№ 1429
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет
и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
Членове:Стою Хр. Згуров
Валерия Банкова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502732 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от СОФИЙСКА ВОДА АД – длъжник по изп.д.
№ 20228510402731 срещу постановление на съдебния изпълнител за
определяне на разноските, в частта му относно разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение и таксите по т.9, т.26 и т.31 от Тарифата към
ЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е
незаконосъобразно. Твърди, че адвокатско възнаграждение на взискателя е
прекомерно и следва да се намали до минималният размер съгласно Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възразява срещу начисляване на таксата по чл.26 от Тарифата – твърди, че е
платил по сметка на съдебния изпълнител всички дължими суми в срока за
доброволно изпълнение, поради което такса за принудително събиране на
вземането не се дължи. По същите съображения оспорва и начислените такси
за налагане на запор и за други разноски по т.31 от Тарифата към ЗЧСИ.
Взискателят оспорва жалбата.
В мотивите си съдебния изпълнител сочи, че постановлението за
разноските е правилно.
1
Въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално
действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за
образуване на изпълнителното производство. По силата на чл.10, т.1 от
Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за
образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв.
Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена
от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на
изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл.426,
ал.2 ГПК. Всички дължими суми по изпълнителното дело са заплатени от
длъжника в рамките на срока за доброволно изпълнение и последващи
процесуални действия на защита от страна на представителя на взискателя не
се налага да бъдат извършвани. Поради това адвокатското възнаграждение,
уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 240 лв. се
явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и
обема на предоставена защита. Поради това незаконосъобразно е
разпореждането от 10.11.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да
намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.
Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това
обжалваното постановление за разноските, в частта относно адвокатското
възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.
2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на
начислените такси по т.9, т.26 и т.31 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ са основателни. Както бе посочено по-горе, след образуване на
процесното изпълнително производство и връчване на покана за доброволно
изпълнение, длъжникът е изплатил в рамките на срока за доброволно
изпълнение по сметка на съдебния изпълнител дължимата сума, достатъчна за
погасяване на цялото задължение – това обстоятелство не се оспорва, а и се
сочи изрично в мотивите на съдебния изпълнител. Съгласно т.26 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума, която е пропорционална и се определя
2
съобразно размера на сумата. Под „събрана сума“ в случая следва да се
разбира сумата, получена при осъществяването на изпълнението върху
определена вещ или парично вземане чрез прилагане на изпълнителен способ
– т.е. сумата, получена от съдебния изпълнител при осребряване на
имущество (вещ, вземане или друго имуществено благо) на длъжника. От тук
следва, че в случай на доброволно плащане в рамките на срока за доброволно
изпълнение от страна на длъжника, сумата не е събрана от съдебния
изпълнител чрез провеждане на изпълнително действие, поради което такса
за такова действие, в това число по т.26 от Тарифата, не следва да се събира
поради липса на основание за дължимостта й. Ето защо таксата, начислена от
съдебния изпълнител по т.26 в Постановление за разноски от 20.05.2022 г. в
размер на 35,87 лв. следва да отмени. По същите съображения поради
недължимост за извършване на изпълнителни действия, не се дължат и
разноски за такса за налагане на запор по т.9 от Тарифата в размер на 18 лв. и
такса за допълнителни разноски по т.31 от Тарифата в размер на 24 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановленията от 11.10.2022 г. и 10.11.2022 на съдебния
изпълнител по изп.д. №20228510401339, в частта за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лв. до
определения размер от 240 лв., и в частта за определяне на такси както
следва: по т.9 ТТРЗЧСИ в размер на 18 лв., по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на
35,87 лв. и по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв., като вместо това
постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение - за сумата от 200 лв.
ОТМЕНЯ таксите по т.9 ТТРЗЧСИ в размер на 18 лв., по т. 26
ТТРЗЧСИ в размер на 35,87 лв. и по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4