Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……../22.03.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести
ноември през 2020 година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНЯ Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Т., като разгледа докладваното от
съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 11516 по
описа
за 2019 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 145264 от 19.06.2019 г., постановено по гр.д. № 40560/2014 г. на
СРС, 163 състав, е отхвърлен
предявения от „КООП- Т.И Т.“ АД, срещу ответниците П.В.М., Р.Т.Т., Д.А.Н., А.И.К., Т.С.С., Т.Д.Ф.,
Г.Б.Б., Н.И.И., и Д.Г.М., иск с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.21 ЗДФИ, вр.
чл. 63 ЗК, за признаване за установено
по отношение на ответниците, че дължат
на ищеца солидарно сумата
от 9936,37 лв., представляваща
имуществени вреди по Акт за начет № 186/7.11.2012г. нанесени на „КООП-Т.И Т.“ АД, ведно
със законна лихва от 14.9.2012 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по чгд № 4589/2013 г. по описа
на СРС, 30 състав, като е осъден ищеца да заплати на на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника Р.Т.Т. 850,00
лева разноски.
Решението е обжалвано
от ищеца „КООП- Т.И Т.“ АД, чрез
пълномощник юрк.Д.Н., адв.Д.
Димитров, с искане за отмяната му и уважаване на иска. С въззивната
жалба са изложени оплаквания относно неправилността на решението, поради неправилно
кредитиране на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/, която била непълна, несъобразена със събраните по
делото доказателства, и оспорена от ищеца. Счита, че приложеният към акта за
начет протокол от ревизията, макар и да не е придружен от таблиците с посочени
кои по вид и количество стоки липсват, не оборвали доказателствената
стойност на акта за начет. Намира, че в случая се прилага чл.44, ал.2 от
ППЗДФИ. Оспорва експертизата като непредставена в срока по чл.199 от ГПК. Сочи
и процесуално нарушение на СРС като е обсъждал факти, за които не е наведено в
процеса възражение от ответниците, а именно че нямало реална липса. Претендира
разноски.
Въззиваемите страни – ответниците Т.С.С. и Р.Т.Т., оспорват жалбата с писмени отговори поотделно чрез пълномощниците
си съответно адв.Д.К. за първата, и адв.В.Н. за втората. С отговора на първата се споделят
изводите по обжалваното решение изцяло. С отговора на втората се заявяват
същите възражения, като тези с отговора на исковата молба, а именно: че ищецът
не може да се ползва от процедурата по чл.21 от ЗДФИ, тъй като е търговско
дружество- АД, и не попада сред лицата по чл.63 , ал.1 от ЗК нито по чл.4 от
ЗДФИ , и доводът на ищеца, че ЦКС бил мажоритарен акционер не се отразявало на
статута на ищеца като АД, за което не се прилагал ЗКооп.
Споделят се и изводите по обжалваното решение за опровергаване констатациите по
акта за начет. Двете ответни страни претендират разноски за въззивната
инстанция.
Другите ответници
не са взели становище по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, съгласно чл.269 от ГПК, намира следното
по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето
си по правилността
на решението, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищцата оплаквания, както обаче и трябва да провери правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Ищецът твърди, че по повод
извършена ревизия в обект на ищеца магазин от ТВ „КООП“, находящ
се в гр. София, бул. „*****са проверени всички налични първични счетоводни
документи и правилността на записването им за периода от 29.02.2012г. до
14.09.2012г„ съпоставени с данните за фактическите наличности на инвентаризирания
обект с данните от счетоводните регистри за стоковата наличност. При проверката
били установени липси на стоки и парични
средства в размер на 9936,37 лв., поради което е бил съставен акт за начет №
186/7.11.2012г. за причинени вреди на ищеца в размер на 9936,37 лв. от 11
физически лица, служители на дружеството. Поддържа се, че посочените в акта
лица били солидарно отговорни за причинените на дружеството вреди, като тяхната
отговорност произтичала от закона и трудовите правоотношения между тях и ищеца.
Ответниците заемали материално-отчетническа длъжност,
съответно управител, продавач-консултант или касиер. Актът за начет бил връчен
на лицата, а за сумата за посочената липса е била издадена от СРС заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на акта за начет, и поради
възражения на ответниците, за ищеца е възникнал
интерес за завеждане на иска по чл. 415 ГПК. С оглед изложеното моли иска да
бъде уважен като се постанови решение на съда с което да се приеме за
установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно
сумата по издадената заповед по реда на чл. 417 ГПК, както и да се присъдят
сторените разноски в исково и заповедно производство.
Ответникът Р.Т.Т. от своя страна е подал отговор, с който оспорва
предявения иск. Възразява, че ищецът неправомерно е използвал процедурата по
чл. 21 ЗДФИ за съставянето на акта за начет, доколкото ищецът не бил кооперация
или кооперативно дружество, че
ответницата била в трудово правни отношения с ищеца, поради което евентуалната
й имуществена отговорност следвало да се реализира по реда на КТ, че отчетнически отговорен в конкретния случай
следвало да бъде управителят на обекта и касиерите, но не и
продавач-консултанта, каквато длъжност заемала ответницата Т.. Възразява, че от акта за начет не ставало ясно как са
изписвани стоките с изтекъл срок на годност и бракуваните стоки, и как са
отчитани раздаваните стоки срещу бонус-точки. Моли за отхвърляне на иска,
претендира разноски, както и да бъде постановено спиране на допуснатото
предварително изпълнение.
Ответникът А.И.К., чрез назначен
от съда особен представител, оспорва иска като неоснователен, оспорва
констатациите в акта за начет досежно нейното участие;
оспорва да са налице елементите на фактическия състав за възникване на
отговорността по ЗДФИ. Възразява, че е работила в обекта в периода
16.5.2012-12.6.2012г., поради което имуществената отговорност следвало да
обхваща само този период от време. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски
Ответникът Г.Б.Б. оспорва иска като неоснователен. Взъразява,
че не са налице предпоставките за търсене на отговорност за причинени на
дружеството вреди, че не била доказана
вината му за причиняване на твърдените вреди, че вземането е погасено по
давност, че в длъжностната му характеристика не било посочено, че носи
солидарна отговорност за причинените на дружеството вреди. Претендира разноски.
Ответникът Т.Д.Ф. чрез назначен
от съда особен представител, оспорва иска като неоснователен. Възразява, че
ищецът неправомерно е използвал процедурата по чл. 21 ЗДФИ за съставянето на
акта за начет, доколкото ищецът не бил кооперация или кооперативно дружество,
че в длъжностната й характеристика не било посочено, че носи солидарна
отговорност за причинените на дружеството вреди. Оспорва да е доказана
причинната връзка между нея и настъпилия противоправен
резултата и че имало налични доказателства тя лично да е получавала, съхранявала
и отчитала средствата предмет на иска. Оспорва представените доказателства.
Моли за отхвърляне на иска
Ответникът Т.С.С. оспорва иска като неоснователен. Възразява , че липсва претендираната солидарна отговорност. Сочи, че трудовите й
функции са били свързани с приготвянето на храна за вкъщи по предварително меню
като работник в топла точка (кухня). Възразява още, че е не е работила в процесния
обект около два месеца, поради това, че била командирована в друг обект на
ищеца, като твърди, че с ответницата А. К., която също работела на топла точка,
били разменени, а именно последната била командирована от обекта на бул. „*****в
магазина на бул. „*****, че от
01.08.2012 г. е напуснала работа. Оспорва констатациите на акта за начет, като
поддържа, че същият е съставен в нарушение на материалния и процесуалния закон
от некомпетентен орган. Възразява, че не е присъствала на ревизията, не е
приемала и стоки или пари, не са й били искани обяснения, че не е получила
покана и актът за начет не й е връчен. Оспорва заповедта за започване на
ревизия. Сочи, че не е доказана причинната връзка за настъпването на противоправния резултат. Моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 ТПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответниците П.В.М./управител/,
Д.А.Н., Н.И.И. и Д.Г.М..
Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото писмени
доказателства, доводите и възраженията на страните, и ССчЕ,
въз основа на които е приел, че макар актът за начет е съставен при спазване на
посочената в ЗДФИ и ППЗДФИ процедура за издаването му, На следващо и ответниците са сред лицата посочени в чл. 23, т. 1 до т. 4
ЗДФИ, и съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДФИ да носят пълна имуществена отговорност, то съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства не водят до обоснован извод, че на
проверяваното дружество е причинена вреда под формата на липси на стойност
9936,37 лв. - недостиг на парични средства в касата или липса на стоково-
материални ценности в обекта на съхраняването им. Приел е, предвид констатациите
на съдебно-счетоводната експертиза, които не се опровергавали от други писмени
доказателства, че проверката, въз основа на която е съставен акта за начет, не
е извършена съобразно редовно водени записи в материалните книги, което по
същество опровергавало констатациите в акта за установени липси в сочения
размер, както и че счетоводното отразяване на определена стопанска операция
само по себе си не е в състояние да повлияе върху имуществото на дружеството и
респ. да доведе до причиняването на вреда по смисъла на чл. 21 ЗДФИ.
Счетоводната операция единствено отразява движението на стоково - материалните
ценности, като сама по себе си обаче не можела да обоснове наличието на вреда.Приле е още, че с оглед разпоредбата на чл. 44, ал.1
ППЗДФИ, определяща документите, въз основа на които могат да се изграждат
констатациите по акта за начет, че изготвената от финансовия инспектор
таблица-равносметка сама по себе си не е достатъчна да обоснове отразените в
нея констатации, тъй като не е видно въз основа на какви факти са направени
констатациите, а и в о.с.з. на 31.05.2019 г. процесуалният представител на
ищеца, юрк. Н. навела твърдения, че цялата стока, намираща се на процесния обект, е била преместена в друг магазин на
ответното дружество, при което е приел, че процесиите стоки не са напуснали патримонума на ищцовото дружество
и последното не е изгубило фактическата власт върху тях, т.е. не е настъпила
загуба. Така е счел, че констатациите на акта за начет са оборени, като не се
съдържат реални данни за предаденото на материално-отговорните лица по
надлежния ред имущество, за отчетеното и неотчетеното от тях, които да са
подкрепени с надлежни доказателства, и липсва установена вреда, причинена пряко
и непосредствено на имущество на ищеца в резултат на дейността на ответниците, поради което не може да бъде ангажирана
имуществената им отговорност за вреди от липси, и искът подлежи на отхвърляне.
При направената собствена
преценка на събраните по делото доказателства и изявленията на страните, въззивният съд споделя изложените в обжалваното решение
фактически и правни изводи, и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционното решение, без да е нужно да ги
преповтаря, с изключение на тези, отнасящи се до законосъобразното издаване на
акта за начет на основание чл. 63 ЗКооп чл. 22 ЗДФИ.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, и
изложеното от ответницата Р.Т.Т. за статута на ищеца,
въззивният съд намира следното:
Ищецът „КООП- Т.И Т.“ АД не
попада сред лицата по чл.4 от ЗНФИ, за които той се прилага. Съгласно изричната
норма на чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗКооп, на кооперациите,
кооперативните и междукооперативните предприятия и
кооперативните съюзи се извършва финансов контрол на всеки тригодишен период от
специализираните финансовоконтролни органи към
националните кооперативни съюзи, като за тази дейност се прилага глава втора,
раздел четвърти "Последващи мерки" и глава
трета "Имуществена отговорност" от ЗДФИ и глава тридесет и първа от ГПК
"Производство по финансови начети". В случая обаче, ищецът не е
доказал да е сред кръга на лицата по чл.63, ал.1 от ЗКооп.
Справката в публично достъпните данни за вписвания в Търговския регистър,
направена от въззивния съд по ЕИК на ищеца, сочи, че
същото е вписано като акционерно дружество, без да може от тази проверка да се установят данни да е учредено като междукооперативно
предприятие по смисъла на чл.53, ал.3 от ЗКооп,
доколкото само междукооперативно предприятие може да
се регистрира като ООД или АД. Няма законова дефиниция какво е междукооперативно предприятие, но в правната теория същото се определя като капиталово
търговско дружество/ ООД или АД/, което се учредява от две или повече
кооперации въз основа на решение на ОС на
всяка една от кооперациите- учредители. Данни кои са учредителите на ищцовото АД не се съдържат нито във вписаните данни по
статут на АД, нито и в устава на „КООП- Т.И Т.“ АД, който също е общодостъпен
при обикновена проверка на интернет сайта на Търговския регистър по партидата
на ищеца. Ето защо защитното възражение на ответника Р.Т.Т.,
поддържано и с отговора на въззивната жалба,
задължава въззивния съд да провери и дали ищецът може
да се ползва от облекчения ред за реализиране на имуществената отговорност на
своите работници по чл.63 от ЗКооп, вр. чл.22 от ЗДФИ. В случая това не се доказа, при което въззивният съд намира, че така представеният от ищеца акт
за начет е издаден в нарушение на закона и не може да се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него факти. С
определението на СРС по чл.140 от ГПК на ищеца е указано, че в негова тежест е
да установи, че актът за начет е издаден от компетентно лице и по предвидения в
закона ред, което съобразно гореизложеното, не е сторено. Само по тази причина
искът се явява неоснователен спрямо всички ответници,
доколкото направеното само от един от солидарно отговорните лица възражение за
материална незаконосъобразност на акта ползва и останалите ответници,
тъй като се касае за общ факт от който ищецът извлича правото си на вземане спрямо всички ответници. .
Независимо от горния извод за
неоснователност на иска, въззивният съд намира, че
събраните по делото доказателства са годни да оборят констатациите на акта за
начет, както е приел и първоинстанционния съд. Според правилата на чл. 21, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 22 от ЗДФИ, отговорността за липси на материалноотговорното лице
се гради на акт за начет, при което в него следва да има фактически констатации,
въз основа на които се гради презумптивната му доказателствена сила и по които начетеното лице гради
защитата си. Отчетникът отговаря не за какви да е липси, а за липсата на
конкретни стоково-материални ценности, надлежно поверени му за стопанисване,
съхранение или отчитане, с конкретно определени стойности. Липсват доказателства,
които да са събрани в хода на настоящото производство, извън акта за начет и
протокола към него, които да установяват вземанията на ищеца, предмет на иска,
който извод следва от заключението на приетата ССчЕ,
която и въззивният съд кредитира при преценката и по
чл.202 от ГПК. Неприложима в случая е разпоредбата на чл.44, ал.2 от ППЗДФИ,
доколкото в случая с акта за начет се ангажира имуществената отговорност на
посочените в него работници и служители на ищеца за липса на стоки и парични
средства, без данни как е установена липсата на стоки, в която насока са
направени възражения с отговора на исковата молба поне на ответника Т.Ф.. Налага
се извод, че в хода на ревизионното производство е допуснато съществено
нарушение на процедурата по установяване на щетите и по предявяването им на
ответника, които правят акта за начет нередовен, а последица от това е
отпадането на обвързващата доказателствена сила на
фактическите му констатации по чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ.
Поради съвпадане изводите на
двете инстанции относно неоснователността на предявения иск, решението следва
да се потвърди, вкл. и в частта за разноските, определени според изхода на
спора.
По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода
на спора, направените от въззивника-ищец разноски за въззивното производство остават в негова тежест. Само ответниците
Т.С.С. и Р.Т.Т. имат право
на разноски за заплатено от всяка една от тях адвокатско възнаграждение,
съответно 500 лв. за първата, и 826,81 лв. за втората, като за втората ответница
адв. възнаграждение се намалява от 850 лв. на 826,81
лв. по направено възражение от ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК само спрямо него, до
минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, при преценката че делото пред въззивния
съд не е налице процесуално усложнение, приключило е в едно съдебно заседание,
не са събирани нови доказателства.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 145264 от
19.06.2019 г., постановено по гр.д. № 40560/2014 г. на СРС, 163 състав.
ОСЪЖДА „КООП-Т.И Т.“ АД, ЕИК *****,
седалище ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Т.С.С. ЕГН **********, с адрес *** сумата 500 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „КООП-Т.И Т.“ АД, ЕИК *****,
седалище ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.5 от ГПК да заплати на Р.Т.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата 826,81 лв. лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от съобщаването
му на страните и при условията на чл.280, ал.1 и/или ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.