РЕШЕНИЕ
№ 11653
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110162727 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на [фирма-И], ЕИК:[ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], с която срещу М. Д. М., ЕГН
**********, с адрес [населено място], [улица] и съдебен адрес [населено място], [улица],
ет.2, офис 5, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове с правно
основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
от 08.02.2021 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6054/2021 г. по описа на СРС, 41 състав, за
сумата от 1000,27 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта № [номер] от
26.01.2016 г., ведно със законна лихва от 02.02.2021 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 140,84 лева за периода от 26.01.2016 г. до 21.06.2018 г. и лихва
за забава в размер на 132,8 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 02.02.2021 г.
Ищецът твърди, че на 26.01.2016 г. между [фирма], в качеството на кредитор, и М. Д. М., в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредитна карта № [номер]. Сочи, че с
подписване на договора банката е издала на името на ответника кредитна карта с
персонален идентификационен номер и е приела да обслужва плащания с нея. По силата на
договора дружеството е предоставило възможност на кредитополучателя да усвоява в
рамките на периода от сключване на договора до изтичане на срока за правото на ползване
кредитен лимит до размера на 1500 лева, срещу което кредитополучателят се задължава да
възстановява ползваните суми от кредитния лимит чрез заплащането на минимална
1
погасителна вноска или минимално дължима сума, която страните са договорили да е в
размер на 3% от кредитния лимит или в размер на 45 лева, платима в периода от всяко 1-во
до 15-то число на текущия месец, следващ периода на клиентски плащания, определен от
първо до последно календарно число на всеки календарен месец с изключение на първия
след сключването на договора и последния при изтичането на срока му, които обхващат
реалните дни. Страните по договора уговорили при наличие на просрочена минимална
погасителна вноска и/или надвишен кредитен лимит, за ответника да възникне задължение
за осигуряване по картовата сметка на минимална дължима сума за използване на свободния
кредитен лимит, определя като сбор на сумата на дължима минимална погасителна вноска
или реална изразходвана сума през периода на клиентски плащания, в случай че тя е по-
малка от минималната погасителна вноска, плюс сумите на просрочените минимални
погасителни вноски /ако има такива/, надвишения кредитен лимит /при наличие на такъв/
плюс просрочените лихви и лихвите от надвишен кредитен лимит. Сочи, че усвоената сума
се олихвява с фиксиран месечен лихвен процент съгласно обявения размер в лихвения
бюлетин за всеки отделен месец през срока на действие на договора, определен съгласно
установеното в т.3.1 от договора, който към датата на сключването е 1,6 %. Лихвата се
начислява ежедневно от датата на всяка транзакция, извършена в рамките на периода на
клиентски плащания на база 360/360 дни, както следва: когато до датата на издължаване
картодържателят е погасил в пълен размер ползвания през предходния период на клиентски
плащания част от кредитния лимит, той заплаща на банката лихва за усвоена сума
единствено за осъществените транзакции, представляващи теглене на пари в брой.
Дължимите лихви се капитализират по картата на последния ден на месеца, следващ
текущия период на клиентски плащания, но върху капитализираните лихви не се дължи
договорна лихва. Когато до и/или на датата на издължаване картодържателят не е погасил в
пълен размер ползваната част от кредитния лимит през предходния период на клиентски
плащания той дължи на банката лихва за целия дълг, формиран от теглене на пари в брой,
считано от датата на съответната транзакция до окончателното погасяване; лихва върху
целия дълг, формиран от безкасови плащания, извършени през предходния период на
клиентски плащания до датата на частичното погасяване и лихва върху непогасената част от
датата на частичното погасяване до последния ден на текущия период на клиентски
плащания. Така начислените лихви се добавят към общия дълг и са дължими през
следващия период на погасяване, като върху тях не се начислява договорна лихва.
Твърди, че ответникът дължи сумата от 1000,27 лева, представляваща усвоена, но
невъзстановена сума за главница, произтичаща от сключения договор за кредитна карта с
ответника. Поддържа, че първоначално договорът е бил сключен с краен срок до 31.01.2017
г., като кредитополучателят не е поискал писменото му прекратяване, бил е изправна
страна, съответно действието му е било продължено до 31.01.2019 г., на която дата е изтекъл
срокът на договора. Посочва, че изискуемостта на вземането е настъпила на 01.02.2019 г.,
като незаплатена освен главница в посочения размер е останала и договорна лихва в размер
на сумата от 140,84 лева за периода от 26.01.2016 г. до 21.06.2018 г. Претендира и
обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за забава за периода от
2
01.07.2019 г. /когато вземанията по договора за кредит са били прехвърлени на ищеца по
силата на договора за цесия/ до 02.02.2021 г. в размер на сумата от 132,80 лева.
Навежда твърдения, че с договор за покупко-продажба на вземания (цесия) вземанията на
[фирма] по договора с М. са били прехвърлени в полза на [фирма-И]. За извършената цесия
въз основа на упълномощаване по чл.4.3 от договора за покупко-продажба твърди да е
изпратил уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД на ответника с изх.№ УПЦ-П-УКБ/[номер] от
10.07.2019 г., върнато неполучено. Твърди, че с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея е извършено надлежно уведомяване на длъжника за цедирането на
вземанията.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими,
недоказани и неоснователни. Възразява, че не му е надлежно съобщена извършаната цесия и
при формиране на претенцията не са взети предвид извършените към стария кредитор
плащания. Възразява, че не е уведомен за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземането. Навежда възражение за погасяване на правото на принудително изпълнение на
вземането с изтичане на предвидения в закона давностен срок.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието като доказателство сключеният между М. Д. М., като
кредитополучател, и [фирма], като кредитодател, договор за кредитна карта на физическо
лице № [номер] от 26.01.2016 г., с посочено в исковата молба съдържание. Със същия е
определен размер на разрешения кредитен лимит до сумата от 1500 лева при уговорен
месечен лихвен процент от 1,60 % с право на банката едностранно и автоматично да
продължи правото на ползване на кредитния лимит за срок от 24 месеца.
Кредитополучателят е следвало за възстановява ползваните суми по кредитния лимит чрез
заплащане на минимална погасителна вноска в размер на 3% от кредитния лимит, платима
на всяко 1-во до 15-то число – т. 3. 1 и т. 3.1.2 от Договора.
Установява се по представения в производството договор за продажба на вземания /цесия/
от 01.07.2019 г., че на посочената дата страните по същи9я са постигнали съгласие за
прехвърляне на вземания от [фирма], като цедент, в полза на ищеца, като цесионер.
Съгласно Приложение № 5 към договора за цесия цедентът е потвърдил извършената цесия
на всички вземания, прехвърлени към ищеца по силата на договора от 01.07.2019 г..
Видно от Приложение № 1 към договора за цесия, че предмет на същия са били и
вземанията на [фирма] към ответника М. Д. М., произтичащи от договор № [номер] от
26.01.2016 г.
По делото е представено уведомително писмо изх. № УПЦ-П-УКБ/[номер], както и
пълномощно в полза на ищцовото дружество, с което същото е упълномощено от цедента да
уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за извършената цесия.
В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието заключението
по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П. Д. след задълбочена
3
проверка на движенията по картова сметка с IBAN: [банкова сметка], както и на движенето
по кредит № [номер] и лихвен лист. Същото, като обективно и компетентно изготвено,
отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, съдът кредитира и ползва при
изграждането на изводите си относно правнорелевантните за спора факти. От съдържанието
му се установява следното:
На 28.03.2006 г. от системата на [фирма] и въз основа на сключен с тази банка договор за
кредит е било осъществено първоначално активиране на кредитна карта Visa Gold.
Договорът е бил обслужван по кредитна сметка № 331037899910. Към [фирма] е била
прехвърлена информация за контракт № [номер] по картова сметка с IBAN: [банкова сметка]
с кредитен лимит 1500 лева и последна промяна на статуса 14.01.2016 г. За периода
28.03.2006 г. – 07.05.2007 г. в банката е налична информация за останала незаплатена
главница в размер на 1733,81 лева. В периода 07.05.2007 г. – 25.01.2016 г., т.е. преди
сключването на процесния договор по кредитната карта на ответника са начислени суми и
са извършени погасявания, които в обобщен вид са, както следва: 1733,81 лева – неплатена
главница за периода 28.03.2006 г. – 07.05.2007 г., 4788,10 лева – тегления; 2253,80 лева –
покупки; 749,59 лева – такси; 39,12 лева – такси за надвишен лимит и 391,20 лева – такси за
закъсняло плащане. Вещото лице е установило, че за този период са извършени погасявания
от ответника в размер на сумата 8959,42 лева, като неплатена към 25.01.2016 г. е останала
главница в размер на 996,20 лева. Погасена към края на този период е била главницата в
размер на 1733,81 лева, начислена за периода 28.03.2006 г. – 07.05.2007 г.
Установено е следователно, че към 25.01.2016 г. /преди сключването на процесния договор/
е останала незаплатена по това договорно правоотношение /контракт № [номер]/ главница в
размер на 996,20 лева.
Видно е от заключението на вещото лице, че сума в размер на 996,20 лева – неплатена
главница, начислена в периода 28.03.2006 г. – 25.01.2016 г. е била начислена по процесния
договор за кредитна карта към момента на сключването му.
На следващо място, съдът приема за установено от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че в изпълнение на процесния договор за кредитна карта в периода 26.01.2016 г.
– 01.07.2019 г. /датата на сключване на договора за цесия/ по кредитната карта са били
начислени суми и са били извършвани погасявания, подробно описани в Приложение № 2
към заключението, които в обобщен вид са, както следва: 2660 лева – изтеглени суми;
1826,10 лева – покупки и 469,88 лева – такси. Заплатените от ответника суми са в размер на
4951,91 лева. Включвайки в сумите, дължими по процесния договор, незаплатената
главница за периода 28.03.2006 г. – 25.01.2016 г. в размер на сумата от 996,20 лева, то
непогасената главница в този случай възлиза на сумата от 1000,27 лева.
Установява се на следващо място, че начислената по процесния договор за кредит
възнаградителна лихва за периода 01.02.2016 г. – 01.07.2019 г. е в размер на 871,93 лева,
като от страна на ответника е била погасена лихва в размер на 731,09 лева за периода
26.01.2016 г. – 09.10.2018 г. Претендираната в настоящото производство възнаградителна
лихва в размер на сумата 140,84 лева съгласно заключението на ССчЕ се отнася за периода
4
10.10.2018 г. – 01.07.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Установява се, че по силата на сключения на 26.01.2016 г. между [фирма] и ответника
договор за кредитна карта на физическо лице е възникнало облигационно правоотношение
за ползване от страна на ответника на кредитна карта с кредитен лимит от 1500 лева със
срок за ползване на същия до 31.01.2017 г. С клаузата на т. 6.1 от договора е установено
право за банката по нейна преценка едностранно, еднократно и автоматично да продължи
правото на ползване на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца в случай че
кредитополучателят не е поискал прекратяването му и е изправна страна по
правоотношението. Доколкото от заключението на ССчЕ не е установено към 31.01.2017 г.
кредитоплоучателят да е бил в забава, то и съдът приема, че срокът на договора въз основа
на установеното с договора право за банката е бил продължен до 31.01.2019 г. и същият е
изтекъл на тази дата.
Установява на следващо място от събраните писмени доказателства, че по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2019 г. вземанията на кредитора по
процесния договор за кредит са били прехвърлени от [фирма] в полза на ищеца [фирма-И].
Видно е от представеното по делото Приложение № 1 към договора за цесия, че вземанията
по процесния договор за кредитна карта са прехвърлени на ищеца, следователно последният
се явява кредитор по материалното правоотношение.
Съгласно чл. 99, ал. 3 ГПК предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне. Задължението не е за лично незаместимо
действие, с оглед което на общо основание страната може да упълномощи друго лице, което
от нейно име и за нейна сметка да изпълни задължението, като уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията, предмет на договора за цесия /в този см. Определение № 213
от 16.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1745/2015 г., II т. о., ТК/.
В конкретния случай с договора за цесия /чл. 4.3/ страните са постигнали договорка
цедентът да упълномощи цесионера, по силата на което пълномощно последният от името
на цедента да изпраща уведомления до длъжниците за сключения договор, с който
вземанията се прехвърлят.
Съдът приема, че настъпилото прехвърляне е надлежно съобщено на ответника, доколкото
към исковата молба е приложено уведомление за цесията от цедента, чрез цесионера като
негов пълномощник. Това уведомление е редовно връчено на ответника като приложение
към исковата молба. Такова разрешение е възприето напр. с Решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, а именно, че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
5
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо и съдът приема, че ищецът
се явява легитимирана страна по материалното правоотношение, а възраженията на
ответника, наведени в тази насока в производството са неоснователни.
Следва да се даде отговор на въпроса основателни ли са и в какъв размер исковете за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължения по ч.гр.д. № 6054/2021 г. по описа на СРС, 41 състав.
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК заявителят
сочи като основание, от което произтичат вземанията му, договора за кредитна карта,
сключен между ответника и цедента на 26.01.2016 г., чийто срок е изтекъл на 31.01.2019 г.
Следователно предмет на спора в исковото производство, развиващо се по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, могат да бъдат само вземания, чийто правопораждащ юридически факт е
конкретното договорно правоотношение и неизпълнението на задължения по това
правоотношение от страна на кредитополучателя.
Въз основа на събраните в производството писмени доказателства и заключението на ССчЕ
съдът приема за установено, че още преди сключването на процесния договор кредиторът
/[фирма]/ е имал вземане към ответника за сумата от 996,20 лева. Това вземане обаче е
възникнало от друг фактически състав /друг договор/, който не е предмет на настоящото
производство. Както се посочи и по-горе, съдът приема за установено, че по силата на
договора за цесия, на ищеца са били прехвърлени и последният се легитимира като титуляр
на вземания, произтичащи от неизпълнението на конкретните договорни задължения, поето
от ответника с процесния договор за издаване на кредитна карта. В тази връзка следва да се
посочи, че не се твърди /а и не се установява от съдържанието на договора, сключен между
ответника и цедента на 26.01.2016 г./ да е новирано задължение по друг договор, за да се
приеме, че главница с посочения размер 996,20 лева /дължима от ответника преди
26.01.2016 г./ е дължима съгласно клаузите на процесния договор. Ето защо и съдът приема,
че това вземане не произтича от договора за кредитна карта, сключен между цедента и
ответника на 26.01.2016 г., с оглед което и същото не е прехвърлено на цесионера.
Следователно и базирайки се на установеното в производството от съдебно-счетоводната
експертиза, от сумата за главница в размер на 1000,27 лева следва да се извади начислената
като главница преди сключването на процесния договор сума в размер на 996,20 лева и
искът да бъде уважен за разликата, а именно за сумата от 4,07 лева, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението /02.02.2021 г./ до окончателното плащане.
Възражението за погасяване на вземанията по процесния договор за кредит по давност,
релевирано от ответника с отговора на исковата молба, съдът намира за неоснователно с
оглед данните от заключението на ССчЕ за извършените през периода на действие на
договора от ответника плащания и разрешението, застъпено с решение № 50173/13.10.2022
г. по гр.д. № 4674/2021 г., ВКС, III Г.О.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва съдът приема, че следва да съобрази
издадената въз основа на подаденото от ищеца заявление заповед за изпълнение и
6
обстоятелството, че договорна лихва в размер на 140,84 лева страната претендира за периода
26.01.2016 г. – 21.06.2018 г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че дължимата по договорното правоотношение възнаградителна лихва е за
различен период, а именно - 10.10.2018 г. – 01.07.2019 г. Този иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Акцесорно вземане за лихва за забава върху неиздължената главница е възникнало от
момента на настъпване на изискуемостта на същата. В случая се претендира от по-късен
момент, а именно за периода 01.07.2019 г. - 01.02.2021 г. В този период не са извършени и
плащания от ответника, видно от заключението на вещото лице. Следователно искът по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава, дължимо върху главницата в размер на 4,07 лева,
следва да се уважи за сумата от 0,65 лева, който размер съдът определи на осн. чл. 162 ГПК
чрез онлайн лихвен калкулатор /http://calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/. За разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 132,80 лева, искът следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход от спора право на разноски възниква и за двете страни. Ответникът не е
претендирал такива, поради което разноски се следват само на ищеца, съобразно уважената
част от исковете. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за настоящото производство в размер на сумата от 1,58 лева, от общо реализирани
425,48 лева, от които за държавна такса – 25,48 лева, депозит за вещо лице – 300 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съобразно изхода от спора
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на страната се следва сумата от 0,28 лева /от общо
реализирани разноски в размер на сумата от 75,48 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма-
И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес],
искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, че М.
Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап./офис 5,
ДЪЛЖИ на [фирма-И] сумата от 4,07 лева, представляваща главница по договор за
кредитна карта на физическо лице № [номер] от 26.01.2016 г., сключен между М. Д. М. и
[фирма], ЕИК [ЕИК], вземанията по който са прехвърлени на [фирма-И] с Договор за
7
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 01.07.2019 г. и Приложение № 1 към същия, ведно
със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението
/02.02.2021 г./ до окончателното плащане, както и сумата от 0,65 лева, представляваща
обезщетение за забава в изплащането на дължимата главница за периода 01.07.2019 г. –
01.02.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 6054/2021 г. по описа на СРС, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], искове с правно
основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗд, вр. чл. 9 ЗПК и чл.86 ЗЗД за признаване за
установено, че М. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2,
ап./офис 5, дължи на [фирма-И] сумата над 4,07 лева до пълния претендиран размер от
100,27 лева - главница по договор за кредитна карта на физическо лице № [номер] от
26.01.2016 г., сключен между М. Д. М. и [фирма], ЕИК [ЕИК], вземанията по който са
прехвърлени на [фирма-И] с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
01.07.2019 г. и Приложение № 1 към същия; сумата от 140,84 лева - договорна лихва за
периода 26.01.2016 г. - 21.06.2018 г., както и сумата над 0,65 лева до пълния претендиран
размер от 132,80 лева - обезщетение за забава в изплащането на дължимата главница за
периода 01.07.2019 г. – 01.02.2021 г.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2,
ап./офис 5, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], сумата от 1,58 лева,
представляваща разноски за исковото производство, както и сумата от 0,28 лева,
представляваща разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8