Р Е Ш Е Н И Е
№…………………/……………..02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Шести
касационен състав, в публичното съдебно заседание на трети февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря Ангелина
Георгиева прокурора КАТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА
БАХЧЕВАН к.н.а.х.д. № 2817 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Е.А.Е.,
ЕГН: **********, в качеството му на собственик/управител на ДЗЗД „Ерос 99“,
БУЛСТАТ *********, чрез адв. Е. Ф., против решение №
864/12.11.2021г. на ВРС, ХХІХ-ти състав, постановено по НАХД № 2272/2021г. по
описа на същия съд, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 01427-6/30.03.2021г.,
издадено от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-
Варна, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/ му е
наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Със същото решение в полза
на РИСОВ-Варна са присъдени разноски, в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
В касационната жалба е изложено, че
касаторът е останал недоволен от решението на ВРС, като соченото от него основание за отмяна е
неправилно приложение на материалния закон. Смята, че съдът неправилно е приел
за осъществен състава на описаното в НП административно нарушение. От друга
страна се твърди, че АНО неправилно е определил правната квалификация на
деянието. Не е съгласен с извода на съда, че извършеното деяние не представлява
маловажен случай. На основание изложеното е формирано искане за отмяна на
първоинстанционното решение ведно с потвърденото с него НП. В съдебно заседание
касаторът – редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация - Регионалната
инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/- Варна, редовни призовани, се
представлява от ст. ю.к. Й. К., която оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да я отхвърли като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
Варненският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото
съдебно производство, е подадена пред компетентния съд от лице, за което
оспореното решение е неблагоприятно и има правен интерес от оспорването му.
Касационната жалба и постъпила в законния срок. Наличието на положителните предпоставки
за разглеждане на жалбата и липсата на отрицателни такива навежда на извод, че
същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН /в сила от 23.12.2021
г./ решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава ХІІ от АПК. В чл. 348, ал. 1 от НПК изчерпателно са
изброени касационните основания: 1/ нарушен е законът; 2/ допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила или 3/ наложеното наказание е
явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В случая,
липсват предпоставки, обуславящи решението като невалидно или недопустимо.
Производството пред Районен съд – Варна е образувано
по повод постъпила жалба от Е.А.Е. с ЕГН: **********, в качеството му на
собственик на ДЗЗД „Ерос 99“, БУЛСТАТ *********, против НП № 01427-6/30.03.2021г.,
издадено от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-
Варна, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ му е наложена глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева във връзка с чл.46 ал.1 т.3 б.“б“ от ЗВ. От
фактическа страна въззивният съд установил, че административно-наказателната
отговорност Е. Е. е ангажирана за това, че при извършена на 15.03.2021 г.
проверка в гр. Варна, Западна промишлена зона, в южната част на ПИ
10135.3514.468, на границата с дере, преминаващо източно от имота в точка с
географски координати: 43,221304 и 27,873568, е установено, че Е. Е. в
качеството на собственик/ управител на ДЗЗД „Ерос 99“ ползва воден обект –
дере, за заустване на отпадъчни води, формиращи се от измиване на бетоновоз,
без необходимото за това разрешително. ПИ 10135.3514.468 представлява
площадка, на която се мият тежкотоварни автомобили /бивша бензиностанция/.
Имотът се ползва от посоченото ДЗЗД за извършване на неговата дейност въз
основа на договор и анекс към него със срок на действие до 31.12.2021 г. Установено
е също, че отпадъчните води, формиращи се от измиването, постъпват в бетонова
канавка и се събират в шахта, за която лицето е обяснило, че представлява
каломаслоуловител. От шахтата отпадъчните води преливат и посредством
земно-насипна канавка се заустват в дерето в точката с посочените по-горе
географски координати. При проверката е установено, че непосредствено след
заустването коритото на дерето е запълнено с циментови утайки, което е довело
до преливане на дерето и до образуване на делта с ширина около 30 метра, цялата
замърсена с циментови утайки.
Описаното по-горе е квалифицирано от проверяващите
като нарушение на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ във вр. чл.46, ал.1, т.3, буква „б“
от същия закон. Срещу собственика на ДЗЗД Е. А. Е. е съставен АУАН, въз основа
на който на 30.03.2021 г. ответникът е издал процесното НП, с което на същия е
наложена глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.
За да потвърди оспореното НП, решаващият състав при
ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи в кръга на тяхната дейност, като при издаването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. След като подробно е обсъдил
приложимата правна уредба – Закона за водите и Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване, въззивният съд е преценил по същество от събраните по делото
доказателства, в това число и от свидетелските показания на разпитаните
свидетели, съставомерността на извършеното от Е.А.Е. деяние, представляващо
нарушение по чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ във връзка с чл.46 ал.1 т.3 б.“б“ от ЗВ.
Решението на
ВРС е правилно. Не са налице релевираните в касационната жалба
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяната му и затова на основание чл. 221, ал. 2
от АПК следва да бъде оставено в сила.
Описаното в НП нарушение е установено по несъмнен начин. Административно-наказателната
отговорност на Е.А.Е. правилно е подведена въз основа на чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ,
чиято административно-наказателна
разпоредба предвижда налагане на глоба от 2000 лева до 10 000 лева за ползва водни
обекти, без необходимото за това основание. Наложената с оспореното НП глоба е и справедлива с
оглед на това, че наложената от АНО глоба е в размера на установения в ЗВ
минимум – 2000 /две хиляди/ лева. Съгласно разпоредбата на чл.46 ал.1 т.3 б.“б“
от Закона за водите, разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т.
ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания. Изпълнителното
дейния обхваща ползване на воден обект – дере за заустване на отпадъчни води,
формиращи се от измиване на бетоновоз без необходимото за това разрешително. Правилен е изводът на Варненския районен съд, че ползваното дере представлява „воден обект“ по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на
ЗВ, а заустените води от измиването на бетоновоз – „отпадъчни води“ по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на Наредба №
2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване. Разглеждания случай не попада сред
изключенията по чл.46 ал.4 от ЗВ, за които не се изисква разрешително за
ползване на воден обект по ал. 1 т. 3 на
чл.46 от ЗВ. Наказаното лице не оспорва твърдението на наказващия орган за
необходимостта от разрешително за ползването на този воден обект за заустване
на отпадъчни води, формиращи се от измиване на бетоновоз, както и не представя
необходимото разрешително.
В изпълнение на чл.201 ал.1 от
ЗВ, актът за установяване на нарушение №01427/15.03.2021г. по чл.200 ал.1 е
съставен от главен експерт при РИОСВ-Варна, оправомощен със заповед
№РД-154/28.02.2019г. на министъра на околната среда и водите.
Безспорно е установено от
свидетелските, че контролирания обект формира отпадъчни води – води, замърсени
от извършването на стопанска дейност – измиване на бетоновози, по
определението, дадено в §1 т.6 от Наредба № 2/08.06.2011 г. на МОСВ, поради което наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по чл.201 ал.2 от ЗВ с делегирани
правомощия въз основа на заповед №РД-8/10.01.2011г. на министъра на околната
среда и водите във връзка с чл.151 ал.4 т.2 от ЗВ.
Настоящият състав на касационната инстанция намира, че
след като извършител на нарушението е ДЗЗД, тоест неперсонифицирано дружество,
което не представлява самостоятелен правен субект, респективно – за
констатираното нарушение не може да бъде ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност, то правилно в случая е ангажирана отговорността на представляващия
ДЗЗД – Е.А. Е..
Опазването на околната среда е задължение, регламентирано в чл.55 от
Конституцията на Република България. В същата конституционна норма е
гарантирано и правото на българските
граждани на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с
установените стандарти и нормативи, които са скрепени и в европейски директиви
и регламенти. Нарушенията свързани със замърсяване или увреждане на околната
среда изискват по-възпиращи
наказания, за да се постигне ефективна
екологична защита и поради значимостта на регулираните обществени отношения, правилен е изводът на районния съд,
че в случая е неприложим институтът на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28,
ал. 1, б. „а“ от ЗАНН.
Неоснователността
на касационната жалба, обуславя уважаване на претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника е основателна. На основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН в полза на Регионална инспекция по околна среда и водите - Варна следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв на основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд- Варна, VІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 864/12.11.2021г. на ВРС, ХХІХ-ти състав,
постановено по НАХД № 2272/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено наказателно
постановление № 01427-6/30.03.2021г., издадено от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна,
с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите на Е.А.Е. с ЕГН **********
в качеството му на собственик на ДЗЗД „ЕРОС 99“ с БУЛСТАТ *********, е наложена
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Е.А.Е. с ЕГН ********** да заплати в полза на
Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИСВ/- Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.