№ 85
гр. Варна, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500219 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 219/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд
гр.София, подадена чрез адв. П., против решение № 29/06.04.2022 г.,
постановено по т.д. № 144/2021 г. по описа на Силистренския окръжен съд, в
ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му срещу С. ХЮС. С. по чл. 288 а, ал. 1,
ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл. 6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) за заплащане на сумата от 23258.77 лв.,
представляваща възстановено от Гаранционен фонд по щети №
120077/10.03.2016г. и № 220124/03.10.2017г. обезщетение, поради
погасяването му по давност.
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваната част
от решението на окръжния съд поради постановяването му в нарушение на
процесуалните правила, на материалния закон и поради необоснованост, като
е молил за отмяната му в същата част, за уважаване на иска му изцяло, както
и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е, че при
1
изчисляване на давността, окръжният съд не съобразил спирането на срока за
времето на обявеното извънредно положение в страната съгласно чл.3, ал.1,
т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
поради което достигнал до погрешен извод за погасяване на част от вземането
му по давност.
Ответникът С. ХЮС. С., чрез адв. Д., е подал писмен отговор, с който е
оспорил въззивната жалба и по съображения за правилността на обжалваната
част от решението, е молил за неговото потвърждаване и за присъждане на
разноските.
Решението на окръжния съд е влязло в сила в необжалваната му част, с
която С. ХЮС. С. е осъден да заплати на Гаранционен фонд гр.София сумата
от 16 726,71лв., представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по
щети № 120077/10.03.2016г. и № 220124/03.10.2017г. обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата от 16 726,71лв. от датата на подаване на
исковата молба 16.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба
на Гаранционен фонд, с която срещу С. ХЮС. С. е предявен регресен иск на
осн. чл.558, ал.7 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 39 985,48 лева,
представляваща възстановеното на осн. чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл. 6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) от Гаранционен фонд, изплатено от
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи на
Националното бюро на Белгия на Р.Д.В. обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, претърпяни от последния в резултат на ПТП от
25.02.2014 г. в Белгия, причинено от ответника, като по щета №
120077/10.03.2016г. - сумата от 23 258,77 лв. – обезщетение за имуществени
вреди и по щета 220124/03.10.2017г. - сумата от 16 726,71 лв. за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане.
Ответникът, чрез особения му представител адв. С. Д., е оспорил
исковете като неоснователни със съображения за липса на причинна връзка
между деликта и обезщетените увреждания на пострадалия и по такива за
изтекла погасителна давност.
2
Установена е с доказателствата по делото и пред настоящата инстанция
не е спорна между страните следната, приета от окръжния съд с влязлата в
сила част от първоинстаницонното решение, фактическа обстановка:
Гаранционният фонд, на основание чл. чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за
застраховането е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро
на Белгия по щети № 120077/10.03.2016г. и № 220124/03.10.2017г.
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 39
985,48 лева, както следва: по щета № 120077/10.03.2016г. за увредения при
ПТП, настъпило на 25.02.2014г. в Белгия, л.а. „Шевролет Каптива“, с peг. №
XQT637, управляван от Р.Д.В., сума в размер на 23 258,77 лева за
имуществени вреди; - по щета № 220124/03.10.2017г. за пострадалия Р.Д.В.,
като водач на л.а. „Шевролет Каптива“, с peг. № XQT637 в гореописаното
ПТП, сума в общ размер на 16 726,71 лева за неимуществени вреди. Виновен
за катастрофата е бил ответникът С.С., който управлявайки л.а. „Волксваген
Пасат“ с ДКН СС0368СВ извършил маневра обратен завой при непрекъсната
осева линия, при което ударил движещият се в насрещната пътна лента л.а.
„Шевролет Каптива“ с peг. № XQT637 и така причинил процесното ПТП.
Вследствие на удара са били нанесени и травматични увреждания на Р.Д.В..
Ответникът нямал задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за
автомолбила си. След като пострадалият В. бил обезщетен от Националното
бюро на Белгия по реда на Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл. 6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), заплатените средства му били преведени
от НББАЗ, на когото пък с три отделни превода настоящият ищец
възстановил сумата, предмет на регресната претенция. Гаранционният фонд
поканил ответника да възстанови изплатеното от него, но ответникът не го
сторил и до момента. Установени са (с влязлата в сила част от решението на
окръжния съд) предпоставките за отговорността на ответника по чл. 45 от
ЗЗД, в качеството му на деликвент, както и претърпените от пострадалия
имуществени и неимуществени вреди, размера на обезщетенията за тях,
заплащането им от Националното бюро на Белгия, а след това
възстановяването им от НББАЗ, а на последното - от ищеца ГФ. Съгласно
влязлото в сила решение, регресният иск по чл. 558, ал.7 КЗ е основателен до
размер на 16 726,71 лева. Това са двата превода от ГФ, съответно за сумата от
13 748,15лв., преведена по банков път на 12.10.2017 г. и за сумата от
3
2 978,56лв., преведена по банков път на 27.04.2018г., за които петгодишния
давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба от
16.06.2021 г. За горницата над сумата от 16 726,71 лв. до претендираните 39
985,48 лева, т.е за 23258,77 лева искът е отхвърлен от окръжния съд като
погасен по давност.
По спорния въпрос за погасителната давност по отношение на
вземането за 23 258,77 лева:
Ищецът е възстановил на НББАЗ, платеното на Националното бюро на
Белгия обезщетението по двете щети с три превода, като спорният е за сумата
от 23258,77лв. - преведена по банков път на 24.03.2016г. От момента на
плащането тече и общия петгодишен давностен срок за вземането на ГФ.
Исковата молба е подадена в съда на 16.06.2021 г. Междувременно са
действали и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл.3, т.2 от Закона,
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове (като до изменението с ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила
от 9.04.2020 г. в редакция „давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения
и наказани“, а след изменението с редакцията „с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти“). Сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение, продължанват да текат
след изтичане на 7 дни от обнародването в ДВ (13.05.2020 г.) на Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето, а именно давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Т.е. давностните срокове са спрели от 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г. и текат отново от 21.05.2020 г. Спирането е за 69 дни. При
положение на извършено плащане на 24.03.2016 г., петгодишната давност би
изтекла на 24.03.2021 г., но предвид спирането на срока, тя изтича след 69
дни, на 01.06.2021 г. Така, към датата на подаване на исковата молба на
16.06.2021 г. искът е бил погасен по давност. В този смисъл неоснователни са
оплакванията на въззивника във въззивната жалба.
4
Като е достигнал до идентичен краен резултат, решението на окръжния
съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Ответникът не е сторил разноски за въззивното производство и такива
не се присъждат.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/06.04.2022 г., постановено по т.д. №
144/2021 г. по описа на Силистренския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен искът на Гаранционен фонд срещу С. ХЮС. С. за заплащане на
сумата от 23258,77 лв., представляваща възстановено от Гаранционен фонд
по щети № 120077/10.03.2016г. и № 220124/03.10.2017г. обезщетение, поради
погасяването му по давност.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5