№ 56
гр. Котел, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20232210100087 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 445/14.03.2023 г. на Т. Й. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Котел, ул. „Ген. Иван Кишелски“ № 5,
подадена чрез адв. Г., срещу „Специализирана болница за рехабилитация -
Котел“ ЕООД,, със седалище и адрес на управление: гр. Котел, ул. „Изворска“
№ 85, представлявано от управител д-р Ц. В., с която се иска ответникът да
бъде осъден да плати сумата от 3194,59 лв., представляваща дължимо, но не
платено изцяло трудово възнаграждение за периода от 01.04.2021 г. до
31.01.2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане.
Ищецът основава претенциите си на твърденията, че е работил в
ответното дружество на длъжност „рехабилитатор“ от 2004 г. до 24.01.2023 г.,
когато със Заповед от 24.01.2023 г. трудовото правоотношение между
страните било прекратено по взаимно съгласие. За периода от 01.04.2021 г. до
24.01.2023 г. ищецът твърди, че е престирал работна сила на заеманата от
него длъжност, но не е получавал цялото си брутно трудово възнаграждение,
което счита, че е в размер на 3194,59 лв. По силата на сключените
споразумения трудовото му възнаграждение през исковия период било в
размер на 950 лв., а в последствие 1050 лв. Посочва, че е провеждал
разговори с ответното дружество с цел да получи бележка относно
неизплатената част от трудовото възнаграждение, но са били неуспешни. До
настоящия момент претендираната сума не му била платена, въпреки
отправените до ответника искания.
Иска от съда да уважи предявения от него осъдителен иск за заплащане
на дължимото му трудово възнаграждение. Претендира разноски.
1
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Не оспорва факта, че ищецът е назначен на длъжност
„рехабилитатор“. Посочва, че е в сериозна финансова криза и има финансови
затруднения, които не му позволяват да заплати цялото трудово
възнаграждение, но счита, че разпоредбата на чл. 245 от КТ гарантирала
изплащането на част от трудовото възнаграждение, а остатъкът до пълния
размер оставял дължим. Финансовите затруднения предопределили забавата
му в изплащането на трудовите възнаграждения. Оспорва твърденията, че
ищецът е разговаряла с него или главния счетоводител, както и че и е отказан
достъп до ведомости за заплати и счетоводна книга за извлечения. Твърди, че
е заплатено дължимото трудово възнаграждение за м. януари на 2023 г. в
размер на 695, 89 лв.
Иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
В с. з. ищеца, чрез адв. Г., поддържа предявения иск, като допълва, че е
получено част от възнаграждението, което е дължимо за месец януари 2023 г.,
но твърди, че е останало дължима сумата от 36,63 лв. за същия месец. Счита,
че искът е доказан до сумата от 2462,07 лв., за периода от 01.04.2021 г. до
31.01.2023 г. Претендира разноски.
В с. з. ответникът редовно призован, не се явява, но с писмено становище
заявява, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Счита, че част
от сумата е платена, а предявеният иск за необосновано завишен по размер.
Иска предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно, че ищецът - Т. Й. Й. е работил на длъжност
„рехабилитатор“ в ответното дружество през исковия период.
Трудовото правоотношения между страните е възникнало на 09.01.2004 г.
по силата на сключен между страните трудов договор № 2, като на 04.01.2021
г. се споразумели основното месечно възнаграждение на ищеца да е в размер
на 950 лв. В последствие на 31.08.2022 г. страните сключили второ
споразумение, с което уговорили месечното възнаграждение, считано от
01.09.2022 г. да е в размер на 1050 лв. С двете споразумения страните
посочили, че те са неразделна част от трудов договор № 2/09.01.2004 г., както
и че останалите клаузи по договора действат, както са уговорени.
На 24.01.2023 г. със Заповед № РД-03-21/24.01.2023 г. на основание чл.
325, ал. 1 от КТ, по взаимно съгласие, страните прекратили трудовото
правоотношение по между си.
По делото е назначена съдебно икономическа експертиза от
заключението на която се установява, че ищецът работи на длъжност
„Рехабилитатор“ по силата на сключен трудов договор на №2/09.01.2004 г.,
като за периода от 04.2021 г. до 01.2023 г. дължимата сума за получаване е
била в размер на 21 356,45 лв. с включените начисления за отпуска,
празнични и други. От извършените плащания вещото лице установило, че за
същия период работодателят не е платил изцяло горната сума и така останали
2
не платени част от трудовите възнаграждения, които възлизали в общ размер
на 2462,07 лв.
Вещото лице е констатирало, че с оглед вътрешните правила на
дружеството, е предвидено, че изплащанията на трудовите възнаграждения се
извършвали до 30-то число на следващия месец, като така до настоящия
момент по ведомости е изплатена горната сума, а за месец януари 2023 г. е
изплатено само 95% от възнаграждението и дължима оставала сумата от
36,63 лв. Вещото лице е допълнително в с. з., че плащането на сумата от
695,89 лв. за месец януари е осъществено на 25.04.2023 г. и остатъкът до
пълния дължим размер от 732,52 лв., е на стойност 36,63 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз
основа на събраните по делото писмени доказателствени средства и
заключението на съдебната икономическа експертиза.
Съдът дава пълна вяра на представените по делото писмени
доказателствени средства, доколкото същите последователно и еднопосочно
установяват правнорелевантните факти и не са налице данни, които да внесат
съмнения в тяхната доказателствена стойност. В допълнение към фактите
установени от писмените доказателствени средства и заключението на
вещото лице, съдът отчете и обстоятелството, че ответникът не е представил
на основание чл. 190 от ГПК трудовото досие на ищеца. Ето защо, на
основание чл. 161 от ГПК и с оглед събрания доказателствен материал, за
съдът не е налице съмнение във фактите, които заключението и писмените
доказателства установяват последователно и прие че те съществуват.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като е пълно,
обосновано, обективно, и е изготвено от компетентно вещо лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намират своето правно основание в
разпоредбата на чл.128, т. 2 от КТ и е допустим.
Разгледан по същество, осъдителният иск е частично основателен, тъй
като е доказан в своето основание. Съществуват всички елементи от
фактическия състав на чл. 128, т. 2 от КТ, а именно - сключен е действителен
трудов договор от 2004 г., който е прекратен на 24.01.2023 г. – последният
месец от исковия период; ищецът е полагал труд през исковия период; и е
настъпила изискуемостта на трудовото възнаграждение за периода от 04.2021
г. до 31.01.2023 г., с оглед на това, че всяко периодично вземане се дължи до
30-то число на следващия месец. Исковата молба е предявена на 14.03.2023 г.
Безспорно се установява положения от ищеца труд за времето от
01.04.2021 г. до 24.01.2023 г., като до този извод съдът достигна от
направените от ответника частични плащания на трудови възнаграждения,
които заключението на СИЕ установява. Освен това ответникът не оспорва
факта, че ищецът е работил през този период, а само сочи, че поради
финансови затруднения не е успял да плати изцяло дължимите му
възнаграждения. Размерът на дължимото трудово възнаграждение е променен
с две споразумения от 04.01.2021 г. и 31.08.2022 г. За положения от ищеца
3
труд, ответникът е имал задължение на основание чл. 128, т. 2 от КТ за
периода от 01.04.2021 г. до 01.09.2022 г. да заплаща основно възнаграждение
в размер на 950 лв., а след това до 24.01.2023 г. в размер на 1050 лв. или общо
сумата от 21 356,45 лв. с включените начисления за клас прослужено време,
допълнително възнаграждение, отпуск, празнични и др. Безспорно обаче се
установява, че той е платил частично уговореното и дължимо трудово
възнаграждение за положения от ищеца труд на длъжност „Рехабилитатор“,
като неплатената част от трудовото възнаграждение, дължимо за периода от
01.04.2021 г. до 24.01.2023 г. е в размер на 2462,07 лв. До този извод съдът
достигна въз основа на заключението на назначената съдебноикономическа
експертиза, като тази стойност вещото лице е изчислило след приспадане на
частично платеното за месец януари 2023 г. трудово възнаграждение.
Предвид горното, съдът намира, че осъдителният иск по чл. 128, т. 2 от
КТ е частично основателен за сумата от 2462,07 лв., като за разликата до
3194,59 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не е
доказан в пълно предявения размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищецата разноски за един адвокат в размер на
616,56 лв., съразмерно уважената част от иска. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да плати съразмерно уважената част от иска държавна
такса в размер на 99 лв. за иска по чл. 128, т. 2 от КТ, и сумата от 231 лв.
възнаграждение за вещо лице, по сметката на съда.
Съразмерно отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати
сумата от 29 лв. държавна такса по иска по чл. 128, т. 2 от КТ, и сумата от 69
лв., възнаграждение за вещо лице по сметката на съда.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел“, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. ”Изворска” №
85, представлявано от управител д-р Ц. В., ДА ЗАПЛАТИ на Т. Й. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Котел, ул. „Ген. Иван Кишелски“ № 5,
чрез адв. Г. от АК Сливен, със съдебен адрес: гр. Котел, ул. „Проф. Павлов“
№ 12, на основание чл.128, т.2 от КТ, сумата от 2462,07 лв. /две хиляди
четиристотин шестдесет и два лева и седем стотинки/, представляваща част
от дължимото, но неизплатено трудово възнаграждение за периода от
01.04.2021 г. до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената
сума до пълно претендираната сума от 3194,59 лв.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел“, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. ”Изворска” №
85, представлявано от управител д-р Ц. В., ДА ЗАПЛАТИ на Т. Й. Й., ЕГН
4
**********, с постоянен адрес: гр. Котел, ул. „Ген. Иван Кишелски“ № 5,
чрез адв. Г. от АК Сливен, със съдебен адрес: гр. Котел, ул. „Проф. Павлов“
№ 12, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 616,56 лв., представляваща
сторените от ищеца разноски за един адвокат в първоинстанционното
производство, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел“, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. ”Изворска” №
85, представлявано от управител д-р Ц. В., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС
Котел, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съразмерно уважената част от иска,
сумата в размер на 330 лв., представляваща държавна такса и възнаграждение
за вещо лице.
ОСЪЖДА Т. Й. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Котел, ул.
„Ген. Иван Кишелски“ № 5, чрез адв. Г. от АК Сливен, със съдебен адрес: гр.
Котел, ул. „Проф. Павлов“ № 12, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС Котел, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съразмерно отхвърлената част от иска, сумата
в размер на 98 лв., представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо
лице.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд
Сливен в двуседмичен срок считано от 22.06.2023 г.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5