Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260011
Гр.ДОБРИЧ 06.06.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№79/2019г. по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на ЕООД „Грейн БГ“ (в несъстоятелност) , ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.В.,
ул.“Д.И.“ №21, вх.Б, ет.5, ап.25 срещу ЕООД „Д.А.“, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр.Б., ж.к.“Б.“, бл.34, вх.А, ет.3, ап.7, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Р.Д.А., с която е предявен иск с
правно основание чл.517, ал.4 от ГПК.
Претенцията си за прекратяване на ответното дружество
ищецът мотивира със следните твърдения:
Със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№
645/2018г. по описа на Районен съд гр.Б. и издаден въз основа на нея
изпълнителен лист солидарните длъжници ЕООД „ А.“, гр.Б., ЕИК ** и
Р.Д.А.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят на ищеца 401 400.00 лв.-главница и
13 572.00 лв.- съдебно-деловодни разноски.
Въз основа на изпълнителния лист срещу двамата длъжници
е образувано изп.д.№** по описа на ЧСИ Л.Т.,
рег.№ 737, с район на действие – ДОС. По искане на ищеца в качеството му на
взискател изпълнението е насочено срещу всички дялове, в които е разпределен
капитала на ЕООД „Д.А.“ и е наложен първи поред запор до размера на дължимата
сума върху дружествените дялове на длъжника
Р.Д.А. с размер на дяловото участие 100% от капитала. Запорът е вписан по партидата на ЕООД
„Д.А.“ на 10.10.2018г.
Тъй като след
изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника такова не е
предприето от него и няма постъпили суми по изпълнителното дело, с
постановление за овластяване за прекратяване на
търговско дружество от 22.03.2019г. на ЧСИ Л.Т. по изп.д.№** ищецът е
бил овластен да предяви иск за прекратяване на ответното дружество на основание
чл.517, ал.4 от ГПК. След вписване на запора също не е извършено плащане от
длъжника по изпълнителното дело, което обуславя правния интерес на ЕООД „Г.“
от завеждане на настоящия иск.
Прави се искане за присъждане и на сторените в
настоящото производство разноски.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор на исковата молба с вх.рег.№3674/30.05.2019г. ответникът оспорва иска като
недопустим, а по същество като
неоснователен. От своя страна претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
Според ответника, ЕООД „Д.А.“ никога не е имало
каквито и да е отношения със взискателя по изпълнителното дело - ЕООД „Г.“. Ответното дружество не е страна по
изпълнителното дело, от него взискателят по изпълнителното дело не претендира
вземания.
С Определение № 264/04.04.2019г. по ч.гр.д.№
226/2019г. по описа на ДОС съдът е констатирал, че поканата за доброволно
изпълнение за длъжника по процесното изпълнително дело не му е била редовно
връчена на нито една от датите, вписани в нея – 09.10.2018г. и 10.10.2018г. Редовното
връчване на поканата е осъществено на 15.11.2018г., от която дата започва да
тече срокът по чл.414, ал.2 от ГПК. В установения законов срок на 22.11.2018г.
длъжникът е подал възражение, което не е взето предвид от ЧСИ Л.Т.. С
определението си ДОС констатира, че длъжниците по изпълнителното дело са
упражнили в срок правото си на възражение и на спиране на изпълнението и е
указал на БРС да изпълни указанията и да постанови спиране на изпълнението. С
Определение № 339/20.05.2019г. РС гр.Б. постановява спиране на изпълнителното
производство. При положение, че изпълнителното
производство е спряно, то не следва да се предприемат каквито и да било изпълнителни
действия, докато не бъде доказано вземането на ЕООД „Г.“.
Във връзка с ненадлежното уведомяване за започнатото
срещу него принудително изпълнение длъжникът
Р.Д.А. е подал възражение и въззивни частни жалби по ч.гр.д.№ 645/2018г.
по описа на БРС, по които очаква произнасяне от съда.
Заедно с призовката за доброволно изпълнение на
длъжника следва да се връчват и съобщения за наложените запори. Ответникът не е
получавал съобщения за наложени запори, което е
предпоставка за отхвърляне на предявения иск.
Основната и главна предпоставка за уважаване на
предявения иск е длъжникът по изпълнителното дело да не е удовлетворил
вземането на взискателя. За да направи това обаче, той следва да е получил призовка за доброволно изпълнение. След
като е установено от съда, че поканата за доброволно изпълнение не е връчена
редовно на длъжника на нито една от двете, посочени в поканата за доброволно
изпълнение дати, искът е преждевременно заведен и е неоснователен. Липсата на
връчена покана за доброволно изпълнение и на съобщение за наложения запор е
пречка за принудително изпълнение по чл.517, ал.4 от ГПК. След като БРС и ДОС
са постановили спиране на изпълнението, изпълнителният титул не е налице. Според
решението на съда, към този момент взискателят няма правно обосновано изискуемо
вземане към ЕООД „ А.“ и Р.Д.А.. При данните по делото е налице вероятност от
прекратяване на изпълнителното производство, в който случай би отпаднало
качеството на ищеца като взискател и овластяването му да предяви иск по чл.517,
ал.4 от ГПК, което би довело до недопустимост на настоящото производство. Горното
налага извод, че на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до решаване на спора за
наличие на притезание у ищеца срещу длъжника, активната легитимация на ищеца по
настоящото дело да води иск по чл.517, ал.4 от ГПК не е установена.
Исковата претенция представлява злоупотреба с права, тъй
като прекратяването на дружеството няма да освободи ликвидационен дял, от който
ищецът да може да се удовлетвори. Това е така, защото капиталът на дружеството
е доста под дължимата сума по изпълнителното дело, поради което избраният
способ за удовлетворяване на дълга е обективно непотребен. Дружеството ответник
е със стойност на дружествените дялове 5 000 лв., което е много малка част
от търсената от ищеца сума, поради което искът следва да се отхвърли, поради
невъзможност за постигане на целения с предявяването му правен резултат.
Тъй като изпълнението е насочено срещу всички дялове
на ответното дружество, ЧСИ е следвало да връчи на дружеството изявление на
взискателя за прекратяване на дружеството, както и Постановлението на ЧСИ, с
което е овластил ищеца да иска прекратяване. Подобно връчване не е налице. Постановлението
за овластяване е издадено незаконосъобразно. То е с дата 22.03.2019г., а
номерът му от изходящия регистър е 4417 и е с дата 22.04.2019г. На 22.04.2019г.
ЧСИ е издал и постановление за спиране на изпълнението, което означава, че след
спиране на делото незаконосъобразно е издал постановление за овластяване.
В депозирана допълнителна искова молба с вх.рег.№
4260/20.06.2019г. ищецът по подробно изложени в нея съображения оспорва като
неоснователни наведените от ответника възражения за недопустимост и
неоснователност на иска.
В депозиран допълнителен отговор с вх.рег.№4899/22.07.2019г. ответникът поддържа изложените в
отговора си възражения срещу иска.
След преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно представения по делото изпълнителен лист на
РС гр.Б., издаден по ч.гр.д.№645/2018г.,
ЕООД „А.“, гр.Б., ЕИК ** и Р.Д.А.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от
401 400лв. - главница по запис на заповед от 15.12.2017г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 07.09.2018г. до
окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 8 028 лв. - държавни
такси и 5 544 лв. разноски в заповедното производство.
Въз основа на издадения по ч.гр.д.№645/2018г. по описа на БРС
изпълнителен лист срещу ЕООД „А.“, гр.Б., ЕИК ** и Р.Д.А., ЕГН ********** е образувано изпълнително дело №** на ЧСИ Л.Т., с район на
действие ДОС, вписана под №737 в регистъра на КЧСИ.
На 04.10.2018г. по изпълнителното дело е наложен запор
върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на ответното
дружество „Д.А.“, ЕИК ** – Р.Д.А., оповестен в ТРРЮЛНЦ на 10.10.2018г.
С Постановление от 22.03.2019г. съдебният изпълнител Л.Т.
е овластил ЕООД „Г.“ да предяви иск за
прекратяване на ответното дружество.
Изпълнителното дело е спряно с Определение от 20.05.2019г. на РС гр.Б.,
като на взискателя и ищец в настоящото производство е указано да предяви иск
за установяване на вземането си.
По делото е приложено т.д.№138/2019г. по описа на ДОС,
което е с предмет установяване по реда
на чл.415 във вр.с чл.422 от ГПК на дължимостта на сумата от 401 400 лв., предмет на
процесния запис на заповед, за който е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№645/2018г.на РС гр.Б.. С Решение №6 от 24.01.2020г. по т.д.№138/2019г.
на ДОС, влязло в законна сила на 19.11.2021г. е признато за установено, че по
издадената по ч.гр.д.№645/2018г. по описа на РС гр.Б. заповед за изпълнение, “А.“
ЕООД и Р.Д.А. дължат солидарно на „ГРЕЙН БГ“ ЕООД сумата от 401 400 лв., представляваща
главница по запис на заповед от 15.12.2017г., ведно със законна лихва, считано
от 07.09.2018г. до окончателното. С
решението ответниците са осъдени да заплатят солидарно разноските на ищеца в
заповедното и исковото производство.
С Постановление за възлагане от 15.03.2018г. на взискателя по изпълнението и
ищец в настоящото производство е възложен недвижим имот „Пицария“, находяща с в
гр.Б., ул.“Приморска“№20 за сумата от
606 000 лв. По делото няма данни постановлението за възлагане да е влязло
в законна сила. Твърди се от страна на ищеца, че дружеството е внесло продажна
цена на имота до размера надвишаващ
вземането, която е разпределена на ипотекарен кредитор и въпреки възлагането
вземането не е удовлетворено.
Съобразно разпоредбата на чл.517, ал.4 от ГПК, когато
изпълнението е насочено срещу всички дялове в дружеството, искът за
прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се
спазват изискванията на чл.96 ал.1 от ТЗ, без връчването на изявление за
прекратяването на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът
отхвърля иска, когато установи, че вземането на взискателя е удовлетворено
преди приключване на първото заседание по делото.
В случая по делото се установява, че по отношение на
всички дружествени дялове е налице вписан запор. Ищецът е редовно овластен да
предяви иск за прекратяване на ответното дружество. Установява се също, че
вземането на ищеца е останало неудовлетворено – така удостоверение
изх.№47723/13.12.2022г., издадено по изп.д.№**.
В доказателствена тежест на ответника е именно
установяването на предпоставката за отхвърляне на предявения иск по чл.517,
ал.4 от ГПК – че към датата на провеждане на първо съдебно заседание по делото
вземането на ищеца е погасено. Такова установяване не беше проведено в
настоящото производство.
Във връзка с възраженията на ответника следва да се
посочи, че наличието на друго имущество,
от което взискателят може да се удовлетвори не е основание за отхвърляне на
иска. В преценката на взискателя законът предоставя избора на конкретния способ
за удовлетворяване на вземането си към длъжника.
Възраженията на ответника за незаконосъобразност на
изпълнителните действия, включително и отсъствието на предпоставки за издаване
на постановлението за овластяване са неоснователни. Съобразно константната
съдебна практика, съдът в настоящото производство по чл.517, ал.4 от ГПК не
контролира законосъобразността на предхождащите постановлението за овластяване
действия на съдебния изпълнител, нито законосъобразността на издаденото
постановление за овластяване, тъй като е налице специален ред за обжалване на
действията на съдебния изпълнител, който изключва косвен съдебен контрол върху
правилността и законосъобразността им в настоящото производство. В този смисъл Решение №347/04.05.2005г. на ВКС по
т.д.№631/2004г., ІІ-ро т.о.; Решение №614/09.08.2006г. на ВКС по
т.д.№115/2006г. на ІІ-ро т.о., Определение №140/09.03.2017г. по
т..д.№2565/2016г. на І-во т.о.
С оглед на това, съдът намира
предявения иск за основателен. Изпълнени са условията от фактическия състав на чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на
ответното дружество, чиито дялове са собственост на длъжника по изп.д.№** на ЧСИ Л.Т. - Р.Д.А. и са предмет на наложен от съдебния
изпълнител запор. При постановяване на прекратяване на дружеството, по арг. от чл. 156, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 517, ал. 4 ГПК търговецът следва
да бъде обявен в ликвидация. Откриването на производство по ликвидация обаче,
включително и назначаването на ликвидатор и определянето на срок за ликвидация,
е от компетентността на Агенция по вписвания. Ето защо разглеждащия състав
следва да допусне единствено прекратяване на дружеството – ответник, в
съответствие с компетентността си по чл. 517, ал. 4 ГПК, като препис от
настоящото решение, след влизането му в сила, следва да се изпрати на Агенция
по вписвания, търговски регистър, за надлежното му вписване.
Предвид своевременно направеното
от ищеца искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати
направените за производството разноски в размер на 110 лева (80 лв. – заплатена държавна такса по предявения иск; 15 лв. – заплатена
държавна такса по в.ч.т.д.№112/2023 по описа на АС В. и 15 лв. – заплатена държавна такса по в.ч.т.д.№3/2023 по описа на АС В.).
Водим от
изложеното Окръжният съд,
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл.517 ал.4 от ГПК, ЕООД „Д.А.“, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.Б., ж.к.“Б.“, бл.34, вх.А, ет.3, ап.7, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Р.Д.А. по иск на ЕООД „Грейн БГ“, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.В., ул.“Д.И.“ №21, вх.Б, ет.5, ап.25, представлявано от синдика В.И.Г..
ОСЪЖДА ЕООД „Д.А.“, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.Б., ж.к.“Б.“, бл.34, вх.А, ет.3, ап.7, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Р.Д.А. да заплати на ЕООД „Грейн БГ“, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.В., ул.“Д.И.“ №21, вх.Б, ет.5, ап.25, представлявано от синдика В.И.Г.
сторените по делото разноски в размер на
110 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр. В. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на настоящото решение, същото да се изпрати на ТРРЮЛНЦ при АВ за
откриване на производство по ликвидация и вписване на служебен ликвидатор.
СЪДИЯ: