О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 433
град Велико Търново, 23.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №676 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от ***Ж. Д., в качеството й на пълномощник на ЕТ „Д-р Милко
Гинчев-АПМП – Индивидуална практика“ от гр. Павликени, срещу Националната
здравноосигурителна каса. Исковата молба е подадена до Великотърновския районен
съд, където е образувано производство по гр. д. №2038/2020г. по описа на ВТРС.
Постъпил е отговор на исковата молба съгласно чл. 131
от ГПК, като пълномощник на НЗОК е направил възражение, че спорът е подсъден на
Административен съд – В. Търново.
С определение от 13.10.2020г. по гр. д. №2038/2020г.
състав на ВТРС е прекратил производството по делото и е изпратил същото по
подсъдност на АСВТ, където е образувано настоящото производство.
Подадената искова молба е била нередовна с оглед на
изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тъй като не
е било ясно които са обстоятелствата, на които ищецът основава своите претенции
спрямо посочения ответник, за да се прецени наличието на хипотезата на чл. 204,
ал. 1 от АПК като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото
производство.
Ето защо с разпореждане на съдията докладчик от
09.11.2020г. исковата молба е била оставена без движение, като на подателя й са
дадени указния за отстраняване на нередовностите.
В срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК от пълномощника на
ищеца е постъпила писмена молба, в която се поддържа твърдение, че предявеният
иск не е за обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК, а за възстановяване на
суми, удържани от НЗОК въз основа на Заповед за налагане на санкция на ищеца с
№РД-09-1161/25.09.2016г. на директора на РЗОК – В. Търново. Отправя се искане
от съда да повдигне спор за подсъдност по делото, тъй като според ищеца
неговата претенция спрямо ответника има частноправен характер.
Настоящият състав намира образуваното производство по
подаденият иск за процесуално недопустимо за разглеждане по следните
съображения:
С определение от 13.10.2020г. по гр. д. №2038/2020г.
състав на ВТРС е прекратил производството по делото и е изпратил същото по
подсъдност на АСВТ, като е приел, че в случая исковата претенция е за причинени
на ищеца вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на имуществената му
правна сфера чрез удържане на суми, които соченият ответник е следвало да му
заплати въз основа на сключен между тях административен договор. Приел, че в
случая се касае за претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и поради
това е счел за компетентен да разгледа подаденият иск съответният
административен съд.
Така направеният извод настоящият състав намира за
правилен, поради което не повдига спор за подсъдност. На административните
съдилища съгласно чл. 203, ал. 1от АПК са подсъдни исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, както и споровете относно действителност, изпълнение,
изменение или прекратяване на административните договори, съгласно чл. 19ж, ал.
1от АПК.
С разпореждането за оставянето на исковата молба без
движение от 09.11.2020г. съдията докладчик е посочил, че така формулираната
исковата претенция не може да отграничи точно вида на производството/дали е
такова по чл. 203 или по чл. 19ж от АПК/, както и ако се претендира
настъпването на вреди да се посочи от действието на кой точно административен
акт са породени те.
В исковата молба са били посочени както Решение
№РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК, обявено за нищожно с
Решение №1341/31.01.2019г. по АД №8647/2018г. на ВАС, така и актове на РЗОК –
В. Търново като Заповед за извършване на проверка на лечебното заведение на ищеца
с №РД 09-909/26.07.2016г. и Заповед за налагане на санкция на ищеца с
№РД-09-1161/25.09.2016г., приложени към исковата молба.
В молбата с вх. №4439/17.11.2020г. ищецът обаче
посочва, че сумите, които претендира за възстановяване, са били удържани въз
основа на Заповед за налагане на санкция с №РД-09-1161/25.09.2016г. на
директора на РЗОК – В. Търново. Следователно това е административният акт, от
който са настъпили вреди, чието обезщетение се претендира.
В случая е налице претенция за обезщетение за вреди по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а не такава по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД/неоснователно
обогатяване/, тъй като имуществената трансформация, която е претърпял ищеца, е
породена от действието на административен акт, дори и когато този акт е бил
обявен за нищожен/изначално не е породил правни последици/. В случая редът по
чл. 203, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не конкурира общия исков
ред, а е приложим винаги, когато се обезщетяват вреди, вкл. и за имуществена
трансформация, породена от отпаднало или изначално липсващо основание.
Основанието за възникване на вредите, претърпени по
начина, описан в исковата молба и конкретизиран в молбата за отстраняване на
нередовности, е действието на Заповед за налагане на санкция
№РД-09-1161/25.09.2016г. на директора на РЗОК – В. Търново. Представените
доказателства и твърденията на ищеца сочат, че тази заповед като ИАА не е била
оспорвана въобще.
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
озаглавен „допустимост на иска“, иск може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. След като административният акт, от
който се претендира да са настъпили вредите/или както в случая се твърди суми,
подлежащи на възстановяване като получени според ищеца без основание/, не само,
че не е бил отменен, но дори не е бил обжалван, то предявеният иск за вреди по
ЗОДЗОВ е недопустим за разглеждане. Наличието на елементите от хипотезата на
чл. 204, ал. 1 от АПК е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
производството по реда на чл. 203 и сл. от АПК, за наличието на която съдът
следи служебно във всяко положение на делото.
Ето защо, предявеният иск, като недопустим следва да бъде оставен без
разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, вр. с
чл. 204, ал. 5 от АПК и чл. 204, ал.
1 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане искова молба на ЕТ „Д-р Милко
Гинчев-АПМП – Индивидуална практика“ от гр. Павликени, срещу Националната
здравноосигурителна каса и връща исковата молба на подателя й.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №966/2017г. по описа
на Административен съд – В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :