Решение по дело №2824/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР Варна, чрез гл. юрисконсулт К. Л.-А., против решение № 1181 от 10.10.2024г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110200940/2024 г. по описа на ВРС, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8028773, издаден от ОД на МВР – Варна, с който на С. Я. Ш., в качеството му на Кмет на Община Девня, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, е наложена „глоба“ в размер на 100 лева В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В условията на евентуалност е направено искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, се иска същите да бъдат присъдени в минимален размер.

В открито съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява. С писмени бележки с.д. № 219/07.01.2025 г., чрез гл. юрисконсулт К. Л.-А., поддържа касационната жалба, не сочи други доказателства и няма други доказателствени искания. Изразява становище по съществото на спора и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане обжалвания съдебен акт по АНД № 940 по описа за 2024 г. на ВРС като правилен и обоснован да бъде оставен в сила. Счита, че са налице всички основания за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен, поради което решението на ВРС като правилно и законосъобразно моли да бъде потвърдено.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на С. Я. Ш., в качеството на Кмет на община Девня, с административен адрес: [населено място], [улица]срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8028773, издаден от ОД на МВР [населено място], с който на С. Я. Ш., в качеството му на Кмет на община Девня, на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за това, че на 06.03.2022 г. в 21:24 часа в [населено място], по [улица]в посока на движение към [улица]до блок № 60 в [жк], е установено с АТСС (ARH CAM S 1) № 120с511, че лек автомобил „***************“ с рег. № [рег. номер] се движи със скорост от 77 км/ час - нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

За да отмени процесния ЕФ, ВРС е приел, че принципно е възможно определен електронен фиш за налагане на глоба да бъде анулиран поради някаква причина и да бъде издаден нов електронен фиш за налагане на глоба за същото нарушение, но това следва да се случи в рамките на сроковете, предвидени в ЗАНН.

Приел е за недопустимо за нарушение на дата 06.03.2022 г., Електронен фиш за налагане на глоба да бъде съставян на 01.09.2023 г., т.е. повече от една година и пет месеца, след извършване на нарушението, поради което само на това основание Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8028773, издаден от ОД на МВР [населено място] следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Така постановеното от районния съд решение е неправилно и необосновано.

„Електронен фиш“ по смисъла на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съдържанието на електронния фиш и процедурата по издаването му фиш се различават от общите правила по ЗАНН за установяване и санкциониране на административни нарушения. Съобразявайки легалната дефиниция за електронен фиш и неговото съдържанието, разписани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, настоящият касационен състав намира за неправилни изводите на ВРС. В посочената разпоредба е отразено, че електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Доколкото, налагането на наказание с електронен фиш е отклонение от общото развитие на административно наказателния процес, и предвид изричната уредба за електронния фиш, не съществува изискване за посочване на датата, на която е издаден. Това е така, тъй като електронния фиш се генерира автоматично, без намеса на служители на МВР и този ред е приложим именно, когато се съставя в отсъствието на контролен орган. Както се изложи по-горе, съобразно спецификата на електронния фиш, след неговото издаване не се съставя АУАН или НП, т. е., с издаването на електронния фиш се образува административнонаказателно производство и същия подлежи единствено на връчване на нарушителя. Нормата на чл.34 ЗАНН предвижда кога, в какви срокове не се образува административнонаказателно производство. В случая обаче, както се посочи в мотивите по-горе, следва да се има предвид спецификата на оспорвания акт - електронен фиш. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Ако срокът по чл. 34 от ЗАНН имаше отношение към електронните фишове, датата на издаване на електронния фиш щеше да е задължителен негов реквизит. Законодателят изрично е записал "…Не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението... ". За пълнота следва да се посочи, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване /извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП/, предвид и Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, намират приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК.

Доколкото ВРС не е изложил мотиви досежно законосъобразността на ЕФ на всички основания, касационният съд приема, че оспореното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият състав на Районен съд - Варна е посочил единствено неспазване "сроковете, предвидени в ЗАНН", като липсват мотиви кои процесуални срокове не са спазени. Съдът не е направил анализ и на събраните доказателства по делото, както и не е изложил мотиви относно относимостта на процесуалните срокове в ЗАНН досежно ЕФ, нито такива относно определяне на наказанието по основание и размер. При такава липса решението не покрива критериите за съвкупна оценка на доказателствата и формиране на изводи въз основа на пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Касационният контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, е ограничен от въведените с жалбата основания по арг. от чл. 218, ал. 1 от АПК, с изключение на съответствието му с процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на въззивната инстанция, съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. ВРС не е обсъдил изцяло правилността и законосъобразността на обжалвания ЕФ, като не е обсъдил всички наведени с жалбата възражения, и не се е произнесъл по въпросите относно съставомерността на извършеното нарушение, поради което произнасянето по тези въпроси от касационната инстанция би довело до лишаване на страните от една инстанция по установяване и преценка на фактите. Въззивната инстанция е пренебрегнала процесуалното си задължение, да изложи ясни, точни, изчерпателни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред нея.

Липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни изводи в мотивите на решението относно релевантните за процесуалната законосъобразност на издадения ЕФ обстоятелства, препятства касационният съд да осъществи контрол за правилност на съдебното решение и винаги съставлява абсолютно процесуално нарушение по арг. от чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Последното обуславя отмяна на атакуваното решение, а това води като резултат до връщане на делото за изясняване на посочените обстоятелства с оглед правилното решаване на въпроса за отговорността на санкционираното лице по арг. от чл.222, ал.2, т.1 от АПК. При новото разглеждане на делото, РС - Варна, след като обсъди всички наведени с жалбата възражения, следва да се произнесе по въпросите от процесуален характер, както и относно съставомерността на извършеното нарушение, като съобрази своето решение с относимите разпоредби на закона, посочени в обжалвания ЕФ.

При този изход на спора разноски не се присъждат и същите следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното, Административен съд-Варна, Трети тричленен състав, на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. чл.222, ал.2 от АПК,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1181 от 10.10.2024г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110200940/2024 г. по описа на ВРС и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

Решението е окончателно.