№ 5679
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110159878 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „,АД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу С. Х. П. за заплащане на сумите, както следва: сумата от
2 971,71 лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на дължимото;
сумата от 578,94 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021 г.
до 24.07.2023 г.; сумата от 33,86 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, лихва в
размер на 8,68 лева за периода от 15.08.2020 г. до 24.07.2023 г., за които му е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43399/2023 г. по описа на СРС, 78-
ми състав.
Ищецът твърди, че С. Х. П. е била клиент на “, ЕАД, в качеството на собственик
на недвижим имот с адрес: гр. София, общ,т. 4, ап. 27 и е потребявала топлинна
енергия за абонатен № 38463, инсталация № **********, като не е заплатила
начислените суми за процесния период. Моли съда да установи вземанията така, както
са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва иска по основание и размер, и
1
моли да бъде отхвърлен. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички
суми преди 08.2020 г., тоест за периода 01.05.2020 г. – 31.08.2020 г. Оспорва:
качеството си на клиент на ТЕ предвид запазеното право на ползване на имота от друго
лице, количеството топлинна енергия, което се твърди, че е доставяно,
разпределението на топлинна енергия, както и размера на претендираната сума.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Директ” ЕООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр.чл.150, ал. 1 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответницата, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответницата е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването
на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 152,
том ХХV, дело № 4792/1993 г. на нотариус Даниела Груева – Първи нотариус при
Софийска нотариална служба при СРС /л. 16-17/, се установява, че Христо Василев
Пеев и Лиляна Такова П. са дарили на своята дъщеря С. Х. П. недвижим имот,
представляващ Апартамент № 27, в бл. № 93, на 4 етаж, в жилищния комплекс „Изток“
– гр. София, като са си запазили вещното право на ползване върху дарения имот.
Съгласно приложените Удостоверение за наследници № 632 от 27.11.2002 г. /л. 15/ и
препис-извлечение от акт за смърт, издадено на 19.02.2024 г. /л. 72/, Христо Василев
Пеев е починал на 28.05.2002 г., съответно Лиляна Такова П. – на 16.03.2001 г., поради
което съдът приема, че учреденото им право на ползване върху процесния имот е
погасено с настъпването на смъртта им – по аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 1
ЗС. По делото е приета и молба-декларация за откриване на партида от ответника,
депозирана при ищеца на 29.01.2010 г. /л. 22-23/. Предвид изложеното, в качеството на
2
титуляр на правото на собственост, С. Х. П. е и страна по облигационното отношение
за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с
абонатен № 38463, инсталация № **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от правото си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изявлението на ответницата в депозирания по делото отговор на
исковата молба за оставяне без уважение на доказателствените искания на ищеца за
допускане на съдебно-техническа и на съдебно-счетоводна експертизи, тъй като не
оспорва фактите и обстоятелствата, за които е необходимо тяхното изготвяне, съдът
приема, че за процесния имот на ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва
да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се
дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по
изравнителните сметки. Следва да се посочи, че не се установи по делото и да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за
процесния период. Ето защо за определяне размера на дължимата цена за доставена
топлинна енергия съдът ползва данните от приложените по делото общи фактури,
относими към процесния период.
Така, съгласно обща фактура № ********** от 31.07.2021 г. /л. 29/ за отчетен
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. сумата за плащане възлиза на стойност 2 588,94
лв., а по обща фактура № ********** от 31.07.2022 г. /л. 27/ за отчетен период от
01.05.2021 г. до 30.09.2021 г. – същата е определена на 349,21 лв. С оглед
диспозитивното начало и заявения краен период на исковата претенция – до 31.08.2021
г., на основание чл. 162 ГПК, съдът приема, че дължимата от ответницата цена за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. е в размер на
3
279,37 лв., или за целия процесен период от 01.05.2020 г. до 31.08.2021 г. възлиза на
обща стойност 2 868,31 лв.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД, като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което е частично основателно. Задълженията за плащане на
цената на доставена и потребена топлинна енергия представляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 01.08.2023 г.,
като в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 01.08.2023 г., поради което вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 01.08.2020 г., са погасени по давност. Такива се
явяват задълженията за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., тъй като вземането на
ищеца за м.05.2020 г. е станало изискуемо на 16.07.2020 г., които на основание чл. 162
ГПК, съдът определя в размер на 46,19 лв. Извън погасителната давност са останалите
вземания за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2021 г. /задължението за м.06.2020 г. е
станало изискуемо на 15.08.2020 г./, които възлизат в общ размер на сумата от 2 822,12
лв. До размера на посочената сума и за посочения период искът се явява основателен и
следва да се уважи, а в останалата част до пълния предявен размер от 2 971,71 лв. и за
периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че искът за главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като по делото не са ангажирани писмени
доказателства за начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. Конституираната по делото като трето лице помагач на страната на
ищеца фирма, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес –
„Директ“ ЕООД, не изразява становище по предявените искове, нито ангажира
документи, относими към въпроса за установяване на тези вземания. Същевременно,
приложеният по делото протокол от ОС на ЕС в процесната сграда от 12.10.2000 г.,
4
съгласно който е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с „Техем Сървисис“ ЕООД, касае предхождащ и отдалечен
от заявения исков период момент. От друга страна, в представения договор № Д-0-
69/03.06.2020 г. от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и
„Директ“ ЕООД – ФДР /л. 32-38 от делото/, не се съдържа информация относно
сградите, обслужвани от изпълнителя, нито по делото е представено Приложение № 1,
за което може да се счита, че представлява неразделна част от договора и съдържа
подобна информация. Предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да
понесе тежестта от неустановяване на благоприятните за него факти, поради което
искът за сумата от 33,86 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2021 г. следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ,
предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би
могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва,
че ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
В случая от ответницата се претендира обезщетение за забава за периода от
15.09.2021 г. до 24.07.2023 г. в размер на 578,94 лв. Доколкото на основание чл. 119
ЗЗД при погасяване по давност на главното вземане се погасява и акцесорното такова,
макар давността за него да не е изтекла, то погасени са и онези вземания на ищеца за
лихва за забава, начислени върху погасените по давност вземания за цена на потребена
топлинна енергия.
С оглед релевираното от ответницата възражение за давност, дължимите лихви за
забава върху непогасените вземания за главница възлизат общо на сумата в размер на
557,51 лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, за периода от 15.09.2021 г. до
24.07.2023 г. До размера на посочената сума и за посочения период акцесорният иск се
явява основателен и следва да се уважи, а в останалата част до пълния предявен размер
от 578,94 лв. – да се отхвърли поради погасяване по давност на вземанията.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, предвид правните
5
изводи на съда за липса на главен дълг, следва да се отхвърли изцяло и искът за
акцесорното вземане за лихва за забава върху главницата за сумата в размер на 8,68 лв.
за периода от 15.08.2020 г. до 24.07.2023 г. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че за това задължение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването
на искова молба за образуване на настоящото производство, поради което и на това
основание акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите от ответницата разноски,
направени в производството по чл. 410 ГПК, съобразно уважената част от исковете,
възлизат в общ размер на 114,62 лв. – за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство сторените от ищеца разноски, съобразно
уважената част от исковете, са в размер на 191,27 лв., представляващи заплатена
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК, и такса за издаване на СУ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответницата има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете. Такива се дължат в размер на сумата от 39,23 лв. за
адвокатско възнаграждение, което е действително платено на адв. П. Х., видно от
представен по делото договор за правна защита и съдействие от 08.12.2023 г.,
представляващ разписка за получената сума /л. 59/.
Ответникът няма право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното
производството за подадено възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в
този смисъл Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г. на ВКС, I ТО,
Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.№236/2020г. на ВКС, II ТО и др./
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че С. Х. П., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ,, сумите както следва: сумата от 2 822,12 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 27, находящ се в гр. София, общ,т. 4, абонатен № 38463, инсталация №
********** за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /01.08.2023 г./ до плащането, сумата от 557,51
6
лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 24.07.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 2822,12 лв. до пълния
предявен размер от 2971,71 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 557,51 лв.
до пълния предявен размер от 578,94 лв., иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал.1
ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 33,86 лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2021 г., както и иска по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 8,68 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 15.08.2020 г. до
24.07.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Х. П., ЕГН **********, да заплати
на „,АД, ЕИК ,, сумата от 114,62 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43399/2023 г. по описа на СРС, 78-ми
състав, както и сумата от 191,27 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „,АД, ЕИК ,, да заплати на С. Х. П.,
ЕГН **********, сумата от 39,23 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „Директ“ ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7