№ 4345
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Мила Г. Димова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско
дело № 20241100507983 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от А. М. В.- ответник в
първоинстанционното производство срещу решение от 08.03.2024 г., постановено по
гр. д. №44710/2020 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав. В жалбата се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли се за отмяна
на решението и отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна
жалба. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото
разноски.
Третото лице помагач не е взело становище.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Ищецът "Топлофикация София“ ЕАД е предявил осъдителни искове против А.
1
М. В. за сумата 138,87 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********, за периода м. юли 2016г,- м. април
2018г., сумата 33,63 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
15.09.2017г.- 03.09.2020г., сумата 5,13 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. август 2017г.- м. април 2018г., сумата 1,25 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 30.09.2017г.- 03.09.2020г.; С.Н.Я. за
сумата 46,29 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект,
намиращ се в гр. София, ж.к. „*********, за периода м. юли 2016г,- м. април 2018г.,
сумата 11,21 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2017г.-
03.09.2020г., сумата 1,71 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м. август 2017г.- м. април 2018г., сумата 0,42 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 30.09.2017г,- 03.09.2020г.; М.С.Т. за сумата 46,29
лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
София, ж.к. „*********, за периода м. юли 2016г.- м. април 2018г., сумата 11,21 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2017г.- 03.09.2020г., сумата
1,71 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. август
2017г,- м. април 2018г., сумата 0,42 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 30.09.2017г.- 03.09.2020г.; Х.Н.К. за сумата 46,29 лева, представляваща цена
на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********, за
периода м. юли 2016г.- м. април 2018г., сумата 11,21 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.2017г,- 03.09.2020г., сумата 1,71 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. август 2017г.- м.
април 2018г., сумата 0,42 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
30.09.2017г,- 03.09.2020г.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане
на срока за плащане на цената, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради
което дължи обезщетение за забава върху главниците посочените по-горе размери.
Поддържа, че съгласно чл. 140, ал. 1, ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот се начисляват
от "Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период са изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на ТЕ в сградата - „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334
2
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди А. М. В. да плати сумата 138,87 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********, за периода м.
юли 2016г,- м. април 2018г., сумата 33,63 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода 15.09.2017г,- 03.09.2020г., сумата 5,13 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. август 2017г,- м. април 2018г., сумата
1,25 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 30.09.2017г,- 03.09.2020г.;
С.Н.Я. да плати сумата 46,29 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********, за периода м. юли 2016г.-
м. април 2018г„ сумата 11,21 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
15.09.2017г.- 03.09.2020г., сумата 1,71 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. август 2017г,- м. април 2018г„ сумата 0,42 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 30.09.2017г,- 03.09.2020г.; М.С.Т. да
плати за сумата 46,29 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********, за периода м. юли 2016г.- м. април
2018г., сумата 11,21 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
15.09.2017г,- 03.09.2020г„ сумата 1,71 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. август 2017г,- м. април 2018г„ сумата 0,42 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода30.09.2017г,- 03.09.2020г.; Х.Н.К. да
плати за сумата 46,29 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********, за периода м. юли 2016г,- м. април
2018г., сумата 11,21 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
15.09.2017г.- 03.09.2020г., сумата 1,71 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. август 2017г,- м. април 2018г., сумата 0,42 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 30.09.2017г.- 03.09.2020г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. М. В., чрез особения процесуален
представител адв. Д.П., е подала отговор на исковата молба, в който се изразява
становище за неоснователност на исковете. В отговора се навеждат доводи за
оспорване наличието на облигационно правоотношение между страните, количеството
доставена топлинна енергия. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М.С.Т., чрез процесуалния си представител
по пълномощие адв. Х., е подала отговор на исковата молба, в който се изразява
становище за неоснователност на исковете. Ответницата оспорва да е носител на
правото на собственост на повече от 1/6 ид.ч. от имота. В отговора са наведени доводи
за оспорване дължимостта на цената на услугата дялово разпределение. Ответницата
развива съображения за недължимост на лихва за забава върху главниците за цена на
3
топлинна енергия и услугата дялово разпределение. В отговора е релевирано
възражение за погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.Н.Я.а, чрез процесуалния си представител
по пълномощие адв. Х., е подал отговор на исковата молба, в който се изразява
становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва да е носител на
правото на собственост на повече от 1/6 ид.ч. от имота. В отговора са наведени доводи
за оспорване дължимостта на цената на услугата дялово разпределение. Ответникът
развива съображения за недължимост на лихва за забава върху главниците за цена на
топлинна енергия и услугата дялово разпределение. В отговора е релевирано
възражение за погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х.Н.К., чрез процесуалния си представител
по пълномощие адв. Х., е подал отговор на исковата молба, в който се изразява
становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва да е носител на
правото на собственост на повече от 1/6 ид.ч. от имота. В отговора са наведени доводи
за оспорване дължимостта на цената на услугата дялово разпределение. Ответникът
развива съображения за недължимост на лихва за забава върху главниците за цена на
топлинна енергия и услугата дялово разпределение. В отговора е релевирано
възражение за погасителна давност.
С решение от 08.03.2024 г., постановено по гр. д. №44710/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 170 състав предявените искове са частично уважени, разпределени са
дължимите разноски.
Срещу решението в частта, с която исковете, предявени срещу А. М. В. са
уважени, е постъпила въззивна жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
4
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Неоснователни са доводите за неравноправност на общите условия наведени във
въззивната жалба. Съгласно практиката на СЕС, когато са налице необходимите за
това правни и фактически обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното
поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.
В чл. 3, § 1 на Директива 93/13/ЕИО е предвидено, че в случаите, когато дадена
договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато
въпреки изискването за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. В случая не се установи Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД да съдържат
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП или цитираната директива. Нужно е да се
отбележи също така, че в случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе, с оглед предвидената в чл. 150, ал. 3 ЗЕ възможност в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия т. е. това са клаузи, върху които
потребителят може да влияе - чл. 146, ал. 2 ЗЗП, с идентично съдържание като чл. 3, т.
2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи на
потребителските договори). Този извод е верен, тъй като съгласно чл. 150 ал. 3 (ред. до
изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ потребителите, които не са
съгласни с ОУ имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от
потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се
отразяват в писмени допълнителни споразумения. В случая несъмнено е, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани,
като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има дА., че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150 ал. 3
ЗЕ.
Останалите възражения не следва да бъдат разглеждани, тъй като са заявени за
първи път пред настояшата инстанция.
5
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява
правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба
оплаквания. Следователно решението в обжалваната от ответника част следва да бъде
потвърдено.
В останалата част, с която СРС е отхвърлил предявения от ищеца иск, както и в
частта по отношение на другия ответник, решението е влязло в сила поради
необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за това.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, в
размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. депозит за особен
представител.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.03.2024 г., постановено по гр. д. №44710/2020
г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. М. В., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното
производство в размер на 250 лв.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6