Разпореждане по дело №792/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 2088
Дата: 18 юни 2020 г.
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20195320200792
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

                                                    №…………

 

                                          гр.Карлово, 19.06.2020г.

         

КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав, на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                                                          Районен съдия: Г. М.

 

като разгледа докладваното от съдията НЧХД №792 по описа на Районен съд гр.К. за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по тъжба с вх. № *****/27.11.2019г. по описа на КРС, депозирана от Г. К.Г. с ЕГН ********** *** чрез пълномощник - адв. Е.П. против И.С.Й. с ЕГН ********** ***, С.И.Й. *** и Л.Д.Й. *** за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК.

Тъй като съдията-докладчик е намерил, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК е указал на тъжителя, с разпореждане от 27.12.2019 г., че следва в 7-дневен срок да изправи констатираните нередовности, а именно: да посочи датата, мястото и механизъм на извършване на всяко едно от деянията, точно и ясно кой е съдебния акт, чието изпълнение е било осуетено – вида на съдебния акт, номер, дата, състав който го е постановил, влязъл ли е в сила, кога.

В отговор, с молба от 30.01.2020г. с вх. № ****/2020г., подадена в срок от адв. Е.П. в качеството й на пълномощник на тъжителя, не е внесла съществена яснота по подадената тъжба и не били изпълнени указанията на съда. За това с разпореждане от 28.02.2020 г. съдът отново указал на тъжителя, че следва в 7-дневен срок да изправи констатираните нередовности, които били - не е посочен начина по който подсъдимите са осъществили престъплението на съответните дати и в какво съучастие /тримата заедно, само двама от тях, само единият/, с което да очертае фактите относими към извършеното на всяка конкретна дата престъпление от обективна и субективна страна. За нито една от датите, посочени в допълнителната молба от 30.01.2020г. не е описано как на тези дати и по какъв начин подсъдимите са осъществили твърдяното престъпление, т.е. отново не се излагат конкретни факти за обвинението което е повдигнато спрямо подсъдимите. Въпреки дадената възможност от съда, в уточнението към тъжбата не се излагат конкретни факти за обвинението което е повдигнато спрямо подсъдимите, като не се съдържат твърдения за всички дати за да се изясни повдигнатото обвинение. Т.е. следва да се посочи точно и ясно на коя дата, къде, кой от подсъдимите, как /изпълнителното деяние/ не е изпълнил или осуетил изпълнението на съдебното решение. Не е посочено дали на датите, описани в допълнителната молба детето е взето от Г. и ако не е – защо.

В отговор, с молба от 12.03.2020г. с вх. № 2909/2020г., подадена в срок от адв. Е.П. в качеството й на пълномощник на тъжителя, отново не е внесла съществена яснота по подадената тъжба и не били изпълнени указанията на съда.

За това с разпореждане от 10.04.2020 г съдът отново указал на тъжителя, че следва в 7-дневен срок да изправи констатираните нередовности, които били - за И.С.Й. не е посочено на кои дати, къде, с кого и как е извършил твърдяното престъпление и не е ясна формата на съучастие между подсъдимите.

В отговор, с молба от 22.05.2020г. с вх. № 4346/2020г., подадена в срок от адв. Е.П. в качеството й на пълномощник на тъжителя, отново не е внесла съществена яснота по подадената тъжба и не били изпълнени указанията на съда. Освен молбата – отговор, с друга молба адв.П. направила искане за отвод на съдията-докладчик, поради „наличие на предубеденост“ у съдията-докладчик, тъй като се носели „слухове“, които подклаждали подозрението, че не можело да се разчита на безпристрастността му и понеже „….живеем в сравнително малка общност, в която, както се казва „Всеки знае всичко за всеки“. Искането е абсолютно неоснователно и не отговаря на изискванията на чл.31, ал.3 от НПК. Ноторно известно е, че в правото не се борави със слухове, а с факти и ако на адв. П. са й известни такива за съдията-докладчик, то нека ги посочи. Съдията – докладчик не познава както ЧТ, така и подсъдимите, въпреки, че „….живеем в сравнително малка общност, в която, както се казва „Всеки знае всичко за всеки“. Освен това на съдията-докладчик му е известна разпоредбата на чл.31, ал.1 от НПК и при наличие на предпоставки за това е длъжен сам да си направи отвод. Ето защо съдията-докладчик не следва да се отвежда.

Относно тъжбата: Следва да се отбележи, че в случая съдията – докладчик намира, че е сезиран с тъжба от пострадалото лице, която въпреки дадените трикратни указания и депозираните уточняващи молби не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК за нейната редовност, тъй като не съдържа изложение на всички обстоятелства за престъплението от частен характер, което се твърди, че е извършено. Детайлният анализ на изложените от тъжителя фактически твърдения сочат на извод, че не са описани всички факти и обстоятелства за извършеното от лицата, срещу които е подадена тъжба за престъпление от частен характер. Без значение от вида и характера, всяко престъпление следва да е описано най–напред с посочване на датата, респ. периода от време и мястото на извършване на деянието – действие или бездействие, както и основните признаци от обективна страна на самото деяние, т.е. в какво се изразява същото. Нещо, което в случая не е изпълнено.

Тъжбата, доколкото липсва описание на деянието откъм обективната  страна, изначално не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК за нейната редовност. Т.е. настоящия състав намира че не е изпълнено указанието дадено на частния тъжител да посочи фактите очертаващи всички елементи от състава на престъпление по чл.182, ал.2 от НК, изразяващи се в посочване на начина по който подсъдимите са осъществили престъплението, с което да очертае фактите относими към извършеното на всяка конкретна дата престъпление от обективна и субективна страна.

Въпреки дадената възможност, в тъжбата и уточненията към нея не се излагат конкретни факти за обвинението което е повдигнато спрямо подсъдимите, съдържат се най-общи твърдения за всички дати, които са до такава степен общи, че съпоставени с други изложени факти са в противоречие и не изясняват повдигнатото обвинение по никакъв начин. Така например и сега не е ясно къде се е намирал подсъдимият И.Й. при извършване на твърдените престъпления /съобразно посочените в тъжбата дати/ и кога, къде, какво, с кого и как е извършил. Всъщност такава неяснота съществува и за останалите двама подсъдими.

В молбите и тъжбата липсват изложени факти които да очертават извършеното престъпление и да сочат по какъв начин всеки един от подсъдимите или всички заедно са извършили престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, в какво се състои изпълнителното деяние за всяка една дата за всеки от подсъдимите.

Относно подсъдимият И.Й. липсва яснота какво е било неговото поведение на всяка една от датите посочени в последната уточняваща молба на адв. П. от 22.05.2020г., тъй като се твърди, че той е извършил престъпление на тези дати. Посочените факти не покриват минимума за да се приеме че очертават престъплението от което се тъжи Г. от обективна страна, и не са годни да изиграят ролята която законодателят е отредил на тъжбата по делата които са от частен характер, която е аналогична на обвинителния акт по делата от общ характер.

Изобщо изложените факти са толкова общи и неясни че не са достатъчни да очертаят извършеното престъпление от обективна страна.

Тъжбата играе роля на внесен в съда обвинителен акт, но се отнася за дела от частен характер. Именно затова тя следва да бъде пределно ясна, точна и недвусмислена, за да очертае всички съставомерни факти за които е повдигнато обвинение спрямо подсъдимите, по начин че те да могат да ги разберат и да осъществят защитата си, и по начин да се очертаят фактите срещу които подсъдимите следва да се защитават.

Всичко изложено по – горе, мотивира съда да приеме, че тъжбата подадената от Генка К.Г. с ЕГН ********** *** чрез пълномощник - адв. Е.П. против И.С.Й. с ЕГН ********** ***, С.И.Й. *** и Л.Д.Й. *** за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, поради което и тъй като констатираните нередовности не са били отстранени въпреки многобройните уточнения, не отговаря на изискванията посочени в чл.81 от НПК, наказателното производство следва да бъде прекратено.

За това съдията – докладчик намира, че е реализирано основанието по чл.250, ал.1, т.1, предл. 2 – ро, във вр. с чл.24, ал.5, т.2, във вр. с чл.81, ал.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство.

Когато е образувано дело от частен характер въз основа на тъжба, неотговаряща на предвиденото в процесуалния закон относно нейната редовност, то тогава съдията – докладчик, както е сторено в случая с трикратни разпореждания, следва да укаже на частния тъжител, че тъжбата му не отговаря на законовите изисквания откъм съдържание и да даде срок за отстраняване на недостатъците. Недопустимо е прекратяването на наказателното производство на основание, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК без даването на съответните указания преди това, както безпротиворечиво е възприето от съдебната практика. Едва в случай, че указанията не бъдат изпълнени и недостатъците не бъдат отстранени, ще е налице предпоставка за прекратяване на наказателното производство, но на основанието, визирано в разпоредбата на чл.24, ал.5, т. 2 от НПК - тъжбата няма да отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, тъй като не съдържа необходимите реквизити. В случая няма пречка, с оглед текста на чл.250, ал. 1, т.1 от НПК наказателното производство по дело от частен характер да се прекрати в закрито разпоредително заседание от съдията – докладчик, след като дадените от него указания не са били изпълнени, а не делото да се прекратява в открито съдебно заседание от състава на съда. Цитираната норма сочи недвусмислено на извода, че съдията - докладчик разполага с такава възможност и правомощия и в случая следва да я приложи с оглед вече изложеното във връзка с неизпълнение на дадените указания.

По изложените мотиви и на осн.чл.250, ал.1, т.1, предл. 2 – ро, във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК и чл.31, ал.4 от НПК, съдията - докладчик,

 

                                                  Р А З П О Р Е Д И:

 

1.Не уважава искането за отвод и НЕ ОТВЕЖДА съдия Г. М. от разглеждане на НЧХД № 792 по описа за 2019 година на Карловски районен съд.

 

         

2.ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД №792 по описа на Р. с. гр.Карлово .за 2019 година, образувано по подадената на 27.11.2019 г. с вх. рег. № ***** от Г. К.Г. с ЕГН ********** *** чрез пълномощник - адв. Е.П. против И.С.Й. с ЕГН ********** ***, С.И.Й. *** и Л.Д.Й. *** частна тъжба за престъпление, съобразно посоченото в нея по чл.182, ал.2 от НК.

 

3.Разпореждането подлежи на обжалване пред П. о. с. в петнадесетдневен срок от съобщаването му на тъжителя.

 

 

 

 

                                                              Районен съдия:

 

                                                                                        /Г. М./

 

ЛН