РЕШЕНИЕ
№ 21343
гр. София, 22.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251110105434 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че на 13.11.2024 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответницата О. Г. Б.
за следните суми: сумата от 3295,68 лева, главница за цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, аб. № **, за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 13.11.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 713,72 лева, мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за
период от 15.09.2022 г. до 06.11.2024 г., сумата от 33,50 лева, главница за дялово
разпределение за период от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
13.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,43 лева, мораторна лихва върху
главниците за дялово разпределение за период от 15.04.2022 г. до 06.11.2024 г., както и
разноски в размер на 131,03 лева. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 67891/2024 г. по
описа на СРС, 161 с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение.
Заповедта била връчена на ответницата, който възразил в срок, поради което на ищеца било
указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с
депозирането на исковата молба. Ищецът сочи, че ответницата като собственик на имота
била негов клиент на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни
Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от
1
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор.
Според клаузите на приложимите в случая общи условия купувачите на топлинна енергия,
какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В процесния имот през
процесния период била използвана доставената топлинна енергия, но същата не била
заплатена, поради което настъпила забава и се дължала и законна лихва за забава. Ищецът
сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал
процесният имот, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с
„ПМУ Инженеринг“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът
моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата му
дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 13.11.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответницата О. Г. Б. оспорва исковете. Оспорва да е налице облигационно
отношение по продажба на топлинна енергия за битови клиенти – от повече от 24 години
ответницата живеела в чужбина, а в имота не се доставяла топлинна енергия. Оспорва
доставката на топлинна енергия, както и изправността на уредите и на годността на
абонатната станция. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване по
давност на вземанията. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД не изразява становище по
основателността на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главница за топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
По силата на нот.акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
2
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ ответницата е станала собственица на
процесния ап. № 35. По силата на цитираната по-горе императивна метериалноправна норма
тя е и титуляр на задълженията към топлопреносното дружество, като е без значение
обстоятелството дали тя фактически обитава имота.
Не се спори, че сградата в този период е топлоснабдена и че в сградата е въведено и
дялово разпределение, за което е взето решение от етажните собственици – за това са
представени и писмени доказателства.
Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно отношение
между ищеца и ответницата, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание за периода. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата дори и без да ги е приела
изрично съгласно нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Представени са и доказателства за публикуване на
общите условия.
По делото обаче няма доказателства за реалния размер на доставяна в исковия период
топлинна енергия. Вещото лице по СТЕ добросъвестно е посочило, че не са му представени
документи за метрологична проверка на общия топломер в абонатната станция, справки за
ежемесечните отчети на общия топломер и приспаднатите технологични разходи. Такива
документи нито ищецът, нито третото лице помагач са представили по делото.
Съдът намира, поради тази причина, че не се установява от представените
доказателства по делото точното количество на доставената енергия. Това е така, тъй като
съдът не може да приеме, че е възможно чрез способ за проверка на доказателства, какъвто е
техническата експертиза, да се представят по делото доказателства от вида на писмените
такива. Съгласно чл. 11 ГПК доказателствата се събират непосредствено в открито съдебно
заседание в присъствието на страните, които следва да се запознаят с тях и да могат да ги
оспорят. Да се приеме, че чрез данни, представени на вещо лице в изцяло извънпроцесуална
обстановка (без участието на страните), могат да заместят непредставени доказателства по
делото е нарушение на фундаменталното изискване за справедливост на процеса – правото
на страните да се запознаят с доказателствата и да възразят срещу тях. Възприемането на
обратно процесуално и доказателствено решение и извеждане на съответни фактически
изводи само от вторичните способи за проверка на доказателствата, каквито са експертизите,
означава по мотиви за целесъобразност съдът да погази принципа за равенство на оръжията,
който е основен елемент от правото на справедлив съдебен процес съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за правата на човека и основните свободи („Европейската конвенция за правата
на човека“, „ЕКПЧ“) така, както тази разпоредба се тълкува от Европейския съд за правата
на човека („ЕСПЧ“) – вж. решението по дело Fleischner с/у Германия, жалба № 61985/12, §§
38 – 41, 03 октомври 2019 г., и решението по дело Letinčić с/у Хърватия, жалба № 7183/11, §
50, 03 май 2016 г. и цитираната там практика. Последното решение изрично предвижда, че
когато експертиза по националните процесуални правила се осъществява от вещо лице,
3
назначено от съда, страните следва да имат достъп до всички документи, които вещото лице
е ползвало, и да присъстват при всички действия, с които последното се запознава с
веществени или други материални (т.е. чието съществуване и значение не зависи от неговата
професионална преценка) доказателства.
Приетата по делото СТЕ не може да установи размера на доставената топлинна
енергия.
Съгласно чл. 162 ГПК когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на вещо лице.
В случая с отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че сграда е
топлоснабдена, а по делото има писмени доказателства, че във втория подпериод м.05.2022
г.-м.04.2023 г. е доставяна топлинна енергия и отчетът е извършен в присъствието и на
ответницата. В първия подпериод м.05.2021 г.-м.04.2022 г. е начислена топлинна енергия при
хипотезата на неосигурен достъп, но няма противопоставими на ответницата доказателства
за реално доставена топлинна енергия. Но за втория подпериод, който не е и погасен по
давност, има такива доказателства, поради което и по реда на чл. 162 ГПК съдът намира, по
свое благоусмотрение, без да се позовава на експертизата, че искът е доказан до размер от
1040 лева. До този размер и за периода м.05.2022 г.-м.04.2023 г. искът за главница за
топлинна енергия следва да се уважи, а за разликата над 1040 лв. до пълния предявен размер
от 3295,68 лв. и за периода м.05.2021 г.-м.04.2022 г. – отхвърли.
По реда на чл. 162 ГПК мораторната лихва върху главните задължения за процесния
период съдът намира да е в размер на 1040/1557,84 (таблица № 4 към ССчЕ) от
претендираното по общата фактура за втория подпериод – 246,42 = 164,51 лв.
Искът за мораторна лихва следва да са уважи в размер от 164,51 лв. и за периода
15.09.2023 г.- 06.11.2024 г., а за разликата над 164,51 лв. до пълния предявен размер от 713,72
лв. да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху вземането за услуга дялово разпределение
Както вече се посочи, ищецът и ответника са обвързани от договорно
правоотношение по чл. 150 ЗЕ, като в сградата, в която се намира собственият на
ответницата имот, е въведена системата на дялово разпределение и такова се извършва от
третото лице-помагач – лицензирана субект по чл. 139а ЗЕ. Задълженията на ищеца по
договора за продажба са да доставя и продава топлинна енергия, а на ответниците да я
заплащат съобразно цените, одобрени от КЕВР, и на падежите, посочени в общите условия
на ищеца.
Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и
меренето й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от общите условия на ищеца
разноски за изготвяне на изравнителна сметка и отчет на уреди за топлинно разпределение
са именно разноски, попадащи в предметния обхват на чл. 186, ал. 2 ЗЗД (с арг. чл. 110, ал. 2
4
ЗС). Нормата е диспозитивна, като не съществува пречка за дерогирането й както с нарочно
писмено съглашение между ищеца и ответниците, така и с клауза в общи условия, одобрени
от надлежния държавен орган. Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите
условия от 2014 г. Същевременно нищо в текста не сочи, че за купувачите на топлинна
енергия се предвижда задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 ЗЗД на ищеца.
Такава уговорка не е включена в общите условия, поради което за основателността на
главния иск за дялово разпределение, ищецът следваше да установи, че е заплатил на
третото лице-помагач визираната сума, което той не е сторил. Дори да се приеме, че подобно
задължение за предплащане на разноски е изводимо от уреденото право на ищеца да
определя по съглашение с третото лице-помагач реда и начина на заплащане на услугата, то
отново според съда в тежест на ответниците не би възникнало задължение за заплащането
на главницата. Това е така, защото клауза, предвидена в общите условия на търговец
продавач, според която той има право едностранно да определя ред и начин на плащане на
задължения за разноски в тежест на потребителя, е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Чл.
186, ал. 2 ЗЗД е дерогируем по обща воля на страните по договора за продажба, но когато
едната страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и задълженията на
страните и предпоставките за дерогацията. В случая общите условия не отговарят на това
изискване, те дават възможност на търговеца едностранно да определя падеж на
задължението и начин на неговото възникване, поради което съдът приема, че клаузата е
нищожна и вземане за стойност на услуга „дялово разпределение“, представляваща разноски
по чл. 186, ал. 2 ЗЗД, не е валидно възникнало в полза на ищеца.
Главният иск за сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне, а с него и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Тя е неоснователна и защото в общите условия
не е предвиден падеж на задълженията за главница, поради което те са изискуеми след
нарочна покана до длъжника, за каквато данни по делото няма.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат всички главни страни, но само
ищецът е представил доказателства за разноски.
Ищецът е сторил разноски в исковото дело от 81,03 лв. за държавна такса, 700 лв. за
депозити за вещи лица, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г., съдът
определя юрисконсултско възнаграждение от 200 лв., или общо разноски от 981,03 лв.
Разноските в заповедното дело са 131,03 лв. Съразмерно на уважената част от исковете на
ищеца се дължат разноски от 291,67 лв. за исковото дело и 38,96 лв. за заповедното дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, против О. Г. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца
5
сумата от 1040 лева, главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, аб. № **, за периода м.05.2022 г.-м.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от 13.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 164,51 лева,
мораторна лихва върху главници за топлинна енергия за периода 15.09.2023 г.- 06.11.2024 г.,
които вземания са предмет на заповед № 37476 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена на 27.11.2024 г. по ч.гр.д. № 67891/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
О. Г. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 33,50 лева, главница за дялово
разпределение за период от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., и сумата от 8,43 лева, мораторна
лихва върху главниците за дялово разпределение за период от 15.04.2022 г. до 06.11.2024 г.,
както и за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца главница за топлинна
енергия и мораторна лихва върху това главно вземане над сумата от 1040 лв. за главница и
над сумата от 164,51 лв. за мораторна лихва, до пълните им предявени размери от 3295,68
лв. главница и 713,72 лв. мораторна лихва върху топлинна енергия, както и за периода
м.05.2021 г.-м.04.2022 г. за главница и 15.09.2022 г.-14.09.2023 г. за мораторната лихва.
ОСЪЖДА О. Г. Б., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 291,67 лв., разноски, сторени по делото,
и сумата от 38,96 лв., разноски, сторени в ч.гр.д. № 67891/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
Решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг“ ООД като
помагач на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6