14.05.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1193 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.220,
ал.1 от Закон за митниците. Образувано
е по жалба от ЕООД Евротекс - Д., ЕИК ***, срещу Решение към MRN 20BG002002035027R0/25.08.2020г.
на Директор на ТД Северна морска към Агенция Митници, рег.№32-363552/09.12.2020г. Твърди се, че за да пристъпят към определяне
на по-висока стойност, то митническите органи трябвало да обосноват наличието
на съмнения относно достоверността на митническата стойност, а после и да
докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. В решението били
подробно описани т.нар.„справедливи цени“, които обаче били статистически
стойности, извлечени на база данни на ЕС за период от 4 години и не можели да
бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадали в дефиницията на
митническа стойност съобразно разпоредбите на чл.70 и 74 от МК. В решението
административния орган се бил обосновал и с Решение по дело №291/15 на СЕС, но
в последното се обсъждала договорна стойност, която е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки, а нямало изложени мотиви относно такава изчислена средностатистическа
стойност на сходни стоки, както и нямало доказателства за това, че т.нар.
справедливи цени касаят сходни стоки. Освен това органът бил посочил, че
основателни съмнения можели да съществуват конкретно, когато декларираната
стойност е по-ниска от определената рискова прагова стойност. В този смисъл
можело да се направи извод, че определената рискова прагова стойност, изчислена
на базата на тези справедливи цени, представлява минимална митническа стойност,
но съгласно чл.144 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС е забранено
митническата стойност да се основава на минимални митнически стойности. Неясно
било и как е определена справедлива цена, тъй като освен посочената дефиниция в
закона – ДР, пар.1, т.40 от ЗМ, то следвало да бъдат посочени и конкретни
стойности за всеки отделен артикул, както и те следвало да бъдат определени в
нормативен акт. Относно посочената система THESEUS
следвало да се има предвид, че до
нея няма достъп на официалния сайт, нито съществувала заповед, с която да се
определят съответни стойности, като така не можело да се провери как е
формирана цената за стоките по тарифните номера от решението. Сочи се, че
жалбоподателят представил всички необходими документи, но митницата не била
извършила проверка в счетоводството на дружеството. Относно митническата
стойност, определена по чл.74, пар.3 от МК, то следвало да се има предвид, че
митническите органи трябвало да прилагат последователно методите на чл.74,
пар.2, като само ако не открият договорни стоки за идентични или сходни стоки,
за най-голямо сборно количество от внасяните стоки на територията на ЕС или
стойност, която е формирана след като са отчетени всички разходи за
производството на такива стоки, то можело да се премине към определяне по
чл.74, пар.3 от МК. Това условие не било спазено – имало доказателства за
налични вносове на идентични или сходни стоки на територията на страната, но те
били отхвърлени от ответника понеже били необичайно ниски. В същото време
съгласно императивната разпоредба на чл.141, пар.3 от Регламент за изпълнение
2015/2447 на ЕС при намерени повече от една договорна стойност на идентични или
сходни стоки, то се прилага най-ниската от тях. Митническите органи нямали
право на изборност относно това кое правила да бъде приложено. При наличие на
стойности на идентични или сходни стоки, то нямало право да се премине към
определяне на стойността по способа на чл.74, пар.3 от МК, като се приеме, че
стойността на сходните стоки била ниска. От друга страна било неясно защо
органът пристъпил към определяне на митническата стойност по чл.74, пар.3 от
МК, тъй като жалбоподателя бил представил фактура, платежни документи за
заплащане на стоките, фактура за транспортните разходи до страната, с което бил
доказал декларираната митническа стойност, а митническите органи не били
извършвали проверка в счетоводството на дружеството относно платената или
подлежаща на плащане цена. Иска да бъде отменено Решение към MRN 20BG002002035027R0/25.08.2020г.
на Директор на ТД Северна морска към Агенция Митници, издадено с рег.№32-363552/09.12.2020г.,
както и бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната
страна - Директор на ТД Северна морска към Агенция Митници, счита жалбата за
неоснователна и иска да бъде отхвърлена, като бъдат заплатени направените по
делото разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
25.08.2020г.
жалбоподателят – като вносител, декларира на режим „допускане до свободно обращение“ дрехи втора
употреба – 427 колета, държава на износ Пакистан, деклариран произход Пакистан,
условие на доставка CIF Варна, като прилага документи. С
писмо №32-247911/25.08.2020г. са изискани от митническите органи за целите на
допълнителна проверка и съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на
ЕС допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на
стоките. В определения срок с писмо №32-255594 от 01.09.2020г. вносителят
представя документи и декларира
обстоятелства за целите на допълнителната проверка – л.47-49 от делото.
Видно
от Служебна бележка №32-257929/03.09.2020г. Началник МП Варна Запад уведомява
Началник сектор Митнически процедури, Отдел Митническа дейност, ТД Северна
морска, че за стока №1 по МД №20BG002002035027R0/25.08.2020г., описана като
„Употребявани дрехи – 427 пакета“, е активиран рисков профил №8815-30/04/2020, за
стока в код по КН 63090000, за страна на произход РК, справедливата цена за ЕС
7,39 лв/кг нето тегло.
До
управителя на ЕООД Евротекс-Д., е изпратено Съобщение Рег.№32-299772/14.10.2020г.,
с което по реда на чл.22, пар.6 от Регламент /ЕС/ №952/2013 вносителят се
уведомява за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган
относно митническа декларация с MRN 20BG002002035027R0/25.08.2020г. - налице били
обстоятелства, които обосновавали основателно съмнение относно реалността на
декларираната митническа стойност по посочената митническа декларация, поради
което не се прилагали разпоредбите на чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013. Посочено
е, че за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните
стоки - освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни
агрегирани данни, извлечени от COMEXT база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено четири последователни години – т.нар. „справедливи цени“ , съгласно
нормата на пар.1, т.40 от допълнителните разпоредби на Закона за митниците.
Същите се предоставяли на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата
„ТЕЗЕЙ“ /THESEUS/ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия
/Joint
Research Centre/. Като е прието, че с представената
информация и документи от вносителя не може да бъде потвърдено, че има
единствено плащане по сделката и съмненията относно декларираната митническа
стойност на стоката оставали. Справедливата цена на ЕС за Стока №1 по процесната
митническа декларация била в размер на 7,39 лв/кг. След извършен сравнителен
анализ на база наличната информация в митническата информационна система се
установило, че за периода юни 2019г. до февруари 2020г. дружеството-вносител, регулярно
внасяло стока „употребявани дрехи“ от Пакистан, в приблизително същото
количество, като били декларирани по-високи стойности за внасяната стока. Декларираната
договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм била необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при
сходни стоки в ЕС. Предвид съмненията е счетено, че митническата стойност не
следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност, а следвало
да бъдат приложени други методи за остойностяване, като са посочени
разпоредбите на чл.140, пар.2 от Регламент за изпълнение 2015/2447, чл.70 и
чл.74 от МКС. Така за Стока №1 в процесната митническа декларация е прието, че
следва да се определи нова митническа стойност в размер на 3,76 лв/кг или общо
в размер на 39818,40 лева на основание чл.74, пар.3 от Регламент /ЕС/
№952/2013.
С
посоченото писмо дружеството се уведомява, че на основание чл.26, ал.1 от АПК
започва административно производство, като се предоставя възможност за запознаване
с преписката, както и за становище. В срок с Писмо №32-308021/21.10.2020г.
вносителят изразява несъгласието си със започналото производство, като привежда
подробни свои аргументи в тази посока.
С
оспореното в настоящото производство Решение към MRN 20BG002002035027R0/25.08.2020г.
на Директор на ТД Северна морска към Агенция Митници, рег.№32-363552/09.12.2020г.
на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ във вр. с чл.66в от ЗМ във връзка с чл.74,
пар.3 от Регламент /ЕС/ №952/2013, чл.144 от Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/2447, чл.5, т.39 и чл.77, пар.1, чл.85, пар.1, чл.101, пар.1, чл.102 от
Регламент /ЕС/ №952/2013, във вр. с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС и във вр. с чл.59
от АПК по митническа декларация MNR 20BG002002035027R0/25.08.2020г. се отказва
приемане на митническата стойност на стока №1 „употребявани дрехи“ с код по
ТАРИК ********** и се определя нова митническа стойност на тази стока в размер
на 39818,40 лева. Разпоредено е да се коригират данните в митническата
декларация в съответната част, да се вземе под отчет начисления с решението
размер на държавните вземания – мито 786,71 лева, ДДС – 3289,27 лева, които били
заплатени на 20.08.2020г., като са установени за досъбиране - мито – 1323,67 лева,
и ДДС – 5259,70 лева, ведно с лихва за забава върху размера на дължимите
вземания на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС във вр. чл.114, пар.1 от Регламент /ЕС/
№952/2013. На основание чл.77, пар.2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 за дата на
възникване на митническото събитие се определя 25.08.2020г.
С
писмо Рег.№32-364691/10.12.2020г. на Директор ТД Северна морска решението е
изпратено до жалбоподателя, като видно от Известие за доставяне – л.12, е
получено на 11.12.2020г.
Жалбата
срещу Решение към MRN 20BG002002035027R0/25.08.2020г. е подадена чрез АМ, ТД
Северна морска, на 22.12.2020г.
За
пълното изясняване на спора от фактическа страна е назначена съдебносчетоводна
експертиза, заключението по която съдът възприема напълно като компетентно и
безпристрастно изготвено. Вещото лице дава заключение, че не са установени
други суми, подлежащи на плащане по фактурата, приложена към митническата
декларация. Плащането било извършено от разплащателна сметка на жалбоподателя
по банкова сметка ***, в размер на 8787 щ.д., потвърдено от SWIET и банково извлечение, както и от счетоводни записвания в
информационната система по съответните счетоводни сметки на
дружеството-вносител. Нямало съответствие между платената цена и декларираната
стойност на процесното ЕАД В съдебно заседание при изслушването на вещото лице
се сочи, че търговецът платил и други допълнителни суми, посочени подробно в
таблица №1 от заключението и това били транспортни, терминални, митнически и
др.такси, поради което именно сумите не съвпадали. При изследване на стоките,
описани в процесната митническа декларация, и митническа декларация, ползвана
от митническите органи, вещото лице установява, че се касае в първия случай за
17 вида артикули, а във втория – за 65, представляващи дрехи-втора употреба,
като всеки артикул е с индивидуално наименование, качество, посочена единична
цена, количество.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е насочено против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на
предписанието, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, като между страните няма спор относно просрочие, поради
което тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваният
акт е издаден от Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция
Митници, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на чл.5, т.1
от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Към датата на издаване
на обжалваното Решение – 09.12.2020 г., същият спада към митническата
администрация на РБългария, която отговаря за прилагането на митническото
законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен съгласно
националното законодателство да прилага определени митнически законодателни
разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ - редакция изм.ДВ, бр.98 от 2018г., в сила от
07.01.2019г., изрично е предвидено, че решенията по прилагане на митническото
законодателство се издават от директора на Агенция Митници или от директорите
на териториални дирекции, а според ал.7 на същия член, решения, взети без
предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго. С оспореното решение се извършва промяна на
обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което възникват
задължения за дружеството жалбоподател и се определя размера на възникнало
данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56
от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от
митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда,
определен за митническото задължение, то актът и в двете му части е издаден от
материално и териториално компетентен административен орган.
Решението
е валидно издадено по прилагане на митническите разпоредби, поражда правни
последици за адресата си и представлява административен акт, който на основание
чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.
Актът
е обективиран в писмена форма и в него са посочени фактически и правни
основания за издаването му.
Като
фактическо основание в оспорения акт административният орган е посочил
установеното от него обстоятелство, че от дружеството вносител на 25.08.2020г. с митническа декларация №20BG002002035027R0 са
декларирани за режим „допускане за свободно обръщение“ дрехи втора употреба, 427
колета, държава на износ Пакистан, с деклариран произход Пакистан, условие на
доставка CIF Варна, като към декларацията са приложени документи за
извършената сделка. Административният орган сочи, че при така представените
информация и документи не може по категоричен начин да бъде установено реално
платената или подлежаща на плащане цена за процесната стока и съмненията
относно декларираната митническа стойност на стоката остават. След извършен от
административния орган сравнителен анализ на база наличната информация в
митническата информационна система се установило, че за периода юни 2019г. до
февруари 2020г. дружеството регулярно е внасяло стока „употребявани дрехи“ от
Пакистан - в приблизително същото количество, но при декларирани по-високи
стойности за внасяната стока. Освен това при проверката митническите органи
използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за
всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено четири последователни години – т.нар. „справедливи цени“
съгласно нормата на пар.1, т.40 от ДР на ЗМ. Декларираната стойност била
по-ниска от определена рискова прагова стойност, която пък била определена на
базата на тези справедливи цени, като същите се предоставят на разположение на
държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ /THESEUS/. Така била определена справедливата
цена на ЕС за процесната стока в размер на 7,39 лв/кг. Извършен бил анализ на
митническата стойност на стоки с код по КН 63090000 с произход Пакистан във
всички държави членки за 2017г.- 2019г. В приложена таблица са посочени
конкретни стойности за посочения тригодишен период, като е направен извод, че
средностатистическата стойност за ЕС не се променя драстично, а е както следва
– 4,44 евро/кг, 4,55 евро/кг, 4,40 евро/кг., съответно в лева – 8,68; 8,90;
8,61, а митническата стойност на процесните стоки в РБългария запазва
тенденцията да е най-ниска от тези за сходни стоки в останалите държави в ЕС, а
именно съответно за годините – 2,06 евро/кг, 2,22 евро/кг, 1,86 евро/кг. Декларираната
митническа стойност на процесната стока №1 за килограм била в размер на 1,40 лв/кг,
като така била по-ниска с повече от 50% в сравнение със средностатистическия
размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС - 7,39 лв/кг, поради
което било прието, че съгласно Решение от 16 юни 2016 г. на СЕС по дело
№С-291/2015г. митническите органи могат да отхвърлят декларираната митническа
стойност без да оспорват автентичността на фактурата, представена при вноса.
Административният орган твърди, че за приблизително същия период не са
установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от Регламент /ЕС/
№952/2013 за „идентични стоки“, но били открити стоки „употребявани дрехи“ от
същия износител, но не можело да се определи категорично дали се касае за
идентични стоки, които да са еднакви във всяко отношение, поради което се счита,
че митническата стойност следва да се определи въз основа на посочената в
чл.74, пар.2, б.Б от Регламент /ЕС/ №952/2013 договорна стойност на сходни
стоки. При изследване на метода съгласно посочената разпоредба е направен
анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно
обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително
същото време“, като в митическата информационна система MIS3A за оформени
митнически декларации за допускане на свободно обращение не са намерени
резултати за декларирани и приети митически стойности на сходни стоки, от други
вносители, които не са необичайно ниски.
За неприложими са приети и методите за определяне на митническата
стойност на стоката, регламентирани в чл.74, пар.2, б.В и б.Г от Регламент /ЕС/
№952/2013, поради липса на данни относно физически характеристики, качество,
репутация, търговска марка, единични цени и т.н. В конкретния случай митническата
стойност на стоката се определя съгласно разпоредбата на чл.74, пар.3 от
Регламент /ЕС/ №952/2013 в размер на 3,76 лв/кг., при база за формиране MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г.
В
Дял II, Глава 3 от приложимия Регламент /ЕС/ №952/2013, озаглавена „Стойност на
стоките за митнически цели“, с чл.69 е предвидено, че митническата стойност на
стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните
мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи
се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл.70 и чл.74. В чл.70
е регламентиран Метод за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност, като в пар.1 е предвидено, че „базата за митническата
стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост“, а в параграф 2, че „действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Изрично в параграф 3, букви „а“ до „г“ са изброени условия, които следва да са
изпълнени кумулативно, за да се прилага договорната стойност. В чл.74 са
регламентирани Вторични методи за определяне на митническата стойност и
разпоредбата има следното съдържание: „1. Когато митническата стойност на
стоките не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя, като се прилагат
последователно букви от а) до г) от пар.2, докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на
прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска
това; 2. Митническата стойност, определена в резултат на прилагането на
параграф 1, е: а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел
износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия
момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване; б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент
или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;
в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на
митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните
стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с
продавачите; или г) изчислената стойност, която се състои от сбора на: i)
разходите или стойността за материалите и за производствените или другите
операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба
и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при
продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на
остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за
износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71,
параграф 1, буква д); 3. Когато митническата стойност не може да се определи
съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а)
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в)
настоящата глава.“ В член 140 „Неприемане на декларираните договорни стойности“
от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 са определени подробни правила за
прилагането на чл.70, пар.1 от Кодекса и съгласно пар.1 когато митническите
органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70,
пар.1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация, а според пар.2, ако съмненията им не отпаднат, митническите органи
могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член
70, параграф 1 от Кодекса.
В
процесното решение, за да мотивира основателно съмнение, че декларираната от
жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява общата платена сума,
митническият орган се е позовал на Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година
по дело C‑291/15, което е постановено по преюдициално запитване, отнасящо
се до тълкуването на чл.181а от Регламент /ЕИО/ №2454/93 на Комисията от 2 юли 1993г.
за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ №2913/92 на Съвета
за създаване на Митнически кодекс на Общността. Според диспозитива на същото посоченият
чл.181а трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите
органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз
основа на договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в чл.30
от Регламент /ЕИО/ №2913/92, изменен с Регламент /ЕО/ №82/97 на Европейския
парламент и на Съвета от 19 декември 1996г., когато бъде преценено, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при
положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки. Доколкото чл.181а
от Регламент /ЕИО/ №2454/93 е сходен по своето съдържание с чл.140 от Регламент
за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, то така направено тълкуване е приложимо и в
настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да
мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение
автентичността на представената като доказателство за заплащането ѝ
фактура, както е в процесния случай.
Съгласно
определението, дадено в чл.1, пар.2, т.14 от Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/2447, „сходни стоки“ означава – в рамките на определянето на митническата
стойност – стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка. Според постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение
от 15 юли 2010г. по дело С-354/09 и Решение от 19 март 2009г. по дело
C‑256/07 правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване
цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.
При
прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава, а според чл.15, пар.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013, всяко лице,
което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на
митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в
определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща
форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности
или контрол. Именно на това принципно положение е основана и процедурата по чл.140,
пар.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, като се има предвид, че за да
не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за
мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича
от общото правило на чл.22, пар.7 от Регламент /ЕС/ №952/2013, изискващо
митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
В
случая тежестта
за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи,
като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа
стойност. Общото правило на чл.22, пар.7 от МКС изисква митническите органи да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение, поради което и решението
за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламента, а също и последващото
решение за корекция, следва да бъдат надлежно мотивирани – вносителят следва да
е уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази
връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В настоящия случай това
изискване не е спазено при уведомяването на вносителя, тъй като същият не е
запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл.140 от
Регламента за прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност
съобразно договорната стойност на сходни стоки. Действително, от оспорващия са
изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната митническа
стойност, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили
съмненията в действителността на договорната стойност. Липсват мотиви, че
посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на
територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални
характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат
обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на
нормалната търговия, поради което не може да се приеме, че митническите органи
са обосновали съмненията си в декларираната от вносителя договорна стойност на
процесните стоки. В случая от заключението на съдебносчетоводната експертиза е
установено, че е налице пълно съответствие между платената цена на стоките и
декларираната стойност по митническата декларация, а това опровергава съмнението
на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, пар.1 от
Регламент /ЕС/ №952/2013. След като митническите органи не са извършили
необходимия анализ съгласно чл.141 от Регламента и не са обосновали приложената
от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и
предпоставките на чл.140, пар.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 за
определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод,
установен в чл.74, пар.2, б.Б от Регламент /ЕС/ №952/2013. Наред с това не са
установени и предпоставките за приложението на чл.74, пар.2, б.Б от Кодекса,
тъй като позоваването на информация от митническата информационна система за
осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период не е
от естество да обоснове приложението на посочената разпоредба. В оспореното
решение е посочен номер на митническа декларация, която е послужила за
определяне на по-високата митническа стойност на декларираните стоки, но липсва
конкретика относно съдържанието ѝ. Липсват данни и защо е прието, че се
касае за внос на сходни стоки, както и няма анализ на характеристиките и
съставните материали на стоките и на тяхното качество, тяхната функционалност и
взаимозаменяемост в търговско отношение. Разликата в стойността по двете
декларации не може да бъде приета за
достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от
жалбоподателя митническа стойност. Митническият орган не е посочил защо приема
като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво тарифно класиране с
процесните, както и защо възприема вписаните в тези декларациите стойности за
такива по чл.70 от Кодекса, без да изследва и анализира доказателства за действителната
подлежаща на плащане или платена стойност.
Поради
изложеното съдът счита, че оспореното решение се явява незаконосъобразно по
смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и следва да бъде отменено.
С
оглед крайния извод за основателност на жалбата ответната страна следва да заплати на жалбоподателя направените
разноски – 50 лева за д.т., 500 лева – за експертиза и 600 лева – възнаграждение
за адвокат. Възражение на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно, като съобрази действителната
правна и фактическа сложност на делото, събрания обем доказателствен материал и
осъщественото процесуално представителство.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение към MRN 20BG002002035027R0/25.08.2020г. на Директор на ТД Северна
морска към Агенция Митници, рег.№32-363552/09.12.2020г.
ОСЪЖДА
Агенция Митници да заплати на ЕООД Евротекс-Д., ЕИК ***, направените по делото
разноски в размер на 1150 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението
до страните.
Съдия: