№ 4090
гр. Варна, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502771 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на М. П. М. срещу Определение № 265149 от
13.07.2021г. по гр.д. № 6691/2020г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с което на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от
заплащане на дължима държавна такса в размер на 15 лева по подадена от същия частна
жалба срещу Разпореждане № 264527 от 02.02.2021г., с което е върната частна на
жалбоподателя срещу Определение от 15.09.2020г., основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал.
2, т. 2 от ГПК.
В частната жалба са наведени бланкетни оплаквания за недопустимост, неправилност
и необоснованост на определението, с доводи, че за произнасяне по подадената молба за
освобождаване от такси съдът е следвало да направи служебно справки, както и че
указанието за заплащане на такси е следвало да се даде едва след влизане в сила на
определението, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от такси, като се
предостави нов срок. Отправено е искане за отмяна на определението.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявена от М. П. М. срещу Катя
Иванова Бакалова иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
След извършена проверка на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК и
неизпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовностите й, с Определение от
1
15.09.2020г. на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК съдът е върнал исковата молба и прекратил
образуваното въз основа на нея съдебно производство.
Срещу това определение е постъпила частна жалба, която след проверка от
първоинстанционния съд по реда на чл. 262 от ГПК и неизпълнение на дадени указания за
отстраняване на нередовностите й, с Разпореждане от 02.02.2021г. частната жалба е върната
на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Срещу последното разпореждане е постъпила нова частна жалба от М.М., която е
оставена без движение с указания за отстраняване нередовностите й с разпореждане от
23.03.2021г. Съобщението е връчено на жалбоподателя на 22.04.2021г. С молба от
07.05.2021г. адв. С.С. сезирала съда с искане за освобождаване на частния жалбоподател от
задължението за плащане на такси. С Разпореждане от 13.05.2021г. молбата е оставена без
движение като на страната са дадени указания с писмена молба да представи доказателства
за доходите си и тези на семейството си, декларация за имуществено състояние, за семейно
положение, за здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други
обстоятелства, които намери, че са релевантни към искането за освобождаване от
задължението за плащане на такси. Указал последиците при неотстраняване на дадените
указания. Съобщението за тези указания е връчено на М.М. на 21.06.2021г., чрез адв. С.С.. С
молба по настоящото дело от 25.10.2021г. М.М. заявил, че потвърждава всички извършени
от адв. С.С. процесуални действия по делото. Изпълнение въпреки надлежното уведомяване
не е последвало.
В обжалваното определение от 13.07.2021г. ВРС констатирал липсата на последвало
изпълнение, приел, че при липса на доказателства не формира положителен извод за
релевантните факти по чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което оставил искането за
освобождаване от заплащане на такси без уважение. Това произнасяне е правилно.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Чрез възможността по чл. 83, ал. 2 от ГПК законодателят е осигурил достъп до правосъдие
на физическите лица, които нямат достатъчно средства да заплатят дължимите такси.
Преценката на обстоятелствата, релевантни за освобождаването от държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, се прави от съда въз основа на представената от страната
декларация за материално и гражданско състояние и приложените към нея доказателства.
Ето защо е неоснователен поддържаният в жалбата довод, че съдът служебно дължи
събиране на информация и доказателства за относимите за страната факти и обстоятелства
по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
В случая при надлежно проведено производство по проверка редовността на молбата
по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК и дадени коректни указания за отстраняване на
нередовностите й, за които страната е била надлежно уведомена, в предоставения срок за
изпълнение, такова не е последвало. При липса на изявление от страната за релевантните
2
факти и обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1 – 7 от ГПК, съдът е лишен от възможност да
обоснове извод доколко физическото лице – ищец, частен жалбоподател по делото няма
достатъчно средства да заплати дължимата по частната жалба такса в размер на 15 лева. Ето
защо правилно с обжалваното определение ВРС оставил искането на жалбоподателя без
уважение.
Частната жалба срещу определението, с което искането по този ред е оставено без
уважение е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на М. П. М. срещу Определение №
265149 от 13.07.2021г. по гр.д. № 6691/2020г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с което на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
освобождаване от заплащане на дължима държавна такса в размер на 15 лева по подадена от
същия частна жалба срещу Разпореждане № 264527 от 02.02.2021г., с което е върната частна
на жалбоподателя срещу Определение от 15.09.2020г., основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262,
ал. 2, т. 2 от ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок, който за частния жалбоподател започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му на основание ТР № 5/2015г. на ОСГТК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3