Номер 26617.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – Варна
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Милен П. Славов
Георги Йовчев
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно
дело № 20203000600292 по описа за 2020 година
Въззивното производство е с основание чл.72 НПК вр. чл.396 ГПК.
То е образувано по жалба на адв.Р.Н. подадена в качеството й на
защитник на М. Г. Т. срещу определение №548/03.08.2020 година по ЧНД
№821/2020 година по описа на Окръжен съд-Варна. С атакуваното
определение първоинстанционният съд е уважил постъпило искане от
прокурор при Окръжна прокуратура-Варна за допускане на обезпечение на
предвиденото наказание „Конфискация“ по чл.252 ал.1 от НК, по досъдебно
производство№145/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Варна чрез налагане на
запор върху накити от бял и жълт метал, иззети първоначално по делото в
качеството на веществени доказателства. В жалбата се твърди липса на
съразмерност между обезпечителната нужда – от една страна, и запорираното
имущество – от друга. Иска се отмяна на атакуваното определение и като
последица – оставяне на искането на прокуратурата за налагане на
обезпечителна мярка без уважение.
Жалбата е процесуално допустима – като подадена от лице с
процесуална легитимация и в предвидения 7 дневен срок. Следва да се
отбележи, че жалбата е подадена дори преди връчване на запорното
съобщение на жалбоподателката. Последното е сторено на 18.08.2020г., а
жалбата е подадена на 13.08.2020г., поради което и следва да се приеме, че
срокът по чл.396 ал.1 ГПК е спазен.
Разгледана обаче и по същество тя се явява неоснователна.
1
По отношение на М. Г. Т. на 20.02.2020г. е предявено обвинение по
чл.252 ал.1 НК. За това престъпление наказателният закон предвижда
кумулативно наказания лишаване от свобода от три до пет години и
конфискация до ½ от имуществото на дееца.
Действията на наказателните съдилища по налагане на обезпечения са
обусловени от разпоредбите на чл.389 – 403 ГПК / по препращане от чл.72
ал.1 НПК/ , както и от Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК. На последното ще спре вниманието си и
настоящата инстанция – доколкото то е обвързващо за съдилищата на първо
място, и на второ - поставя специални изисквания при налагането на
обезпечения в рамките на наказателния процес, а на трето - и поради
твърденията в жалбата /макар и индиректни/, че първостепенният съд не се е
съобразил с него /и по-специално с изискването за съразмерност/.
Цитираното тълкувателно решение поставя пред съдилищата три
основни изисквания : - съобразно т.1 съдът най-първо следва да прецени
наличието на обосновано предположение за извършено престъпление; - второ
– собственикът на имуществото/или владелецът-съобразно становището в т.5
от ТР №6/2014г. на ОСГТК на ВКС на РБ/, за което е направено искане за
обезпечение, да е привлечен в качеството на обвиняем – т.2 от решението; - и
трето - да е налице съразмерност между размера на поисканите обезпечения и
размера на наказанията, които се обезпечават – т.4 от решението на ВКС.
Видно е от материалите по делото, че на 20.02.2020г., на М. Г. Т. е предявено
обвинение за престъпление по чл.252 ал.1 от НК, която разпоредба предвижда
кумулативно наказание “Лишаване от свобода” и наказание “Конфискация”
до ½ от имущество на дееца. Т.е. спазено е изискването по т.2 от решението.
Същото може да се каже и за т.4 – въпреки противните в жалбата твърдения,
то налице е съразмерност между допуснатите обезпечения и предвиденото от
текста на чл.252 ал.1 НК наказание конфискация. Несъстоятелни са
твърденията в жалбата, че не е изследван въпроса за наличното имущество на
обвиняемата. Събрани са в тази насока достатъчно доказателства – налице са
удостоверения от сектор Пътна полиция-Варна, от Агенция по вписванията,
не на последно място – протоколи за претърсване и изземване на големи суми
парични средства в национална и чуждестранна валута, както и голямо
2
количество златни накити /които са и предмет на обезпечителното
производство/. От всички тях се установява на настоящия етап от
наказателното производство, че обвиняемата разполага с движимо и
недвижимо имущество в значителни размери. Поради което и следва в
настоящия случай да се приеме, че е налице съразмерност между поисканото
и допуснато обезпечение /ораничено единствено върху златните накити/ и
размера на наказанието, което се обезпечава – конфискация до 1/2 от
имуществото на дееца. На последно място – събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на този етап от разследването са в състояние да
възбудят възникването на едно основателно съмнение, че действията на М.Т.
имат отношение към вмененото й във вина от прокуратурата престъпление. В
тази насока са както гласните по делото доказателствени средства, така и
писмените. Т.е. може да се заключи , че е спазено и изискването на т.1 от ТР
на ОСНК на ВКС. Очевидно е с оглед изложеното, че не са допуснати
твърдяните от жалбоподателката нарушения при налагането на
обезпечителната мярка върху движимите вещи, нейна собственост.
Атакуваното определение на Варненски окръжен съд е съобразено както с
разпоредбите на ГПК, така и с тези на цитираното тълкувателно решение и
липсват каквито и да било основания за неговата отмяна или изменение.
Поради това и съдебният акт като правилен и законосъобразен следва да бъде
потвърден, а частната жалба – оставена без уважение.
Освен всичко останало следва да се отбележи, че извън пределите
предвидени от закона, обвиняемата не търпи ограничаване на имуществените
й права. Златните предмети се съхраняват/пазят надлежно, а и поради своето
естество не подлежат на увреда или обезценяване.
И най-накрая – в настоящото производство въпросът защо вещите,
предмет на обезпечението, не са били върнати от прокуратурата след влизане
в сила на определение №542/29.07.2020г. по чнд №801/2020г. на ВОС, е
правно ирелевантен. В рамките на това въззивно производство се проверява
единствено правилността и законосъобразността на определение
№548/03.08.2020 година по ЧНД №821/2020г. на ВОС, а както вече се
спомена то не е лишено от тези си качества.
С оглед изложеното Варненският апелативен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение №548/03.08.2020 година по ЧНД
№821/2020 година по описа на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4