъществява организация и контрол
по изкопаването и заплащането на гробните места.
Процесното
трудово правоотношение е прекратено със Заповед № ****г.
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на С.В.С. връчена на
работника при отказ на 15.03.2017г. Вменените във вина на работника
дисциплинарни нарушения са следните: 1. Ищецът е издал разрешително за
изкопаване на гробно място №
66/21.01.2017г. на дата, на която работникът не е бил на работа, поради което
служителят не е могъл и не е следвало да издава разрешителното, като техникът
не е извършил контрол при изкопаването на гроба; 2. Ищецът е издал разрешително
за изкопаване на гробно място №
66/21.01.2017г. без да е съществувало свободно семейно ( двойно) гробно място и
без да са спазени техническите и технологичните правила за парцела и
отстоянията от съседните гробни места; 3. Ищецът с издаденото разрешително за
изкопаване на гробно място №
66/21.01.2017г. е допуснал покойникът С.П.Д.да бъде погребан в гробното място
на покойницата З.П.В., починала на 26.08.2012г., без да е изминал санитарния период
от 8 години съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/21.04.2011г. за здравните
изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници, за
което обстоятелство дъщерята на починалата З.П.В. – М.Б.Н. е депозирала жалба;
4. В резултат на описаните действия работникът е уронил доброто име на
предприятието, като е злоупотребил с предоставеното му доверие от работодателя;
5. С действията си служителят е допуснал причиняване на морални и/или
материални вреди, както на наследниците на покойната З.П.В., така и на
наследниците на С.П.Д.; 6. С.В.С. не е изпълнил възложената му работа, не е
спазил техническите и технологичните правила, с което са допуснати тежки нарушения
на трудовата дисциплина.
Съдът, с оглед вменените във вина на
работника дисциплинарни нарушения, намира от фактическа страна следното по пункт първи от заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“:
Страните не
спорят, че С.В.С. е издал разрешително № 66/21.01.2017г. за
изкопаване на семейно гробно място в парцел 7 на Централен гробищен парк – гр. П.
за покойника С.П.Д.. Следва да се отбележи, че в исковата молба ищецът изрично
поддържа, че е издал процесното разрешително на 21.01.2017г. в работен за
служителя ден. Ведно с отговора на исковата молба е представен препис от
разрешително за изкопаване на гробно място № 66/21.01.2017г., върху което е поставен щемпел на Общинско предприятие
„Обредни дейности” Централен гробищен парк с изх. № 66/21.01.2017г. Процесуалният представил на ответника адвокат Ш. в
съдебно заседание на 03.08.2017г. / л. 79/ заявява, че при извършена проверка в
предприятието не е бил открит оригинала на представеното в срока по чл. 131 ГПК
разрешително, а е намерен различен документ, представляващ разрешително за
изкопаване на гробно място № 66/20.01.2017г.,
който е подписан от С.В.С.. По делото е представен заверен препис от страница
от регистъра на Общинско предприятие „Обредни дейности” – гр. П. за издадени
разрешителни за изкопаване на гробни места, за чиято идентичност с оригинала е
извършена констатация в съдебното заседание. Видно от документа в изписването
на датата на издадено разрешително № 66 за изкопаване на гробно място на
покойника С.П.Д.има зачеркване. От приетата по делото комплексна съдебно –
почеркова и техническа експертиза, която съдът цени като компетентно и
обосновано дадена, се установява, че при извършване на подправка в регистъра за
разрешения за изкопаване на гробни места и в изписване на датата в щемпела в
горния десен ъгъл на разрешително № 66 / лист 74/ цифрата 1 е изписана върху цифрата
0. Експертът сочи, че първоначалната дата е била 20.01.2017г. Вещото лице
разяснява, че ръкописният текст, с който е попълнена бланката за разрешително
за изкопаване на гробно място на лист 30 и на лист 74 от делото е изписан от
едно и също лице. Вещото лице разяснява, че в представеното на лист 30
разрешително за изкопаване на гробно място няма подправка.
По делото са представени график за
работните дни за техниците и обредници на Централен гробищен парк и Гробищен
парк Мошино и отчетна форма за месец януари 2017г., съгласно които 21.01.2017г.
е почивен ден за работника С.В.С..
От събраните гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Я.П.А., който заема длъжността „*****” в
ответното предприятие се установява, че представените графици и отчетни форми
служат единствено за счетоводно оформяна на заплащане на трудовото
възнаграждение на работниците на Централен гробищен парк и Гробищен парк Мошино
и не отговарят на действителните работни и почини дни на служителите.
Свидетелят сочи, че техниците на гробищните паркове сами са изготвяли своите
графици, като са се договаряли помежду си кога ще работят и почиват. Я.А.
разкрива, че честа практика в ответното предприятие е техниците да издават разрешителни
за изкопаване на гробно място в работен за тях ден, а изкопаването на гроба да
бъде извършено на следващия ден, като в такъв случай техникът следва да отиде
на работа дори и денят да е почивен на него, за да покаже къде е гробното място
и да присъства на погребението. Съдът цени показанията на Я.П.А. като логични,
последователни и разкриващи в детайли релевантни за спора обстоятелства.
Свидетелят е служител на ответника, поради което пряко е възприел
обстоятелствата свързани с изготвяне на работни графици на служителите на
предприятието и характера на извършваната от техниците на гробищните паркове
дейност. От показанията на свидетелката Е.Г.Й. се установява, че преди
уволнението на работника С.В.С. техниците на гробищните паркове сами са
изготвяли работните графици, като помежду си са договаряли работните и почивни
дни за всеки от тях. Съдът цени показанията на свидетелката за достоверни,
която като служител на ответното предприятие има преки впечатления относно
работните графици на служителите на ответника.
По пункт втори от заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“, съдът намира следното от фактическа
страна:
От приетата
съдебно – техническа експертиза, която съдът цени като компетентно и обосновано
дадена, се установява, че със Заповед № 833/03.06.2002г. на
Кмета на Община П. е одобрен регулационен
и подробен устройствен план за Централен гробищен парк – гр. П., който съдържа
единствено квартали, отделени помежду си с улици и алеи. Вещото лице разяснява,
че в отделните квартали няма обособени отделни парцели и редове на гробните
места, нито обособени алеи между отделните гробищни места. Експертът сочи, че
разрешенията за изкопаване на гробни места се издават от техниците по вътрешна
за гробищния парк номерация, като парцел 7 от вътрешната номерация е идентичен
с квартал 24 по действащия регулационен план. От приетата съдебно – техническа експертиза се
установява, че процесното разрешение за изкопаване на гробно място е издадено в
нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредба № 2/21.04.2011г.
за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на
покойници ( Наредбата), тъй като не са спазени изискуемите отстояния между
гробното място, за което е издадено разрешително и съществуващите в участъка двоен
и единичен гроб. Експертът разяснява, че отстоянието между новия гроб и
съществуващия двоен гроб е 55 см, а отстоянието между новия гроб и
съществуващия единичен е 70 см. Вещото лице сочи, че съгласно изискванията на
Наредбата не е налице възможност в процесния участък на гробищния парк да бъде поставено
както единично, така и двойно гробно място.
От приетата допълнителна съдебно –
техническа експертиза, която съдът цени като компетентно и обосновано дадена,
се установява, че към месец януари 2017г. не е съществувала възможност да бъде
изкопано ново гробно място при спазване на изискванията на Наредбата в квартал
24 от действащия регулационен план на
гробищния парк, който е идентичен с парцел 7 съгласно вътрешната номерация на
предприятието.
По пункт трети от заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“:
От приетата
съдебно – техническа експертиза се установява, че не съществува техническа
документация, въз основа на която да се установи къде е гробното място на З.П.В.,
починала на 28.08.2012г. и дали нейното гробно място е идентично с гробното
място, за което е издадено процесното разрешително. Видно от заключението от
наличния регистър се установява, че покойницата е погребана в нов единичен
гроб, попадащ в парцел 7 по вътрешната номерация на гробищния парк, който е
идентичен с квартал 24 по регулационния план, който е с обща площ от 7813 кв.м.
От показанията
на свидетелката М.Б.Н. се установява, че е дъщеря на починалата на 26.08.2012г.
З.П.В., която е погребана в Централен гробищен парк – гр. П.. Свидетелката
сочи, че гробът на майка й не е бил обозначен с надгробна плоча или паметник, а
е бил поставен дървен кръст. М.Б.Н. заявява, че през месец февруари 2017г. е
отишла на гроба на майка си, като в зимните месеци преди това не го е
посещавала. Свидетелката видяла, че на гробното място на майка е бил погребан
друг човек, като видимо гробното място е било ново. М.Б.Н. сочи, че е
депозирала жалба против ищеца, тъй като той е издал разрешение за изковаване на
новото гробно място.
От показанията
на свидетеля С.Б.И, който работи като гробар към погребална агенция „Афея“, се
установява, че ищецът е присъствал по време на изкопаване на процесното гробно
място. Свидетелят сочи, че гробното място първо е било изкопано с багер, а
после гробарят е оформил изкопа за да може да бъде поставен ковчег. С.Б.И е
категоричен, че по време на изкопаването не са открити тленни останки.
Свидетелят заявява, че около новоизкопаното гробно място е имало други гробове.
От показанията
на свидетелят Й.К. Г. се установява, че на територията на Централния гробищен
парк на гр. П. няма достатъчно обособени места за изхвърляне на боклук, поради
което близките на починалите са принудени да
изхвърлят отпадъци ( венци, пластмасови чинии, хранителни отпадъци) в
празните участъци между гробните места. Свидетелят сочи, че на мястото, за
което е издадено процесното разрешително е имало изхвърлени отпадъци.
От показанията
на свидетеля Я.А., за които бе посочено, че съдът намира за достоверни, се
установява, че в ответното предприятие не съществува регистър, който да съдържа
данни къде на територията на гробищния парк се намира дадено гробно място.
Свидетелят сочи, че съгласно установената практика в предприятието ако дадено
място в гробищния парк не е обозначено с надгробна плоча, паметник или друг вид
знак техниците приемат, че мястото е свободно и издават разрешително за
изкопаване на гробно място. Я.А. заявява, че не е рядкост погребения да бъдат
спирани, тъй като при изкопаване на ново гробно място се откриват тленни
останки на покойници.
По пункт четвърти от заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“:
Видно от представения препис от жалба с
вх. № 07/22.02.2017г. свидетелката М.Б.Н. е депозирала сигнал до Общинско
предприятие „Обредни дейности“ – гр. П., в което е посочила, че в гробното
място на покойната й майка е погребан друг човек. От показанията на свидетеля Я.А. се установява, че близките на починалата
са били на среща с кмета на Община П. по повод депозираната от тях жалба.
Нарушението по
пункт пети от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде
разгледано в изложението на спора от правна страна, тъй като вмененото във вина
на работника деяние по същество представлява последица от нарушенията посочени
в точка 2 и 3.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуването на трудово
правоотношение между страните и неговото съдържание, обстоятелството, че за
шестмесечен период след уволнението не е получавал възнаграждение по трудово
правоотношение, както и размер на дължимото обезщетение за оставане без работа.
Работодателят следва да установи, че извършеното уволнение е законно, като предвид
основанието за прекратяване на правоотношението между страните в
доказателствена тежест на ответника е да установи, че ищецът е извършил нарушения
на трудовата дисциплина, които са тежки и за които законосъобразно му е
наложено наказание „уволнение“, както и редовното провеждане на процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание по чл. 192 – 195 КТ.
При проверка законосъобразността на
заповедта за дисциплинарно наказание, съдът следва да прецени дали
дисциплинарното наказание е наложено в преклузивните срокове по чл.
194, ал. 1 КТ, за спазването на които следи служебно, тъй като нарушаването им
води до преклудиране правото на работодателя да ангажира
дисциплинарната отговорност на работника. Дисциплинарното наказание следва да
бъде наложено не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Съдът намира, че вмененото във вина
на работника нарушение е открито на 20.02.2017г. когато свидетелката М.Б.Н. е
депозирала жалба до Общинско предприятие „Обредни дейности“ – гр. П., в която
са изложени твърдения, че са допуснати нарушения във връзка с гробното място на
покойната й майка. Работодателят е наложил дисциплинарно наказание на ищеца на
15.03.2017г., поради което са спазени преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ.
За да наложи дисциплинарно наказание на
работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно
производство, в което следва да установи факта на нарушението на трудовата
дисциплина, след което да определи вида на наказанието, да издаде заповед за
неговото налагане и да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението.
Съобразно чл. 193, ал.1 КТ, в стадия по установяване факта на нарушението на
трудовата дисциплина, работодателят е длъжен преди да наложи наказанието да
изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Изискването за писмени
или устни обяснения от работника преди налагането на дисциплинарно наказание е
задължение на работодателя, неизпълнението на което води
до незаконосъобразност на дисциплинарната процедура. Съгласно Решение
№ 68/28.04.2014г. по гр. д. № 3145/2013г. по описа на ВКС, IV ГО, постановено
по реда на чл. 290 ГПК, искането и вземането на устни или писмени обяснения от
работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото
съдържателно изискване в закона е работникът да е разполагал с възможност да
даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. Изискването
към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме писмените
обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за
да се осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да се даде
възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с
констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да бъде предоставена
реална възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност като време
е различна в зависимост от конкретните обстоятелства. Когато исканите обяснения
са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително
отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки,
проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с
реалните възможности на работника да ги даде. По делото са представени писмени
обяснения от работника с вх. №
08/20.02.2017г., от съдържанието на които може да се направи извод, че
работникът е съзнавал вмените му във вина нарушения и е съумял да изложи
съображенията си във връзка с конкретните фактически обстоятелства по издаване
на процесното разрешително за изкопаване на ново гробно място.
Неоснователни са оплакванията на ищеца,
че процесната заповед за уволнение не е мотивирана. Съгласно разпоредбата на
чл. 195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, в какъвто смисъл
са изложени съображения в Решение №
730/05.10.2009 год. по гр.д. № 3466/2008 год. по описа на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Изискването
за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е
самоцелно, а е свързано с възможността да бъде осъществена преценка дали по
отношение на конкретното нарушение не е наложено друго наказание, спазени ли са
сроковете съгласно чл. 194 КТ, както и за да бъде осигурена възможност на
работника да се защити в хода на образуваното съдебно производство за оспорване
на заповедта за уволнение.
Ответникът е наложил на
ищеца дисциплинарно наказание за вменени във вина на работника отделни
нарушения на трудовата дисциплина, включващи различни фактически състави. Не
съществува законодателна пречка работодателят да наложи наказание на служителя
за извършени от последния повече от едно нарушения, всяко от които обуславя
ангажирането на дициплинарната отговорност на работника какъвто и е
разглеждания случай. Съдът следва да разгледа самостоятелно отделните вменени
във вина на ищеца нарушения, като за да е законосъобразно извършеното уволнение
е необходимо в съдебното производство по оспорването му да се установи
съществуването на поне едно от релевираните нарушения. Единствено липсата на
всички посочени от работодателя нарушения води до незаконосъобразност на
заповедта за прекратяване на трудово правоотношение ( в посочения смисъл са
Решение № 1552/16.12.99г. по описа на ВКС, III ГО, Решение № 1853/14.12.04г. по описа на ВКС, III ГО, Решение
№ 339/19.11.2012г. по гр.д. № 1688/2011г. по описа на ВКС, III ГО). Преценката,
извършена от работодателя относно извършеното дисциплинарно нарушение във всеки
отделен случай подлежи на съдебен контрол. Това е така, защото преценката на
конкретното дисциплинарно нарушение, извършена съобразно критериите на чл. 189,
ал. 1 КТ, съставлява част от приложението (спазването) на закона. Тази преценка
за законосъобразност на взетото от работодателя решение, материализирано в заповедта,
с която е прекратено трудовото правоотношение (вкл. и поради дисциплинарно
уволнение) съставлява предмет на търсената и дължима съдебна защита, влизаща в
действие при предявяване на конститутивния иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ. Затова във всички случаи на оспорено пред съда
дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието
между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание
съобразно определените в закона критерии (чл. 189, ал. 1 КТ).
Съдът намира, че ищецът не е извършил
вмененото му във вина нарушение по пункт едно от заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”. От показанията на свидетелите Я.А. и Е.Й.,
които са служители на ответното предприятие, по категоричен начин се
установява, че представените график за месец януари 2017г. и отчетна форма за
месец януари 2017г. имат единствено за цел счетоводно отчитане на положения от
техниците труд, а не отразяват действителните работни и почивни календарни дни
от месеца на служителите. Свидетелите сочат, че техниците на гробищния парк са
се договаряли помежду си за разпределението на работните и почивните дни, като
не е било необходимо тяхната уговорка да бъде скрепена с разрешение на
висшестоящ служител на работодателя. От показанията на свидетеля А. се
установява, че съществува практика техниците да издават разрешения за
изкопаване на гробно място в гробищния парк в работен ден за тях ден, а на
следващия, който за тях е почивен, да се явят на работа за да покажат гробното
място и да присъстват при изкопаването му. Предвид създадената от ответното
предприятия организация на работа, при която от една страна представеният
график за работни и почивни дни на техниците на гробищния парк не се спазва, а
от друга естеството на работата налага на служителите да полагат труд в почивни
за тях дни датата, която е посочена в процесното разрешително за изкопаване на
гробно място не е от съществено за спора значение. Както бе отбелязано страните
не спорят, че разрешително за изкопаване на гробно място на покойника С.П.Д.с
номер 66 е издадено от ищеца на 21.01.2017г. В исковата молба изрично е
заявено, че работникът е издал процесното разрешение на 21.01.2017г. в работен
за него ден, като е присъствал лично на изкопаване на гробното място. Единствено
за пълнота е необходимо да бъде отбелязано, че полагането на труд в почивен за
работника ден не би могло да се квалифицира като дисциплинарно нарушение още
повече когато създадената от работодателя организация на труда го налага.
Съдът намира, че работникът е извършил
вмененото му във вина дисциплинарно нарушение по пункт 2 от Заповед № ****г. Видно
от представената характеристика за длъжността „****” една от основните отговорности
на ищеца при осъществяване на трудовите му функции е упражняване на контрол по
изкопаване на гробни места. При изпълнение на възложените задачи работникът
следва да се ръководи от редица нормативни и вътрешни актове, сред които и Наредба
№ 2/21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването
и пренасянето на покойници. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредбата
разстоянието между гробовете не трябва да бъде по – малко от 1 м по дългите им
страни и 0.5 м по късите им страни. От приетата по делото съдебно – техническа
експертиза се установява, че при изкопаване на процесното гробно място не са
спазени установените отстояния между новия гроб и съседните гробни места.
Вещото лице отбелязва, че разстоянието между новоизкопаното гробно място и
съседния двоен гроб е 55 см, а отстоянието между новоизкопаното гробно място и
съседния единичен гроб е 70 см. Експертът е категоричен, че при спазване на
нормативната уредба не би могло да бъде поставен както единичен, така и двоен гроб.
Съдът не цени показанията на С.Б.И в частта относно преценката на свидетеля, че
е „имало достатъчно място” за изкопаване на новото гробно място, тъй като
въпросът дали са спазени установените отстояния между гробните места е правен.
Обстоятелството, че на мястото, за което е издадено разрешително № 66 е имало
изхвърлени боклуци, за което сочат свидетелите С.И. и Й.Г. не освобождава
техникът на гробищния парк от задължение да извърши преценка дали е налице
възможност да бъде изкопано ново гробно място при спазване на нормативната
уредба, установяваща минималните отстояния между отделните гробове. От
допълнителната съдебно – техническа експертиза се установява, че към месец
януари 2017г. не е съществувала възможност да бъде изкопано ново гробно място
при спазване на изискванията на Наредбата в квартал 24 от действащия регулационен план на гробищния
парк, който е идентичен с парцел 7 съгласно вътрешната номерация на
предприятието. Видно от представения препис от регистъра на гробищния парк за
издадени разрешителни за изкопаване на нови гробни места единствено процесното
разрешително е издадено за парцел 7. Не би могло да бъде споделено виждането на
процесуалния представител на ищеца, изразено в представената по делото писмена
защита, че след като в гробищния парк няма свободна площ за разполагане на
гробове при спазване на нормативните изисквания, не може да се вмени във вина
на ищеца издаването на разрешително за изкопаване на гробно място в отклонение
от нормативната уредба. Както бе посочено, че основно трудово задължение на
ищеца е да контролира изкопаването на гробните места в съответствие с
нормативните изисквания. Установените минимални отстояния между гробните места
са обусловени от необходимостта както от спазване на здравни изисквания,
осигуряващи безопасност на населението, така и за да бъде осигурена възможност
близките на покойниците да ги почитат без да се налага да преминават върху
гробните места на други лица.
Съдът намира,
че работникът не е извършил вмененото му във вина нарушение по пункт 3 от
процесната заповед за уволнение. Както бе посочено от приетата по делото
съдебно – техническа експертиза се установява, че в ответното предприятие не
съществува техническа документация, въз основа на която да се установи къде е
гробното място на З.П.В., починала на 28.08.2012г. и дали нейното гробно място
е идентично с гробното място, за което е издадено процесното разрешително. От
показанията на свидетелката М.Б.Н. се установява, че върху гробното място на
покойната й майка не е била поставена надгробна плоча или паметник, а
единствено дървен кръст. Свидетелката е посочила, че нито тя, нито нейни близки
са посещавали гробното място на З.П.В. няколко месеца преди месец февруари
2017г. От показанията на свидетелите Г. и И.се установява, че към момента на
изкопаване на гробното място, за което е издадено процесното разрешително
мястото е било занемарено и е имало боклуци. Всички тези обстоятелства разгледани
в контекста на изложеното от свидетеля Я.А., който заявява, че при издаване на
разрешителни за изкопаване на гробни места техниците се ръководят от това дали
дадено място е обозначено с надгробна плоча, паметник или друг знак, водят до
извод, че работникът обективно не е бил в състояние да прецени дали в процесния
участък от гробището има гробове. Предвид обема на извършваната работа от
техниците на гробнищния парк, които издават множество разрешителни за
изкопаване на гробни места, работят в различни дни и не съществува регистър на
гробните места, съдът намира, че ищецът е бил препятстван да установи по
категоричен начин, че в процесния участък има погребано друго лице, още по –
малко кога е погребано, за да изискването по чл. 26, ал. 1 от
Наредбата. По делото не са ангажирани данни, че поставеният от близките на
починалата З.П.В. дървен кръст е съществувал към месец януари 2017г. Съдът не
цени показанията на А.Д., който посочва, че мястото е било обозначено като
гроб, тъй като свидетелят единствен от всички разпитани свидетели посочи на
представената от вещото лице Р.Г. карта на Централен гробищен парк – гр. П.
различно място, на което се е намирал гроба на покойната З.П.В.. Свидетелят не
е присъствал при изкопаване на гробното място, а единствено пресъздава разкрита
му от трети лица информация. Съдът намира, че дългогодишната липса на
организация в ответното предприятие, която е довела до процесния инцидент, не
би могла да се вмени във вина на работника. Ответникът не е създал регистър на
гробните места, от който да се ръководят техниците на гробищния парк при
издаване на разрешителни за изкопаване на нови гробове, а напротив създадена е
практика техниците да преценяват дали дадено място е свободно единствено на
база поставени обозначителни знаци.
Съдът намира, че работникът не е
извършил вмененото му във вина дисциплинарно нарушение по пункт четвърти от
заповедта за уволнение, поради следните съображения:
Безспорно в резултат на процесния
инцидент работодателят е бил злепоставен, но това обстоятелство не би могло да
бъде вменено във вина на работника. Съдът намира, че издаването на процесното
разрешително в разрез с нормативните изисквания за отстояния между отделните
гробни места разгледано индивидуално не обуславя уронване на доброто име на
предприятието. Както бе посочено ответникът не е създал регистър на гробните
места, което води до възникване на редица подобни на процесния случаи, за което
сочи и свидетелят Я.А.. Обемът и характера на работата обективно не позволяват
на техниците на гробищния парк да знаят дали в даден участък на гробището са
погребани лица.
Съдът намира, че работникът не е
извършил вмененото му във вина дисциплинарно нарушение по пункт пети от
заповедта за уволнение, поради следните съображения:
В действителност процесният инцидент е
причинил изключителни душевни страдания на свидетелката М.Б., която е
препятствана да почита покойната си майка. Доколкото обаче липсата на
организация при работодателя е довела до състояние на гробищния парк, в което
не са налице регистри, видно от които да се установява дадено лице къде на
територията на гробището е погребано, то не може да се вмени във вина на ищеца,
че е нанесъл морални вреди на наследниците на З.П.В., нито на близките на
погребания С.П.Д.. Идентични правни изводи се налагат касателно твърдяната от
работодателя злоупотреба с доверието на ответното предприятие.
Съдът намира, че вмененото във вина на
работника нарушение на трудовата дисциплина по точка шест от заповедта няма
самостоятелен характер, доколкото се припокрива с нарушенията по пункт 2 и
пункт 3, а съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 КТ за едно и също нарушение
на трудовата дисциплина може да бъде наложено само едно дисциплинарно
наказание.
Предвид изложеното съдът намира, че
макар да бе установено, че работникът е извършил едно от вмените му във вина
общо шест дисциплинарни нарушения, издаването на разрешително за изкопаване на
гробно място в нарушение на нормативно установени правила за разстояния между
гробните места обуславя налагането на най –тежкото предвидено в Кодекса на
труда нарушение. Както бе посочено осъществяването на контрол при изкопаване на
гробни места в съответствие с нормативно установените технически изисквания е
основна функция на заеманата от работника длъжност. Като утежняващо вината на
служителя следва да бъде посочено обстоятелството, че с процесното разрешително
е позволено да бъде изкопано семейно гробно място в участък, който съгласно Наредба
№ 2/21.04.2011г. не позволява поставянето дори на единичен гроб. От събраните
по делото доказателства се установява по категоричен начин, че към месец януари
2017г. в целия парцел 7 от вътрешната номерация на гробищния парк няма свободни
места. Вещото лице Р.Г. разяснява, че към процесния период, така и към
настоящия в квартал 1 на гробищния парк съгласно регулационния план има
свободни места. Експертът е категоричен, че в посочения свободен квартал се
извършват погребения. Предвид изложеното съдът намира, че вмененото във вина на
работника дисциплинарно нарушение по т. 2 от Заповед № ****г., което разгледано
през призмата на чл. 189, ал. 1 КТ обуславя налагане на най – тежкото
предвидено наказание в Кодекса на труда.
С оглед
неоснователността на предявения иск за отмяна на уволнението, неоснователни се
явяват и обусловените претенции по чл. 344, ал. 1, т.2 и т.3 КТ.
Предвид изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
направените от ответника съдебни разноски в размер на общо на 835 лева
съобразно представения от страната списък по чл. 80 ГПК, от които сумата в
размер на 530 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на Общинско предприятие „Обредни дейности“ – гр. П.
адвокат Ш. и сумата общо в размер 305 лева, представляваща внесен депозит за
изготвяне на експертизи.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.В.С., ЕГН **********,*** против Общинско предприятие „Обредни
дейности“ – гр. П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Кракра“ №
23 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на
дисциплинарно уволнение, наложено със Заповед № ****год., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „****“
и за заплащане на парично обезщетение за принудителна безработица в размер на
4323 лева за периода от 15.03.2017г. до 15.09.2017г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба на 15.05.2017 г. до окончателно
изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА
С.В.С.,
ЕГН **********,*** да заплати на Общинско предприятие „Обредни дейности“ – гр. П.,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Кракра“ № 23 на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 835
лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок считано от 21.09.2017г. пред Окръжен съд – гр. П. на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.