Решение по дело №5507/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 440
Дата: 11 април 2018 г. (в сила от 11 април 2018 г.)
Съдия: Евелина Торос Папазян
Дело: 20171100605507
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Гр. София,...............

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Наказателно отделение, IV въззивен състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Папазян

                                              ЧЛЕНОВЕ: Атанас Н.А.

                                                Мл.съдия: Андрей Георгиев

 

при секретаря Силва Абаджиева, и с участието на прокурора С.Димитров, като разгледа докладваното от съдия Папазян  внохд № 5507/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид :

 

Производството е по реда на глава 21 НПК.

С присъда на СРС, НО, 15 състав, постановена на 02.05.2017 г. по нохд № 22976/2012 г. подсъдимата К.И.Г. е призната за невиновна в това, че на неустановена дата за периода от м.септември 2005 г. до 03.07.2006 г. в гр.София, кв.Бояна, ул.“****“ № 5 при условията на посредствено извършителство чрез П.П.П. и Й.Г.К., като им заявила, че имотът е нейна собственост , с думите „аз съм собственик на този имот и може да взимате материал от постройката в него за ваши нужди“, противозаконно унищожила чужда недвижима вещ, а именно едноетажна вилна сграда/близнак/ с таванско помещение и сутерен, находяща се в гр.София, кв.Бояна, Киноцентъра ІІ част, ул.“****“ № 5, собственост на Д.А.К., като от деянието са последвали значителни вреди, на стойност 17 700 лв. и на основание чл.304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.216 ал.5 във вр.ал.1 НК.

Със същата присъда подсъдимите Й.Г.К.П.П.П. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.216 ал.5 във вр.ал.1 НК.

Срещу така постановената присъда, в частта, с която подс.К.И.Г. е оправдана по повдигнатото й обвинение, е депозиран протест от СРП с искане за нейната отмяна в тази й част и постановяване на осъдителна присъда спрямо подс.Г.. Към протеста е изготвено допълнително изложение, в което представителя на СРП счита протестираната присъда в посочената част за неправилна, тъй като първостепенният съд е оценил доказателствата в разрез с действителния им смисъл – неоснователно и немотивирано е дал приоритет на едни и е игнорирал други доказателства. В същото време в допълнителното изложение към протеста е посочено, че решаващият съд изцяло е кредитирал показанията на свидетелите и изготвените и приобщени експертизи. Според представителя на СРП по делото безспорно е доказано разрушаването на въпросната постройка, което е видно от показанията на пострадалия, съпругата и дъщеря му и от другите писмени данни по делото. Счита, че с приобщените писмени доказателства е доказано, че подсъдимата Г. е знаела, че постройката е собственост на К. и с действията си е искала постройката да бъде заличена, за да може да предяви претенциите си по реда на ППЗСПЗЗ, от името на Д.П., на когото Г. е била пълномощник. Според прокурора този извод може да се направи и от множеството дела, водени между Г. и К. за установяване на собственост на въпросната постройка. В протеста се обръща внимание върху доказаност на връзката между К.Г. и П.П. , като същите са имали обща фирма още от 1995 г. Акцентира се върху показанията на св.К., според които, когато същият е пристигнал на място П.П. му е казал, че е изпратен на мястото от неговия бизнес партньор К., която е собственик на постройката. В протеста се твърди, че П. и К. са били заблудени от Г., че тя е собственик на имота и могат да го разрушат, което изключва техния умисъл.

Срещу присъдата на СРС, в частта, с която подс.Г. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение, е постъпила и въззивна жалба от частния обвинител Д.К., чрез повереника му адв.З.С., с искане за нейната отмяна и постановяване на друга, с която подсъдимата да бъде призната за виновна за престъпление по чл.216 ал.5 във вр.ал.1 НК и да й бъде наложено наказание. В жалбата се твърди, че присъдата в обжалваната й част е неправилна, защото е необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, като не се излагат доводи в тази насока.

В производството пред въззивния съд, представителят на СГП не поддържа  протеста, като не поддържа и обвинението спрямо подс.Г.. Счита, че правната квалификация на инкриминираното деяние е изключително екзотична и не носи никаква информация за съставомерните признаци от обективната страна на деянието, като липсват твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт въпросните две лица да са въведени в заблуждение досежно относими към предмета на доказване обстоятелства. Счита, че липсват каквито и да е доказателства, че П. и К. вследствие от неверни представи за собствеността са разрушили недвижимия имот. Твърди, че единственият свидетел, в чиито показания се съдържат данни, че въпросните подсъдими са присъствали в имота, заявява, че е виждал двамата подсъдими два пъти, като последният път през лятото на 2006 г. ги е видял да свалят греди от имота. Липсва обаче, според представителя на СГП доказателство, че с действията си П. и К. са унищожили изцяло недвижимия имот. Обръща внимание върху обстоятелство, че св.П.не излага твърдения, че именно подсъдимата е присъствала в имота, че е претендирала собствеността върху последния и че е дала разрешение на другите двама подсъдими да го унищожат. Прокурорът счита, че трите обвинения са вътрешно противоречиви и изключващи се едно друго.

Повереникът на частния обвинител – адв.С. поддържа въззивната жалба, като акцентира върху обстоятелството, че лице с имена К.Г. на 10.07.2006 г. чрез фирма „Геокад“ се е опитала да изтрие сградата на К., като целта на подсъдимата е била реституция на имота. Последната е могла да стане, само ако сградата бъде съборена. Повереникът обръща внимание и на обстоятелството, че в кадастъра е  била вписана като собственик на мястото К.Г., въпреки че по това време собственик по документи е бил частният обвинител.

Частният обвинител Д.К. се присъединява към пледарията на своя повереник.

Защитникът на подс.Г. – адв.К. моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Счита, че в хода на съдебно следствие не са събрани каквито и да било доказателства, че Г. има съпричастност към престъплението, за което й е повдигнато обвинение и излага твърдение, че не трябва да се използва наказателното правораздаване за решаване на гражданско-правни спорове.

Подс.К.Г. се присъединява към казаното от своя защитник.

Защитата на подс.К. – адв.Д. моли да се остави в сила първоинстанционната присъда, тъй като е правилна, законосъобразна, обективна и издадена на основание събраните по делото доказателства. Счита за недоказано авторството на извършеното престъпление от тримата подсъдими. Твърди, че не са посочени доказателства по кое време и с какви средства е унищожавана и повреждана субстанцията на предмета на престъплението, нито че подс.К. и подс.Г. се познават, за да се предяви обвинение за подбуждане и извършване на престъпление.

Подс.К. поддържа пледоарията на своя защитник.

Защитникът на подс.П. – адв.И. моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, тъй като по никакъв начин не е установено подс.П. да е участвал в извършване на престъпление по чл.216 ал.5 НК.

Подс.П. поддържа пледоарията на своя защитник.

Софийски градски съд, като се съобрази с доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебното заседание, подложи на анализ доказателствените материали, събрани по делото и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда в съответствие с чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Първоинстанционният съд е положил усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. След преценка на доказателствените материали, събрани и обсъдени от първоинстанционния съд, въззивният съд не намери основания за съществено изменение на установената по делото фактическа обстановка, която е следната:

Св.Д.К. притежавал имот, находящ се в гр.София, кв.Бояна, ул.“****“ № 5, в който имот била изградена през 1971 г. постройка, състояща се от полуподземен етаж с каменен зид, върху който е изграден етаж от 42.52 кв.м., както и тавански етаж с площ 48.92 кв.м. Постройката била изградена от външни и вътрешни стени, които представлявали сглобяеми дървени платна. Имотът бил посещаван рядко от св.К. и семейството му, обикновено през есента за обиране на плодовете от овощните дървета.

През 2006 г. св.Т.П.работел като охрана на съседен имот. През пролетта на същата година забелязал, че имотът на св.К. се посещава от различни лица, в това число работници, като забелязал, че се изнасят вещи и материали от имота. При едно от посещенията забелязал жена в имота.  На 01.07.2006 г. видял двама мъже, различни от предишните, които сваляли греди от постройката. Същия ден следобед на място пристигнала св.Т.К.– дъщеря на св.Д.К., която установила, че постройката е съборена.  Първоначално, решавайки, че това е сторил нейният баща, св.Т.К.се обадила на баща си, който не знаел за разрушаване на постройката. Свидетелката разговаряла същия ден със св.Т.П., който й разказал, че преди време е видял цяла бригада в имота. Няколко дни след това, на 03.07.2006 г. имотът бил посетен от същите две лица, които го посетили на 01.07.2006 г., които натоварили 2,3 греди в автомобила, с който дошли. Св.П.уведомил св.Т.К., която от своя страна информирала баща си – св.К.. Последният незабавно уведомил полицейските органи и отишъл в имота. На място установил, че постройката е разрушена до основи, като бил останал единствено каменния зид от едната страна на постройката. В имота заварил подсъдимите Й.К. и П.П.. Последният казал на св.К., че познават собственика на имота – жена, която им разрешила да си вземат материали. Подс.П. набрал по телефона номера на жената, за която споменал и св.К. провел разговор с нея. Тя се представила с името К. и му заявила, че е собственик на имота по предварителен договор с лице, на което имотът е реституиран. Жената предложила да дойде в имота и да представи документи за собственост, но не дошла. На място пристигнали полицейски служители, сред които св.Н.М..

Впоследствие било установено, че имотът, придобит от Д.К. бил част от предишен имот с пл.№ 157 от стар кадастър от 1962 г., който бил собственост на  наследниците на Й. П., сред които бил и Д.П./починал в хода на наказателното производство/, който през 2000 г. подал молба за реституиране на имота, част от който бил и този на св.Д.К.. На 02.03.2006 г. Д.П. упълномощил подс.К.Г. да го представлява пред общинските власти във връзка с възстановяване и обезщетение на наследствени имоти.

 Видно от удостоверение по чл.14 ППЗСПЗЗ на район „Витоша“ от 06.07.2006 г. е дадено становище за невъзможност да се възстанови целия имот с пл.№ 157, тъй като части от него попадат в имоти, собственост на различни граждани, в това число и на Д.К..

По делото е изготвена съдебнооценителна експертиза, даваща оценка на процесната постройка към 01.07.2006 г. в размер на 17 700 лв.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и непротиворечив начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обяснения на подс.К., показанията на свидетелите Д.К., М.К., Н.Т., Т.П., Н.М., Т.К., Н.К., Д.Д., заключение от съдебно-оценителна експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, нотариални актове, пълномощно, удостоверение от СД район „Витоша“, скици на имот.

Първата инстанция е събрала и проверила всички възможни доказателства, необходими за разкриване на обективната истина. Фактическите констатации на съда са вследствие на внимателен и задълбочен анализ на гореописаната доказателствена съвкупност. Обсъдени са противоречията в доказателствените материали и са изложени убедителни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира напълно и кои – не.

Правилно са били отхвърлени като изолирани обясненията на подс.К. досежно обстоятелството, че посетил имота един път, когато е бил установен от св.К.. В тази им част обясненията на подс.К. противоречат на данните, черпени от показанията на св.П., според които двамата мъже, установени на 03.07.2006 г. са посетили имота и на 01.07.2006 г.

Правилно са били оценени събраните гласни доказателствени средства чрез показанията на разпитаните по делото свидетели, като не се наблюдават противоречия в информацията, поднесена от всеки един от свидетелите, възпроизвеждащи факти и обстоятелства лично възприети от всеки един от тях. Като значими за правнорелевантните факти предмет на доказване в настоящото производство, следва да се отбележат показанията на св.П., от които се установява, че от пролетта на 2006 г. имота на св.К. е посещаван от различни лица, които са изнасяли мебели и материали от постройката. От приобщените от досъдебното производство показания на св.П.се установява, че подс.К. и подс.П. са различни от лицата, посещавали преди това имота на пострадалия, които изнасяли материали, като е забелязал двамата подсъдими на 01.07.2006 г. да взимат греди. В подобна насока са и показанията на св.К., която е чула двама души да разместват греди. От показанията на св.Т.К.се установява, че от съседи е разбрала, че постройката е разрушена от бригада работници, в каквото насока са и показанията на св.К.. В синхрон с показанията на св.П., св.К.посочва, че е разбрала от последния, че на имота е идвала жена, която се е представила за роднина на собственика.

В показанията на св.М., приобщени от досъдебното производство се съдържа информация, свързана с това, че на 03.07.2006 г. в автомобила, с който подсъдимите П. и К. са пристигнали в имота, е имало натоварени 2, 3 греди и други приготвени такива.

Като цяло показанията на разпитаните свидетели са непротиворечиви и кореспондиращи помежду си в отделни части, като и въззивната инстанция намира, че информацията от свидетелите е поднесена обективно и правдиво.

Правилно е възприета от контролиращата инстанция като обоснована и компетентно изготвена съдебно-оценителната експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, като в същото време аргументирано е отхвърлена тази, изготвена в рамките на досъдебното производство.

Следва да се кредитират и останалите писмени доказателства, събрани по делото, които са изготвени, респективно приобщени по предвидения в НПК ред.

При така установената фактическа обстановка първата инстанция е направила законосъобразен извод, че подсъдимите Г., П. и К. не са осъществили състава на престъплението по чл.216 ал.5 във вр.ал.1 НК.

Следва да се отбележи, че първоначално повдигнатото обвинение срещу тримата подсъдими/за Г. като подбудител, а за П. и К. като извършители/ е било изменено от представител на СРП в съдебно заседание от 24.04.2017 г., като по отношение на К.Г. е повдигнато обвинение за противозаконно унищожаване на недвижима вещ при условията на посредствено извършителство чрез подсъдимите П. и К., а на последните двама е повдигнато обвинение в качеството им на извършители, като е премахната формата на съучастие. Принципно тази конструкция на обвинението в подобно съчетание е правно неиздържана, доколкото посредственото извършителство е възможно само чрез наказателно неотговорно лице/лица/, тъй като последното не съзнава признаците на деянието.

Независимо от изложеното във връзка със структурата на обвинението, правилно проверяваният съд е приел липсата на доказателства, че именно подсъдимите К. и П. са разрушили постройката, собственост на св.К.. От показанията на св.П.се установява, че преди идването на двамата подсъдими в имота на пострадалия, този имот е бил посещаван от работници, които са изнасяли мебели и материали. Свидетелят е категоричен, че двамата подсъдими са различни от предишните работници, посещавали имота. В подобна насока са и показанията на свидетелите К.и К., които са научили от съседи, че бригада е разрушавала постройката. По отношение на подсъдимите П. и Козарев, св.П.дава информация, че два пъти са били в имота в период от няколко дни, като е възприел да свалят греди и да товарят такива в автомобил. Обстоятелството, че двамата подсъдими са товарели греди в автомобил се потвърждава и от показанията на св.М., който е възприел лично този факт на 03.07.2006 г., пристигайки на мястото на имота по сигнал на пострадалия. Фактът на сваляне еднократно на греди и товареното на същите от двамата подсъдими не е достатъчен да ангажира принципно наказателната им отговорност за противозаконно унищожаване, респективно повреждане на недвижимия имот. И това е така, тъй като по делото е събрана информация, че имотът е бил разрушен преди 01.07.2006 г. от неизвестни по делото лица, за които св.П.е категоричен, че са били различни от подсъдимите П. и К..

Липсата на доказателства, че именно П. и К. са разрушили постройката, собственост на св.К., води до извод за липсата на осъществяване на обективните признаци на състава на престъплението по чл.216 ал.5 във вр.ал.1 НК от подс.Г..

Важно е да се отбележи, че по делото не бяха събрани и доказателства, че подс.Г. е мотивирала по някакъв начин другите двама подсъдими да разрушат процесната постройка. В тази насока, от показанията на св.К. се установява, че подс.П. е заявил, че познава собственика на имота – жена на име К. и тя им е разрешила да си вземат материали. Обстоятелства свързани с разрешение за разрушаване на процесния имот от подсъдимите П. и К., по делото не се съдържат.

Правилни са изводите на съда относно съществуването на предположение, че именно подс.Г. е лицето К., което се е представило пред подс.П. и св.К. за собственик на имота, доколкото по делото има данни, че подс.Г. е била представител на Д.П., претендиращ реституция на имот в тази местност, в границите на който е попадал и имота на св.К.. Такова предположение обаче, не е достатъчно, за да се приеме, че именно подс.Г. е това лице. Но дори и това обстоятелство да беше установено по несъмнен начин, то не би могло да доведе до ангажиране на наказателната отговорност на подс.Г., доколкото липсват каквито и да е доказателства не само подсъдимите П. и К. да са били мотивирани да разрушат процесната постройка, но и да са участвали в самото разрушаване.

Изложените доводи във въззивния протест и допълнението към него не почиват на обективните факти, а са свързани с умозаключения, основани на предположения и вероятности, свързани с желанието на подс.Г. процесната постройка да бъде заличена, за да се уважи реституционната претенция на Д.П.. Следва да се отбележи, че предмет на доказване е обстоятелството дали подс.Г. чрез посредственото извършителство на П. и К. противозаконно е унищожила недвижимия имот, а не евентуалното нейно принципно желание постройката да бъде унищожена, за да бъде постигнат друг целен резултат – реституция на имота.

Ето защо правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оправдал тримата подсъдими по повдигнатите им обвинения.

При този изход на делото правилно СРС е постановил на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Предвид изложеното, постановената присъда на СРС следва да бъде изцяло потвърдена, като въззивният съд не намери основания за нейната отмяна или изменение.

Ето защо и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд

                                                       РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.05.2017 г. на СРС, НО, 15 състав, постановена по нохд № 22976/2012 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                             Председател:

Членове: 1.

2.