Решение по дело №488/2024 на Административен съд - Монтана

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалва се решение № 70/21.07.2024 г., постановено по АНД № 297/2023 г. по описа на РС Берковица, с което е потвърдено наказателно постановление № 837/17.10.2023 г. на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/Берковица. Със същото на Р. З. И. от [населено място], пл.С. №*, ет.*, ап.*, блок М*, като лице по чл.108, ал.3 от Закона за горите/ЗГ/, получило позволително за сеч № 0728693/05.07.2023 г. за подотдел 205“м“, [имот номер], землище гр.Вършец, допуснал сеч на 73 броя дървета от дървесен вид бук с кубатура 31 пл.м.3 дървесина и 8 броя дървета от дървесен вид бреза с кубатура 3 пл.м.3 дървесина, без да са маркирани с контролна горска марка/КГМ/ в основата на пъна, за което му е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.3 във вр.с чл.108, ал.3 от ЗГ и чл.47, ал.1, т.1 и чл.61 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението.

Касаторът, чрез пълномощника адв.К. обжалва решението на съда, като твърди незаконосъобразност, необоснованост на решението, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Преповторени са изложените пред въззивния съд възражения за нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗАНН, констативният протокол не е документ по смисъла на чл.40, ал.4 ЗАНН, т.к. същият е издаден от служители на наказващата администрация, неправилно е квалифицирано наказаното лице по чл.257, ал.1 , т.3 от ЗГ . Прави искане за отмяна на решението на въззивния съд и потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, чрез юрк.Д. оспорва жалбата като неоснователна. Представя протокол за освидетелстване на сечище № 0709979 от 17.08.2023 г., към позволително за сеч № 0728693/05.07.2023 г.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За да постанови обжалваното решение, Районен съд Берковица е приел, че в административнонаказаното производство са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, въз основа на които е стигнал до обоснован извод, че административно- наказаният е извършил административно нарушение като лице на което е издадено позволително за сеч, за което съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, т.3 във вр.с чл.108, ал.2 от ЗГ е лице, упражняващо лесовъдна практика, което „ не е взело своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горски територии или премахване на последиците от нарушенията..“. Правилно съдът е приел, че в АУАН и НП не са налице неясноти, които да водят до нарушаване правото на защита на административнонаказаното лице. При така установената фактическа обстановка правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице.

Настоящият съдебен състав намира, че в изпълнение на разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК, съдът обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а съгласно ал.2 на същия член за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон следи служебно.

Съдебният състав намира постановеното решение за валидно и допустимо, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. В жалбата се твърди, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а всъщност се преповтаря първоначалната жалба, като не се сочат нови доказателства.

Направените възражения и в настоящото производство, че посочената правна норма на чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ касае друг субект не може да се приеме за основателно, ясно е кой е посоченият субект –лице по чл.108, ал.3 от ЗГ, получило позволително за сеч № 0728693/05.07.2023 г. за подотдел 205“м“, [имот номер], землище гр.Вършец,. За пълнота следва да се обърне внимание, че в НП изрично е посочено, че същата е във вр. с с чл. 61 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, която гласи, че „ до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.“. А предвид представеното писмено доказателства протокол за освидетелстване на сечище №0709979, към позволително № 0728693/05.07.2023 г., въпросното сечище е освидетелствано на 17.08.2023 г., а нарушението е извършено преди това, съгласно АУАН.

Направените възражения са правени и пред въззивния съд, същият го е обсъдил и правилно отхвърлил, предвид което е излишно да бъде преповтаряно.

Изложени са и съображения относно липсата на данни за прилагане на разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените доводи от въззивния съд и предвид разпоредбата на чл.221, ал.2 АПК препраща към мотивите на същия. Съдът не намира за основателно изложеното бланкетно твърдение за съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

От събраните и представени писмени доказателства безспорно се установява посоченото в АУАН и НП нарушение. От приложеното писмени доказателства безспорно се установява на кого е издадено позволително за сеч и кой носи отговорност за упражняване на контрол за това сечище, това, че е употребен термина „допуснато“ не следва да бъде тълкувано като допустителство, какъвто опит е неправен в производството. Административнонаказаният е лице, което упражнява частна лесовъдна практика, получило е позволително за сеч № 0728693/05.07.2023 г., и не е упражнил контрол, като е допуснал отсичане голям брой дървета, немаркирани с КГМ в основата на пъна. В случая същият не е изпълнил вменено му от закона задължение, като е бездействал и не е упражнил възложения му контрол, съгласно разпоредбите на закона. В подадената жалба дори не са посочени възражения по същество, само бланкетно се твърди „ допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила“. Изложените впоследствие доводи очевидно са защитна теза, неподкрепена с доказателства. При безспорно установени факти и фактическа обстановка правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

В хода на производството както пред административно наказващия орган, така и пред съда са изложени и обсъдени всички относими към спора обстоятелства и въз основа на тях е постановено едно обосновано и правилно решение.

Предвид изложеното, съдът намира, че въззивният съд е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

 

При така изложеното и на основание на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70/21.07.2024 г., постановено по АНД № 20231610200297/2023 г. по описа на РС Берковица.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.