№ 15097
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110104228 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. М. Д., ЕГН ********** чрез адв. Р.
И., със съдебен адрес: гр. ххх, против „У Б“ АД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление: гр. ххх, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните с у м и : 2 500 евро,
представляваща разликата между заплатена от ищцата възнаградителна лихва
по договор за кредит № TR70653788/10.10.2007 г. за периода 11.11.2020 г. –
23.01.2022 г. , и действително дължимата възнаградителна лихва, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба –
26.01.2023 г., до окончателното плащане; както и сумата от 100 евро,
представляваща мораторната лихва върху главницата по кредита, за периода
от 1.09.2016 г. до 10.11.2020 г.
Ищцата твърди, че на 10.10.2007 г. сключила с ответника договор за
банков кредит № TR70653788, по силата на който е предоставен банков
кредит в размер на сумата от 43 000 евро за срок от 20 години, като същият
следвало да бъде погасен до 17.10.2027 г. Кредитът бил предоставен при
променлив лихвен процент, формиран базисен лихвен процент, включващ
стойността на пазарния индекс Euribor и твърда надбавка, като ГПР при
сключване на кредита бил 6,44%. Твърди, че впоследствие с решение на УС на
ответника, без нейно съгласие, банката била променила методологията на
изчисляване на годишния лихвен процент по вече отпуснати кредити чрез
въвеждането на допълнителни начисления, наричани „премия“ и поради тази
1
причина банката отказала по искане на ищцата да намали годишния лихвен
процент по договора, поради падането на стойността на пазарния индекс
Euribor.
В резултат на измененията формулата за изчисляване на ГЛП била: 1М
Euribor + твърда надбавка + премия. Твърди се, че ищцата заплащала
начислените от банката лихви по кредита, а впоследствие завела граждански
дела срещу банката за осъждането на последната да заплати стойността на
надвнесените суми за възнаградителна лихва. Били образувани гр. д. №
50786/2013 г. на СРС, 26 състав, по което било постановено решение, с което
били уважени предявените от ищцата срещу банката искове по чл. 55, ал. 1
ЗЗД за осъждане на последната да заплати на ищцата сумата от 7 208,53 евро,
представляваща разликата между заплатената от ищцата възнаградителна
лихва в периода 17.12.2008 г. – 3.12.2013 г. и действително дължимата такава
по договора за кредит, както и сумата от 672,88 евро – мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 17.10.2010 г.. до 3.12.2013 г.,
потвърдено с решение по гр.д. № 20206/2014 г. на СГС. Впоследствие по гр.д.
№ 59596/2016 г. на СРС, 26 състав, за което се твърди, че е влязло в сила, е
осъдена банката да заплати на ищцата платените без основание суми за
периода 4.12.2013 г. – 17.08.2016 г.
Въпреки постановените съдебни решения, ищцата твърди, че
продължава да заплаща месечна вноска, която не е съобразена с
методологията за определяне на ГЛП, установена от съдебните решения –
месечния Euribor + твърда надбавка. Твърди се, че за периода 11.11.2020 г. –
23.01.2023 г., ищцата заплатила на ответника без основание сумата от 2 500
евро, като въпреки отправените покани до ответника, същата не била
възстановена.
Излагат се твърдения, че съгласно влязлото в сила решение по гр.д. №
50786/2013 г., разпоредбата на чл. 11.1.3 от раздел II от договора за кредит
била нищожна, като в тази връзка се излагат подробни съображения.
Прави се искане, ако съдът не се съобрази с влезлите в сила решения, да
вземе предвид развитите от ищцата съображения за нищожност на всяка
клауза в договора, която предвижда, че е необходимо решение или каквото и
да е действие от страна на банката за промяна на годишния лихвен процент,
след като са се променили стойностите на 1М Euribor.
Прави се искане ответникът да бъде осъден да заплати посочените по-
горе суми, включително разноските по делото.
С уточнителна молба с вх. № 7987 от 10.01.2024 г. ищецът е
конкретизирал периода на исковите претенции, като същите следва да се
считат заявени за периода от 11.11.2020 г. до 23.01.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че между
страните е налице облигационно правоотношение по процесния договор за
кредит, както и че ищцата е получила договорената сума от 43 000 евро при
2
срок на погасяване до 17.10.2027г.
Излага, че за исковия период не били начислявани премии от страна на
банката, както и такива не са били включвани в рамките на прилагания по
договора ГЛП. Твърди, че за процесния период олихвяването било извършено
с договорения ГЛП в размер от 6,46%. Оспорва се исковата претенция и по
размер. Твърди също, че на 12.05.2023 г. е възстановило на кредитополучателя
сумата в размер на 2 156,07 евро, представляваща възстановени преизчислени
лихви по договор за кредит № TR70653788/10.10.2007 г., за периода от
11.11.2020 г. до 17.04.2023 г. Счита за изцяло неоснователни твърденията на
ищцата за недействителност на договорни клаузи от процесния договор –
т.11.1.1 и т.11.1.3, като излага подробни съображения в тази насока.
Поради неоснователност на главния иск, счита за неоснователен и
акцесорния мораторна лихва върху главницата. Ответникът допълва, че за да е
изпаднал в забава е следвало ищцата да е изпратила покана, доказателства за
което липсват. Ето защо моли, за отхвърляне на предявените искове, като
претендира и разноски по производството.
С молба, депозирана в открито съдебно заседание от 13.03.2024 г. ищецът
е поискал изменение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД досежно размера му, като с
протоколно определение от същата дата съдът на основание чл. 214 ГПК е
допуснал исканото изменение, с оглед на което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да се счита предявен за сумата от 246,35 евро за периода от 11.11.2020
г. до 23.01.2023 г.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
след като обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищцата е да
установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договора
за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи;
извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на основание
процесните договорни клаузи.
В тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване
на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, включително клаузата по чл. 11.1.3 от условията за
усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора
за банков кредит № TR70653788 от 10.10.2007 г., клаузите по т.10.3 и т.10.4 от
условия по кредити на физически лица – ипотечни кредити.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между ищцата и П НН, от една страна и ответника, от друга,
е сключен договор за банков кредит № TR70653788 от 10.10.2017 г., по силата
на който на кредитополучателите е бил отпуснат банков кредит в размер от 43
3
000 евро, както и че сумата по процесния кредит е била усвоена от ищцата.
По делото е представен договор за банков кредит № TR70653788 от
10.10.2017 г., подписан от ответника като кредитор и от Е. М. Д. и П НН като
кредитополучатели. Размерът на отпуснатия кредит е 43 000 евро. В т. 4 от
договора фигурира годишен лихвен процент за съответния период на
олихвяване, като в колони се сочи период на олихвяване, базисен лихвен
процент по т.т. 10.3 и 10.4 от условията по кредити на физически лица,
надбавка, като последните два компонента формират годишния лихвен
процент.
Срещу т. 4.1.а от договора фигурира текст „по редовен дълг по т. 11.1.3
(за кредитите, изплащани чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни
вноски ЛИХВЕН ПЛАН“, като в тази част от договора е вписана забележка
„няма“ в колона 1.
Срещу т. 4.1.б от договора фигурира текст „по редовен дълг по т. 11.1.4
(за кредитите, изплащани чрез равни погасителни вноски за главницата)
ЛИХВЕН ПЛАН“, като в тази част от договора е вписано, че периодът на
олихвяване е от 17.11.2007 г. до 17.10.2027 г., базисния лихвен процент по т.т.
10.3 и 10.4 от Условията по кредити на физически лица, определен съгласно т.
11.1.1 при подписване на договора, е 1 М Euribor – 4.405%, надбавката е в
размер от 2,035%, а годишният лихвен процент по договора е 6,44%.
Съгласно т. 11.1 от условията за усвояване, обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № TR70653788 от
10.10.2007 г., за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на кредитора
лихви, изчислявани при годишна база – 365/360 дни – за кредити,
издължавани чрез намаляващи погасителни вноски и 360/360 дни – за
кредити, издължавани чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни
вноски, съответно дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен
процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в
размер по т. 4 за съответния период на олихвяване.
Съгласно т.11.1.1 от посочените условия, приложимия към съответния
период на олихвяване от действието на този договор базисен лихвен процент
по смисъла на т.11.1 за различните валути и различните кредитни продукти се
определя от Управителния съвет на банката или оторизирани от него органи
или лица, въз основа на конкретно посочения индекс, установен в т.т. 10.3 и
10.4 от условията на „У Б“ АД по кредитите на физическите лица.
Според т. 11.1.2 от условията за усвояване, обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № TR70653788 от
10.10.2007 г., съгласно установеното по-горе в т.11.1.1 с промяната на
действащия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент,
определен от управителния съвет на „У Б“ АД и/или оторизиран орган или
лице, лихвените условия по раздел I, т. 4.1 до т. 4.5 от договора за кредит се
считат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които
са задължителни за страните по договора за кредит, като кредиторът
4
уведомява кредитополучателя за настъпилите промени.
Съгласно т. 11.1.3 от условията, при кредити, издължавани чрез
анюитетни вноски (еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към
падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска)
годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от
лихвения план се фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя, освен когато
пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с
един пункт. Кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя
едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период
по лихвения план по т. 4.1.а, определен съгласно предходната (т. 11.1.2) точка,
съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо
сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на
базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера, определен от
кредитора в деня на сключването на договора или от размера му, формиран
след промяна по реда на тази точка.
Съгласно т. 11.1.4 от посочените по-горе условия, при кредити,
издължавани чрез намаляващи погасителни вноски (равни погасителни
вноски за главницата), годишният лихвен процент по кредита за съответния
лихвен период от лихвения план се определя в размера на базисния лихвен
процент, действащ и прилаган от банката за периода на олихвяването,
увеличен с надбавката за редовен дълг, установена в раздел I, т. 4.1, буква „б“,
валидна за съответния договорен период по лихвения план. При промяна на
базовия лихвен процент и считано от датата на влизането й в сила съгласно
установеното в т. 10.3 от условията на „У Б“ АД по кредитите на физическите
лица, годишният лихвен процент по кредита ще се счита за автоматично
променен в съответствие с приетите изменения при запазване на размера на
договорената надбавка за лихвения период по лихвения план.
Съгласно т. 10.3 от Условията по кредити на физически лица – Ипотечни
кредити (л. 25 и сл. от делото), за безисен лихвен процент за съответния
период на олихвяване се прилага утвърдения от управителния съвет на
банката, съответно от оторизирани от него да го определят органи и/или
служители на банката лихвен процент за кредити в съответната валута, като
съгласно т. 10.3.2 за кредити в евро се прилага едномесечен EURIBOR.
С решение, обективирано в протокол № 38 от 14.10.2008 г. Управителния
съвет на банката е взел решение да промени начина на формиране на лихвения
процент по кредита, като освен предвидения пазарен индекс и надбавка,
посочена в договора, се начислява и допълнителна премия.
С решение, обективирано в представения по делото протокол № 40 от
22.10.2008 г. Управителния съвет на банката е одобрил увеличение със 100
базисни пункта на прилаганите лихвени проценти по всички кредити на
физически лица, отпуснати по договори, в които съществува клауза, даваща
право на управителния съвет да направи такова увеличение. Предвид
специфичната пазарна ситуация и увеличените разходи за финансиране,
5
управителният съвет е взел решение за увеличение със 100 базисни пункта на
съществуващите договорни цени за всички останали кредити, отпуснати на
физически лица.
С решение, обективирано в представения по делото протокол № 42 от
31.10.2008 г., в допълнение към решението от 22.10.2008 г., е одобрен
предложеният подход и график за осъществяване на промяната, както и
съответните увеличения на базовите лихвени проценти по непогасени кредити
на физически лица и МСП, съгласно доклада до управителния съвет.
С решение, обективирано в протокол № 9 от 26.02.2009 г. Управителния
съвет е одобрил предложението за повишаване на надбавката към основния
лихвен процент от 1% на 2% за група непогасени кредити на физически лица в
евро и швейцарски франкове.
С решение, обективирано в протокол № 14 от 1.04.2009 г. от заседание
на управителния съвет на банката, е одобрена предложената политика за
промяна в ценообразуването на кредитите на физическите лица, а именно по
съществуващия кредитен портфейл да се повиши премията като компонент на
базовия лихвен процент по кредитите на физически лица, считано от 1.04.2009
г. и да се замразят нивата на индексите, считано от 1.04.2009 г. Взето е
решение по новоотпуснатите кредити, считано от 1.04.2009 г., да се прилага
премията, одобрена по т. 1 от решението, на физически лица, с изключение на
кредитите за служители, както и да се замразят нивата на индексите в
съответствие с информацията от договорите за кредит като минимално
лихвено ниво за целия период на кредита. Съгласно т. 3 от решенията, отдел
„Кредитна администрация” да стартира от 1.04.2009 г. залагането в
информационната система на минимално лихвено ниво за всеки нов кредит,
равно на лихвеното ниво към деня на отпускане на кредита.
По делото е представено извлечение от протокол № 27 на Комисия за
защита на потребителите от 21.06.2010 г. по т. 8 – относно неравноправни
клаузи в общи условия, при които „У Б” АД предоставя ипотечни кредити на
физически лица. Взето е решение, че са неравноправни клаузите в договорите
за кредит, съгласно които при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски,
годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от
лихвения план се фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя освен когато
пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му, както и
клаузи, съгласно които кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да
променя едностранно базисния годишен лихвен процент, без за това да е
необходимо сключване на допълнително споразумение между страните при
промяна на пазарните условия, които по преценка на кредитора водят до
необходимост от променянето му най-малко с два пункта от размера,
определен от кредитора в деня на сключването на договора. КЗП е посочила,
че посочените клаузи приема за неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 12 и
13 от ЗЗП. Посочено е, че предвид факта, че банката променя лихвата по
договора при промяна на базовия лихвен процент, изразяваща се в промяна на
6
съответния индекс (според валутата, в която е отпуснат кредита), и този
индекс е променлива величина, е недопустимо промяната да касае само
неговото увеличаване. Според КЗП базовият лихвен процент или се променя
при промяна на индекса – увеличава/намалява, или не се променя, но промяна
само в посока увеличение е недобросъвестно от страна на банката и води до
неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора.
Констатирани са и противоречия между общите условия, при които „У Б” АД
предоставя ипотечни кредити на физически лица, в сила от 27.05.2008 г., с
последно изменение от 1.04.2010 г., касаещи правото на банката едностранно
да променя базовия лихвен процент по кредита, като начислява допълнителна,
респективно променя съществуваща премия в размер до 2 процентни пункта
за всяка такава актуализация.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като
компетентно изготвено и обосновано. Съгласно заключението на вещото лице
за периода от 11.11.2020 г. до 23.01.2023 г.
изчислената възнаградителна лихва е в общ размер от 728,20 евро, при
съобразяване стойността на месечния Euribor + твърда надбавка в размер от 2,
035%. Според заключението на вещото лице заплатените от ищцата суми
за възнаградителна лихва за същия период са в размер от 2 753,55 евро, като
разликата между начислената и платена възнаградителна лихва и изчислената
по втора задача възнаградителна лихва за периода от 11.11.2020 г. до
23.01.2023 г. е в общ размер от 2 025,35 евро платена
повече възнаградителна лихва. Установява се още, че изчислената мораторна
лихва за периода от 11.11.2020 г. до 23.01.2023 г. включително, възлиза в
размер на 246,35 евро. Вещото лице посочва още, че по данни от извлечение
от разплащателна сметка в евро с IBAN: ххх с титуляр Е. М. Д. се констатира,
че на 12.05.2023 г. по сметката е постъпила сума в размер на 2 156,07 евро, с
основание: „ххх Възстановени преизчислени лихви по Договор за банков
кредит TR70653788 от 10.10.2007г. за период 11.11.2020г.-17.04.2023г., с
наредител У Б АД. Посочва се, че платената сума на ищцата от ответника в
размер на 2 156,07 евро представлява изчислена от банката разлика, между
платена възнаградителна лихва за периода 11.11.2020 г. - 17.04.2023 г. в размер
на 3 052,49 евро и изчислена от банката възнаградителна лихва при ГЛП,
формиран като сбор от 1- Месечен Юрибор + надбавка 2,0350% в размер на
896,42 евро. Установява се, че изчислената от банката възнаградителна лихва
е при ГЛП, формиран като сбор от 1-Месечен Юрибор + надбавка 2,0350% и
не включва други компоненти, следователно ответникът е спазил следната
Методология за формиране на ГЛП: ежемесечния Юрибор + надбавка от
2,0350%, която Методология е посочена в исковата молба по делото.
Спорът между страните се концентрира около начина на формиране на
базисния (впоследствие „базов” – вж. решение на УС от 14.10.2008 г.) лихвен
процент по т. 4 от договора за кредит.
Към датата на подписване на договора същият се е формирал от
7
месечния Euribor, който към момента на подписване на договора е 4,405%, и
твърда надбавка в размер от 2,035%.
С посоченото по-горе решение на управителния съвет от 14.10.2008 г. е
било прието цената на всеки банков кредит да се определя като сбор от
променлив базов лихвен процент, формиран от приложимия към периода на
олихвяването договорен лихвен индекс (SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR) или
друг договорен лихвен индекс и премия, определяна по размер от ГОД от нула
базови пункта до плюс 200 базови пункта според стойността на кредитния
ресурс на кредитните пазари, към който БЛП се прибавя фиксирана
договорена надбавка.
Сключеният между страните договор за кредит е при променлив
годишен лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент (в случая въз
основа на пазарния индекс едномесечен Euribor, приложим към отпусканите
от банката кредити в евро) и твърда надбавка. Въпреки че лихвеният план е
вписан под т. 4.1.б в договора, която се отнася до кредитите, изплащани чрез
равни погасителни вноски за главницата – редовен дълг по т. 11.1.4 от
условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията
по договора за банков кредит от 10.10.2007 г., то тълкувайки действителната
воля на страните съдът намира, че същите са се договорили погасяването на
кредита да е чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни вноски,
съгласно т. 11.1.3. от посочените условия. В самия договор за кредит е налице
изрично препращане към двустранно подписан погасителен план – в т. 7
срокът за погасяване на кредита е определен съгласно двустранно подписан
погасителен план за съответния лихвен период с краен срок на погасяване. В
този смисъл, при наличие на спор относно точния смисъл на договорни
клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД,
издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните
уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния
смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението;
доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и
как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място
в договора и общия му смисъл. При тълкуването на неясни клаузи следва да
се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора,
породените към този момент отношения между страните и произтичащото от
това поведение на последните, както и това след сключването му, които
обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на
страните. За това сочи обстоятелството, че още към момента на сключване на
договора банката, която е и икономически по-силната страна, е предоставила
на потребителите (кредитополучателите) погасителен план, с който
погасителен план кредитополучателите са се съгласили.
По настоящото дело несъмнено се установява, че след решението на
управителния съвет от 2008 г. ответникът е променил начина на формиране на
8
базисния (впоследствие базов) лихвен процент по всички договори за кредит.
Тази промяна е засегнала и отпуснатия на ищцата кредит. Като компонент от
базовия лихвен процент е въведена „премия”. Както т. 11.1.3, така и т. 11.1.4
от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по договора за кредит, препращат към договорения лихвен
процент в т. 4 от договора, като и в двата случая същият се формира от
базисен лихвен процент, участващ като един от компонентите.
Въвеждането на компонент „премия” с решението на управителния
съвет от 14.10.2008 г. по никакъв начин не обвързва ищцата – тази промяна е
извършена след сключване на договора за кредит, за потребителя не е
предвидено право на отказ от договора в случай на едностранната промяна в
съдържанието му, същевременно същата внася съществено изменение в
цената на предоставената услуга. Следователно действията на банката са
неправомерни. Посочените изменения на условията за формиране на базовия
лихвен процент не са били приети от кредитополучателите изрично – това не
се и твърди от ответника, поради което не могат да бъдат приложени спрямо
тях – това би противоречало на чл. 298, ал. 2, във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Ответникът е оспорил в случая да е била начислявана премия – в
писмената защита се твърди, че възнаградителната лихва, която била
начислявана, била резултат от фиксиран към момента на сключване на
договора размер на Euribor плюс твърда надбавка. По делото обаче по
несъмнен начин се доказва обратното – представени са изброените по-горе
решения на управителния съвет, видно от които към всички договори за
кредит (включително вече съществуващите в кредитния портфейл на банката)
е бил приложен новият механизъм за формиране на базовия лихвен процент. В
този смисъл е и заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и обосновано.
Няма основание да се приеме тезата на ответника, че уговореният в
договора лихвен процент е „фиксиран” на 6,44%. В тази връзка следва да се
посочи, че съдът споделя практиката на върховната съдебна инстанция по
сходни случаи, съгласно която, ако лихвеният процент е бил уговорен като
фиксиран, то остава неясно защо нееднократно управителният съвет на
банката е вземал решение за повишаване на премията като компонент на
базовия лихвен процент по кредитите на физически лица в лева. Това
поведение, съвсем ясно показва, че банката е разбирала значението на
понижаващия се Euribor за размера на лихвите, които физическите лица –
страни по договори за банков кредит й дължат. За да не понижи тези лихви,
органите на банката са ги задържали на високо ниво въз основа на
непредвидени в него механизми – чрез „повишаване на премията като
компонент на базовия лихвен процент“. Понятието „премия“ като компонент
на базовия лихвен процент не е разписано в договора. Както беше отбелязано,
ищцата не се е съгласявала с подобен механизъм, поради което действията на
банката са неправомерни. Според трайно установената съдебна практика те,
освен че са в разрез с разпоредбата на чл.20а ЗЗД, са показателни по
9
отношение на това какъв годишен лихвен процент страните са имали предвид
при сключване на договора. Уговореният годишен лихвен процент е
двукомпонентен и се състои от променлива /1М Euribor/ и константа
/надбавка/, поради което се приема, че за никаква премия няма указания в
договора и следователно дължимата лихва е следвало да бъде променяна
съгласно измененията на Euribor.
При така формираната съдебна практика, която настоящият състав
споделя, неоснователни са доводите на банката ответник, че компонентът
месечен Euribor, участващ във формирането на базисния лихвен процент, е
константа и се определя към датата на сключване на договора. В такъв случай
нелогично е лихвеният процент да бъде формиран чрез препращане към този
индекс – страните могат да посочат конкретен лихвен процент, който
действително да е фиксиран. Всъщност видно както от условията за усвояване
и обслужване на кредита, така и от условията по кредити на физически лица –
ипотечни кредити, банката е целяла да променя този компонент от базисния
лихвен процент, но единствено в посока неговото увеличение, без да
съобразява евентуалното му намаляване, което става факт в годините след
сключване на процесния договор за кредит.
При това положение и като се има предвид изричната уговорка между
страните в т. 4 от договора за кредит базисния лихвен процент да се формира
от два компонента: 1М Euribor (променлива компонента) и твърда надбавка,
то следва да бъде съобразено не само нарастването, но и намаляването на
стойността на посочения пазарен индекс.
Следва да се отбележи, че дори да се приеме, че към договора е
относима т. 11.1.4 от условията за усвояване и обслужване на кредита, горните
изводи не се променят съществено – тази клауза отново препраща към т. 4 от
договора за кредит и към формиране на базисния лихвен процент, т.е. в сила е
изричната уговорка между страните, че стойността на същия е функция от 1М
Euribor плюс твърда надбавка, като се съобразява както нарастването, така и
намаляването на стойността на посочения индекс по гореизложените
съображения.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че за процесния период 11.11.2020 г. - 23.01.2023 г.
платената в повече възнаградителна лихва възлиза на сумата от 2 025,35 евро.
Установи се, че в хода на делото, на 12.05.2023 г., ответникът е превел на
ищцата по сметката сумата в размер на 2 156,07 евро, с основание: „ххх
Възстановени преизчислени лихви по Договор за банков кредит TR70653788
от 10.10.2007г. за период 11.11.2020г. - 17.04.2023г., което обстоятелство на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид. С оглед на
изложеното съдът намира предявения иск за неоснователен за сумата от
2 025,35 евро, поради настъпило плащане в хода на делото, доколкото от
заключението на вещото лице става ясно, че заплатената от ответника разлика
за периода от 11.11.2020 г. - 23.01.2023 г. възлиза именно на сумата от 2 025,35
10
евро. За разликата до пълния предявен размер от 2500 евро искът се явява
неоснователен, доколкото сумата се явява платена на валидно правно
основание.
Неоснователен е искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. От една страна, се установи
погасяване на главния дълг, а от друга, съгласно Тълкувателно решение №
5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни. По делото са представени две
заявления от ищцата, в които същата кани ответника да изпълни задълженията
си, но същите касаят предходни периоди, но не и процесният. Не е
представена покана, адресирана до ответника и получена от него, да изпълни
задълженията си за конкретния процесен период, като в тази връзка съдът
съобразява и че ищцата претендира начисляването на лихва за забава от деня
на възникване на всяко отделно задължения (т.е. от внасяне на всяка
погасителна вноска в размер, по-висок от дължимия) до 23.01.2023 г., т.е.
покана би следвало да бъде отправена поотделно за всяка надвнесена сума за
всеки конкретен месец.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни,
доколкото за претенцията от 2 025,35 евро, която е отхвърлена, поради
плащане в хода на процеса, съдът намира, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото, поради което и следва да понесе отговорността за
разноски относно тази част. Ищцата претендира разноски в размер от 1000 лв.
– адвокатско възнаграждение, държавна такса в общ размер от 251,33 лв.,
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер от 200 лв. и с оглед изхода
на спора, на същата се следват разноски в размер на 1070,31 лв.
На ответника се следват разноски в размер на 78,76 лв. за депозит за
вещо лице и юрисконсулстско възнаграждение съобразно отхвърлената част
от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. М. Д., ЕГН ********** чрез адв. Р. И., със
съдебен адрес: гр. ххх, против „У Б“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление: гр. ххх, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми : 2 500 евро, представляваща разликата
между заплатена от ищцата възнаградителна лихва по договор за кредит №
TR70653788/10.10.2007 г. за периода 11.11.2020 г. – 23.01.2023 г. и
действително дължимата възнаградителна лихва, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.01.2023 г., до
окончателното плащане, както и сумата от 246,35 евро, представляваща
11
мораторната лихва върху главницата по кредита, за периода от 11.11.2020 г. –
23.01.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „У Б“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр.
ххх, да заплати на Е. М. Д., ЕГН ********** чрез адв. Р. И., със съдебен адрес:
гр. ххх, сумата в размер на 1070,31 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. М. Д., ЕГН ********** чрез адв. Р. И., да заплати на „У Б“
АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх, сумата в размер на
78,76 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12