№ 198
гр. Троян, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20224340100236 по описа за 2022 година
Н. С. Ч. от гр. С. е предявил срещу К. М. М. и Р. М. М., двамата от с. В., общ.
Троян иск с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността.
Ищеца излага в исковата си молба, че по силата на саморъчно
завещание от Ц.Й., починал на 21.11.2021 г. е придобил собствеността върху
сграда с идентификатор 10567.501.263.1 по КККР на с. В., одобрени със
Заповед № РД-18-18/29.03.2006 г. на АГКК, която е построена върху
общински имот, със застр. площ 65 кв. м, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, брой етажи: 1, с адм. адрес: с. В., ул. „Х.Б.“ № 93.
Ответниците са законни наследници на завещателя на ищеца. Ч. твърди,
че с К. М. и Р. М. са съсобственици на процесния имот и не могат да го
поделят доброволно.
Ищеца е редовно призован, в с. з. се явява лично и с пълномощника си
адв. Д. Ч. от ЛАК, който моли съда да допусне делба на описания имот при
посочените права за страните. Представени са писмени доказателства. В
последствие ищеца, чрез своя пълномощник адв. Ч. е поискал в делбата да
бъде включено и отстъпено право на строеж върху ПИ с идент. 10567.501.263.
На ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата по реда на
чл. 131 от ГПК. Представен е отговор, с който ответниците считат, че
1
предявения иск е неоснователен, като подробно излагат твърдения, че
процесното завещание е нищожно и не е породило правни действия. В с. з.
ответниците се явяват лично и с пълномощника си адв. К. Д. от ЛАК и молят
съда да отхвърли изцяло предявения иск.
От приложените по делото писмени доказателства: Удостоверение за
наследници изх. № 014 от 02.03.2022 г., изд. от Кметство с. В., Саморъчно
завещание от 28.08. 2019 г. от Ц.С.Й., Протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 04.03.2022 г., Скица на сграда № 15- 210629 от 27.02.2022 г.,
Скица на поземлен имот № 15-210627 от 27.02.2022 3 г., Нотариална покана
от Н. С. Ч. рег. № 1078, том 1, ап.81 от 10.03.2022 г. на нотариус Д. К.,
Нотариална покана от Р. М. рег. № 1137, том 1, акт 58 от 21.03.2022 г. на
нотариус Б. Кожухаров, удостоверение за данъчна оценка изх. № **********
от 02.03.2022 г., изд. от Община гр. А., Акт № 429 за държавна /общинска/
собственост на недвижим имот от 31.01.1995 г. на Община гр. А., Акт № 106
за частна общинска собственост от 27.12.2007 г. на Община гр. А., разписен
лист, препис –извлечение от акт за смърт от 22.11.2021 г., удостоверение за
наследници изх. № 02 от 11.01.2022 г., изд. от Кметство с. В., удостоверение
за наследници изх. № 61 от 24.11.2021 г., изд. от Кметство с. В.,
удостоверение за наследници изх. № 01 от 05.01.2022 г., изд. от Кметство с.
В., удостоверение за данъчна оценка изх. № ********** от 01.02.2022 г., изд.
от Община гр. А., писмо от Нотариус Д.К. с вх. № 03.06.2022 г., с което
представя исканите от съда документи за обявяване на саморъчно завещание,
писмо от Служба по вписвания гр. Троян с вх. № 2681 от 03.06.2022 г., с
което представят Саморъчно завещание и Протокол за обявяване на
саморъчно завещание, заверени копия на документите по пенсионното досие
на Ц.С.Й. и Удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/01.06.2022
г., от показанията на свидетелите по делото Н.Д.Ч., Н.Г.Н., В.Ц.С., П.С.С. и
допуснатата и изслушана съдебно-графологична експертиза с вещо лице М.
К., съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното у-ние за наследници на Община А. Ц.С.Й. е
бивш жител на с. В. и е починал на 21.11.2021 г. Като свои единствени
наследници е оставил двамата си племенници К. М. и Р. М., които са
ответници по делото.
Не се оспорва от страните, че Ц.Й. е бил собственик на еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 10567.501.263.1 по КККР на с. В., одобрени
2
със Заповед № РД-18-18/29.03.2006 г. на АГКК, която е построена върху
общински имот с идентификатор 10567.501.263 , със застр. площ 65 кв. м,
брой етажи: 1, с адм. адрес: с. В., ул. „Х.Б.“ № 93.
Установи се, че сградата е била построена от родителите на Ц.Й. – С. и
Р.И. /съответно баба и дядо на ответниците/ около 1960 г., след отстъпено
право на строеж върху тогава държавна земя.
Ищецът Н. Ч. се легитимира като съсобственик на процесния имот със
саморъчно завещание в негова полза от Ц.Й., което е било оставено за
съхранение при нотариус. След неговата смърт, по молба на Ч., с Протокол от
04.03.2022 г., съставен от Нотариус Д.К., е обявено саморъчното завещание
на Ц.С.Й. и същото е вписано с вх. peг. № 677, Акт № 89, том I, дело
524/04.03.2021 г. при Служба по вписванията - Троян.
Ответниците са уведомени за завещанието посредством нотариална
покана, връчена им на 10.03.2022 г. от Нотариус К..
Във връзка с оспорването от страна на ответниците на процесното
завещание, съда е възприел показанията на свидетелите Н.Д.Ч., Н.Г.Н., В.Ц.С.
и П.С.С.. Установява се, че ищеца и Ц.Й. се познават от доста отдавна.
Свидетелката Н.Ч., която е съпруга на ищеца излага, че през годините са
помагали на Ц. и на неговата майка. През лятото често са идвали при него,
носили са му мебели и техника, които те вече не използват. Разговаряли са
често с Й. по телефона, той им се е оплаквал, че не се разбира с племенниците
си, че те са искали да го ликвидират. Останалите свидетели живеят в с. В.,
излагат, че познават Ц.Й. от дълги години. Й. често се е напивал, като в това
съС.ие е ставал доста агресивен, после е споделял, че нищо не помни. През
последните години Й. е бил почти без средства и живеел в мизерия, като за
него се е грижил Р. М.. Ц. е споменавал, че на Р. ще остави всичко, защото се
грижи за него. Свидетелят П. С.ов излага, че на 26.10.2020 г. закарал Й. до гр.
Ловеч, където е подал документи за пенсиониране. С.ов не е влязъл с него в
сградата на НОИ поради пандемичните мерки и не знае дали сам си е
попълнил документите.
В процеса е допусната съдебно-графологическа експертиза, по която
вещото лице М. К. е изследвал процесното саморъчно завещание, като е
използвал сравнителен материал. В заключението е констатирано, че
изписания ръкописен текст в завещанието е от лицето Ц.Й..
За делбения имот са представени скица и данъчна оценка.
С оглед на фактите по делото, съда от правна страна извежда следното:
предмет на настоящето делбено производство е еднофамилна къща и
съответно отстъпено право на строеж.
Решаващият съд приема за правилни изложените доводи от
пълномощника на ответниците адв. К. Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 16,
3
ал. 2 от ЗН: „Завещателните разпореждания, които се отнасят до определена
вещ, са частни и придават качеството на заветник.“
Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗН въвежда императивно изискване за
действителност на завета, а именно, завещателят да е бил собственик на
вещта, предмет на завета, към момента на откриване на наследството.
В процеса по несъмнен начин се доказва, видно от приложения (Акт за
държавна собственост № 429/31.01.1995 г., Акт № 106 от 28.01.2018 г.), че
процесният парцел към момента на откриване на наследството и
понастоящем, е собственост на Община А.. В цитирания акт за държавна
/общинска/ собственост е отбелязано, че на С. Й. Илев е отстъпено право на
строеж с решение на ИК на ОбНС – с. Дебнево, по протокол № 12 от
21.10.1959 г. В делбения процес обаче не бяха представени доказателства, за
собствеността на процесната еднофамилна къща. При тези разсъждения, С.
Илев и всички негови наследници са владелци по отношение на процесната
жилищна сграда и държатели на поземления имот. Към настоящия момент К.
М. и Р. М. продължават да упражняват владение върху имота, като
продължават владението на своите наследодатели. Съгласно чл. 82 от ЗС,
владелецът може да присъедини към своето владение владението на
праводателя си. Тук обаче се имат предвид наследниците по закон и по
завещание.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗН, завещателните разпореждания, които се
отнасят до цялото, или дробна част от цялото имущество на завещателя, се
наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в чиято полза
са направени.
Законът за наследството прави ясна разлика в правата на наследниците
и заветниците, както и в обектите, които могат да бъдат предмет на
наследяване и на завет.
Предмет на общото правоприемство по закон са всички имуществени
права и задължения, от които се образува наследствената маса по реда на чл.
31 от ЗН. Отделно и особено право на наследниците по закон и по завещание
е да продължат владението на наследодателя върху определена вещ.
Правото по чл. 82 от ЗС не се признава на лице, което има
качеството на заветник, поради ограничението, въведено в чл.19, ал.1 ЗН.
Владението не може да бъде предмет на завет, съгласно посочената
императивна правна норма.
В тази връзка съда изцяло споделя изложените аргументи от
пълномощника на ответниците адв. Д.. Упражняването на правото по чл. 82
от ЗС не означава придобиване на собственост. Фактическият състав по чл. 79
от ЗС не се изчерпва с упражняване на фактическа власт и намерение за
своене за определения срок. Дори при наличието на тези обстоятелства,
владението остава фактическо съС.ие до момента, докато собствеността да
бъде заявена и призната по установения ред - в нотариално или исково
4
производство. Едва тогава владението се трансформира в право на
собственост върху вещта.
Закона не изисква притежаването на документ за собственост. В
делбения процес е допустимо извършването на обстоятелствена проверка за
осъщественото от наследодателя и продължено от наследниците - съделители
владение, но това се отнася само до наследяването по закон и общото
завещателно разпореждане. Незавършеният фактически състав по
придобиване на собственост върху вещта по давност изключва възможността
тази вещ да бъде предмет на действителен завет.
Разпоредбата на чл. 19 от ЗН ясно очертава предмета на завета - правото
на собственост върху собствена на наследодателя индивидуално определена
вещ, или определено количество родово определени вещи.
Следователно процесният завет е недействителен, на основание чл. 19,
ал. 1 от ЗН.
При тези изводи следва да се приеме, че предявения иск е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК следва ищеца да бъде осъден да
заплати на ответниците, сторени от тях съдебно-деловодни разноски в размер
на 600,00 лева – адв. възнаграждение /представен списък по чл. 80 от ГПК/.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от Н. С. Ч.,
ЕГН **********, адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 139, ит. 7, ап. 30 срещу К. М. М.,
ЕГН ********** и Р. М. М., ЕГН **********, двамата с адрес: с. В., общ.
Троян, ул. „Х.Б.” № 111 иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане на
делба на съсобствен имот - еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
10567.501.263.1 по КККР на с. В., одобрени със Заповед № РД-18-
18/29.03.2006 г. на АГКК, която е построена върху общински имот с
иднетификатор 10567.501.263, със застр. площ 65 кв. м, брой етажи: 1, с адм.
адрес: с. В., ул. „Х.Б.“ № 93 и отстъпено право на строеж върху ПИ с идент.
10567.501.263 по КККР на с. В., с площ 930 кв. м, който имот е представлявал
парцел първи, пл. № 266, кв. 27 по рег. и кад. план на с. В. от 1959 г.
ОСЪЖДА Н. С. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 139,
ит. 7, ап. 30 да заплати на К. М. М., ЕГН ********** и Р. М. М., ЕГН
**********, двамата с адрес: с. В., общ. Троян, ул. „Х.Б.” № 111 сумата
5
600,00 – шестстотин лева, сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
Ловеч в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6