Р Е Ш Е Н И Е
№
11.09.2020 г., гр. Ловеч
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в открито
съдебно заседание на дванадесети август,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
1. ИВАН И.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
ЕМИЛ ДАВИДОВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ И.
ВНОХ д. № 255 по описа за 2020
година
за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл. 328 и сл. от НПК.
С Присъда № 3/30.01.2020 г.,
постановена по НОХД № 331/2018 г. РС-Луковит е признал П.Б.М., ЕГН **********,
за виновен в това, че на 12.07.2018 г. около 21.15 часа в гр. Луковит, по ул. „Г.Й.”
в посока ул. „Х. Б.” управлявал моторно превозно средство – мотопед, бял на
цвят, без регистрационна табела, без съответно свидетелство за управление на
МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото
деяние, по силата на НП № 18-0297-000157/11.06.2018 г. на Началника на
РУ–Луковит, влязло в сила на 03.07.2018 г., поради което и на основание чл.
343в, ал. 2 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК го е осъдил на 10 месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 55, ал.3 НК не е наложил по-лекото наказание
глоба, предвидено в закона, наред с наказанието лишаване от свобода.
Признал е подсъдимия П.Б.М., с
ЕГН **********, за виновен и в това,че на 12.07.2018 г. около 21.15 ч., в гр.
Луковит на ул. „Г.Й.” като водач на МПС – мотопед, бял на цвят, без
регистрационна табела, противозаконно пречил на орган на властта - полицейските служители от „Охранителна
полиция” при ОД на МВР – Ловеч - РУ-Луковит – П.Й.Й.и Т.П.К., да изпълнят
задълженията си, като не спрял на подадения от полицай П.Й.Й.звуков и светлинен
сигнал за спиране на МПС, продължил движението си и се укрил от полицейските
служители, осуетявайки проверката, поради което и на осн. чл. 270, ал.1 от НК и
чл. 54 от НК го е осъдил на глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Определил е на основание чл. 23,
ал. 1 НК П.Б.М. да изтърпи едно общо най-тежко наказание от наложените му за
извършените престъпления по чл. 343в, ал. 2 НК и чл. 270, ал. 1 НК. а именно
наказание лишаване от свобода за срок от 10
месеца, към което на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединил частично
наказанието глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определил е на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3, вр. т. 2, б. „в" ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване
на наказанието.
Постановил е на основание чл. 68,
ал. 1 НК П.Б.М. да изтърпи отложеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от 7 месеца, определено по НОХД № 93/2017 г. по описа на Районен
съд Луковит.
Определил е на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3, вр. т. 2, б. „в" ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване
на наказанието.
Осъдил е на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК П.Б.М., ЕГН **********, да заплати в полза на ОД – МВР- Ловеч сумата 167.83 лева /сто шестдесет и
седем лева и 0.83 ст./, представляваща разноски по делото за досъдебното
производство, както и в полза на Районен съд - Луковит сумата 50,00 лева /петдесет
лева/, представляваща разноски в съдебната фаза.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от П.Б.М., в която сочи, че е останал недоволен от
така постановената присъда. Счита, че същата е неправилна и незаконосъобразна,
поради което е обжалва в срок. Счита, че присъдата не е съобразена със
събраните по делото доказателства и няма категорични и безспорни доказателства
относно авторството на деянието, като излага подробни съображения в тази
насока. Моли Окръжен съд-Ловеч, да отмени присъдата като
неправилна и незаконосъобразна и да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Моли, ако счете съда, че има допуснати нарушения описани в жалбата, относно
неизяснена и противоречива фактическа обстановка, да върне делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд.
Срещу така постановената присъда е
постъпила и въззивна жалба от адв. Х.Х. от САК – защитник на въззивника П.Б.М.,
Счита, че същата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на
материалния закон и процесуалния закон, а наложеното на подзащитния му
наказание е явно несправедливо, поради което моли присъдата да бъде отменена и
подзащитния му да бъде оправдан по така предявеното обвинение. Алтернативно
моли съда, ако не сподели вижданията му за невиновност на подзащитния му, да
бъде намален размерът на наложеното му наказание.
В съдебно заседание представителя
на Окръжна прокуратура – Ловеч, окръжен прокурор Валентин Вълков счита, че
следва да се потвърди присъда №3 30.01.20 г.
на Районен съд-Луковит, като правилна и законосъобразна. Приема, че съдът
е обсъдил всички обстоятелства по делото, анализирал е фактите и въз основа на
тях е постановил един мотивиран и законосъобразен акт. Няма спор от това, че
подсъдимият П.М. е управлявал на въпросната дата мотопед без да притежава
свидетелство за управление на МПС. Безспорен е и факта, че това поредно
инкриминирано деяние той е извършил само 9 дни, след като е приключило
наказанието по предходно осъждане касаещо същото престъпление. При това
преходно осъждане е направено достатъчен компромис, като на подсъдимия са му
наложили пробационни мерки.
Приема, че при налагане на
настоящето наказание, съдът правилно е обсъдил, че липсват смекчаващи
обстоятелства в посока на това, че
въпреки предходно осъждане, подсъдимият не си е извлякъл поука от деянието,
което е бил извършил и от наложеното му наказание и повтаря деянието си. Съдът
е съобразил, че независимо се касае за пълнолетно лице, все пак става въпрос за
един млад човек и в тази връзка е слязла под минимума на наказанието предвидено
от материалния закон. Още повече, че компромис от страна на съда на основание
чл. 55 не е наложена глоба. Счита, че не вижда какво повече може да се иска.
По отношение на другите
престъпления също счита за безспорен факт – имайки предвид обвинението по чл.
270, ал. 1 от НК за което сочи, че съдът е преценил, както и от свидетелските
показания, установената фактическа обстановка и счита, че това е
законосъобразен акт, който не следва да се коригира, а следва да се потвърди.
Упълномощеният защитник адв. А. сочи,
че поддържа въззивната жалба и
направеното допълнение към нея. Счита, че присъдата на Районен съд–Луковит е
неправилна и незаконосъобразна, тъй като не е съобразена със събраните по
делото доказателства. Липсва задължителната всестранност, обективност и
задълбоченост при провеждане на съдебното заседание, според мен поради проявен
един формален подход. В подкрепа на това цитира част от постановената присъда
„управлявал МПС-мотопед, бял на цвят, без регистрационна табела и до момента
този мотопед е неизвестен. Без марка, кубатура, каквито и други отличителни и
характеризиращи го белези и данни. Сочи, че относно управлението на мотопеда и
така изяснената за него в кавички обстановка, тъй като свидетелските показания
са изключително противоречиви на разпитаните полицейски служители, които подробно
е описал във въззивната жалба, че на територията на гр. Луковит, така както е
описано движението на мотопеда, то е трябвало да се върне в посоката си, за да
се срещне с патрулния автомобил. По разпита на свидетелите такова обстоятелство
няма изяснено. Акцентира върху това, че всички полицейски служители твърдят по
категоричен начин, че са разпознали неговия подзащитен. В тази връзка моли ОС -
Ловеч да обърне внимание на първоначалните обяснения на полицейските служители
в досъдебното производство още на /л.5/ П.Й., на /л.6/ Т.К., на /л.7/ К.Д.,
записани само със заменяне на имената, без да бъде променен словоред, правопис
или каквито и да са други промени. Сочи и че в тези промени са изписани и в
трите ЕГН-та на неговия подзащитен. Така, както в трите обяснения е описана
стоп палката с две главни букви и градската градина. В трите обяснения те не са
променяни. Сменени са само имената на полицейските служители- свидетели по
досъдебното производство.
Обръща внимание, че в същото
време е приета по делото видео техническа експертиза, от която се вижда, че
управляващия мотопеда е със защитна каска и няма никакви открити части на
лицето, даващи възможност за неговата идентификация. Заключението на
експертизата в т.4, не се наблюдава лице на кадрите, в т. 5 няма открити части
на лицето, в т. 7 не е възможно да се извлекат кадри с потенциална
идентификационна стойност. Въпреки това РС-Луковит е изградил изводи за
виновността на подзащитния му само от твърденията на полицейските служители,
които противоречат с тази видео техническа експертиза и е приел, че неговия подзащитен
е управлявал МПС.
Обръща внимание и на факта, че не
на последно място, след случая никой не е търсил неговия подзащитен в дома му.
Двамата полицейски служители споменават, че минали покрай домът му, разговаряли
с негов съсед, без да конкретизират кой е той и той е казал, че никога не е
виждал подзащитният му да се прибира с мотопед. Твърдят, че са посетили къща на
два етажа, която в същото време не е така. Тъй като разпитана по делото е
майката Цветелина Александрова, която казва- живеем в къща на 4 етажа, така че
не става ясно тези полицейски служители къде, кога и на какъв адрес са търсили
моят подзащитен.
Обръща внимание, че още в
първоинстанционното производство са направени искания, от които да бъде
направена и изискана справка относно регистрираните мотопеди на територията на
гр. Луковит, наподобяващи този, с който е описан в обвинителния акт и в
присъдата. Това искане не е уважено. Направено е искане за допускане на разпит
на двама свидетели-бабата и вуйчото на неговият подзащитен, за да бъде уточнено
именно това обстоятелство кога е търсен подзащитния му и къде, което също не е допуснато.
В тази връзка счита, че на основание чл. 320 ал. 2 от НПК ОС-Ловеч да извърши
проверка и оценка на доказателствата по тази постановена присъда. Моли
въззивната инстанция да постанови решение, с което признае присъдата за
неправилна и незаконосъобразна и оправдае неговия подзащитен по повдигнатото обвинение.
Алтернативно сочи, че ако ОС –
Ловеч приеме, че са допуснати тези
нарушения, които посочва в пледоарията си, то моли да върне делото за ново
решение от първоинстанционния съд.
В съдебно заседание въззивникът П.Б.М.
в защита излага, че това е лично. Сочи,, че мотопед не управлява и не е
управлявал никога. Посочва, че те
казват, че е той и че това е лично към него. Като последна дума иска да се
преразгледа делото.
Въззивният съд като взе
предвид становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и
сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваната присъда съгласно
изискванията на чл. 313 от НПК, прие за установено следното
:
Делото
е образувано по повод обвинителния акт, внесен на 23.11.2018 г., с който
Районна прокуратура Луковит повдига обвинения срещу П.Б.М. за престъпления по
чл. 343в, ал. 2 НК - за това, че на 12.07.2018 г., окол 21,15 часа в гр.
Луковит по ул. „Г.Й." в посока ул. „Х. Б." управлявал МПС - мотопед,
бял, без регистрационна табела, без съответно свидетелство за управление на МПС
в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние
по силата на НШ18-0297-000157/11.06.2018 г., и по чл. 270, ал. 1 НК -
за това, че по същото време на ул. „Г.Й.", противозаконно
пречил на орган на властта - полицейските служители от „Охранителна
полиция" при ОД МВР Ловеч, РУ Луковит - П.Й. и Т.К., да изпълнят
задълженията си, като не спрял на подадения от полицай Йончев звуков и
светлинен сигнал за спиране на МПС, продължил движението си и се укрил от
полицейските служители, осуетявайки проверката.
От
фактическа страна РС-Луковит е приел следното:
Подсъдимият
П.Б.М. е роден на *** ***, живее в същия град на ул. „Петко Д. П." №18 с
майка си, която единствено е полагала грижи за него след раздялата с бащата,
български гражданин, българин, ученик в 11-ти клас, работи почасово в
автосервиз, осъждан. М. бил неправоспособен водач на МПС, въпреки това
многократно управлявал МПС, за което бил санкциониран общо 5 пъти, за последно
с Наказателно постановление №18-0297-000157/11.06.2018 г., издадено от
началника на РУ Луковит, влязло в законна сила на 03.07.2018 г.
РС-Луковит
приел,че на 12.07.2018 г. около 21.00 часа въззивника П.Б.М. *** в посока към
кръстовището с ул. „И.В." с управлявания от него бял мотопед без
регистрационни табели, когато се разминал с автомобила, управляван от св. Г.Г..Св.
Г. - началник на „Криминална полиция" при РУ Луковит, знаел, че той е
неправоспособен водач, уведомил по телефона дежурния си колега св. К.Д. за това
посоката му на движение, за да бъде проверен.Св. К.Д. - инспектор в РУ Луковит,
бил дежурен в екип с още двама служители на РУ Луковит - свидетелите П.Й. -
младши автоконтрльор, и Т.К. - сектор „Охрана на обществения ред". Когато
получили обаждането от колегата си Г., тримата полицаи се отправили към
спортната зала под училище ОУ „А.К." с патрулния автомобил и при
пресичането на ул. „Г.Й." видели, че се задава мотопед, издаващ посока ул.
„В.".
Св. П.Й.
обърнал посоката на движение на полицейския автомобил и го спрял по средата на
ул. „Г.Й." срещу посоката на движение на мотопеда, по която се движел
мотопеда и включил светлинните и звукови сигнали на патрула, за да спре водача.
Въззивникът
първоначално намалил скоростта, но приближавайки
челно патрула рязко ускорил движението на мотопеда, заобиколил полицейския
автомобил от ляво и продължил в посока към градската градина. Полицейският екип
го последвал до пешеходния мост на градината, през който подсъдимият преминал с
мотопеда.
Служителите
знаели местоживеенето на подсъдимия и се отправили да го търсят там. В дома ги
посрещнала жена, която заявила, че П.М. не е вкъщи.
На
следващия ден - 13.07.2018 г. лично му била връчена призовка да се яви в 09.00 часа
на 16.07.2018 г. в сградата на РУ Луковит.
На
17.07.2018 г. срещу П.М. бил съставен АУАН с бл. №996949 за това, че не се
явил, след като е редовно призован от полицейски орган, с което нарушил чл.
258, ал. ЗМВР, който акт е подписан от въззивника без възражения,
На
същата дата св. П.Й. съставил срещу М. още два АУАН с бл. №233646 и бл.№233645
съответно за нарушение на чл. 140 ЗДвП за това, че на инкриминираната дата и
час управлявал мотопед, който не е регистриран по съответния ред, и на чл. 150 ЗДвП
- за това, че го управлява като неправоспособен. Подсъдимият отказал да подпише
и двата акта.
От
справката за съдимост на П.М. е видно,че са
постановени осъждания за престъпления по чл. 345, ал. 1 НК и чл. 343в,
ал. 2 НК, извършени от него като непълнолетен на 17.06.2015 г., за които по
НОХД №169/15 PC Луковит му е наложил едно общо
наказание „пробация" с двете задължителни мерки с продължителност 7
месеца.
Изпълнението
на наказанието е приключило на 24.02.2016 г. Отношението е било непостоянно и
формално, без критичност.
След
изтърпяване на пробацията, на 07.04.2017 г. П.М. е извършил още две
престъпления - по чл. 343в, ал. 2 НК и по чл. 3436, ал. 3 НК, за които по
силата на споразумение по НОХД №93/2017 г. на PC Луковит,
влязло в законна сила на 25.04.2017 г., му е наложено едно общо най-тежко
наказание - 7 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за
изпитателен срок от 3 години. През изпитателния срок съдът е постановил
пробационен надзор, по повод на който пробационният служител отчита като
дефицит липсата на постоянство и последователност в действията на осъдения, а
като основен риск от ново правонарушение - лесната податливост на влияние и
желанието за изтъкване в обкръжаващата го недобра социална среда.
При
така приетата фактическа обстановка от РС-Луковит,въззивната инстанция приема
за обоснован извода ,че заеманите длъжности от св. П.Й. и св. Т.К. се
установяват от актовете за встъпване в длъжност, придружени от длъжностни
характеристики и кадрови справки.
Въззивната
инстанция обаче не споделя изводите на РС-Луковит,относно приетото за
установено по спорния факт, свързан с
авторството на деянията, както и че РС-Луковит изцяло се е доверил на
показанията на свидетелите очевидци Г.Г., П.Й., Т.К. и К.Д., всеки от които
пряко е възприел, че въззивника М. управлява мотопеда.
Също
така,не приема и извода на РС-Луковит,че показанията на свидетелите - очевидци
напълно кореспондират с видеозаписите от охранителните камери, разположени на
различни места в града, относимото съдържание на които е било обект на
видео-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Ц.В..
Не е
спорно и приетото от РС-Луковит,че в представените отделни кадри се вижда изображение
на мотопед, управляван от лице с поставен шлем на главата,както и че в
определени кадри са фиксирани взаимно разположение на мотопеда и полицейски
автомобил, което напълно съответства на описаното от полицейските служители. В
следващите снимки се вижда отдалечаването на мотопеда и придвижване на
полицейския автомобил след него.
Анализирайки
обаче събраните поделото доказателства въззивната инстанция прие, че РС –
Луковит е допуснал съществено процесуално нарушение изразяващо се в
неизпълнение на задълженията, посочени в чл. 305, ал. 3 , изр. 2 от НПК, а
именно при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения
защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В конкретният казус, както
се възразява и от защитника адв. А. определено РС – Луковит не е отчел
противоречията между показанията на самите свидетели очевидци. По-точно в
показанията си свид. П.Й.Й.е посочил, че като служител на МВР е управлявал
патрулния автомобил, когато е възприел обаждане от колегата си Г.Г. към
колегата му К.Д., при което Димитров му е казал да карат към залата, че имало
сигнал, че неправоспособен водач с мотопед се движи по тази улица, за да го
пресечат и спрат. След това застанали с патрулния автомобил на кръстовището с
ул. Г.Й., когато се появило лице, управляващо мотопед и идващо от ул. И.В. в
посока надолу към залата. За самото лице, управляващо мотопеда свидетеля Йончев
сочи, че същото е било с каска, а не с шлем, но нямало отпред стъкло и не се
виждало цялото лице, но се виждало част от него. Сочи, че не е разпознал
лицето, но в последствие, когато същото дошло да напише акт го разпознал „че е
той, но същия ни заобиколи от дясната страна“ /л.62 от НОХД/. Свидетелят К.Т.Д.–
служител на МВР сочи, че му се е обадил колегата Г.Г. и е казал, че е видял „П.Б.
да управлява мотопед“ /л.62 НОХД/.
Първото противоречие, което не е отчел РС – Луковит е, че свид. П.Й. в
показанията си не е посочил свид. К.Д. да му е казвал, че това е П.Б.. А по
отношение на лицето, управляващо мотопеда свидетелят е отговорил, че имало бяла
каска със шлем без стъклен протектор, голяма каска с достатъчно голям отвор и
се е виждало лицето. Второто противоречие между свидетелските показания се
изразява в това, че свидетеля П.Й. сочи, че не се е виждало цялото лице на
управляващия мотопеда, а част от него, а свидетеля Димитров сочи, че се е
виждало цялото лице и че е категоричен , че управляващия е бил въззивника в
настоящето производство. В коренно противоречие с тези показанията са
показанията на другия служител на МВР Т.П.К., който сочи, че „управляващия
мотопеда е бил с каска, но открита, не с цял шлем. Можах да го видя и да го
разпозная подсъдимия П.Б.“ /л.92 НОХД/. Свидетелят Г.Д. Г. също служител на МВР
е посочил, че на 12.07.2018 г. около 21 часа му се е наложило с личния
автомобил да отиде до центъра на гр. Луковит и управлявайки автомобила е видял,
че срещу него се движи бял мотопед – тип скутер, управляван от П.Б.М., който
познава и който е сложил каска на главата си, но тя била поставена до челото на
главата му и лицето му било открито.
В
противоречие с показанията на разпитаните свидетели, както между впрочем се
възразява и от защитника адв. А. е заключението на вещото лице по
видео-техническата експертиза /л.40-45 ДП/. Вещото лице в съдебно заседание
категорично е посочило, че на видеофайловете е намерил преминаването на
неизвестно лице с такъв описан мотопед, но водача е с поставена защитна каска и
няма открити части от лицето, които да дават възможност за неговата
идентификация /л.63 НОХД/. Нещо повече вещото лице категорично сочи, че на нито
един от кадрите, които е свалил при извършване на експертизата няма качество на
изображението, което да определи лицева идентификация /л.64 НОХД/.
При
така посочените противоречиви гласни доказателства и заключението на вещото
лице по видео-техническата експертиза въззивната инстанция счита, че е следвало
РС –Луковит да изложи подробни мотиви въз основа на кои доказателства приема,
че П.Б. е лицето, управляващо процесния мотопед.Процесуалния ред за
отстраняване на тези противоречия е чрез провеждане на „очни ставки“ между
свидетелите и свидетелите и тогава подсъдимия М. .
Посочените
съществени процесуални нарушения са неотстраними от въззивната инстанция,тъй
като не е ясно въз основа на кои доказателства,при констатираните противоречия,
са изградени правните изводи на РС-Луковит относно виновността на въззивника П.М..Т.е.те
са довели до ограничаване на процесуалните права на въззивника и определено
нарушават и правото му на защита в тази насока,тъй като при посочената неяснота
и противоречия за него не е ясно, на кои доказателства се гради извода на
РС-Луковит за виновността на въззивника,в който смисъл са и възраженията на
защитника,адв.Ц.А..
Нещо
повече,не е констатирано от страна на РС-Луковит и че в обвинението за
престъпление по чл.343в,ал.2 от НК,което е предявено на въззивника М. е прието,
че на 12.07.2018 г., около 21,15 часа в гр. Луковит по ул. „Г.Й." в посока
ул. „Х. Б." управлявал МПС - мотопед, бял, без регистрационна табела, без
съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказването
му по административен ред за същото деяние по силата на НП18-0297-000157/11.06.2018
г. е посочен и друг състав на престъпление ,вменявайки на въззивника и
управление на МПС без регистрационна табела.Т.е. в състава на това обвинение е посочен
и състав на престъпление по чл.345,ал.2 от НК,ангажиращ наказателна отговорност
на лице,което управлява МПС,което не е регистрирано по надлежния ред.С
постановената присъда въззивника М. е осъден по така предявеното обвинение,като
при излагане на правните си изводи/л.113/съдът не е взел отношение в тази
насока .Поначало в тази насока не е проверено от страна на РС-Луковит и дали
относно тези обвинения е налице ангажиране на административно наказателна
отговорност същевременно.В тази връзка от страна на въззивната инстанция е
изискан писмен отговор от РУ-МВР-Луковит към който е приложено наказателно
постановление №18-0297-000452/18.12.2018г.,влязло в законна сила на
23.01.2019г.,от което е видно, че на въззивника е наложено административно наказание
–глоба в р-р на 200лв.за това,че на 12.07.2018г. около 21.15часа,по ул.Г.Й.,посока
ул.Х. Б.,управлява мотопед бял на цвят с неустановена
марка и модел,без регистрационни табели,водача управлява
МПС,което не е регистрирано по законовия ред./л.33 от ВНОХД/.
Законодателя
в тази насока в чл.24,ал.,1,т.8а от НПК е въвел задължение на съдът при
констатация ,че извършеното деяние,в конкретния казус управлението на МПС,което
не е регистрирано по надлежния ред, съставлява административно нарушение ,за което
е приключило административнонаказателното производство да прекрати
наказателното производство,което е следвало и РС-Луковит да постанови по
отношение на прието от страна на административно наказващия орган нарушение от
страна на въззивнка ,посочено в наказателно постановление
№18-0297-000452/18.12.2018г.,влязло в законна сила на 23.01.2019г.от което е
видно че на въззивника е наложено административно наказание –глоба в р-р на
200лв.за това,че на 12.07.2018г. 12.07.2018г. около
21.15часа,по ул.Г.Й.,посока ул.Х. Б.,управлява мотопед бял на цвят с
неустановена марка и модел,без регистрационни табели,водача управлява МПС,което
не е регистрирано по законовия ред./л.33 от ВНОХД/.
С оглед посочените съществени
процесуални нарушения,въззивната инстанция приема,че следва да се отмени
присъдата на РС-Луковит и делото се върне на РС-Луковит за ново разглеждане от
друг състав на съда от фазата на подготвителните действия за разглеждане на
делото в съдебно заседание при което се отстранят посочените съществени
процесуални нарушения,посочени по-горе в обстоятелствената част на решението.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.335,ал.2 във вр. с чл.348,ал.3,т.1 от НПК
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯВА Присъда № 3/30.01.2020 г., постановена по НОХД
№ 331/2018 г. от РС-Луковит и ВРЪЩА делото на РС-Луковит за ново разглеждане от друг
състав на съда, от фазата на подготвителните действия за разглеждане на делото
в съдебно заседание, при което се отстранят посочените съществени процесуални
нарушения,посочени по-горе в обстоятелствената част на решението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
.