№ 483
гр. Варна , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20203100503463 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба с вх.№ 704/05.02.2020 г. от Ф.
Б. А., ЕГН **********, чрез назначения й особен представител адв. А. П.,
срещу решение №12/14.01.2020 г. по гр.д. №1474/2018 г. на РС – Провадия, с
което е признато за установено на основание чл.422 вр. 415 от ГПК
съществуването на вземанията на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, към Ф. Б. А., ЕГН **********, за които е издадена Заповед №
370/14.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 561/2018г. на ПРС следните парични вземания: в размер на 953.42
лева (деветстотин петдесет и три лева и 42 стотинки) главница по Договор за
стоков кредит № 271002 от 14.06.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Ф. Б. А.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК ********* по силата на подписано Приложение №
1/09.02.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 29.09.2017 г.; в размер на 204.47 лева (двеста и четири лева и 47
1
стотинки) представляваща договорна лихва за периода от 14.07.2017 г. до
09.02.2018 г., в размер на 24.52 лева (двадесет и четири лева и 52 стотинки)
представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2017 г. до 21.04.2018 г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 10.05.2018 г., до окончателното погасяване на дълга.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. С
отговора на исковата молба са оспорени представените от ищеца документи, с
твърдение, че не са подписани от ответника. Ищецът не е представил
оригиналите на оспорените документи, но въпреки това РС-Провадия ги е
ценил по същество. РС-Провадия не се е съобразил с направеното от особения
представител искане за постановяване на неприсъствено решение против
ищеца. Поради това въззивникът моли решението на Районен съд – Провадия
да бъде изцяло отменено.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК ********* не е
подала отговор на жалбата.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът се представлява от назначения му особен представител адв. А.
П., която поддържа жалбата и моли да бъди уважена.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК ********* не се представлява.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание ТЛ –
помагач на страната на ищеца - "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, не изпраща
представител. Преди съдебно заседание е депозирана молба от пълномощник
на дружеството, с която моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
направените по делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
2
Производството пред РС – Провадия е образувано по предявени от
"АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД
срещу Ф. Б. А. искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. чл.79,
ал.1, вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 953.42 лева главница по Договор за стоков кредит № 271002
от 14.06.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Ф. Б. А., като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
********* в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
ЕИК ********* по силата на подписано Приложение № 1/09.02.2018 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2017
г.; в размер на 204.47 лева представляваща договорна лихва за периода от
14.07.2017 г. до 09.02.2018 г., в размер на 24.52 лева представляваща
мораторна лихва за периода от 01.08.2017 г. до 21.04.2018 г.; законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
10.05.2018 г., до окончателното погасяване на дълга.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения: между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД бил сключен Договор за
стоков кредит № 271002 от 14.06.2017 г., по силата на който на ответника е
предоставен кредит в размер на 968.53 лева за закупуване на стоки от
Технополис България ЕАД и сключване на застраховка. В чл.6 от договора за
кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, а съгласно чл.11
кредитополучателят удостоверява, че е запознат с тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, действащи към датата на сключване на договора. В
чл.6 било уговорено кредитът да се олихвява с годишен процент 37.65%.
Съгласно т.12.1 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост е обявена на 28.02.2018г. Предвид неизпълнение
на поетите от Ф. Б. А. задължения, по инициатива на ищеца е учредено
заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 561/2018г. на ПРС, по
което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск.
3
Особеният представител на ответницата е подал отговор, в който излага
съображения за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените
искове. Счита, че ответникът не е уведомен надлежно за извършеното
прехвърляне на вземанията, поради което искът е недопустим. Оспорва
наличието на валидно възникнало правоотношение между банката и
ответника по силата на сочения договор за стоков кредит. Ответникът не
дължи претендираните суми, тъй като няма договор с ищеца, по силата на
който да има задължения към него. Счита представения договор за стоков
кредит, Погасителен план и ГПР и ОУ към него за недействителни, като
съставени в противоречие със 3ПК и ЗЗП, и по-конкретно с чл.10, ал.1, чл.11и
др. от Закона за потребителските кредити, поради което не са породили
твърдените от ищеца правни последици и при неспазване на изискванията на
чл.5 от ЗПК, както и че не са подписани от ответницата. Излага, че
оспорените документи не отговарят на императивните изисквания на чл.10 от
ЗПК относно шрифта, големината и формата на договора. Съгласно чл.22 от
Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 договорът за
потребителски кредит е недействителен. Не е спазено и изискването на чл.5
от ЗПК, за предоставяне на информация на потребителя безвъзмездно, по ясен
или разбираем начин, като всички елементи на информацията се предоставят
с еднакъв по размер, вид и формат шрифт. Счита, че ответникът не е
уведомен надлежно за извършеното прехвърляне на вземанията. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
4
решение за валидно и допустимо.
Доводите на въззивника за недопустимост на обжалваното решение,
поради това че РС-Провадия не е постановил на неприсъствено решение
против ищеца са необосновани. Съгласно чл.238, ал.2 от ГПК, ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът може
да постанови неприсъствено решение срещу ищеца, когато искът вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства. Видно от чл.239, ал.3 от ГПК е, че когато съдът прецени, че не
са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той
отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото. От
анализа на посочените разпоредби се установява, че постановяването на
неприсъствено решение не е задължение, а правна възможност на съда.
Предвид гореизложеното, обстоятелството, че РС-Провадия не е постановил
неприсъствено решение не води до недопустимост на обжалваното решение.
РС-Провадия е допуснал процесуално нарушение, като е разгледал
делото и постановил решението си без участието на "АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД като ТЛ – помагач на страната на ищеца.
Това процесуално нарушение е отстранено от въззивния съд.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Пред въззивния съд особения представител на ответника не поддържа
оспорването истинността на подписите на Ф. Б. А. върху Договор за стоков
кредит № 271002 от 14.06.2017 г., Погасителен план и ГПР и Общи условия.
Поради това въззивният съд не прие като доказателства по делото
представените от ТЛ – помагач оригинали на посочените документи.
С оглед оплакванията във въззивната жалба и уточненията в съдебно
заседание на 09.02.2021г. не се явяват спорни обстоятелствата досежно
5
подписването на договора за стоков кредит и получаването на стоката от
ответницата. Релевираните възражения касаят действителността на договора,
поради изложени твърдения за несъответствие с императивните изисквания
на ЗЗП и ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Въззивният съд намира за
необосновани доводите на особения представител за нищожност на договора
за стоков кредит, поради неспазване на горепосочените императивни
законови изисквания. Договорът за стоков кредит, Погасителен план и ГПР и
Общите условия са сключени в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, като видимо всички елементи на договора са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Към договора е приложен
Погасителен план и ГПР, подписан от кредитополучателя.
Действително, стр. 3-4 и стр.13-14 не са представени по делото, но това
не води извод, че представените по делото документи не удостоверяват
валидно възникнали задължения на ответницата към първоначалния кредитор
– Банка ДСК АД. Договорът за кредит е на стр.1-2, Погасителен план и ГПР
на стр. 5-8, а ОУ на стр.9-12. От тези документи се установяват предмета и
страните по договора, размера на предоставения кредит и условията и
сроковете за погасяването му. Особеният представител не е навел конкретни
доводи какви обстоятелства биха се установили с липсващите страници.
С оглед оплакванията във въззивната жалба не се явява спорно
обстоятелството за надлежно уведомяване на длъжника за извършената
цесия, съответно надлежната активна материалноправно легитимация на
ищеца, сега въззиваема страна.
Въззивният съд споделя мотивите на РС-Провадия относно
дължимостта на главницата от 953.42 лева, сумата от 204.47 лева
представляваща договорна лихва за периода от 14.07.2017 г. до 09.02.2018 г.,
сумата от 24.52 лева представляваща мораторна лихва за периода от
01.08.2017 г. до 21.04.2018 г., като препраща към тях на основание чл. 272
ГПК.
6
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски,
нито е представила доказателства за сторени разноски във въззивното
производство.
Искането на третото лице-помагач за присъждане на разноски е
неоснователно, предвид разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски окръжен съд сумата от 75 лева, представляваща дължимата
държавна такса по въззивната жалба.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12/14.01.2020 г., постановено по гр.д.
№1474/2018 г. на РС – Провадия.
ОСЪЖДА Ф. Б. А., ЕГН **********, постоянен адрес гр. ****** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
окръжен съд сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева), представляваща
дължимата държавна такса по въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ********* като трето лице –
помагач на ищеца (въззиваема страна) "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8