Решение по дело №2868/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3285
Дата: 15 май 2017 г. (в сила от 14 февруари 2019 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20131100102868
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2013 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

15.05.17г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Георги Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 13.04.17г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 2868/13г. и констатира следното:

Предявен е иск от „Х.“ АД против Л. М. с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване съществуването на вземане в размер на 72 000 евро и законна лихва върху тази сума, считано от 18.04.12г. /за които суми са издадени  заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС по г.д. № 19262/12г./.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 24.06.09г. ищецът /кредитор - заемодател/ и ответницата /длъжник - заемател/ са подписали договор, по силата на който – ищецът е поел задължение да предостави на ответницата /в качеството й на солидарен длъжник, заедно с останалите подробно индивидуализирани в договора длъжници/ паричен заем в размер на сумата общо 74 000 евро. Посоченото вземане е обезпечено с учредена в полза на дружеството ипотека /сключеният в тази връзка договор е обективиран в нотариален акт от 01.07.09г. на нотариус О. Ш./.

Ищецът поддържа, че към 18.04.12г. /когато е бил сезиран заповедният съд/ дългът не е погасен изцяло /нито от страна на ответницата, нито от страна на останалите длъжници, визирани в описания договор и нотариален акт, солидарно задължени за процесната сума/. С оглед това дружеството претендира /в хипотезата на чл. 422 от ГПК/ установяване съществуването на процесното вземане /до размера на сумата от 72 000 евро, която сума представлява част от целият размер на дълга, посочен по-горе/.

Искът е основателен:

Не се спори /а този факт е и удостоверен по делото със събраният писмен и експертен доказателствен материал/, че страните действително са подписали процесните договор и нотариален акт, съответно, че между тях е възникнало кредитно /заемно/ правоотношение. Удостоверено е също /съответно – не е и спорно/, че дружеството е поело задължение да предостави /в рамките на така учреденото правоотношение/ на ответницата /и на останалите солидарно задължени с нея длъжници, индивидуализирани в процесния договор и нотариален акт/ сума в размер на 74 000 евро. Приетите по делото 3 експертизи /преценени поотделно и в съвкупност/ удостоверяват еднозначно /категорично/, че посочената сума е била усвоена /получена/ реално от длъжниците /част от нея е била разпредеЛ.за погасяване на задължения по други, в това число и предходни правоотношения между същите страни, а останалата част в размер на сумата общо 40 000 евро е била преведа реално на длъжниците/. Посоченото разпределение /отпускане, усвояване/ на кредита на практика е било сторено в съответствие с изричното съгласие на страните. Вещите лица констатират категорично, че размера на непогасената главница възлиза /към 18.04.12г., когато е бил сезиран заповедният съд/ на сума в размер на 74 000 евро. Тези констатации на експертите са направени след преценка на всички събрани по делото доказателства, след справка в счетоводството на ищеца и след отчитане на всички извършени плащания в рамките на процесното правоотношение /както доброволно от страна на длъжниците, така и в рамките на изпълнително производство/. Принципно - предмет на процеса по чл. 422 от ГПК е установяване на размера на дълга именно към момента на сезиране на заповедният съд. В този смисъл – направеното от длъжниците в рамките на изпълнително производство погасяване на дълга /до размера на сумата от 30 822, 29 евро – съгласно констатациите на приетите по делото експертизи/ не следва да бъде съобразено в настоящото производство /именно доколкото това плащане е сторено – след 18.04.12г./. Това плащане следва да бъде съобразено при последващото /в това число и в рамките на изпълнително производство/ събиране на оставащата /непогасена/ сума. Вещите лица установяват и съответствие на извършените от дружеството разпределения на внасяните от длъжниците суми с правилото на чл. 76 от ЗЗД /който текст принципно позволява плащанията да бъдат съотнасяни и към предходни правоотношения, към предходни непогасени задължения – каквито констатации се съдържат в последната приета по делото експертиза/. Експертите установяват и съответствие на направените от дружеството разпределения с погасителния план към процесния договор.

Всичко изложено дава основание да се направи извод, че процесната претенция се явява доказана по основание и размер. С оглед това – искът следва да бъде уважен. На последно място:

В случая следва да бъде отчетен /в хипотезата на чл. 202 от ГПК/ като съществен фактът, че и трите приети по делото експертизи /изготвени от различни вещи лица/ установяват по един и същи начин релевантните по делото обстоятелства /размера на усвоения заем, размера на платените суми по него – до момента на сезиране на заповедния съд и след това, останалата непогасена сума, съответствие на извършеното разпределение на плащанията с правилото на чл. 76 от ЗЗД/.

В настоящото решение председателят на състава обсъжда единствено горните релевантни и относими към спора доказателства и заявените /в рамките на законния срок/ твърдения и възражения на страните.

На ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски за настоящото производство и за заповедното такова /предвид правилото на ТР № 4 от 14г. на ВКС/.

С оглед изложеното, съдът

                                                                                                                          

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание иска чл. 422 от ГПК на „Х.“ АД против Л.Х.М. ЕГН **********, че към 18.04.12г. /когато е бил сезиран заповедният съд/ в полза на ищеца срещу ответницата е съществувало вземане в размер на 72 000 евро /част от цяло вземане в размер на 74 000 евро/ и законна лихва върху същото, считано от 18.04.12г. /за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС по г.д. № 19262/12г./.

ОСЪЖДА Л.Х.М. да плати на „Х.“ АД - 3 066 лева съдебни разноски и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.

ОСЪЖДА Лена Х.М. да плати на „Х.“ АД - 2 816, 4 лева съдебни разноски за заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател: