Определение по дело №479/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 969
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20223100500479
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 969
гр. Варна, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20223100500479 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5149/02.03.2022 г. подадена от
„МОБА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Район „Надежда“, ж. к. „************* чрез адв. И.И. срещу
Решение № 1980/08.12.2021 г., постановено по гр. д. 3681/2021 г. по описа на
ВРС, с което ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца Н. ДР. Д., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, чрез адв. И.Е. със съдебен
адрес: гр. Варна, ул. ********************** сумата от 1323.09 лв.,
представляваща главница – дължимото възнаграждение в нетен размер за
положен от ищеца извънреден труд за периода от месец март 2018 г. – месец
февруари 2019 г., на основание чл. 262 от КТ, ведно със законната лихва
върху главницата от 1323.09 лв считано от датата на сезиране на съда с
исковата молба – 15.03.2021 г. и до окончателното плащане, както и сумата от
общо 324.73 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1323.09
лв. за периода от 13.03.2018 г. до 10.02.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД; ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца и сумата от 336.00
лв. – дължима главница за полагаща се храна, за отработени от ищеца общо
168 смени за периода месец март 2018 г. – месец февруари 2019 г., на
основание чл. 285 от КТ, вр. чл. 5, ал. 1 от Наредба № 11/21.12.2005 г. за
определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или
добавки към нея, ведно със законната лихва върху главницата от 336.00 лв.
считано от датата на сезиране на съда с исковата молба – 15.03.2021 г. и до
окончателното плащане, както и сумата от 82.91 лв. – представляваща лихва
за забава върху главницата от 336.00 лв. за периода от 13.03.2018 г. –
1
10.02.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съдебният акт е атакуван като неправилен, поради нарушение на
процесуални и материално правни норми, и като необосновано. Във
въззивнажа жалба се твърди, че съдът не е съобразил безспорните между
страните факти и с това е нарушил задължението са основе решението след
съвкупен анализ на доказателствата. Извън преценката на
първоинстнационния съд е останало писменото доказателство,
представляващо Заповед № ЗД010-0045/17.01.2018 г., с която е установено
сумирано изчисляване на работното време на осн. чл. 142 от КТ с период на
отчитане четири месеца, като са посочени и съответните периоди на отчитане,
на смени при норма с 12 часа продължителност на смяна и два
последователни почивни дни. При липсата на преценка на писмени
доказателства /ТБО, фишове за работна заплата, таблици за явяване и
неявяване на работа (форма 76)/, съдът неправилно е приел, за изцяло
доказана претенцията на ищеца за положен извънреден труд. Неправилно са
преценявани и свидетелските показания на водените от ответното дружество
на свидетели в частта, която е свързана с организацията на работа в
дружеството и съдържанието на месечните графици. Твърди се неправилна
оценка на други две писмени доказателства -. таблици за явяване и неявяване
на работа (Форма 76) и месечните графици, като не е отчел съдържанието им
при ползване на отпуск по болест и други факти. Жалбоподател счита, че
правилната преценка би довела до различен извод, че таблица за отчитане
явяването и неявяването на работа е документът, който доказва присъствието
или отсъствието на работника, т. н. присъствена форма.
Жалбоподателят посочва, че е оспорил прието като доказателство
заключение по ССчЕ в частта на извършените изчисления и поддържа че те са
напълни, нелогични и неправилни. Излага се още, че съдът е постановил своя
акт при неизяснена факти и липсват отговори на част от поставените съм
вещото лице въпроси. Счита, че първоинстанционния съд е следвало
служебно (поради явна неяснота, непълнота на заключението) да възложи
допълнително заключение, което представлява процесуален пропуск, водещ
до неправилно решение.
Жалбоподателят поддържа становище по същество, че Наредба №
11/2005 г. в частта, в която задължава работодателите да осигурят безплатна
храна на работниците и служителите се отнася само предприятия със
специфичен характер и организация на труда. Поддържа се
правоизключващото възражение, че двете предпоставки които следва да са в
кумулативна даденост, не се отнасят за нито една от страните в настоящия
спор.
Не е направено искане за допълнително заключение и/или повторна
ССчЕ.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение, като неправилно
/постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон/ и
2
необосновано. Претендира разноски за две инстанции.
В писмен отговор на въвзивната жалба, насрещната страна е оспорила
същата като неоснователна. Изразила е неоснователност на служебно
назначаване на ССЧЕ и недопустимост на такова искане от страна на
въззивния жалбоподател. Отправя искане за отхвърляне на въззивната жалба
и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Съдът приема жалбата за допустима и надлежно администрирана,
поради което следва да насрочи открито съдебно заседание с призоваване на
страните, които не са обосновани доказателствени искания при условията на
чл. 201 от ГПК.
Служебно, съдът назначава основна, повторна или допълнителна ССч.Е,
само когато не установен размера на претенцията и когато са нужни
специални знания за неговото определяне. Оспореното заключение съдържа
данни за размера на претенцията, поради което допускане на ССч.Е е
възможно само при изрично искане от въззивния жалбоподател. Доколкото
не е налице хипотеза, при която съдът е задължен служебно да назначи
експертиза / съобр. т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 ВКС,
ОСГТК/ настоящият състав счита, че не следва да назначава повторна и/или
допълнителна ССчЕ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съставът
на Варненски окръжен съд




ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
5149/02.03.2022 г. депозирана от „МОБА“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Надежда“, ж. к.
„************* чрез адв. И.И. срещу Решение № 1980/08.12.2021 г.,
постановено по гр. д. 3681/2021 г. по описа на ВРС, с което ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца Н. ДР. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, чрез адв. И.Е. със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
********************** сумата от 1323.09 лв., представляваща главница –
дължимото възнаграждение в нетен размер за положен от ищеца извънреден
труд за периода от месец март 2018 г. – месец февруари 2019 г., на основание
чл. 262 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 1323.09 лв
считано от датата на сезиране на съда с исковата молба – 15.03.2021 г. и до
окончателното плащане, както и сумата от общо 324.73 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 1323.09 лв. за периода от 13.03.2018 г. до
3
10.02.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца и сумата от 336.00 лв. – дължима главница за
полагаща се храна, за отработени от ищеца общо 168 смени за периода месец
март 2018 г. – месец февруари 2019 г., на основание чл. 285 от КТ, вр. чл. 5,
ал. 1 от Наредба № 11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, ведно със законната
лихва върху главницата от 336.00 лв. считано от датата на сезиране на съда с
исковата молба – 15.03.2021 г. и до окончателното плащане, както и сумата от
82.91 лв. – представляваща лихва за забава върху главницата от 336.00 лв. за
периода от 13.03.2018 г. – 10.02.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 479/2022г. на ВОС за
19.04.2022 г. от 10:00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя по реда
и на основанията посочени в чл.253 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4