№ 601
гр. Разград, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20243330101290 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Депозирана е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
********* срещу В. Д. В. от гр. Разград, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на
парично задължение, представляващо неплатена главница в размер на 82.73 лева, договорно
възнаграждение в размер на 444.80 лева, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до 05.01.2024 г.
– дата на предсрочна изискуемост, възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в
размер на 498.33 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 872.08 лева,
лихва за забава в размер на 232.34 лева за периода от 02.12.2022 г. – дата на изпадане на
длъжника в забава до 05.01.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост, законна лихва в
размер на 169.86 лева, дължима от 05.01.2024 г. до 29.05.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането. Претендира присъждане и
на разноските в заповедното производство и в исковото производство.
Съдът е оставил без уважение заявлението на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение за посочените суми, претендирани в заповедното производство по ч. гр. д. №
950/2024 г. по описа на РС Разград. В настоящето производство ищецът отказва да търси
претендираните с подаденото заявление неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 16.01.2023 г. и неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за
плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 06.04.2023 г.,
поради липса на материален интерес.
Твърди, че на 11.11.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
40013300350 между страните при следните параметри: сума на кредита 1 300.00 лв. със срок
на погасяване 24 месеца и размер на вноската 78.93 лв., годишен процент на разходите
(ГПР) 48.95 % и годишен лихвен процент 41.00 %. Общо дължимата сума по кредита е 1
894.04 лв., а падежът на всяка вноска е 1-во число на месеца. С оглед на принципа за
свобода на договаряне и по своя свободна воля, страните се съгласили да сключат договор за
кредит, включващ и описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Възнаграждението за
1
закупената допълнителна услуга „Фаст“ е 520.00 лева, а на закупената допълнителна услуга
„Флекси“ – 910.00 лева с размер на вноската по закупените допълнителни услуги 59.59 лева.
Така общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на 3
324.04 лева, а общият размер на месечна вноска по договора е 138.52 лева, предварително
определен в погасителния план. Страните се споразумели договорното възнаграждение по
кредита, което възниквало за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да
бъде разсрочено във времето и да се погасява в рамките на погасителния план.
Неизплатеното падежирало договорно възнаграждение било в размер на 444.80 лева,
дължимо за периода от 01.01.2023 г. до 05.01.2024 г. По същия начин било уговорено и
заплащането на възнагражденията за закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“, което
възниквало като задължение към деня на отпускане на кредита и се разсрочвало във времето
за погасяване като част от погасителните вноски и в рамките в погасителния план, съгласно
т. 4.3 от ОУ. Оставащата неизплатена част на тези задължения била в общ размер на 1 370.41
лева. Ответницата преустановила плащанията на погасителните вноски и изпаднала в
забава, след като направила две плащания по заема на 10.12.2022 г. за сумата 139.35 лв. и на
15.12.2022 г. за сумата от 0.10 лв., или общата сума на направените плащания по договора
била в размер на 139.45 лв., с която била погасена сума в размер на 138.52 лв.,
представляваща 1 пълна вноска по погасителния план. В общата сума на получените
плащанията били включени и плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по
погасителния план – 0.93 лв. Поради плащане на вноските със забава били начислени и
лихви за забава в размер на 233.27 лв., които към момента били заплатени частично и се
дължали още 232.34 лв.
След изпадането в забава и съгласно чл. 12.3 от Общите условия към договора,
същият бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, а
задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 05.01.2024 г., за което
ответницата била уведомена чрез Уведомително писмо на посочения от нея адрес.
След обявяване на предсрочната изискуемост започнало начисляване на
обезщетение за забава, съгласно чл. 12.1 от ОУ, в размер на ОЛП + 10 % върху цялата
вноска, включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги. След прекратяване на договора размерът на
задълженията ставал предсрочно изискуем, като оставало в сила задължението за заплащане
на всички дължими суми по процесния договор. Поради това, оставащото непогасено
задължение по погасителния план, с падеж след датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, било обединено в една последна погасителна вноска, чийто падеж
била датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 05.01.2024 г.
Сочи, че допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържали следните
възможности за длъжника:
- Приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит – представителите
на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на
длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки
срокове, като услугата „Фаст“ била използвана от длъжника;
- Отлагане на определен брой погасителни вноски – тази процедура се
осъществявала по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, като длъжникът не се
бил възползвал от услугата „Флекси“.
- Намаляване на определен брой погасителни вноски – така, ако доходът на
длъжника намалеел, той можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на
определен брой погасителни вноски, съгласно т. 15.2.2 от ОУ, като длъжникът, въпреки
предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“, не се бил възползвал от
същата.
- Смяна на падежната дата на вноските – тази уговорка давала на длъжника
2
гаранция, че при смяна на датата на заплащане на месечните възнаграждения, същият ще
може да промени падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него (т. 15.2.3 от ОУ),
като длъжникът, въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга
„Флекси“, не се бил възползвал от същата.
Поддържа, че ответницата дължи възнаграждение на ищеца-кредитор за това, че се е
възползвала от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит и за възможността във всеки един момент да поиска извършването на
някоя или на всички останали услуги.
Ответницата е получила препис от исковата молба на 13.08.2024 г. и в срока по чл.
131 от ГПК не е депозирала отговор на същата, не е изразила становище по исковите
претенции, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
След анализ на представените по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 11.11.2022 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и В. Д. В. е сключен
Договор за потребителски кредит № 40013300350 със срок на погасяване 24 месеца и размер
на главницата 1 300 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 48.95 % и годишен лихвен
процент 41.00 %. Наред с това, страните се съгласили да сключат договора за кредит,
включващ и услугите „Фаст“ и „Флекси“. Възнаграждението за закупената допълнителна
услуга „Фаст“ е 520.00 лева, а на закупената допълнителна услуга „Флекси“ – 910.00 лева с
размер на вноската по закупените допълнителни услуги 59.59 лева. Така общото задължение
по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на 3 324.04 лева, а общият размер
на месечна вноска по договора е 138.52 лева, предварително определен в погасителния план.
Поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът е обявил същото за предсрочно
изискуемо на 05.01.2024 г., за което ответницата е уведомена чрез Уведомително писмо на
посочения от нея адрес, а на 29.05.2024 г. е депозирал заявление, с което е поискал издаване
на заповед за незабавно изпълнение, като по ч. гр. д. № 950/2024 г. РС Разград е отказал
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочените
суми, поради вероятно наличие на неравноправни клаузи. Съдът е указал на кредитора
възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземането си. В срок
ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е депозирал искова молба.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор и
ответницата, като клиент, е възникналото облигационно правоотношение, в резултат на
сключения между тях Договор за потребителски кредит № 40013300350 от 11.11.2022 г. по
силата на който кредиторът е предоставил на ответницата паричен заем, а тя се е задължила
да го върне, съгласно погасителния план към договора на 24 месечни вноски и поради
непогасяване на задължението в срок, кредиторът е обявил същото за предсрочно изискуемо
на 05.01.2024 г. Ответницата е закупила и пакет от допълнителни услуги срещу заплащане
на уговорено възнаграждение за всяка от тях.
Предявеният осъдителен иск е за задължението за заплащане на главница в размер
над присъдения с издадената заповед за изпълнение до претендираниия със заявлението,
договорно възнаграждение, възнаграждение за допълнителни услуги Фаст и Флекси, лихва
за забава, законна лихва, дължима от 05.01.2024 г. до 29.05.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането. Същият е допустим, тъй
като за тези вземания има разпореждане, с което заповедният съд е отказал издаване на
заповед за изпълнение. В срока по чл. 415 от ГПК е предявен настоящият осъдителен иск за
вземанията.
В случая по отношение на процесния договор са приложими разпоредбите на Закона
3
за потребителския кредит (ЗПК), чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. Според чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В чл. 11 ал. 1, т. 1-27 от
същия закон са изброени реквизитите, които следва да съдържа договора, а съгласно ал. 2 от
същата разпоредба, Общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. За
недействителността съдът следи и служебно и в случай, че констатира такава се позовава на
същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. При тази недействителност
обаче, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, а съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не. Такова задължение съдът има на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК.
В конкретния случай, от съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит, може да бъде изведен извод, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването
му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Следователно, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, направени и пряко свързани с кредита.
В процесния договор кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности
ГПР по кредита и годишния лихвен процент. В т. 5.2. от Общите условия е дадена обща
формулировка относно първоначалното изчисление на ГПР по договора. Липсва обаче
яснота относно методиката на формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в
него и как е формиран посочения в договора ГПР от 48.95 %. Като е предвидено
първоначално изчисление на ГПР, не става ясно какво се има предвид и предполага ли се и
последващо изчисление. Така кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран
ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъм, по който е определен и който е
императивно уреден в ЗПК.
Освен това съдът намира, че в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК в ГПР не са
включени възнагражденията по закупените допълнителни услуги Фаст и Флекси. Липсата на
4
изрично посочените в чл. 22 от ЗПК реквизити на договора за кредит, води до
недействителност на същия. Ето защо, съдът счита, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради
това не е в състояние да породи правните последици, присъщи за този тип договори.
Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи на кредитора само чистата стойност по кредита, но не и лихва или други
разходи по кредита.
С оглед на това съдът счита, че ответницата не дължи и претендираните
възнаграждения за закупени услуги Фаст и Флекси, както и договорно възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от описанието на тези
услуги в т. 15. от Общите условия, следва извод, че уговорените услуги касаят усвояването
на кредита и неговото управление – услугата Фаст предвижда приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит, а услугата Флекси – промяна на
погасителния план от страна на клиента, отлагане на погасителни вноски. Ето защо, съдът
приема, че уговорката за заплащане на подобни услуги, е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК и се явява нищожна, като противоречаща на императивна правна норма. С уговореното
възнаграждение за пакета от допълнителни услуги на практика се заобикаля разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит
разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите.
По изложените съображения съдът намира, че горните доводи са достатъчни, за да
се приеме наличие на неравноправни клаузи и недействителност на договора, поради което
така предявените обективно съединени искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и с оглед липсата на реализирани разноски от страна на
ответника, такива не следва да се присъждат.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу
В. Д. В. с ЕГН ********** и адрес: гр. Разград, ***, осъдителен иск с право основание чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК, за заплащане на парично задължение, представляващо неплатена
главница по Договор за потребителски кредит № 40013300350 в размер на 82.73 лева,
договорно възнаграждение в размер на 444.80 лева, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до
05.01.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост, възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст в размер на 498.33 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
872.08 лева, лихва за забава в размер на 232.34 лева за периода от 02.12.2022 г. – дата на
изпадане на длъжника в забава до 05.01.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост, законна
лихва в размер на 169.86 лева, дължима от 05.01.2024 г. до 29.05.2024 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5