О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. Велико Търново, 29.4.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, осми
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана
Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело № 141/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
41, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл.
121а, ал. 3 и чл. 127ж, ал. 1 от същия кодекс.
Образувано е по жалба на „Дани фреш 84“ ЕООД със седалище гр. София, ж.к. Манастирски ливади, бл.11а, вх.А, ет.3 , ап.11 против действията за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ № 010102102201_3/10.3.2022г. . на органи по приходите при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 43/24.03.2022г на Директор на ТД на НАП – Велико Търново.
Жалбоподателят твърди, че действията на органите по приходите са необосновани, а направените изводи не се подкрепят от събраните доказателства и не намират опора в закона. Според него в двата акта на органа по приходите липсват мотиви, доколкото са изложени бланкетни такива, че последващото разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде затруднено и неправилно е определил обезпечението в размер на 14 226, 35 лева, тъй като неправилно е определил пазарната цена на внесените плодове и зеленчуци. Счита, че между посочените фактически констатации и направените правни изводи няма никаква логическа и причинно – следствена връзка. Не е посочено и извършеното от жалбоподателя нарушение, което да налага извършване на действия по обезпечаване на доказателства. От органа по приходите е направено само предположение, че последващото разпореждане ще затрудни събирането на данъците, но за да е законосъобразно същото следва да почива на факти, каквито не са изложени. Моли да се отмени решението на Директора на ТД на НАП – В. Търново и наложеното обезпечение.
Ответната страна чрез юрисконсулт Стоянов заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Счита, че и двата акта са издадени от компетентни лица, в рамките на предоставените им правомощия, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Не споделя становището на жалбоподателя, че актовете са немотивирани, напротив в тях са изложени подробно аргументите на приходната администрация, която да направи обосновано предположение за бъдеща трудна събираемост на възникнали публични задължения. За разлика от допускането на обезпечение съгласно нормата на чл. 195 от ДОПК, които изискват наличието на задължение, подлежащо на обезпечаване, производството по чл.121а от ДОПК е особено предварително такова и систематичното му място е непосредствено след чл.121 от ДОПК регламентиращ налагане на предварителни обезпечителни мерки, поради което следва да са налице обективни факти, от които може да се направи предположение за бъдещо трудно събиране на задължения. Органът е приложил нормата на чл. 121а, ал.3 от ДОПК правилно, при което се изисква само наличието на индикации за бъдещо трудно събиране на публичните задължения. АО е посочил рисковите фактори, които обосновават неговия извод и те са : липсата на ДМА, наличие на отразени в дневника за продажби доставки към рисков контрагент, несъответствие между обема на вътрешните придобивания , декларирани от задълженото лице и декларираните от чуждестранните лица вътреобщностни доставки към това лице по данни на VIES, дружеството има извършени доставки, за които са установени несъответствия в базата данни „Дневници за покупки и продажби на регистрирани по ЗДДС лица, деклариранията резултат ДДС за внасяне несъответства на размера на оборотите. С оглед на така изложеното намира, че подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 9.3.2022г. при проверка на фискален пункт ГКПП Кулата на МПС с рег.№ Е 6918КС e констатирано наличие на плодове и зеленчуци, подробно описани в съставения Протокол за проверка като вид и количество. На основание чл. 127б, ал.3 от ДОПК е осъществен фискален контрол на стоки, включени в Приложение № 1 към ЗМФ -4/2.1.2014г., допълнена със Заповед № ЗМФ -599/13.06.2014г. и Заповед № ЗМФ -68/24.1.2015г. на МФ и са поставили обикновено ТСК с номер №0751975.
При извършения оглед на МПС на 10.3.2022г. в присъствието на водача на МПС- Тасев и Георгиев упълномощено от дружеството лице, е установено, че поставеното техническо средство е с ненарушена цялост, и същото е отстранено с Протокол № 010102102201_2/10.3.2022г
При извършена служебна проверка в информационните масиви на НАП е установено, следното: 1. За периода от 1.12.2021г. до 28.2.2021 е осъществен от дружеството ВОП на плодове и зеленчуци и стоки , непопадащи в списъка на такива с висок фискален риск с количество 188 564,2 кг, като основните доставчици са в Гърция и Франция.В дневниците за м.12.2021г. и м.1. и м.2 .2022г. няма декларирани ВОП на стоки, с което са нарушени разпоредбите на ЗДДС. 2. Извършена е и справка за наличие на несъответствие между обема на ВОП декларирани от лицето и тези от чуждестранните съконтрагенти, при което е налице положителна разлика в размер на 37 648 евро с доставчици от Гърция и от Франция. 3. За периода от 04.2021г. до 28.2.2021г. има декларирани продажби към Стар Войс ЕООД , което дружество е включено в БД „ Рискови лица“ и е регистрирано по ЗДДС, като за този период е подало нулеви декларации по този закон. 4. Във връзка с осъществен мониторинг на обекти за търговия на едро с плодове и зеленчуци на страната , в периода 21.10.2021г.-23.10.2021г. са извършени проверки с наблюдение на обекти с адрес гр. Плевен, ул.“Индустриален квартал „№1- склад за търговия на едро на жалбоподателя.В резултат на това е установено значително увеличение на отчетените от него продажби в периода на мониторинга. : Или в обобщение липсата на ДМА, наличие на отразени в дневника за продажби -доставки към рисков контрагент, несъответствие между обема на вътрешните придобивания , декларирани от задълженото лице и декларираните от чуждестранните лица вътреобщностни доставки към това лице по данни на VIES, дружеството има извършени доставки, за които са установени несъответствия в базата данни „Дневници за покупки и продажби на регистрирани по ЗДДС лица, деклариранията резултат ДДС за внасяне несъответства на размера на оборотите Всичко гореизложено е показало наличие на индикации, че дружеството, при следващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно.
Органът по приходите е определил размера на обезпечението съгласно §1,т. 8 от ДР на ДОПК пазарна цена, като е използвал методите за определяне на пазарни цени посочени в §1, т.10 от същите разпоредби. След като редът и начинът за прилагане на законовоопределените методи се уреждат от Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. В конкретния казус органът е посочил, че е използвал методът на сравнимите неконтролирани цени- като назначеният от него експерт е получил резултат е получен при съпоставяне цената на продуктите по контролирана сделка с цената им на съпоставими неконтролирана такава, осъществена при съпоставими условия, за което е приложена информацията предоставена от стоковите борси и тържища.
Действията на органа по приходите са обжалвани пред Директор на ТД на НАП В. Търново, който с Решение № 43/24.3.2022г. е потвърдил същите като законосъобразни като е изложил мотиви за това. Решението е връчено на 24.03.2022г. ,а жалбата до Административен съд В. Търново е подадена на 29.3.2022г., видно от вх. № при ответника.
По делото са предоставени доказателства/ платежно нареждане/ , че са внесени 30% от определената пазарна цена на стоките, което е дало основание на НАП за тяхното освобождаване.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол. Оспорването е извършено в рамките на преклузивния срок по чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж от ДОПК, до местно компетентния административен съд. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 149, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При служебно извършена проверка на основание чл. 160, ал. 2, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът установи, че обжалваните действия, са извършени от оправомощени органи и в рамките на тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. Посочената норма определя материалната компетентност на органите по приходите, извършили оспорваните действия по обезпечаване на доказателствата, като в разглеждания случай не е спорно, че се касае за стоки, предмет на ВОП, за които съществува висок фискален риск, и на превозващото ги ППС е било поставено техническо средство за контрол, съгласно легалното определение в § 1, т. 26 от ДР на ДОПК. В случая не се спори, че съставилите протоколите инспектори по приходите имат качество на органи по приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, съгласно Заповед № ЗЦУ -159/10.2.2014г. на ИД на НАП. Органът по приходите има правомощието, при наличието на хипотезите по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съгласно алинея трета от същия член, да предприеме действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
Потвърдителното решение е издадено от компетентен орган - Директорът на ТД на НАП - гр. В. Търново, в рамките на правомощията определени с чл. 41, ал. 1 от ДОПК и при спазване на определения в същата норма еднодневен срок за произнасяне.
Не се споделят доводите на жалбоподателя, че двата акта са немотивирани, тъй като липсва посочване на конкретни обективни факти, изводът е едно предположение, и няма причинно- следствена връзка между фактите и изводите. В издадения протокол органите по приходите са изложили обстоятелствата, послужили като фактически основания за постановеното обезпечение на доказателства и направените изводи. Тук следва да се посочи, че правилността на тези изводи не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието му с материално-правните разпоредби на закона. От обжалваните актове е видно, както посочва и самият орган, че са налице обективни обстоятелства, които съгласно закона са индиция за трудна събираемост на последващи публични задължения след отчуждаване на стоката. Това тълкуване е изцяло в духа на закона, който изисква наличие на обективни данни, които да изградят убедено предположение за такива последици. Както правилно е посочил процесуалният представител на ответника за разлика от допускането на обезпечение съгласно нормата на чл. 195 от ДОПК, които изискват наличието на задължение, подлежащо на обезпечаване, производството по чл.121а от ДОПК е особено предварително такова и систематичното му място е непосредствено след чл.121 от ДОПК, регламентиращ налагане на предварителни обезпечителни мерки, поради което следва да са налице обективни факти, от които може да се направи предположение за бъдещо трудно събиране на задължения. Органът е приложил нормата на чл. 121а, ал.3 от ДОПК правилно, при което се изисква само наличието на индикации за бъдещо трудно събиране на публичните задължения. АО е посочил рисковите фактори, които обосновават неговия извод и те са : липсата на ДМА, наличие на отразени в дневника за продажби доставки към рисков контрагент, несъответствие между обема на вътрешните придобивания , декларирани от задълженото лице и декларираните от чуждестранните лица вътреобщностни доставки към това лице по данни на VIES, дружеството има извършени доставки, за които са установени несъответствия в базата данни „Дневници за покупки и продажби на регистрирани по ЗДДС лица, деклариранията резултат ДДС за внасяне несъответства на размера на оборотите.
В хода на административното производство органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 40, ал. 3 от ДОПК, като чрез съставянето и връчването на съответните протоколи са довели до знанието на данъчния субект установените факти и предприетите въз основава на тях действия. Основната част от тях са извършени в присъствието на представители на жалбоподателя, с което е гарантирано правото му на защита. Жалбоподателят е бил уведомен за мотивите на органа, както и въз основа на какви доказателства е установено предположение за трудна събираемост, поради което не са налице съществени процесуални нарушения , водещи самостоятелно до отмяна на акта. Директорът на ТД на НАП В. Търново подробно е обсъдил всички възражения на жалбоподателя като е изложил мотиви в тази насока. Не са били ограничени правата на последния да заема становища, да сочи доказателства.
Настоящият състав намира, че предприетите от органите по приходите действия по обезпечаване на доказателства са в съответствие с материално-правните разпоредби на закона, като в тази насока се споделят мотивите в потвърдителното решение на ТД на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 2 вр. ал. 3 от ДОПК основание да се наложат мерки за обезпечаване на доказателствата е установяването, че "при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни". Следователно законът изисква да бъдат констатирани факти и обстоятелства, обосноваващи в съвкупността си извод, че събирането на данъците за конкретно тази стока ще бъде невъзможно или затруднено съществено. Органът е приложил нормата на чл. 121а, ал.3 от ДОПК правилно, при което се изисква само наличието на индикации за бъдещо трудно събиране на публичните задължения. АО е посочил рисковите фактори, които обосновават неговия извод и те са : липсата на ДМА, наличие на отразени в дневника за продажби доставки към рисков контрагент, несъответствие между обема на вътрешните придобивания , декларирани от задълженото лице и декларираните от чуждестранните лица вътреобщностни доставки към това лице по данни на VIES, дружеството има извършени доставки, за които са установени несъответствия в базата данни „Дневници за покупки и продажби на регистрирани по ЗДДС лица, деклариранията резултат ДДС за внасяне несъответства на размера на оборотите. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да опровергават установените факти от органа по приходите, още по- точно въобще не се излагат съображения относно тяхната невярност. След като жалбоподателят не оспорва установената от органа фактическа обстановка, а само изводите на органа. Решаващият орган е направил преценка на множество рискови фактори и е изпълнил условията на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, като е изложил констатации за налични обстоятелства, водещи до извод, че данъците за тези стоки ще бъде невъзможно да бъдат събрани или събирането им ще бъде съществено затруднено, като тези рискови фактори се явяват индикация, изискуема от горната правна норма, а не безспорно установяване на невъзможност за събиране на бъдещи данъци.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен довода на дружеството- жалбоподател за неправилно оценяване и определяне на пазарната стойност на стоките и съответно на определяне на обезпечението по чл. 121а, ал. 1 от ДОПК в размер на 30 % от пазарната стойност на стоките. В потвърдителното си решение ответникът е посочил, че в конкретния случай е използван метод за определяне на пазарна цена - методът на сравнимите неконтролирани цени, като експертният резултат е получен след съпоставяне на цената за продуктите по контролирана сделка с цената на продукта по съпоставими неконтролирани сделки, осъществени при съпоставими условия. Следователно спазени са изискванията на Наредба №Н-9/14.08.2006 г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени.
Съвкупното разглеждане на тези факти води до извода, че е налице необходимост от представяне на обезпечение, с което да се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след последващото разпореждане със стоката.
Предвид горното съдът намира оспорените действия за обосновани и законосъобразни, поради което жалбата против тях следва да се отхвърли със всички последици от това.
По изложените съображения и на основание чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК,осми състав на Административен съд В. Търново
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дани фреш 84“ ЕООД със седалище гр. София, ж.к. Манастирски ливади, бл.11а, вх.А, ет.3 , ап.11 против действията за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ № 010102102201_3/10.3.2022г. . на органи по приходите при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 43/24.03.2022г на Директор на ТД на НАП – Велико Търново.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: