Решение по дело №171/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260047
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 1 март 2024 г.)
Съдия: Ана Божидарова Ангелова-Методиева
Дело: 20191400900171
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260047

 

гр. ВРАЦА,  12.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на 12.03.2021 год., в състав:

 

                            Председател: АНА АНГЕЛОВА-М.

 

при участието на секретаря Виолета Вълкова като разгледа докладваното от съдията Ангелова-М. ТД №171 по описа за  2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба с вх.№10443/29.11.2019г., депозирана от С.М.М. и Б.А.М.,***, чрез адв. Й.Д. и адв. М. Д. от АК-София, срещу ЗАД "АРМЕЕЦ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, с искане, ответното дружество да заплати на всеки един от ищците обезщетение за причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в преживените и търпени  болки и страдания от смъртта на техния син А. Б. А. ЕГН **********, починал вследствие на ПТП от 15.11.2016г.,  настъпило в следствие на независимо съизвършителство от страна на водачите на л.а."Ланчия Либра" М. М. и т.а. "Мерцедес Спринтер" А. А., като към този момент по отношение на  т.а. "Мерцедес Спринтер"с рег.№ ВР***ВВ, е била  налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество. Претенцията е в общ размер от 100 000.00 лв.- по 50 000.00 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.02.2017г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на 15.11.2016г., около 05.50 ч., по главен път Е-79, с посока на движението от гр. Мездра към гр. София, А. А. управлявал т.а. "Мерцедес Спринтер" с peг. № ВР *** ВВ. Посочва се, че в същото време, по същия път, с посока на движението от гр. София към гр. Мездра, водача К. К. управлявал т.а. "Мерцедес 1846 ЛС" с peг. № СВ ***АС. Твърди се, че зад т.а. "Мерцедес", в същата посока на движение, се движел управлявания от М. М. л.а. "Ланчия Либра" с peг. № ВР***ВС. В тази връзка се сочи, че при км. 170+100, М. предприел изпреварване на движещия се пред него т.а. "Мерцедес", независимо от наличието на насрещнодвижещи се МПС,  при което бил изгубил контрол над управлението на л.а "Ланчия", навлязъл в десния пътен банкет по посоката си на движение, след това в лентата за насрещно движение в момент, в който там се намирал, т.а. "Мерцедес Спринтер" и го ударил в задна лява гума. При този удар т.а. "Мерцедес Спринтер" се отклонил наляво и настъпил челен, кос удар между т.а. "Мерцедес 1846 ЛС". Посочва се в исковата молба, че при настъпилото ПТП пострадали пътниците на предната лява седалка на л.а. "Мерцедес Спринтер" А. Б. А., който, получил тежки, несъвместими с живота травми, от които починал и Ж. А. М., която получила телесни увреждания. Поддържа се, че по случая е било образувано ДП №3003М- 371/2016г. по описа на РУ "Полиция" - гр. Мездра, пр.пр. № 2159/2016г. по описа на Окръжна Прокуратура Враца. Посочва се, че в последствие е било образувано НОХД №663/2017 г.по опис на ОС – Враца, по което двамата подсъдими поискали производството да протече по реда на глава XXVII от НПК съкратено съдебно следствие с пълно признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като с Присъда №6/09.02.2018г. постановена по НОХД №663/2017 г. по опис на ОС – Враца двамата водачи М. М. и А. А. са признати за виновни, тъй като са нарушили правилата за движение, разписани в ЗДвП, като при условията на независимо съизвършителство предизвикали настъпването на пътнотранспортно произшествие, в резултат на което, по непредпазливост причинили смъртта на А. Б. А. *** и средна телесна повреда на Ж. А. М. - престъпление по чл. 343, ал.       4,вр.   ал. 3, б. "б", пр.първо, вр.ал.1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 НК. Посочва се в исковата молба, че на подсъдимия М. М. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години и шест месеца, като на осн. чл.66 от НК изпълнението на същото е отложено за срок от пет години, както и наказание "лишаване от право" да управлява МПС за срок от три години, като съдът го признал за невиновен за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП и го оправдал за това нарушение, а на подсъдимия А. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, като на осн. чл.       66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, както и наказание "лишаване от право" да управлява МПС за срок от две години и шест месеца, като съдът го признал за невиновен за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и го оправдал за това нарушение. Поддържа се, че така постановената присъда е обжалвана пред САС, като същата е изменена, в частта, с която подс. М. М. е бил оправдан в извършване на нарушение на чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП, а в останалата й част - потвърдена.

Поддържа се, че загиналият А. е син на ищците С. и Б. М., както и че ищците С. и Б. са загубили сина си, своята опора, надежда, радостта и светлината в живота им, като датата 15.11.2016г. се е превърнала в най-тежкият и най-черният ден и за двамата. Твърди се, че те все още не могат да се отърсят от шока, да осъзнаят и приемат, че синът им вече го няма, че си е отишъл по един толкова нелеп, насилствен начин, неочаквано и безвъзвратно, на толкова млада възраст, едва в началото на житейския си път. Посочва се, че смъртта на А., освен емоционално, съсипала ищците и физически - и двамата са влошили здравословното си състояние след смъртта на сина си.

Поддържа се, че никой и нищо не е в състояние да компенсира мъката на почернените родители, да върне светлината в дните им, да върне ненавреме погребаното им дете обратно и житейски прието е децата да погребват родителите си, но ищците с голяма мъка са изпратили сина си по последния му път, до последния му дом.

Твърди се, че доколкото, от описания механизъм на ПТП се установява, че произшествието е настъпило при независимо съизвършителство от страна на водачите на л.а. "Ланчия Либра" М. М. и на т.а. "Мерцедес Спринтер" А. А., то застрахователите по задължителна отговорност "Гражданска отговорност" на автомобилистите следва да покрият отговорността на водачите за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди.

Поддържа се в исковата молба, че към датата на ПТП по отношение на л.а. "Ланчия Либра" с peг. № ВР***ВС е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № 30115003192747, със срок на действие от 30.12.2015г. до 29.12.2016г., сключена със ЗК "ДаллБогг Живот и Здраве" АД, то ищците предявили искова претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. По повод претенцията им е било образувано гр.д. № 4131/2017г. по описа на Софийския Градски Съд, като с Решение от 11.05.2019 г. дружеството е осъдено да им заплати по 100 000.00 лв. - обезщетения за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта на сина им А.. Това Решение е обжалвано и от двете страни по съдебния спор, като по повод жалбите е образувано в.гр.д. № 4834/2018г. по описа на Софийския Апелативен Съд, който с решение № 2124/27.08.2019г. е потвърдил решението на СГС. Твърди се, че доколкото произшествието е настъпило при независимо съизвършителство от страна на водачите на л.а. "Ланчия Либра" М. М. и на т.а. "Мерцедес Спринтер" А. А., то застрахователите им по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите дължат обезщетение за причинената смърт.

Поддържа се, че към датата на ПТП по отношение на т.а. "Мерцедес Спринтер" с peг. № ВР***ВВ е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, със срок на действие от 01.04.2016г. до 31.03.2017г., сключена със ЗАД "Армеец"АД, то ответното дружество се явява пасивно легитимирано да отговаря по така предявената претенция.

С оглед разпоредбите на Кодекса за Застраховането се посочва, че ищците са предявили пред ответника доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение -получена от ответника на 28.11.2016г., като по повод на нея, при същия е образувана щета № 10016100105193Н и щета № 10016100105194Н. В тази връзка, в исковата молба се сочи, че с писмо изх. № 10017-КЗ-734/01.03.2017г. застрахователят ги е уведомил, че не са налице основания за заплащане на застрахователно обезщетение. С оглед на това, за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Според ищците суми в размер на по 50 000 лв., биха успели до някаква степен да притъпят непоносимата мъка, която изпитват в следствие смъртта на сина им А. Б. А..

 С исковата молба са представени следните доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица; протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум; съобщение за смърт; удостоверение за наследници, изх. № 5652/18.11.2016 г.;препис-извлечение от акт за смърт; обвинителен акт;присъда № 6/09.02.2018г. постановена по НОХД №663/2017г. на ОС Враца; решение № 274/11.02.2019г. постановено по наказателно дело №971/2018г. на ВКС, II н.о.; доброволна претенция до ЗАД "Армеец"; известие за доставяне и писмо с изх. № 10017-K3-734/01.03.2017г.;копия от служебни бележки за номерата на банковите сметки на ищците; адвокатско пълномощно.

С депозирания отговор ответникът ЗАД"Армеец"АД, оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.

Твърди се, че предявените от името на С.М.М. и Б.А.М. искове са недопустими, доколкото за изплащане на обезщетение за същите неимуществени вреди са предявени искови претенции към застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на л.а. "Ланчия Либра" - М. М., а именно ЗАД "ДаллБогг Живот и Здраве" АД, каквото изявление е направено изрично в подадената искова молба по настоящото дело.

Поддържа се в отговора, че с оглед наличието на влязла в сила присъда спрямо водачите на л.а. "Ланчия Либра" и т.а. "Мерцедес Спрингер", за причиняване на процесното пътнотранспортно произшествие, в условията на независимо съизвършителство, и тъй като съобразно разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, ответникът счита че предявявайки претенцията си спрямо застрахователя на М. М., ищците са направили своя избор към кой от кредиторите да предявят вземанията си за застрахователно обезщетение и именно този кредитор следва да изпълни цялото задължение.Поддържа се, че между застрахователите на двамата водачи на МПС отговорността да не е предвидена в закона или уговорена в договор като солидарна, доколкото тя е функционално обусловена от отговорността на застрахованите лица, спрямо същата следва да се прилагат правилата за солидарността. В този смисъл е текстът на чл. 499, ал. 7 от Кодекса за застраховането, както и трайната съдебна практика.

В отговора, ответното дружество цитира постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 121/19.06.2014 г. по дело № 2859/ 2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., по силата на което е прието, че "При съпричиняване по чл. 53 от ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка "Гражданската отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент ", т.е. в случая застрахователят - ответник по първоначално предявените искове по гр.д. № 4131/2017г. по описа на Софийски градски съд - ЗАД "ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ще отговаря за пълния размер на вредите. Поддържа се, че с оглед установената в чл. 53 от ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Въпреки, че застрахователят по гражданската отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за всички вреди, за целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка. Посочва се още в отговора, че в случай, че получат обезщетение за едни и същи вреди, а именно за претърпени болки и страдания в резултат на смъртта на сина си, настъпила при ПТП с участието на М. М. като водач на л.а. "Ланчия Либра" и А. А., като водач на т.а. "Мерцедес Спринтер", два пъти, от двамата застрахователи по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ищците биха се обогатили неоснователно.

Ответното дружество поддържа и становището, че е налице договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен между ЗАД "Армеец" и собственика на автомобил "Мерцедес Спринтер" с peг. № ВР***ВВ, валидна към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Посочва се, че е налице и влязла в законна сила присъда спрямо водачите на л.а. "Ланчия Либра" - М. М. и водача на т.а. "Мерцедес Спринтер" - А. А. за причиняване на процесното ПТП, в условията на независимо съизвършителство. Присъдата има обвързваща гражданския съд сила, съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК.

В отговора се твърди, че приносът на водача на л.а. "Ланчия Либра" е съществен и дори водачът на т.а. "Мерцедес Спринтер" да има някакъв принос за настъпване на процесното ПТП, респективно вредите от същото, то той е много по-малък. Евентуалната отговорност на ЗАД "Армеец" за изплащане на обезщетения следва да е само в границите на отговорността на водача А.. Втази насока се излагат съображения, че наложеното на водача М. наказание е по-тежко от това, наложено на водача А., т.е. приносът на водача М. за настъпване на произшествието, респективно вредите от същото, е по-голям.

Оспорват се твърдените неимуществени вреди да са настъпили за ищците. Оспорват се твърденията за близост в отношенията между ищците и пострадалия. Твърди, че същите са живеели в различни населени места, в отделни домакинства. Твърди, че претендираните размери на обезщетения за претърпени неимуществени вреди не кореспондират с преживените болки и страдания от страна на ищците. Счита, че претендираните обезщетения са силно завишени по размер и в този смисъл не кореспондират с принципа за справедливост, прогласен в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Вярно е, че човешкият живот не може да се оценява в пари, именно предвид което понятието "справедливост" е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението.

Оспорва искането за присъждане на законна лихва. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за лихва. Оспорва се, застрахователят да е изпадал в забава. Твърди се, че ЗАД "Армеец" не дължи лихви.Към отговора са приложени писмени доказателства; решение №2124/27.08.2019г. по в.гр.дело №4834/2018г. по опис на САС; решение от 11.05.2018г. постановено по гр.дело №4131/2017г. по опис на СГС.

В срока по чл. 372 ал.1 ГПК  е постъпила допълнителна искова молба. В същата се поддържа твърдението, че заявеното възражение за недопусти­мост на исковата претенция е напълно неоснователно. Наличието на съ­дебно производство между ищците и ЗАД "Далл Богг Живот и здраве" АД, не е от кръга обстоятелства, водещи до недопустимост на исковата претенция. Твърди се, че именно защото застрахователят на делинквента не отговаря солидарно с него, води до възможността при наличие на съдебно производство спрямо застрахователя на едното увреждащо лице, увредените да претендират обезщетение и от застрахователя на друг делинквент. Следва да се отбележи, че никъде, по никакъв повод ищци­те не са дали и повод за съмнение, че търсят двукратно компенсиране на вредите, а само обезщетение в справедлив размер. В подкрепа на горното е изложението в исковата молба относно наличието на друго съдебно производство, с посочване на присъдените суми по него.

Оспорва изцяло твърдението на ответника в отговора на исковата молба за липса на близост между загиналия А. А. и ищците. Твърдението, че А. се е преместил и е живял дълги години в София, тъй като е учил в Свищов, а също и че е рабо­тил и живял в чужбина в никакъв случай не счита, че е аргумент за­гиналият и родителите му да не са били в изключително близки отноше­ния.

В срока по чл. 373 ал.1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът заявява, че поддържа изложеното в подадения отговор на искова молба, ведно с направените в същия оспорвания, наведените твърдения и възражения, и формулираните доказателствени искания.

Представени са удостоверения за постоянен и настоящ адрес на пострадалия А. Б. А., като постоянния му адрес ***, а настоящия му в гр. Свищов, както и копие на застрахователнателната полица №BG/11/116000994267 валидна от 01.04.2016г. до 31.03.2017г.

От третото лице помагач ЗАД "Даллбогг живот и здраве" АД становище и платежни нареждания за изплатени обезщетения в полза на ищците С.М. и Б.М..

По делото са събрани и гласни доказателства:разпитани са свидетелите Д. М. А. и С. С. М..

Св. А. сочи, че няма роднински връзки с ищците, същите живеят в един квартал. Свидететлят установява, че познава пострадалия А. от малък, от както се е родил. Св.споделя, че той е бил добро дете, ученолюбиво, след това е бил приет за студент в гр. Свищов и родителите му са били отишли да работят в гр. София, за да могат да го издържат. Там те са живели на квартири и са го изучили. Свидетелят установява, че през времето, когато А. е бил студент той и родителите му са  поддържали контакти, живеели са в една къща в гр. ***. А. посочва, че след като А. е завършил висшето си образование, той се е върнал гр. ***. Според свидетеля, сина на ищците е работел и за малко в Чехия, за да помага на родителите си. След това се е върнал в България и е  работел в един завод за кабели в гр. Мездра. Свидетелят посочва, родителите на А. много тежко са приели смъртта на сина си, като и до досега Б., бащата на момчето, не може това да възприеме това за факт. Св.А. сочи, че в момента когато той е в залата, бащата не може да се качи в залата, чака ги долу пред съда. Според свидетеля, ищците не се веселят вече, не присъстват на тържества, а гробът на сина им е най-хубавият, най-големият. А. посочва, че е голяма загуба за тези хора, те имат и дъщеря - Г..

Св. С. М. посочва, че няма роднински връзки с ищците, съседи са в гр. ***, като нейните деца са израснали с техните деца. Свидетелката посочва, че отношенията между родителите и А. са били много добри,  той е учел в гр. Свищов, а родителите му са работели в гр. София, за да го издържат. Според св. М., А. е ходил да работи в Чехия, а когато се е прибрал от там е започнал работа в завод в гр.Мездра. Свидетелката посочва, че  майката на А. се е разболяла след смъртта му. Викали са линейка вечерта, след смъртта му, но здравословното й състояние не се е подобрило от тогава, дори вече е и с ТЕЛК. Свидетелката посочва, че и бащата също не е добре, а майката С. в момента не работи, тъй като не е добре с краката и е пенсионерка. Според св. М. тези здравословни проблеми не са ги имали преди, всичко е станало след катастрофата. Свидетелката установява, че ищеца Б. също не е добре, има високо кръвно налягане, пие лекарства. Те не са преживели загубата на сина си – плачат и страдат за него. Посещават гроба му всички.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Безспорно е установено по делото и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното ПТП - 15.11.2016г., е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между водачът на т.а. "Мерцедес Спринтер" с peг. № ВР***ВВ и ЗАД "Армеец".

На основание представената по делото присъда № 6/09.02.2018г. постановена по НОХД №663/2017г. на ОС Враца, решение № 274/11.02.2019г. постановено по наказателно дело №971/2018г. на ВКС, II н.о. и на основание чл.300 ГПК, съдът приема, че безспорни са обстоятелствата, че на 15.11.2016 г., около 05.50 ч., по главен път Е-79, с посо­ка на движението от гр. Мездра към гр. София, А. О. А. управлявал т.а. "Мерцедес Спринтер" с peг. № ВР *** ВВ. В същото време, по същия път, с посока на движението от гр. София към гр. Мездра, Костадин Пантелеев Колев управлявал т.а. "Мерцедес 1846 ЛС" с peг. № СВ *** АС. Зад т.а. "Мерцедес", в съ­щата посока на движение, М. Х. М. управлявал л.а. "Ланчия Либра" с peг. № ВР *** ВС. При км. 170+100, М. предприел изпреварване на движещия се пред него т.а. "Мерце­дес", независимо от наличието на насрещнодвижещи се МПС и при из­вършване на маневрата, поради липса на опит, изгубил контрол над управлението на л.а "Ланчия", при което навлязъл в десния пътен банкет по посоката си на движение. В опита си да овладее автомоби­ла, същият рязко се отклонил наляво, при което навлязъл в лентата за насрещно движение в момента, в който там се намирал. т.а. "Мер­цедес Спринтер" и го ударил в задна лява гума, при което т.а. "Мерцедес Спринтер" се отклонил наляво и настъпил челен, кос удар между т.а. "Мерцедес 1846 ЛС".При така описания механизъм на ПТП пострадали пътниците на предната лява седалка на л.а. "Мерцедес Спринтер" А. Б. А., който, получил тежки, несъвместими с живота травми, от които починал и Ж. А. М., която получила телесни увреждания,при наличие на независимо съизвършителство между водача на л.а. "Ланчия Либра" с peг. № ВР *** ВС А. А. и водача на т.а. "Мерцедес Спринтер" с peг. № ВР *** ВВ М. М. за настъпване на процесното ПТП. На подсъдимия М. М. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години и шест месеца, като на осн. чл.66 от НК изпълнението на същото е отложено за срок от пет години, както и наказание "лишаване от право" да управлява МПС за срок от три години, а на подсъдимия А. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, като на осн. чл.66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, както и наказание "лишаване от право" да управлява МПС за срок от две години и шест месеца. Присъдата е влязла в законна сила на 11.02.2019г.

Съдът приема и за безспорно обстоятелството, че  към датата на ПТП по отношение на л.а. "Ланчия Либра" с peг. № ВР***ВС е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № 30115003192747, със срок на действие от 30.12.2015г. до 29.12.2016г., сключена със ЗК "ДаллБогг Живот и Здраве" АД, както и че ищците са предявили спрямо това дружество искова претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. По повод претенцията им е било образувано гр.д. № 4131/2017г. по описа на Софийския Градски Съд, като с Решение от 11.05.2019 г. дружеството е осъдено да им заплати по 100 000.00 лв. - обезщетения за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта на сина им А.. Това Решение е обжалвано и от двете страни по съдебния спор, като по повод жалбите е образувано в.гр.д. № 4834/2018г. по описа на Софийския Апелативен Съд, който с решение № 2124/27.08.2019г. е потвърдил решението на СГС. Решението на САС е обжалвано пред ВКС, като с определение №630/10.12.2020г. по т.д. №2994/2019г. I т.о. на ВКС, същото не е допуснато до касационно обжалване. По делото са представени и платежни документи, по силата на които ЗК "ДаллБогг Живот и Здраве" АД е изплатило изцяло присъдените в полза на ищците обезщетения за неимуществени вреди, причинени им в следствие от смъртта на сина им А. Б., починал при ПТП на 15.11.2016г.

В тежест на ищците е да проведат пълно и пряко доказване  на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие, извършено от водача на МПС, настъпили за ищците неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите, както и да обоснове размера на претендираното обезщетение. Единствено субективния елемент -вината-се предполога до доказване на противното. В случая относно вината на водача на т.а. "Мерцедес Спринтер“ с peг. № ВР***ВВ е налице влязла в сила присъда, която на основание чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд.

Ответникът носи тежестта да докаже възражението си, че исковете предявени срещу него са в завишен размер, както и възражението, че ищците са обезвъзмездени за всички неимуществени вреди с постановеното решение  по гр.д. № 4131/2017 г. по описа на Софийски градски съд.

Няма спор, че ищците са родители, загубили в резултат на произшествие на 15.11.2016г. сина си А. Б. А..

От показанията на св. Д. А. и св.С. М. се установява, че загубата на ищците е непрежалима, а животът им – променен завинаги в резултат на най – страшната трагедия, която може да сполети родител.

Избирайки да предявят исковите си претенции спрямо застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на л.а. "Ланчия Либра" с peг. № ВР***ВС – "ДаллБогг Живот и Здраве" АД, ищците са търсили репариране на всички търпени от тях неимуществени вреди, настъпили в резултат смъртта на сина си А. Б. А..Предявеният от тях иск, не е предявен като частичен. Ищците не са заявили, че търсят частично обезщетение или че търсят обезщетение съразмерно с приноса на застрахования при "ДаллБогг Живот и Здраве" АД водач на МПС.

По отношение на конкретната процесуална ситуация, при която производството е поставено е необходимо да се посочи, че с разпоредбата на чл. 499, ал. 7 КЗ е предвидена солидарна отговорност на застрахователите, аналогична на отговорността на съпричинителите. Същевременно съдебната практика по КЗ в сходни случаи приема, че при съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко деликвента, застрахователят по застраховка "Гражданската отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него деликвент /в този смисъл Решение № 121/18.09.2014 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, т. дело N 2859 по описа за 2013г/. Приема се, че макар застрахователят по гражданската отговорност на един от деликвентите да не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите деликвенти или техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него деликвент - за всички вреди за целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка. Солидарността на застрахованите, произтичаща от чл. 53 ЗЗД ангажира застрахователите им изцяло, като приносът на всеки от деликвентите в неблагоприятния резултат има отношение само във вътрешните им отношения.

В съдебната практика се приема и още, че когато съпричиняването по чл. 53 ЗЗД на увреждането е от няколко деликвента и в сключено извънсъдебно споразумение недвусмислено и изрично е изразена воля, че договореното обезщетение е за причинените неимуществени вреди от конкретен деликвент, е налице частично предявена претенция за обезщетяване на неимуществените вреди /в този смисъл Решение № 107 от 01.09.2017г по т. д № 441/2016г по описа на ВКС/, като за остатъка на претенцията е удовлетворена от другия застраховател. При условията на съпричиняване на вредите, делинквентът отговаря за вредите в пълния им размер, предвид солидарната отговорност спрямо увредения. Отговорността на застрахователя спрямо увредения е функционално обусловена от отговорността на застрахования при него делинквент, но в рамките на застрахователната сума по договора за застраховка "Гражданска отговорност". Увреденият има право да претендира за пълно обезщетяване на вредите спрямо всеки един от причинилите, както и спрямо кой да е от техните застрахователи.

В настоящия случай, с удовлетворяване на пострадалите от едно от задължените спрямо тях лица – в случая от застрахователя ЗАД "ДаллБогг живот и здраве" АД, правата им спрямо останалите се погасяват от този момент. В случая, ищците не са заявили, че са предявили частично претенцията си спрямо "ДаллБогг живот и здраве" АД, поради което те са удовлетворени по силата на влязло с законно сила съдебно решение, което се ползва със сила на присъдено нещо. Влязлото в сила съдебно решение е удовлетворило претенциите им за настъпили неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им А., настъпила при ПТП на 15.11.2016г. и настоящия съдебен състав намира, че не може да пререшава въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина на ищците- А., настъпила при ПТП на 15.11.2016г., който вече е определен с Решение от 11.05.2019г. постановено по гр.д. № 4131/2017г. по описа на Софийския Градски Съд. Не бива също така да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване за пострадалите.

Ищците са освободени от заплащане на държавни такси и разноски по делото, поради което на тях не може да се възложи да платят дължимата по делото държавна такса за предявените искове и същата остава за сметка на бюджета на съда.

На ответника следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,вр. с чл.37 от ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 5.00 лв. държавна такса за издадено съдебно удостоверение.

Съгласно разпоредбата на  чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице - помагач не се присъждат разноски.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М.М. и Б.А.М.,***, чрез адв. Й.Д. и адв. М. Д. от АК-София, срещу ЗАД "АРМЕЕЦ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените и търпени  болки и страдания от смъртта на техния син А. Б. А.ЕГН **********, починал вследствие на ПТП от 15.11.2016г.,  в общ размер от 100 000.00 лв.- по 50 000.00 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.02.2017г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни.

ОСЪЖДА С.М.М. с ЕГН  и Б.А. М. ***, чрез адв. Й.Д. и адв. М. Д. от АК-София да заплатят ЗАД "АРМЕЕЦ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** сумата в размер на 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 5.00 лв. държавна такса за издадено съдебно удостоверение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач- ЗАД "ДаллБогг живот и здраве" АД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: