М О Т И В И
към присъда № 92 от 26.09.2011г.,
постановена по
НОХД № 14 от 2011г.
по описа на
Окръжен съд – гр.Пловдив
Подсъдимият И.И. *** е обвинен в извършване на
престъпления по:
чл. 257 ал. 1 пр. 1-во /отм./ във вр. с чл. 255 ал. 1 пр.
2 /изм./ във вр. с чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от НК за това, че на 14.02.2003г. в гр.
Пловдив в качеството си на управител на *** с цел да избегне плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 89 540.70 лева е потвърдил
неистина в писмена декларация, която се изисква по силата на закон и правилник
за приложението му (чл.100 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДДС и чл.89 ал.1 от ППЗДДС) за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства – справка-декларация по ЗДДС
Вх.№ 16052072/14.02.2003г. за данъчен период 01.01.2003г. до 31.01.2003г.,
подадена пред орган на власт – ТДД – гр.Пловдив, е потвърдил неистина в
раздел”Б” от декларацията като е декларирал данъчен кредит за приспадане в
размер на 89 700,00 лева, а действителния размер е 159.30 лева и е намалил данъчния
резултат с деклариран в раздел”В” ДДС за внасяне в размер на 300,00 лева при
действително установен ДДС за внасяне в размер на 89 840.70 лева, като за
престъплението се прилага действащият закон, който е бил в сила по време на
извършването му и който закон е по-благоприятен за дееца;
чл. 257, ал.1, пр.1 /отм./, вр. с чл. 256 /изм./, вр.
с чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК за това, че през месец януари 2003г. в гр. Пловдив,
в качеството си на управител на *** с цел да
осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери –
89 540.70 лева е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание – отчетен
регистър за дневник за покупките на магнитен и хартиен носител съгласно чл.
104, ал.2 от ЗДДС и чл. 91, чл.92, чл.94 и чл.96, ал.2 от ППЗДДС /отм/. към СД
вх. 16052072/14.02.2003г. за данъчен период 01.01.2003г. до 31.01.2003г.,
подадена пред орган на власт – ТДД – гр.Пловдив, в който е отразил данъчни
фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на услуги, а именно:
- Данъчна фактура № ***, с начислен данък-ДДС при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 15 900.00 лева с посочен доставчик *** с
предмет на доставката – посреднически услуги за изготвяне на проект за
изграждане на ферма за щрауси, като цената на доставката е завишена и действителния
размер на начисления ДДС е 114.01 лева
- Данъчна фактура № ***, с начислен данък-ДДС при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 30 000.00 лева, с посочен доставчик *** с
предмет на доставката – консултантска услуга като цената на доставката е
завишена и действителния размер на начисления ДДС е 2.22 лева
- Данъчна фактура № ***, с начислен данък-ДДС при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 43800.00 лева с посочен доставчик ЕТ”К.М.” с предмет
на доставката – комисионна услуга като цената на доставката е завишена и
действителния размер на начисления ДДС е 43.07 лева като е осуетил установяването на
данъчни задължения за месец януари 2003г. – ДДС в размер на 89 540. 70
лева и за престъплението се прилага действащия закон, който е бил в сила по
време на извършването му и който закон е по-благоприятен за дееца.
Представителят на
Окръжна прокуратура – гр. Пловдив поддържа внесените обвинения.
Подсъдимият не
признава вината си.
За съвместно
разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от Държавата
граждански иск против подсъдимия И.И.Р. за сумата - 89 840,70 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди ведно със законната лихва от
момента, в който задължението е станало изискуемо /15.02.2003 година/ до окончателното
й изплащане, както и следващото се обезщетение за забавено изпълнение.
Пловдивски Окръжен
съд, след като прецени събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че при
разглеждане на делото се установи фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, а именно:
*** е било образувано с решение № *** по фирмено дело № *** на ПОС с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „М. с.”
№ ***. Като управител на дружеството е бил вписан подсъдимият И.И.Р.. Предмет
на дейност на дружеството – услуги и търговия със свинско месо. По ДПК
дружеството е било регистрирано в Данъчно подразделение „Север”.
С Решение от *** по
ф.д № *** на СГС е била вписана промяна в управлението на дружеството и като
управител е бил вписан В. П. А.. Последният участвал в управлението и на ***,
***, „Р. и ко - В. А.”.
С акт за възлагане на
данъчна ревизия № *** на Началник сектор „СПУДР” при ДП „Север” е била
възложена данъчна ревизия на ***. Обект на данъчната ревизия била правилното
прилагане и разчитане с бюджета по ЗДДС за периода 28.12.2002г. до 31.05.2003г.
Ревизията приключила с
издаването на ДРА № 773/20.10.2003г., с който били определени данъчни
задължения в размер на 91 267.32 лева.
В качеството си на
управител на ***, подсъдимият Р. подавал редовно и в срок пред данъчната служба
по регистрация на фирмата /СД/ в съответствие с изискванията на действащата
нормативна уредба - чл.100, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДДС /отм./ и чл.89, ал.1 от
ППЗДДС /отм./, както и дневници за покупки и дневници за продажби съгласно чл.
104, ал.2 от ЗДДС /отм./, чл.91, 92 и 94 и 96, ал.2 от ППЗДДС /отм./.
Съгласно чл. 100 от ЗДДС /ДВ, бр.153 от 23.12.1998г., в сила от 01.01.1999г., отм.ДВ бр.63 от
04.08.2006г., в сила от 01.01.2007г./ СД е документ, в който регистрираното
лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация,
свързана с неговата дейност, което е основание за възникване на права и
задължения. Тя се съставя по образец, определен с правилника за прилагането му.
За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде СД в съответната
ТДД до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнася.
Според чл. 89, ал.1 от
ППЗДДС /ДВ, бр.19 от 02.03.1999г.,отм./ СД за всеки данъчен период по чл.100 от
закона се изготвя по образец.
Регистрацията по ЗДДС
изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и
дневник за продажбите. По силата на чл.104, ал.2 от ЗДДС /отм./ и чл.91 от
ППЗДДС /отм./ в дневника за покупки се отразявали данъчните документи по
доставки, по които търговецът е получател.
Регистрираното лице
имало задължение да представя в ТДД заедно със СД за периода копие от дневника
за продажбите и копие от дневника за покупките в частта, включваща всички
документи, издадени или получени през съответния данъчен период, на хартиен
носител, както и тази информация от дневниците на магнитен носител съгласно
чл.92 от ППЗДДС /отм./.
В съответствие с чл.94
от ППЗДДС /отм./ регистрираните лица следвало да водят документация и отчетност
в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС. Документация
и отчетност се водела, както за облагаемите и освободените доставки със стоки и
услуги, така и за вноса на стоки.
Съгласно чл.96, ал.2
от ППЗДДС /отм./ регистрираните лица отразявали документите по получените
доставки, ползвания данъчен кредит и осъществен внос в счетоводството си и
дневника за покупките на датата, на която са получени, но не по-късно от третия
данъчен период след издаването на документа.
Подсъдимият Р. ***
2003г. реализирал продажби към „Л. к.” АД, за което издал данъчна фактура № ***
с предмет на доставката услуга като общата стойност била в размер на
540 000 лева с начислен данък – ДДС в размер на 90 000.00 лева. С
горната сума представляваното от подсъдимият Р. дружество се явявало платец на
данъка към фиска.
За да минимизира
данъчния резултат за данъчен период м. януари 2003г. подсъдимият Р. решил да се
възползва от услугите на ***, ЕТ”К.М.” и ***, чиито управители му издали
данъчни фактури, с предмет на доставките услуги и предали проекти, ползвайки
разпечатки от интернет.
За горната цел
подсъдимият Р. сключил на 13.01.2003г. в гр. Пловдив договор за маркетингово
проучване в качеството си на управител на *** с Г.Г., управител на *** за проект за развитие и организация на цените
за 2004г. /л.49, 1/ На 06.01.2003г. на подсъдимият Р. била издадена данъчна
фактура № 1021 с предмет на доставката консултантска услуга на стойност
150 000 лева с начислен ДДС в размер на 30 000.00 лева от св. Г.Г.. Представляваното от св. Г.
дружество имало за предмет на дейност търговия и услуги, но с оглед на това, че
нямал познания, в областта за, която бил сключен договора „вероятно” според
показанията му услугата била извършена със съдействието на друга фирма
специализирана в тази дейност, тъй като този проект бил твърде голям по обем.
Съзнавайки, че такава услуга не може да бъде извършена от св. Г., с който имал
роднински връзки, нито пък управляваното от него дружество с оглед на предмета
на дейност е имал необходимост от такъв проект подсъдимият Р. включил в
дневника за покупки за данъчен период м. януари 2003г. издадената му фактура.
Подсъдимият Р. на
03.01.2003г. сключил договор и с К.М. управител на ЕТ”К.М.” като предмета на
договора бил последния да изработи проект
за изследователска и маркетингова дейност на аграрно-стопанските специфики на
2016 дка лозови масив в Ловешка област /л. 78-80, т.1/. На 06.01.2003г. св.
К.М. издал данъчна фактура от името на ЕТ”К.М.” с № 25 /л. 81,т.1/ с
наименование на стоката комисионна услуга на стойност 219 000.00 лева и
начислен ДДС в размер на 43 800
лева. Последният се познавал с подсъдимия Р. от година, две преди да
подпише договора, нямал необходимата квалификация, за да изработи такъв проект
и най-вероятно според показанията му наемал други подизпълнители.
Подсъдимият Р., който
бил наясно, че не притежава собствени
или наети земеделски земи по НТП-лозя в Ловешка област /л. 76,т.8/ включил
издадената му данъчна фактура в дневника за покупки за данъчен период м. Януари
2003г.
На 06.12.2002г. подсъдимият Р. сключил договор
с ***, което да изготви проект за
изграждане и отглеждане на ферма за щрауси /л. 100,101,т.1/. Била издадена
от *** на 06.01.2003г. данъчна фактура № *** с наименование на услугата –
посреднически услуги за изготвяне на проект за изграждане на ферма за щрауси на
стойност 79 500.00 лева с начислен ДДС в размер на 15 900 лева /л. 104/, която подсъдимият Р. включил в дневника
за покупки за данъчен период м. януари 2003г. Свидетелят В. дейност от името на
фирмата не е развивал, тъй като бил упълномощил лицето С. Е. от гр. В. да
извършва такива от името на фирмата. Нямал е техническа и кадрова обезпеченост
на фирмата и лично той не е издавал такава фактура за изготвяне на проект за
щрауси.
С включването на посочените по-горе данъчни
фактури в дневника за покупки, подсъдимият Р. е целял да бъде редуциран
данъчния резултат, с което е осуетил установяването на данъчни задължения за
месец януари 2003 г. –ДДС в размер на 89 540.70 лева.
За този данъчен период била подадена на 14.02.2003г. в ТДД, гр. Пловдив СД по
ЗДДС вх. № 16052072, в която подсъдимият
Р. в качеството си на управител на *** е потвърдил неистина в раздел”Б”
от декларацията като е декларирал данъчен
кредит за приспадане в размер на 89 700.00
лева,
а действителният размер е 159.30 лева и е намалил данъчния резултат с деклариран в
раздел”В” ДДС за внасяне в размер на 300.00
лева
при действително установен ДДС за внасяне в размер на 89 540.70 лева.
Подсъдимият Р. в хода
на ревизионното производство представил на данъчните инспектори исканите му
документи, включително и проектите във връзка със сключените договори. Тези
проекти били обект на експертизи назначени в хода на ревизионното производство,
които определили пазарна цена различна от тази описана в данъчните фактури, поради
което ревизиращите на основание чл. 109, ал.1, т.8 от ДПК /отм./, вр. с
параграф, 1, т.6 отказали декларирания в пълен размер ДК /данъчен кредит/.
В
хода на разследването са били назначени експертизи за определяне на пазарните
цени на представените проекти.
От заключението на вещото лице изготвило
заключението за определяне на пазарната цена на посредническа услуга за
изготвяне на проект за изграждане на ферма за щрауси се установява, че
пазарната стойност на извършената услуга от *** на *** – изготвяне на така
наречения „Проект за изграждане на ферма за щрауси” е 684.06 лева с ДДС.
Договорената сума на стойност 95 400 лева е завишена - 139 пъти в
сравнение с пазарната й стойност.
От заключението на вещото лице изготвило
заключението за определяне пазарната цена на проект изследователска и
маркетингова дейност на аграрно-стопанските специфики на 2016 дка, лозови
масиви в Ловешка област е видно, че пазарната цена на проекта е 258.42 лева с
ДДС.
От заключението на вещото лице изготвило
заключението за определяне пазарната цена на проект за развитие и организация
на стратегията на цените за 2004г. е видно, че пазарната цена на проекта е
13.33 лева.
От заключението на вещото лице изготвило
ССЕ се установява, че данъчните задължения за м. януари 2003г. са в размер на
89 540.70 лева. Вещото лице е приело, че декларирания от *** - ДК за
данъчен период м. януари 2003г. е в размер на 159.30 лева, а не декларирания в
размер на 89 700.00лева.
За да приеме тази
фактическа обстановка, съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Р. за
действително извършени услуги от ***, ЕТ „К.М.” и *** и плащания към тях от
негова страна с данъчни фактури № 1021, данъчна фактура (л. 81, том І от д.
п.), както и данъчна фактура № ***, а също и показанията на свидетелите Г.Г. –
управител на ***, К.М. – собственик на ЕТ „К.М.”. Показанията на тези свидетели
както по време на досъдебното производство, така и в хода на съдебното
следствие, са изключително противоречиви и непоследователни досежно извършените
услуги. Така например според показанията на свидетеля Г. пред състава на съда,
той въобще не може да си спомни дали му е възложено извършване на маркетингово
проучване – цит. „…Въобще не мога да си спомня за какво става въпрос…”; „…Не си
спомням дали редовно ми възлагат такива договори. Не мога да кажа да или не –
редовно ли ми се възлагат…”. Тази несигурност, съчетана с липса на подходящо
образование (завършил обработка на студени метали); незнанието на чужди езици
дискредитира показанията му в полза тезата на подсъдимия Р. за действително
извършена услуга и плащане. В този смисъл са и показанията на К.М. – собственик
на ЕТ „К.М.” и изготвил проект за изследователска и маркетингова дейност на
2016 дка лозови масиви в Ловешка област. Неговите показания също са
изключително несигурни – цит. „…Би трябвало да съм ходил на място…”; „…Не мога
кажа дали съм ползвал друга фирма–изпълнител за това проучване….”; „…Мисля, че
ползвах услугите на други хора…”. Тази несигурност, съчетана отново с липсата
на съответно образование (средно-специално, Земеделски техникум по селско
стопанство), владеене на чужди езици също дискредитира показанията му, дадени в
подкрепа тезата на подсъдимия Р. за извършена услуга и съответно плащане по
нея. В подкрепа на този извод на съда за недостоверност на техните показания
следва да се имат предвид и показанията на свидетеля Г.В. (л. 70 от съдебното
заседание), който е изготвил пълномощно за управление на регистрирана на негово
име фирма – *** на лицето С. Е. от гр. В., от които е видно, че според него
фирмата не е имала никаква дейност, а също и показанията на свидетеля Т.Ж. (л.
58-59 от съдебно заседание), на когото е продадена фирмата и който в един
момент се е оказал длъжник за милиони. Гореизброените гласни доказателства
(обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Г. и М.) се опровергават
от показанията на свидетелката Ф.Т., извършила данъчна ревизия на дружеството
*** ЕООД - собственост на подсъдимия. В съдебно заседание същата в детайли
изложи всички обстоятелства по извършване на данъчната ревизия и издаването на
ДРА като нейните показания се подкрепят от всички писмени доказателства по
делото и съдът ги кредитира изцяло.
Тезата на подсъдимия
Р. се опровергава по безспорен и категоричен начин от заключенията на
назначените по делото експертизи и показанията, дадени от вещите лица в хода на
съдебното следствие. Така например, заключението на вещото лице С. (том VІІІ,
л. 54-62 от досъдебното производство) и показанията й (лист. 60 в съдебно
заседание) касаят проекта за маркетингово проучване. Според същите този проект
представлява преписана от интернет дипломна работа, включително и с
правописните грешки, като дори дипломната работа е по-добра от изготвения
проект (том. VІІІ, л. 54-63 от д. п. и л. 60 от съдебно заседание). Според
заключението на експертизата действителната стойност на извършена консултантска
услуга – изготвяне на бизнес-план за лозов масив 2016 дка в Ловешка област е
258,42 лева, а не според издадената фактура № 25 от 06.01.2003 година, която
сочи, че поръчката е изпълнена за 262 800 лева с ДДС. В същата насока са
заключението и показанията на вещото лице Д. Д. (том VІІІ, л. 47-52 от
досъдебното производство и л. 92 и л. 93 от съдебното заседание), отнасящи се
до пазарната цена на консултантска услуга по изготвяне проект за изграждане ферма
за щрауси. Според заключението стойността на този проект е 684,06 лева и в
никакъв случай не съответства на договорената между *** и *** ЕООД сума на
стойност 95 400 лева по фактура от 06.01.2003 година. При изготвянето на
този проект са изложени според вещото лице общи принципи при избор на място и
щрауси при изграждане на фермата, като същият изобщо не отговаря на критерии и
изисквания за проект за изграждане на ферма. Той представлява по-скоро
компилация от превод - неточен и непрофесионален - на специализирана литература
от английски на български език за отглеждане на щрауси. Отчетено е неправилното
боравене при превода с терминологията в областта на птицевъдството и храненето
на птиците, което е в подкрепа на извода на вещото лице за изготвянето на проекта
от неспециалисти. Вещото лице Д. Д. е д. по ж., п. в А. у. гр. Пловдив, владеещ
свободно английски език и съдът няма основания да се усъмнява в познанията му
относно птицевъдството. В този смисъл е и заключението на вещото лице П.М. (том
VІІІ, л. 64-74 от досъдебното производство) и показанията му в съдебно
заседание на л. 61, която е компетентно изготвена, след като вещото лице е
запознато с всички писмени и гласни доказателства по делото.
При приетата
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият И.И.Р. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпните състави на:
чл. 257 ал.
1 пр. 1-во /отм./ във вр. с чл. 255 ал. 1 пр. 2 /изм./ във вр. с чл. 2 ал. 1 и
ал. 2 от НК за това, че на
14.02.2003г. в гр. Пловдив в качеството си на управител на *** с цел да избегне
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 89 540.70 лева
е потвърдил неистина в писмена декларация, която се изисква по силата на закон
и правилник за приложението му (чл.100 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДДС и чл.89 ал.1
от ППЗДДС) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства –
справка-декларация по ЗДДС Вх.№ 16052072/14.02.2003г. за данъчен период
01.01.2003г. до 31.01.2003г., подадена пред орган на власт – ТДД – гр.Пловдив,
е потвърдил неистина в раздел”Б” от декларацията като е декларирал данъчен
кредит за приспадане в размер на 89 700,00 лева, а действителния размер е
159.30 лева и е намалил данъчния резултат с деклариран в раздел”В” ДДС за
внасяне в размер на 300,00 лева при действително установен ДДС за внасяне в
размер на 89 840.70 лева;
чл. 257,
ал.1, пр.1 /отм./, вр. с чл. 256 /изм./, вр. с чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК за това, че през месец януари 2003г. в гр. Пловдив, в
качеството си на управител на *** с цел да осуети установяването на данъчни задължения
в особено големи размери – 89 540.70 лева е водил счетоводна отчетност с
невярно съдържание – отчетен регистър за дневник за покупките на магнитен и
хартиен носител съгласно чл. 104, ал.2 от ЗДДС и чл. 91, чл.92, чл.94 и чл.96,
ал.2 от ППЗДДС /отм/. към СД вх. 16052072/14.02.2003г. за данъчен период
01.01.2003г. до 31.01.2003г., подадена пред орган на власт – ТДД – гр.Пловдив,
в който е отразил данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка
на услуги, а именно:
- Данъчна фактура №
***, с начислен данък-ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 15 900.00 лева с посочен доставчик *** с предмет на доставката –
посреднически услуги за изготвяне на проект за изграждане на ферма за щрауси,
като цената на доставката е завишена и действителния размер на начисления ДДС е
114.01 лева
- Данъчна фактура №
***, с начислен данък-ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 30 000.00 лева, с посочен доставчик *** с предмет на доставката –
консултантска услуга като цената на доставката е завишена и действителния
размер на начисления ДДС е 2.22 лева
- Данъчна фактура ***,
с начислен данък-ДДС при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
43800.00 лева с посочен доставчик ЕТ”К.М.” с предмет на доставката – комисионна
услуга като цената на доставката е завишена и действителния размер на
начисления ДДС е 43.07 лева като е
осуетил установяването на данъчни задължения за месец януари 2003г. – ДДС в
размер на 89 540. 70 лева.
При установената
фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация, след
като се съобрази с целите на генералната и специалната превенции, с
обстоятелствата, посочени в чл. 54 от НК, както и разпоредбата на чл. 2 ал. 1 и
2 от НК, съдът счита, че наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия
И.Р. трябва да бъдат определени при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства в рамките на предвидения от закона минимум. Като такива следва да
се отчетат чистото му съдебно минало, младата възраст, трудовата заетост. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете значителният размер
на сумата за внасяне в държавния бюджет – 89 840,70 лева, значително
надхвърляща установения в чл. 93 т. 14 от НК обективен критерий за данъци в
особено големи размери, поради което го осъжда както следва:
За престъплението по чл. 257 ал. 1 пр. 1-во /отм./ във вр. с чл.
255 ал. 1 пр. 2 /изм./ във вр. с чл. 54 във вр. с чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от НК на
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева;
За престъплението по чл. 257, ал.1, пр.1 /отм./, вр. с чл. 256
/изм./, вр. с чл. 54 във вр. с чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК на ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
На основание чл. 23
ал. 1 от НК на подсъдимия И.Р. следва да бъде наложено едно общо най-тежко
наказание, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на
5 000 /пет хиляди/ лева.
На основание чл. 57,
ал. 1 , във вр. чл. 61, във вр. чл. 59, ал. 1, във вр.чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС
ОПРЕДЕЛЯ първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия
И.И.Р. наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
В настоящия случай е
налице законова възможност за отлагане изпълнението на наказанието чрез
прилагане института на условното осъждане спрямо подсъдимия, но Окръжният съд
счита, че с оглед постигане целите най-вече на генералната превенция, поради
зачестилите случаи на подобен вид престъпления и значителните щети, нанасяни на
фиска, Р. следва да изтърпи наказанието си „лишаване от свобода” ефективно като
бъде изолиран от обществото за горепосочения срок и бъде лишен от възможността
да върши други престъпления.
Предявеният граждански
иск от Държавата следва да бъде уважен изцяло до размера от 89 840,70
лева, представляващи имуществени вреди за държавата от невнесен ДДС ведно със
законната лихва, считано от 15.02.2003 година до окончателното й изплащане.
Подсъдимият И.И.Р. следва да ЗАПЛАТИ разноските по делото, в размер на 801,00
лева, както и сумата от 3593,63 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: