№ 3451
гр. Варна, 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501958 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Адвокатско дружество В. и Бачева", ЕИК:
***********, представлявано от адв. Цв. В. срещу решение №2132/29.06.2022г., постановено по
гр. дело №1553/2022г. по описа на ВРС, с което предявеният от дружеството срещу ответника Т.
ХР. Б. иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, е
отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно поради
противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а също така и неправилно, необосновано, немотивирано и лишено от задълбочен и
справедлив анализ на доказателствата. Счита, че решението не съответства на доказателствата по
делото и противоречи на действителното правно положение, като е постановено при превратно
тълкуване на нормите на ЗА и ЗЗД. Твърди, че между страните е налице договор за поръчка за
възлагане на правни услуги и представителство пред съд в специфичната хипотеза на адвокатски
услуги, чиято нормативна регулация се осъществява от специалния Закон за адвокатурата. Излага,
че страните са постигнали договореност според разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА, т. е. съгласие за
заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се
определя от неговия изход. Видно от съдържанието на договора уговореното възнаграждение
между тях е отнесено към всички действия на адвоката - довереник, към постигане на обезщетение
във връзка с причинените на ответника неимуществени вреди, в защита на оценяемо в пари
материално право, поради което е допустимо и възможно, съгласно посочената разпоредба,
уговаряне на резултативен хонорар. Твърди, че в хода на производството се доказва, че именно
ответникът- въпреки оспорването, е подписал процесния договор. Счита, че противно на изводите
на първоинстанционния съд между страните е постигнато и съгласие, както за предмета на
договора, така и за това как следва да бъде определено адвокатското възнаграждение, а именно, че
срещу оказаната правна защита и съдействие, ищцовото дружество ще получи резултативен
хонорар. Твърди, че след като договорът и пълномощното са подписани лично от ответника, то
той е запознат със съдържанието на процесния договор и е изразил своята воля, подписвайки го.
Излага, че дори и да се приеме, че осъщественото представителство е по реда на чл. 38 от ЗА, то
същото касае претенцията на пострадалия за разликата над доброволно изплатеното от „ДЗИ -
Общо застраховане". Доколкото по категоричен начин се установява, че сумата от 20 000 лева е
изплатена на ответника като застрахователно обезщетение, то същият дължи резултативен хонорар
на адвокатското дружество. Счита, че по делото е безспорно установено, че между страните е
сключен валиден договор за правна защита и съдействие, съдържащ всички клаузи на договорните
отношения, в т.ч. предмет, цена, начин на плащане. Тъй като писмената форма е форма за
1
доказване, а не за действителност, то процесуалните възможности на страните за опровергаване на
неговото съдържание и респ. за установяване на уговорки, различни от отразените в тях чрез
гласни доказателствае ограничено. Твърди, че от събрания в първоинстанционното производство
доказателствен материал се установява, че Адвокатското дружество е изправна страна в
правоотношението, което има характер на договор за поръчка, а ответникът не е доказал, че е
заплатил дължимото възнаграждение, или, че е налице основание, освобождаваща го от
задължението да заплати осъществената правна защита и съдействие. Жалбоподателят излага, че с
отговора на исковата молба, ответникът е твърдял, че договорът не е подписан от него, но тези
твърдения били опровергани от събраните в хода на производството доказателства. В тази връзка
счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличието на порок във волята - липса на
съгласие. Наличието на основание за нищожност по чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД не може да бъде
признато със СПН без надлежно искане от ответната страна, каквото не е направено. Съдът не
може да се произнася на непредявено основание, което прави решението му недопустимо. По
изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде
постановено друго, с което да бъде уважен предявения срещу ответника Т. ХР. Б. иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, както и иска с
основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК - 24.11.2021 г. до окончателното плащане, като основателен и доказан в хода на
производството, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Доказателствени
искания не са направени.
Въззиваемият Б. е депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност
на въззивната жалба. Счита, че правилно първ. съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че
твърдяната от ищците цифра 25% не е изписана от него. Излага, че след като е анализирал
правилно всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил
законосъобразни и мотивирани изводи за неоснователност на предявения иск. Счита, че след като
ищецът не е установил чрез пълно и главно доказване основателността на предявения от него иск,
то законосъобразно същият е бил отхвърлен като неоснователен. Излага също, че е недопустимо и
в противоречие със закона да се претендира два пъти заплащането на адв. възнаграждение – един
път-като процент от сумата, и втори път- по чл. 38, ал. 1 ЗА. По изложените съображения моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и
законосъобразно. Доказателствени искания не са направени
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното
прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени искания, намира, че
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№39062/10.06.22г. на
„Адвокатско дружество В. и Бачева", ЕИК: ***********, представлявано от адв. Цв. В. срещу
решение №2132/29.06.2022г., постановено по гр. дело №1553/2022г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 0 9.11.2022г. от 09.30 часа, за която
дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2