№ 692
гр. Плевен, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20234430100671 по описа за 2023 година
Производството е втора фаза на съдебна делба.
По предявения иск с правно основание чл. 34 от ЗС е постановено влязло в сила
на 29.06.2023 г. Решение №712/18.05.2023 г. по делото, е допусната делба при квоти
1/3 ид. ч. за Д. Л. С., 1/3 ид. ч. за Й. С. А., 1/6 ид. ч. на Г. М. А. и 1/6 ид. ч. на С. А. С.,
на поземлен имот с идентификатор 40213.501.91, заедно с построените в него две
сгради, по плана на с. ***, находящ се в с. ***, ул. ***.
В първото заседание на ищцата Д. С. по реда на чл. 346 от ГПК е предявила
претенции по сметки, а именно искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, за
осъждане на останалите съсобственици, да заплатят сторените от нея разходи за
запазване на вещта и подобрения. След допуснато изменение на размера на исковете, ,
ищцата претендира от Й. А. сумата от 3185,04 лв. разходи за подобрения и 5194,09 лв.
необходими разноски; от Г. А. сумата от 1592,52 лв. разходи за подобрения и 2597,04
лв. необходими разноски; и от С. С. 1592,52 лв. разходи за подобрения и 2597,04 лв.
необходими разноски.
Исковете за реализирани разходи за съсобствения допуснат до делба имот, са
основани на твърденията, че ищцата е реализирала разходи за поддържка, запазване и
подобряване на делбения имот, като заплатила пари за материали и труд. В лятната
кухня № 40213.501.91.2 от 37 кв. м. се е наложила поправата на покрива, вкл.
поставяне на улуци, заради пропадане. Направен е и таван на лятната кухня-гредоред
от 30 кв. м., таван отвътре на лятната кухня с плоскости, и таван на навес-гредоред от
10 кв. м. Изхвърлено е старо дюшеме, направено е ново такова за 35 кв. м., поставена е
нова ел. инсталация на лятната кухня и са изхвърлени строителните материали.
Отделно за жилищна сграда с идентификатор № 40213.501.91.1. от 68 кв. м. ищцата
твърди, че е извършила частичен ремонт на покрив, поставила и улуци на 30 кв. м.,
както и таван отвътре с плоскости, и маза на сградата от 10 кв. м. На първия етаж сочи,
че са измазани стените с хоросан– общо 40 кв. м., поставен е нов ПВЦ прозорец,
направен е таван на антре на първия етаж и е поставен гипс картон на стените. На
1
първия етаж още подменила ел. инсталацията, ремонтирала е три броя вътрешни врати,
а за мазата е заплатила циментовата замазка на под. Реализирала разходи и за
изкърпване на външна мазилка от 150 кв. м., боядисване на къщата отвън от 250 кв.
м., отстраняването на фуга по задна стена от покрив до основи и за боядисване на под
на втори етаж. Посочва, че е направен и навес на терасата на втория етаж от 10 кв. м.,
който също само тя заплатила. Ищцата твърди още, че е заплатила разходи за оградата
на дворното място, като е иззидана паднала масивна ограда, след което е измазана и
боядисана 15 линейни метра ограда. Твърди още, че изградена ограда между двата
двора и са изхвърлени строителните материали от извършените СМР-та по двете
сгради и двора.
Съделителят Д. С. посочва, още че описаните групи СМР са извършени в периода
от лятото на 2020 г. до есента на 2022 г., с цел запазване на имота от саморазрушение и
поддържането му в състояние за ползване. За извършените разходи ответниците по
иска са знаели и са се съгласили, а ищцата ги сторила в качеството си на владелец на
притежаваната от нея идеални части и като държател на останалите идеални части.
В първо съдебно заседание съделителите Г. А. и С. С. са предявили претенция по
чл. 344, ал. 2 от ГПК срещу Д. Л. С., за заплащане на сумата от 183,00 лв., месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от правото им да ползват имота по време на
делбата, от датата на предявяване на искането до приключване на съдебната делба.
Съделителите твърдят, че Д. С. ползва самостоятелно делбения имот и доколкото тя
дължи обезщетение от момента на поискването, считат, че за тях е налице правен
интерес от претендираното обезщетение.
В първо съдебно заседание съделителят Й. С. А. предявява претенция за възлагане
с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, която е основана на твърденията, че тя е
регистрирана в имота, живее в него и няма друго жилище, поради което иска жилището
да и бъде възложено.
В с. з. Д. Л. С., чрез адв. Н., поддържа исковете, направила е искане за изменение
размера на исковете съобразно заключението на вещото лице. Счита претенцията по
чл. 344, ал. 2 от ГПК за неоснователна. Претендира разноските.
В с. з. съделителите Г. А. и С. С. поддържат предявената претенция по чл. 344, ал.
2 от ГПК, считат за неоснователна претенцията за възлагане и искат делбения имот да
бъде изнесен на публична продан.
В с. з. Й. С. А., чрез адв. Н., счита предявената възлагателна претенция за
основателна, а претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК за неоснователна. Претендира
разноски.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК е определен четиридневен срок от с. з. за
предоставяне на писмена защита от пълномощника на съделителите Дона С. и Й. А., но
в указания срок не е постъпила писмена защита.
От фактическа страна съдът прие за установено следното:
От заключението на приетата съдебнотехническа експертиза се установява, че
поземлен имот с идентификатор 40213.501.91 с площ от 1008 кв. м., находящ се в с.
***, ул. „***“ № 3, урбанизирана територия, ниско застрояване до 10м, при съседи:
40213.501.88, 40213.501.93, 40213.501.1102, 40213.501.1094, 40213.501.90, ведно с
построените в него сгради с идентификатор № 40213.501.91.1., жилищна сграда-
еднофамилна, на 2 етажа, с площ от 68 кв. м., и с идентификатор № 40213.501.91.2,
жилищна сграда-еднофамилна, на 1 етаж, с площ от 37 кв. м., е неподеляем. Пазарната
стойност на имота ведно със сградите в него е 32500,00 лв., а стойността на един дял е
5416,67 лв.
От заключението на приетата съдебнооценителна/техническа експертиза във
2
връзка с предявените претенции по сметки и чл. 344, ал. 2 от ГПК, се установява, че в
описания по-горе имот, заедно с построените в него сгради, са извършени строителни
дейности по запазване на съсобствената вещ и нейното подобрения. Стойността на
разноските, които запазват имота от погиване или разрушение е общо 15 582,26 лв., а
стойността на подобренията е общо 9555,12 лв. Месечният пазарен наем на
съсобствения имот е 183, 00 лв. Стойността на имота преди извършените разноски е 22
510,00 лв., а след направата им, е 32 500,00 лв. За да достигне до това заключение и
видно от обстоятелствената част, вещото лице се е запознало с материалите по делото,
информация за пазарните цени, средни продажни цени на имоти и стандартите за
оценяване, както и е извършил оглед и измерване на място.
Вещото лице е заключило, че всички ремонтни дейности са извършени в периода
от 2020-2022 г. В лятната кухня са направени необходими разноски за подмяна на
дървени мартаци, пренареждане на керемиди, доставка и монтаж на улуци, и направа
на нова ел. инсталация. Подобренията в тази сграда се изразявали в поставен гипс
картон по таван, боядисване с бял латекс по тавана, поставяне на тапети по стени и
доставка и монтаж на дющеме от ОСВ плоскости. В жилищната сграда са пренаредени
керемиди, доставени са и монтирани улуци, изкърпена е външната мазилка, боядисана
е фасадата на къщата и е направена нов ел. инсталация. В жилищната сграда са
направени и подобрения, като е поставен е гипс картон по таван и стени на първи етаж,
боядисани са с бял латекс; има поставен таван от осв в мазата, мазилка по стените и
замазка на пода; доставен и монтиран ПВЦ прозорец, поставена е слънцезащитна
конструкция на терасата и е боядисана с блажна боя пода на втория етаж. По
отношение на двора е посочено като подобрения в същия период, иззиждането на
паднала масивна ограда, измазването й, както и боядисване ѝ с цветен фасаген. В двора
са установени и подобрения за направен тънък изкоп до 0,5м, направа и разваляне на
кофраж за фундаменти, стоманобетонова основна ограда и ажурна ограда върху нея.
В с. з. вещото лице поддържа своите заключения, като пояснява, че под полезни
разноски се има предвид необходими такива за запазване на вещта.
От представения заверен препис на справка №26789/09.01.2024 г. от Агенция по
вписванията за периода от 09.01.2014 г. до 09.01.2024 г. на партидата открита на името
на Й. С. А., се установява, че на 15.01.2021 г. е вписано прехвърляне, чрез дарение на
недвижим имот, като дарител е Д. Л. С., а надарен Й. С. А.. Прехвърлените имоти са
поземлен имот, с площ от 205 кв. м., в гр. ***, с идентификатор № 52218.561.34;
селскостопанска сграда с площ от 55,00 кв.,., с идентификатор № 52218.454.82.2;
поземлен имот с площ от 662,00 кв. м., с идентификатор № 52218.430.20; поземлен
имот с площ от 695 кв. м., в гр. ***, с идентификатор № 52218.561.25; поземлен имот с
площ от 2500 кв. м., с идентификатор № 52218.561.25; поземлен имот с площ от
3291,00 кв. м., с идентификатор № 52218.454.82 и поземлен имот с площ от 2499,00 кв.
м., в гр. ***, с идентификатор № 52218.455.4
От показанията на свид. С.Б.Н., се установява, че е от с. ***, познава
съделителката Д. С., като през 2020 г. са започнали строителните дейности и
продължили до 2023 г. Имотът представлявал къща с отделна кухня, залепена за
главната къща. Първо започнали с кухнята, сложили замазка, а после дюшеме. Подът
се състоял от OSB, един вид талашит, големи листове, с размер 1,30 на 2,5 м. В течение
на времето сложили картон на тавана. В къщата, след ремонта на тавана на втория
етаж, сложили картон на килер-антре. Навсякъде сложили улуци, а свидетелят
направил тавана с гипс картон. В подземния етаж на къщата свидетелят сложил ел.
инсталация, но не е правил такава в лятната кухня. В жилищната сграда поставил гипс
картон. Подземният етаж имало стая, коридор и мазе, но свидетелят работил само
коридора и стаята, поставяйки гипс картон на стени, тавани, боя и инсталация на
3
едната стая. Поставена е и ПВЦ дограма от майстор, а свидетелят само обърнал
прозореца в подземния етаж, стаята в дясно. Свидетелят направил и външна мазилка,
като изкъртил старата. Той боядисвал и оградата на къщата, но само нейната външна
част, и обработил външна фуга на къщата. На втория етаж на къщата поставил само
картон на антре и греди в тавана. На същия етаж имало килер, в който поставил гипс
картон на тавана. Правил и навес на терасата на втори етаж около 8-10 кв. м. Навесът е
с дървена конструкция, ламарина, като свидетелят сложил ламарина и улуци. Навесът
е направен без книжа и проект. Свидетелят поставил и ограда между двата двора, с
бетон, мрежа и тръби. Д. С. предоставяла ключ на свидетеля за имота.
От показанията на свид. Х.Д.Й. се установява, че познава съделителя Д. С., тъй
като се познава с нейния мъж от деца, а къщите им в с. *** са една срещу друга. В
имота имало къща и лятна кухня. Къщата се състои от приземен етаж, една стая, маза
и коридор, а на горния етаж имало две стаи. Свидетелят възприел, че Д. е правила
ремонт на постройките, защото се състоял през лятото. Първият ремонт бил преди 2-3
години, а този на къщата през изминалата година. Покривът на лятната кухня бил
сринат, като сменили покрива и сложили греди. По начало били две стаи, но е
премахната средната преграда и е станала една голяма стая. На лятната кухня е
поставен талашит на тавана, защото бил провиснал. По-миналото лято майстори
правили отвътре кухнята. През 2023 г. е правен ремонт на къщата на долния етаж.
Свидетелят ходил да види ремонтните дейности за да види дали им трябват
инструменти, но не е стоял непрекъснато у тях. Свидетелят преди него /С.Н./ правил
стая в жилищната сграда, като той изкъртил до камък всичко. От долу имало тухли от
едно време. Стените били направени с гипс картон с алуминиеви лайсни. Нямало
електричество затова е направена и ел. инсталация в коридора. Долният етаж на
къщата представлявал стая, коридор и от другата страна маза. Коридорът е направен с
гипс картон, таванът също и всичко на покрива на основната къща. Отпред направили
частичен ремонт и челни дъски на покрива. Покривът не бил прав и течало от него,
като там сложили челните дъски и сменили циглите. В стаята сложили гипс картон, а
на външната част на къщата изкърпили мазилката. Имало прозорец, който зидали.
Имало и пропукана задна стена, пукнатина, и това било изкърпено, и добоядисани с
различни цветове. Плочата на втория етаж също била провиснала, сложили железен
стълб и наредили навес на терасата. Навесът го имал на втория етаж, по стълбите, а
другият е от другата стая. Навесът е два метра, отдолу със стълбове и железен парапет.
Оградата била съборена и майстор я правил, лепил я и поставил нови цигли. От вътре
двора Д. го разделила на две – от една страна овощни дървета, преградено с телена
мрежа, от долу с колове в земята.
Установява се още от показанията, че свидетелят познава внукът на Д., но не го е
виждал откакто е започнал ремонта. От време на време нейната дъщеря и зет идвали –
Й. и В.. Свидетелят уточнява, че пукнатината в мазилката била в тухлите – те били
сцепени, нацепило се отгоре. Най-напред била измазана къщата, но текло от горе от
комина.
От показанията на свид. М.К.Д., се установява, че е приятел на съделителите С. и
Г., които решили да правят ремонт в имота в с. *** и свидетелят решил да им
съдейства, защото имал умения. Заедно отишли до имота през 2020 г., март месец, по
време на пандемията, но всеки път те трябвало да взимат ключ от жена, която била
баба на С.. Започнали с разчистване на двора, а оградата била налице и в добро
състояние. Решили да започнат и мазата, в която трябвало да се прави замазка и да се
скрият камъните. Свидетелят поставил гипс картон за по-лесно. Работата продължила
около 2 седмици. Основно чистили двора през този период и мазата. Не били
закупувани материали, защото не бил направен разчет за това какво трябва да се
свърши. Къщата била в добро видимо състояние, стаите имали нужда от освежаване,
4
но нямало следа от течове. Друго не било правено, защото станал конфликт между
бабата и С.. През тези две седмици С. и Г. взимали ключа и го връщали в гр. Плевен.
Не е имало пречка при взимане на ключа.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени, гласни
доказателствени средства и заключения на съдебни експертизи. Съдът дава пълна вяра
на събраните писмени доказателствени средства, тъй като същите се ползват с
придадената им по чл. 178 и чл. 179 от ГПК доказателствена стойност и сила.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свид. Н., тъй като са вътрешнологични и
непротиворечиви. Свидетелят непосредствено е възприел изложените от него факти и
съдът няма съмнение в достоверността на показанията.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. Х.Д.Й. в частите относно поставеното
дюшеме в лятната кухня, настилката на стаята, правена от свид. Н., за подменените
улуци, тъй като в тези части показанията се основават на предположения на свидетеля,
които не са достоверен източник на сведения. В останалата част съдът дава пълна вяра
на показанията на свидетеля, тъй като са вътрешнологични, непротиворечиви и в
съответствие с останалия доказателствен материал, вкл. показанията на свид. Н..
Съдът не дава вяра на показанията на свид. М.К.Д. относно състоянието на
оградата, покривите на отделните сгради, и пукнатини на жилищната сграда, тъй като
в тези части противоречат на показанията на свид. Й. и Н.. В останалата част съдът
дава пълна вяра на показанията, тъй като са последователни и вътрешнологични.
Съдът дава пълна вяра на заключенията на съдебнотехническата и оценителна
експертиза, тъй като са изготвени обективни, обосновани и пълни. Същите са
изготвени от компетентно вещо лице, което се е запознало с материалите по делото, и е
извършило оглед на имота. В този контекст доводът на съделителите за непълнота на
заключението, направен чрез техния пълномощник, е неоснователен, защото видно от
обстоятелствената част на заключението, вещото лице е извършило оглед и измерване
на имота.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
І. По извършването на делбата:
Предявената претенция за възлагане от съделителя Й. А. С. с правно основание
чл. 349, ал. 2 от ГПК, е недопустима, тъй като съсобственост между съделителите е
смесена, т. е. възникнала е от повече от един юридически факт. През 2003 г. тази
съсобственост, с нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и
давност, л. 6 по делото, е констатирано, че съществува между К. А. М., А. С. А. и Й. С.
А.. Тоест още тогава съсобствеността е съществувала въз основа на повече от едно
основание – давност и наследство. Впоследствие преди предявяване на иска по чл. 34
от ЗС, на 30.07.2012 г. с договор за покупко продажба(л.5 по делото), К. А. М. е
продала на съделителя Д. Л. С., своята 1/3 ид. ч. от допуснатия до делба имот, ведно с
построените в него сгради. Така към момента на предявяване на иска за делба през
2023 г., съсобствеността между четиримата съделители продължава да е
смесена/наследство и договор за покупко-продажба/. В този смисъл т. 7 от
Тълкувателно решение №1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само
на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост върху своя
дял на основание, различно от наследяване. Въпреки изложеното и макар свързано с
основателността на претенцията, не се установява и съделителката да е живяла в имота
към момента на откриване на наследството. С оглед изложеното, претенцията по чл.
349, ал. 2 от ГПК следва да бъде оставена без разглеждане.
5
Начинът на извършване на делба следва да е по реда на чл. 348 от ГПК, тъй като
допуснатия до делба имот като терен и сгради, е неподеляем съгласно чл. 203 от ЗУТ и
не могат да се образуват дялове за всички съделители. Изводът за неподеляемост и
невъзможност да бъдат образувани дялове следва от заключението на
съдебнотехническата експертиза. По делото е установено, в т.ч. и с влязлото в сила
решение по допускане на делбата, че съсобствеността между страните по отношение на
процесния недвижим имот, допуснат до делба е възникнала въз основа на давностно
владение, придобивна сделка и наследяване, т.е. налице е т.нар. смесена съсобственост.
Както се посочи по-нагоре, в тази хипотеза съсобственост, възникнала в резултат на
повече от един юридически факт, възлагането по чл.349, ал. 2 от ГПК е недопустимо и
делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия имот на публична
продан. Право на възлагане по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, а сега чл. 349, ал. 2 от ГПК,
има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило ид. ч. от имота по наследство
и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала единствено и само от
наследяване. Поради това съдът намира, че единственият законоустановен способ за
ликвидиране на съсобствеността върху неподеляемия недвижим имот е изнасянето му
на публична продан, съгл. чл. 348 от ГПК. Получената от проданта цена следва да се
разпредели между съделителите при квоти от правото на собственост, съгласно
решението по допускане на делбата.
ІІ. По претенцията по сметките:
Всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а
следователно и в разноските по поддържането й. Разноските представляват парично
оценими разходи, независимо от това дали са в пари и/или натура, като практиката
възприема, че се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на
съсобственика и което е отишло за съсобствената вещ, респ. се е увеличило
имуществото на останалите съсобственици. Необходими разноски са тези, които са
запазили вещта от погиване или повреда или са условие за нейното запазване или
използване, т.е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им.
Разноските за текущо поддържане на общия имот, с цел да се осъществи
непосредственото служене с него, не спадат към необходимите разноски – те остават в
тежест на съсобственика или съсобствениците, които лично ползват имота. Това са
консумативните разходи – ток, вода, отопление, осветление. Не е необходимо
съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на направените
необходими разноски. Подобренията са разноски довели до увеличаване стойността на
вещта.
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове от Д. С.
срещу останалите съделители, с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, които са
процесуално допустими. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на
предявените искове, като изхожда от въведените фактически твърдения. С ТР № 85/65
на ОСГК и ППВС №6/1974 г., е обобщена практика по този вид искове, като е
възприето, че когато съсобственикът твърди, че е извършил подобрения в качеството
си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите
съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по
правилото на чл.30, ал.3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на
останалите съсобственици. Едва ако липсва такова съгласие или е налице
противопоставяне, други правила уреждат тези отношения между съсобствениците –
чл. 60 и сл. от ЗЗД или чл. 59 от ЗЗД. В разглеждания случай и с оглед дадените
указания, ищцата твърди, че е извършила подобренията със знанието и съгласието на
страните, като владелец на собствената си идеална част и държател на останалите.
Съдът приема за безспорно, че за съсобствения на страните имот като терен и
6
сгради, ищцата е реализирала разходи за запазване на вещта, които имат характер на
необходими разноски. Това следва от показанията на свид. Н., Й. и заключението на
съдебноценителната експертиза. Сторените необходими разноски в лятната кухня са за
подмяна на дървени мартаци, пренареждане на керемиди, доставка и монтаж на улуци
и направа на нова ел. инсталация в лятната кухня – общо на стойност 2936,20лв. В
жилищната сграда са за пренареждане на керемиди, доставка и монтаж на улуци,
изкърпване на външна мазилка, боядисване на фасада на къщата, направа на нова ел.
инсталация, на обща стойност 12646,06 лв. Свидетелят Й. лично е възприел, че
ремонтните дейности са извършени от съделителя Д. С., като направата им и
стойността им се потвърждават от заключението на вещото лице и частично от
показанията на свид. Н.. Доколкото тези разноски действително запазват вещта от
погиване и я поддържат в състояние годно за потреба, съгласието за извършването им,
не е елемент от фактическия състав на иска за заплащане на сторените необходими
разноски. Ето защо, предявените осъдителни искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане
на сторените от ищцата необходими разноски са основателни, и следва да бъдат
уважени до предявения размер, а именно: 5194,09 лв. дължими от Й. С., 2597,04 лв. от
Г. А. и 2597,04 лв. от С. С..
По отношение на иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС за подобрения, съдът намира също за
безспорно установено, че такива разходи са направени от ищцата, но не в твърдяния
обем. От показанията на свид. Й. се установява, че съделителката Й. С. е посещавала
имота периодично, т. е. подобренията са извършени с нейно знание и съгласие.
Ответниците Г. А. и С. С., не оспорват факта, че такива подобрения са направени с
тяхно знание и съгласие, а дали същите са сторени от ищцата. Подобренията в мазата
на жилищната сграда, съдът намира, че не са направени от ищцата, тъй като от
показанията на свид. Д. се установява, че през март 2020 г., е помогнал на
съделителите Г. А. и С. С., да разчистят двора и мазата, като е поставил ОСВ в мазата.
Макар да е поставена мазилка и замазка в мазата, както установява заключението на
съдебнооценителната експертиза, не се установява това да е сторено от ищцата С.. Не
се установява и поставената блажна боя на пода на втория етаж да е направена от
ищцата. Не се твърди и не се установява ищцата да е заплатила или поставила тапети в
лятната кухня. Не се установява и твърдението за подмяна на три броя врати в
жилищната сграда – нито от разпитаните свидетели, нито от заключението на вещото
лице. Ето защо, и доколкото тези дейности съставляват подобрение, съдът намира, че
те не са извършени от ищцата в периода от 2020-2023 г., поради което стойността на
подобренията в мазата, на поставената блажна боя– общо 1176,86 лв., стойността на
поставените тапети – 262,09 лв., не се дължи от съделителите.
С оглед показанията на тримата свидетели и заключението на вещото лице, съдът
намира, че останалата и представляваща по-голямата част от подобренията в лятната
кухня, жилищната къща, двор и ограда, са направени от Д. Л. С. чрез заплащане на
труда и материалите. Заплатените разходи за материали и труд за жилищната сграда са
на стойност от 4204,44 лв. и същите се дължат от съделителите. Материалите и
строителните дейности във връзка с изградената вътрешна ограда и поправка на
външна ограда, съдът намира за безспорно установено, че също са заплатени от
ищцата, респ. сумата от 1873,87 лв. се дължи то съделителите също. Тези изводи
следват от показанията на свид. Н.(боядисал оградата отвън и поставил вътрешна
ограда, строителните дейностите и вложени материали по къщата – от вътре по стаи и
отвън по къщата), свид. Й. (възприел измазването на падналата външна ограда,
дейностите по къщата –вътрешна и външна страна), и заключението на вещото лице
потвърдило, че такива разходи са сторени, и подобренията реално съществуват. Следва
да бъде уточнено, че иззидването на паднала ограда не е необходим разход, а
подобрения, доколкото общата вещ може да се ползва и не погива при липса на ограда.
7
В лятната кухня е поставен гипс картон, боядисан е тавана, демонтирано е старо
дюшеме, доставено е и е монтирано дюшеме от ОСВ плоскости, което също са все
подобрения, увеличаващи стойността на общата вещ. Разходите и за тези подобрения
са заплатени от ищцата, извод който следва от показанията на свид. Н. и Й., поради
което сумата от 2469,66 лв. за тях се дължи от съделителите. Предвид горното,
предявените обективно и субективно съединени искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС за
заплащане на подобрения за съсобствената вещ, са частично основателни. Общата
претенция е основателна за сумата от 8547,97 лв., но е недоказана за разликата до
общата сума от 9555,12 лв. Така предявеният иск срещу Й. С. е основателен за сумата
от 2849,32 лв., срещу Г. А. за сумата от 1424,66 лв. и срещу С. С. за сумата от 1424,66
лв., съобразно притежаваните от тях идеални части от правото на собственост, а за
разликата до пълно предявените размери, искове срещу всеки от тях, следва да бъдат
отхвърлени.
По претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или по-
късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата
си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще
се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. Съдът определя тази правна квалификация на
претенцията на двамата съделители, тъй като с оглед техните твърдения, те не
претендират обезщетение за минал период от време, а от датата на предявяване на
искането- първо съдебно заседание на втора фаза. Съдебният акт, постановен по реда
на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с
него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във
времето и само до окончателното приключване на делбеното производство /
Определение № 308/24.04.2014 г. по к.ч.гр.д. №1773/2014 г. на ВКС/. Един от
съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми
срещу ползуването на имота, следователно, винаги и само занапред във времето, т.е. -
от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила.
Безспорно е че не всички съделители по делото ползват имота и между тях не е
извършено разпределение на ползването, но не се установява невъзможност на
предявилите тази претенция съделители да ползват имота според правата си. Не се
установява по време на делбата те да са препятствани или правото им на ползване
съобразно правата им да е ограничено от съделителката Д. Л. С.. Точно обратното се
установява от показанията на свид. Д., а именно, че през 2020 г. са взимали ключ от
съделителката С. и са го връщали, като не са срещали пречки. Тоест тя не е
ограничавала възможността на двамата съделители Г. А. и С. С. да ползват имота в
онзи период, според правата им. Други доказателствена средства в тази насока не са
събирани, поради което съдът приема, че претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК е
неоснователна, тъй като не се установява невъзможност съделителите да ползват имота
според правата си по време на делбата. Ето, защо претенцията на съделителите Г. А. и
С. С. по чл. 344, ал. 2 от ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Съгласно т. 9 от ППВС № 7/ 28. 11. 1973 г., съдебно-деловодните разноски, които
са направени във връзка с ликвидирането на съсобствеността следва да се разпределят
между страните съобразно с признатия им дял в прекратената общност. Разноските
включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени
доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на
съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и
възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само
8
във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на
чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК.
Страните са представили списък за разноски по чл. 80 от ГПК, като всеки от тях
претендира заплатеното адвокатско възнаграждение и разноски за вещи лица. От
представените договори за правна помощ и платежни нареждания е видно, че
съделителите са направили разноски за ликвидиране на съсобствеността за
възнаграждение на вещо лице/СТЕ/ и адвокатско възнаграждение. Съделителката Д. С.
е заплатила в брой 600 лв. за адвокатско възнаграждение още на първа фаза, и 326,67
лв. депозит за вещо лице –СТЕ на втора фаза. Съделителите С. С. и Г. А. са заплатили
всеки по 1500 лв. за адвокатско възнаграждение също още на първа фаза, и всеки един
от тях по 13,33 лв. за възнаграждение на вещо лице - СТЕ. Съделителката Й. А. е
заплатила 1500, 00 лв. в брой за адвокатско възнаграждение на втора фаза и 26,67 лв.
възнаграждение за вещо лице - СТЕ. Всички тези разноски страните са сторили във
връзка с ликвидиране на съсобствеността, поради което не се дължат с изключение на
направените от Д. Л. С. разноски за вещо лице. Единствено те надхвърлят
притежавания от нея дял – 126,67 лв., поради което останалите съделители и дължат
внесената от нея разлика/ Й. С. – 100,00 лв., Г. А. – 50 лв., и С. С. – 50 лв./.
По предявените искове за сметки и претенция по чл. 344, ал. 2 от ГПК страните са
заплатили възнаграждение за вещо лице /съдебнотехническа и оценителна експертиза/,
като съделителите Г. А. и С. С. са внесли 251,68 лв. възнаграждение за вещо лице, а Д.
Л. С. е внесла 503,36 лв. Именно тези разноски намира приложение правилото на чл.
78, ал. 1 от ГПК. Предвид неоснователността на претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК
страните Г. А. и С. С. нямат право на сторените от тях разноски за вещо лице в размер
на 251,68 лв. Предявените осъдителни искове по чл. 30, ал. 3 от ЗС са частично
основателни, поради което всеки един от тримата ответници по тях дължи разноски на
ищцата Д. С. съразмерно уважената част от тях/ Й. С. – 322,12 лв., Г. А. – 80,53 лв., и
С. С. – 80,53 лв., или общо 483,18 лв. от платените 503,36 лв./. Страните не са
заплатили допълнителни адв. възнаграждение за предявените искове по сметки, тъй
като по делото не са представени такива доказателства.
На основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела
си. Страните следва да бъдат осъден ида заплатят и държавна такса за предявените
искове по сметки, изчислени съгласно чл. 69, ал. 1 т, 1 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК.
Държавната такса за иска по чл. 30, ал. 3 от СК за подобрения срещу Й. С. е в размер
на 127,40 лв., а по иска за необходими разноски е в размер на 207,76 лв. Държавните
такси по същите искове срещу Г. А. и С. С. са наполовина на горепосочените. Й. С., Г.
А. и С. С. следва да заплатят в полза на съдебната власт цялата държавна такса по
исковете за необходими разноски, тъй като същите са изцяло основателни. Съразмерно
уважената част от исковете за подобрения, Й. С. следва да заплати държавна такса в
размер на 113,97 лв., Г. А. следва да заплати държавна такса в размер на 56,98 лв., и
също толкова дължи С. С.. За отхвърлената част от предявените искове за подобрения,
ищцата Д. Л. С. следва да заплати държавна такса в размер на 26,87 лв.
Ръководен от гореизложеното, на основание чл.348, чл. 346 и чл. 344, ал. 2 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба неподеляем
9
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № 40213.501.91, с площ от 1008
кв. м., находящ се в с. ***, общ. ***, обл. Плевен, ул. „***“ № 3, с трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване/до 10м./, при съседи: 40213.501.88, 40213.501.93, 40213.501.1102,
40213.501.1094, 40213.501.90, ведно с построените в него сгради: 1) сграда с
идентификатор № 40213.501.91.1, с предназначение – жилищна сграда-еднофамилна,
брой етажи-2, с площ от 68 кв. м.; 2) сграда с идентификатор № 40213.501.91.2, с
предназначение-жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи-1, с площ от 37 кв. м.,
описани в нотариален акт за собственост № 125, т. 33, рег. № 14490, д. №
7404/29.12.2003 г. на СВ-Плевен като УПИ, находящ се в с. ***, общ. ***, парцел V-91,
кв. 27 по плана на с. ***, одобрен със заповед № 1239/1977 г., целият с площ от 1000
кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, второстепенни
сгради, при съседи: ***.
Справедливата пазарна стойност на имота възлиза на сумата 32 500,00лв.
/тридесет и две хиляди и пет стотин лева/. Действително получената при проданта цена
следва да се разпредели между съделителите както следва:
- 1/3 ид. ч. от цялата сума за Д. Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
***5;
- 1/3 ид. ч. от цялата сума за Й. С. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***
- 1/6 ид. ч. от цялата сума за Г. М. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***
- 1/6 ид. ч. от цялата сума за С. А. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията на Й. С. А., ЕГН **********, за
възлагане на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, на допуснатия до делба недвижим имот.
ОСЪЖДА Й. С. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати, на
Д. Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***5, по предявения по реда на чл.
346 от ГПК, иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, сумата от 5194,09 лв.,
представляваща 1/3 ид. ч. от припадащата се на Й. А. част от необходимите разноски,
сторени от Д. С. за запазване на вещта, в периода от 2020-2023 г., за съсобствения им
имот с идентификатор № 40213.501.91, находящ се в с. ***, ул. „***“ № 3, ведно с
построените в него две жилищни сгради с идентификатор № 40213.501.91.1 и №
40213.501.91.2.
ОСЪЖДА Й. С. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати, на
Д. Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***5, по предявения по реда на чл.
346 от ГПК иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, сумата от 2849,32 лв.,
представляваща 1/3 ид. ч. от припадащата се на Й. А. част от заплатените от Д. С.
разноски за подобрения в периода от 2020-2023 г., в съсобствения им имот с
идентификатор № 40213.501.91, находящ се в с. ***, ул. „***“ № 3, ведно с
построените в него две жилищни сгради с идентификатор № 40213.501.91.1 и №
40213.501.91.2., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС за разликата до
пълно предявения размер от 3185,04 лв., претендирани за периода от 2020-2023 г., за
подобрения направени в жилищната къща(№ 40213.501.91.1) – маза(циментова
замазка), поставени три броя врати, блажна боя на втория етаж, и подобрения в лятната
кухня (№ 40213.501.91.2), изразяващи се в поставени тапети.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати на Д.
Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***5, по предявения по реда на чл. 346
от ГПК иск с правно основание по чл. 30, ал. 3 от ЗС. сумата от 2597,04 лв.,
представляваща 1/6 ид. ч. от припадащата се на Г. А. част от необходимите разноски,
сторени от Д. С. за запазване на вещта, в периода от 2020-2023 г., за съсобствения им
имот с идентификатор № 40213.501.91, находящ се в с. ***, ул. „***“ № 3, ведно с
10
построените в него две жилищни сгради с идентификатор № 40213.501.91.1 и №
40213.501.91.2.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати на Д.
Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***5, по предявения по реда на чл. 346
от ГПК иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, сумата от 1424,66 лв.,
представляваща 1/6 ид. ч. от припадащата се на Г. А. част от заплатените от Д. С.
разноски за подобрения в периода от 2020-2023 г., в съсобствения им имот с
идентификатор № 40213.501.91, находящ се в с. ***, ул. „***“ № 3, ведно с
построените в него две жилищни сгради с идентификатор № 40213.501.91.1 и №
40213.501.91.2., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС за разликата до
пълно предявения размер от 1592,52 лв., претендирани за периода от 2020-2023 г., за
подобрения направени в жилищната къща(№ 40213.501.91.1) – маза(циментова
замазка), поставени три броя врати, блажна боя на втория етаж, и подобрения в лятната
кухня (№ 40213.501.91.2), изразяващи се в поставени тапети.
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати на Д.
Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***5, по предявения по реда на чл. 346
от ГПК иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, сумата от 2597,04 лв.,
представляваща 1/6 ид. ч. от припадащата се на С. С. част от необходимите разноски,
сторени от Д. С. за запазване на вещта, в периода от 2020-2023 г., за съсобствения им
имот с идентификатор № 40213.501.91, находящ се в с. ***, ул. „***“ № 3, ведно с
построените в него две жилищни сгради с идентификатор № 40213.501.91.1 и №
40213.501.91.2.
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати на Д.
Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***5, по предявения по реда на чл. 346
от ГПК иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, сумата от 1424,66 лв.,
представляваща 1/6 ид. ч. от припадащата се на С. С. част от заплатените от Д. С.
разноски за подобрения в периода от 2020-2023 г., в съсобствения им имот с
идентификатор № 40213.501.91, находящ се в с. ***, ул. „***“ № 3, ведно с
построените в него две жилищни сгради с идентификатор № 40213.501.91.1 и №
40213.501.91.2., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС за разликата до
пълно предявения размер от 1592,52 лв., претендирани за периода от 2020-2023 г. за
подобрения направени в жилищната къща(№ 40213.501.91.1) – маза(циментова
замазка), поставени три броя врати, блажна боя на втория етаж, и подобрения в лятната
кухня (№ 40213.501.91.2), изразяващи се в поставени тапети.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С. А. С., ЕГН: ********** и Г. М. А., ЕГН:
**********, двамата с адрес: гр. ***, за осъждане на Д. Л. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. ***5, да заплаща на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК месечно
сумата от 183,00 лв., представляваща обезщетение за ограничаване правото на
ползване по време на производството по съдебна делба, поради едноличното ползване
от страна на Д. С. на делбения имот, описан по-горе.
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати на Д.
Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***5, сумата от 130,53 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 355, изр. 1 от ГПК, представляваща общата стойност на
платените от последната разноски за възнаграждение за вещо лице по приетите
съдебни експертиза във връзка с прекратяване на съсобствеността, и исковете по
сметки по чл. 346 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати на Д.
Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***5, сумата от 130,53 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 355, изр. 1 от ГПК, представляваща общата стойност на
платените от последната разноски за възнаграждение за вещо лице по приетите
11
съдебни експертиза във връзка с прекратяване на съсобствеността, и исковете по
сметки по чл. 346 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. С. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати на Д.
Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***5, сумата от 422,12 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 355, изр. 1 от ГПК, представляваща общата стойност на
платените от последната разноски за възнаграждение за вещо лице по приетите
съдебни експертиза във връзка с прекратяване на съсобствеността, и исковете по
сметки, предявени по реда на чл. 346 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. С. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати по
сметката на РС Плевен в полза на съдебната власт сумата от 321,73 лв.,
представляваща общата стойност на държавна такса дължима за уважения иск по чл.
30, ал. 3 от ЗС за необходими разноски и съразмерно уважената част от иска по чл. 30,
ал. 3 от ЗС за подобрения, предявени по реда на чл. 346 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати по
сметката на РС Плевен в полза на съдебната власт сумата 160,86 лв., представляваща
общата стойност на държавна такса дължима за уважения иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС за
необходими разноски и съразмерно уважената част от иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС за
подобрения, предявени по реда на чл. 346 от ГПК.
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати по
сметката на РС Плевен в полза на съдебната власт сумата 160,86 лв., представляваща
общата стойност на държавна такса за уважения иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС за
необходими разноски и съразмерно уважената част от иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС за
подобрения, предявени по реда на чл. 346 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***5, да заплати по
сметка на РС Плевен в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 26,87 лв.,
за неоснователната част от предявените по реда на чл. 346 от ГПК искове по сметки с
правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
ОСЪЖДА Д. Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***5, да заплати по
сметка на РС Плевен в полза на съдебната власт държавна такса върху стойността на
дела си в размер на 433,34 лв.
ОСЪЖДА Й. С. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати по
сметка на РС Плевен в полза на съдебната власт държавна такса върху стойността на
дела си в размер на 433,34 лв.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати по
сметка на РС Плевен в полза на съдебната власт държавна такса върху стойността на
дела си в размер на 216,67 лв.
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ***, да заплати по
сметка на РС Плевен в полза на съдебната власт държавна такса върху стойността на
дела си в размер на 216,67 лв.
Решението в частите по чл. 346, чл. 348, чл. 349 може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с
която по чл. 344, ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните с
частна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12