гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, I-6 състав, в публично съдебно
заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Гергана ТРОЯНОВА
при участието
на съдебен секретар Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1600 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) от А.Г.П. срещу А.И.Т. за разваляне на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран
в нотариален акт № 190, том II, рег.№ 16406, дело № 340 от
15.05.2017г. на нотариус Р.Д., с който ищецът е прехвърлил на ответника два
незастроени недвижими имоти в землището на гр.София.
Ищецът твърди, че на 15.05.2017г.
е прехвърлил на ответника правото на собственост по отношение на два имота
срещу насрещното задължение на приобретателя да му осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е водил до прехвърлянето, а именно: поземлен имот с пл.№ 1745, с
площ 1691 кв.м., находящ се в гр.София, м. „Разширение Север“, както и имот с
пл.№ 1283, с площ 3090 кв.м., находящ се в гр.София, м. „Кръстова вада“.
Поддържа, че прибретателят не е полагал никакви грижи за него, въпреки нуждата
му от помощ в домакинството и грижи за здравето му. Предвид изложеното, прави
искане до съда да развали сключеният договор и да му присъдени сторените по
делото разноски.
Ответницата оспорва твърденията, на които ищецът основава претенцията си. Заявява, че е полагала грижи за ищеца, носила му е храна и му е пазарувала, като в нито един момент същият не я е известил, че полаганите грижи са недостатъчни. Пояснява, че във връзка със спор относно водено срещу двамата съдебно производство ищецът е преустановил контакт с нея и не я е допускал до къщата, в която живее, считано от м.01.2020г. поради което е започнала да му изплаща месечна издръжка в размер на 200.00 лева чрез пощенски записи, които обаче ищецът отказвал да получи. Прави искане за отхвърляне на иска и за присъждане на направените в процеса разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Представен е нотариален акт № 190, том II, рег.№ 16406, дело № 340 от 15.05.2017г. на нотариус Р.Д., с който А.Г.П. е прехвърлил на А.И.Т. два незастроени недвижими имоти срещу задължението й да се грижи за него, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сключване на договора. Видно от нотариалния акт и приложените два броя скици за имотите, издадени от СГКК, предмет на прехвърлителната сделка са следните обекти на правото на собственост:
- Поземлен имот с идентификатор № 68134.1971.1745 по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1691 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседни имоти с идентификатори № 68134.1971.3389, № 68134.1971.874, № 68134.1971.802, № 68134.1971.1746, № 68134.1971.35 и № 68134.1971.1112, който имот съставлява по акт за собственост парцел XVI-1745, кв.103 по плана на гр.София, кв. „Драгалевци“, м. „Разширение Север“, целият с площ 1790 кв.м.;
- Поземлен имот с идентификатор № 68134.904.1283 по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.01.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 2749 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за жилищни нужди, при съседни имоти с идентификатори № 68134.904.2038, № 68134.904.2635, № 68134.904.2636, № 68134.904.2637 и № 68134.904.882, който имот съставлява по акт за собственост парцел IV-1283, кв.93 по плана на гр.София, район „Лозенец“, м. „Кръстова вада“, целият с площ 2820 кв.м.
Видно от приложени 32 броя разписки ответницата е изплащала чрез „Български пощи“ ЕАД парични преводи на ищеца в размер на 200.00 лева на месец на следните дати: 17.02.2020г., 12.03.2020г., 11.05.2020г., 29.06.2020г., 27.07.2020г., 24.08.2020г., 14.09.2020г., 20.10.2020г., 17.11.2020г., 16.12.2020г., 18.01.2021г., 17.02.2021г., 19.03.2021г., 15.04.2021г., 17.05.2021г., 18.06.2021г., 16.07.2021г., 23.08.2021г., 16.09.2021г., 29.10.2021г., 24.11.2021г., 20.12.2021г., 21.01.2022г., 23.02.2022г., 21.03.2022г., 06.06.2022г., 13.07.2022г., 08.08.2022г., 09.09.2022г., 04.10.2022г., 31.10.2022г. и 28.11.2022г. В този смисъл е приложено и удостоверение от „Български пощи“ ЕАД за извършени преводи за периода м.02.2020г. - м.02.2022г., към който краен момент е бил издаден документа. Не се спори и се установява от приложени покани до подателя, че получателят А.Г.П. не е приел средствата, тъй като не е се явявал за изплащането на пощенските записи, респ. отказвал е получаването. Сумите са били върнати на подателя.
Спорно по делото е дали ответникът, като приобретател и длъжник по процесния договор, е изпълнявал задълженията си по него, или ищецът, който се явява кредитор по договора, не е получил дължимата грижа, въпреки нуждата от нея.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото са представени разходно-оправдателни документи, видно от които за периода след 2017г. ищецът е заплащал разноските си за електрическа енергия, вода и телефон, както и дължимите за имотите – предмет на разпоредителната сделка данъци и такси, а също и разходи, представляващи данък за МПС, партидата за което е на името на А.И.Т..
Приета е справка от отдалечен достъп до Имотния регистър на АВ, видно от който на 28.07.2021г., т.е. след вписаната искова молба, по която е образувано делото, е налице отбелязване за прехвърлено право на собственост от ответницата на трето за спора лице по отношение на имот пл. № 1745, както и отбелязване, че на 14.07.2021г. ответницата се е разпоредила с имот пл. № 1283. Видно от представен протокол от 28.06.2021г. по гр.д.№ 12796/2019г. на СГС, с който е одобрена спогодба между А.И.Т. и Х.А.Н., имот пл.№ 1745 е разпореден въз основа на сключено между страните споразумение за уреждане на отношенията им, възникнали с подписване на предварителен договор за този имот.
Събрани са и гласни доказателства, както следва:
Изслушан е свидетеля В.К., който указва, че познава А.П. от 2000г.-2001г., тъй като често минавал покрай къщата му, понеже работил в кв. „Драгалевци“ и го посещавал във връзка с работата си. Посочва, че след 2017г. и до 2020г. е ходил в дома му в дните, когато правил разходки по планината Витоша и дори пазарувал заедно с него, като придобил впечатления, че ищецът сам си готвел, понеже никога не е виждал друг човек да му помага в домакинството.
Разпитан е свидетеля Л.Я., която е посочила, че А.П. е бил близък на свекърва й, а след нейната кончина продължила да поддържа отношения с ищеца, който живеел сам. Заявява, че от него узнала за сключения с А. договор, с който А. й прехвърлил имоти срещу задължението й да се грижи за него, което приела положително, тъй като ищецът бил на възраст и така осигурявал грижа за себе си. Признава, че знаела в чия полза е разпоредил имотите, а именно на съседка, която живеела срещу неговия дом на ул. „Мащерка“. Сочи, че когато го посещавала след тази сделка не видяля промяна в дома му, нито е виждала някога да му се носи нещо сготвено и всъщност дори не познава А. и не я е срещала. Указва, че през 2019г. ищецът имал здравословни проблеми, във връзка с което го приели в болница „Св.Екатерина“, където му занесла по негова молба вещи, защото разбрала, че А. не можела да отиде. Посочва, че след изписването му А. сам се прибрал вкъщи, а тя по-късно му купила лекарствата, тъй като А. пак не можела да го обслужи. През м.януари 2020г. два пъти го придружила за контролен преглед, защото нямало кой да му помогне. Заявява, че през периода 2017г. – 2020г. А. сам си пазарувал, а тя му плащала телефона и интернета, като в този период ищецът е искал пари от сина й, но не знаела причината за това.
Разпитан е свидетеля Д.Б., която заявява, че познава страните по делото от дете, защото били приятелки с ответницата и често ходила да си играе при нея, а срещу къщата й бил дома на А.. Уточнява, че дори си играели в двора при ищеца. Сочи, че страните по делото били близки и от А.(А.) разбрала, че през 2017г. А. й прехвърлил имоти, за да се грижи за него. Посочва, че А. все бързала от работа да иде при него, за да му занесе храна и дори я е виждала да му носи каквото е сготвила, брали черешата в двора му, правили компоти и сладка от тях за него. Заявява, че през периода 2017г. – 2020г. е ходила в дома на ищеца с А. около 5-6 пъти, като А. е достъпвала двора и къщата свободно и самостоятелно, защото е имала ключ от там. Пояснява, че през 2020г. отношенията на А. и А. се влошили и той не искал да я вижда и не отговарял на обажданията й.
Изслушан е свидетеля С.И., която посочва, че живее в кв. „Драгалевци“ и познава страните от детските си години, защото живеят двор срещу двор. Уточнява, че когато били деца, А. често била в къщата на А., тъй като в нея живеели сестра му и майка му, които отгледали А.. Знае, че с А. също са близки. Уточнява, че А. й споделила, че А. й прехвърлил имоти срещу „доглеждане“. Заявява, че според нея А. винаги се е грижела за А., дори преди сделката, а след нея я виждала да му носи храна многократно, когато й е ходила на гости. Сочи, че когато А. е бил болен, А. му е пазарувала, което знае от лични наблюдения – ходели заедно да му пазаруват. Пояснява, че когато отишла при А. на Йордановден я заварила разстроена, защото направила кекс на А., но той не я допуснал. Знае, че и впоследствие не я допускал без да знае защо, както и че след това А. започнала да му превежда пари, за да посреща нуждите си, защото смятала това за свое задължение. Изразява мнение, че А. по принцип бил сприхав, конфликтен човек, заради което хората го избягвали.
Съдът,
вземайки предвид събраните доказателствата, прави следните правни изводи:
С договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане едно лице (прехвърлител) прехвърля правото на собственост върху
недвижим имот на друго лице (приобретател), което поема задължението да му дава
издръжка и да полага грижи за него до края на дните му. Договорът е
ненаименован, двустранен и алеаторен, тъй като насрещната
престация е изпълнима в бъдеще, за неопределено време и в неясен изначално
обем. Законът допуска с договор да се прехвърля право на собственост върху имот
и срещу вече положени грижи за приобретателя, но в този случай той губи своя
алеаторен характер и се превръща в комутативен. Съществуването на договор,
който да съдържа и двете характеристики, т.е. да има за насрещна престация
както вече положени грижи, така и такива, дължими в бъдеще, също не е изключен.
В настоящия случай обаче, договорът, с оглед съдържанието му, е с алеаторен
характер. Като такъв, той има социална цел и предназначение - да обезпечи на кредитора по това задължение
социално-битови условия за преживяване, каквито е имал до прехвърлянето на
имота или по-добри. Задълженията на страните по такъв договор са наситени с
нравствено-етични и социално-битови изисквания. Именно тези характеристики на
договора задължават приобретателя да обезпечи непрекъсната и навременна грижа
за нуждите на прехвърлителя, за да живее спокойно и нормално.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора. С оглед разпоредбата на чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват,
признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен
ред. За да възникне потестативното право за разваляне на договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, следва да се докаже
наличието на валиден договор и липса на дължимо поведение от страна на
приобретателя. Доколкото втората предпоставка е отрицателен факт, то достатъчно
е в процеса въвеждането на твърдение за неизпълнение от страна на ищеца
прехвърлител, а в тежест на ответника приобретател е да установи положителния
факт, който го опровергава, а именно, че е изпълнил точно задълженията си
съобразно уговореното.
В настоящия случай, ищецът А.П. твърди, че ответницата А.Т. не е
полагала никакви грижи за него от сключване на договора до завеждане на делото,
както и след това, като единствено е започнала да му изпраща парични средства
чрез пощенски запис, но след образуване на делото, което било с единствената
цел да генерира доказателства, че е изправна страна, каквато не била. Съгласно
установената съдебна практика, точното изпълнение на задължението за издръжка и
гледане е налице, когато приборетателят осигурява ежедневно нуждата от
издръжка, храна и дрехи на прехвърлителя, като полага грижи за неговото здраве,
хигиена и домакинство в онзи обем, срещу който кредиторът се е съгласил да
престира своето право на собственост. Ето защо, задължението за предоставяне на
издръжка и грижи се приема, че е неделимо по естеството си и всяко съществено
неизпълнение от страна на длъжника, поражда правото на кредитора да иска
разваляне на алеаторния договор (Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. №
1313/2009 г., IV г. о., Решение № 163/07.10.2019 г. по гр. д. № 229/2019 г.,
III г. о., Решение № 327/25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г., IV г. о.,
Решение № 863/22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., ІV г. о.). Дали е налице
изпълнение по договора зависи от това какво съдържание са вложили страните с
него. В конкретния случай, договорът съдържа общото посочване, че приобретателят
се задължава да се грижи за прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е водил до сключване на договора. Следователно, от значение за
преценката за изпълнение са нуждите от грижи за кредитора и дали такива са били
предоставяни от длъжника.
При изясняване на спора, съдът анализира събраните гласни
доказателства. Установи се от разпита на свидетелите Д.Б. и С.И., че страните
по договора се познават от години, като ответницата е общувала с ищеца още от
дете, понеже са живеели и понастоящем живеят къща срещу къща. Нещо повече, като
дете ответницата често е пребивавала в дома на ищеца, тъй като по сведение на
свидетеля И.сестрата и майката на прехвърлителя са я отгледали. Създалата се
близост е намерила отражение в уговорката именно А.Т. да се грижи за А.П., като
му осигури нужното, за да води спокоен живот до края на дните си, при
социално-битови условия, с които е свикнал или по-добри. Срещу така поетата
грижа, А.П. е приел да прехвърли на А.Т. два свои незастроени недвижими имоти,
което е сторил на 15.05.2017г. Договорът не оставя съмнение, че е сключен с
оглед бъдеща грижа и издръжка, поради което дали приобретателят се е грижил за
прехвърлителя преди 15.05.2017г. е ирелевантно.
Съдът намери за доказано по делото, че в периода от подписване на
договора – 2017г., до подаване на исковата молба – 2020г., ответницата е
обгрижвала ищеца, като го е посещавала често и му е носила от храната, която
готви за нейното домакинство. Свидетелите Б.и И.са категорични в твърденията
си, че са виждали А. да носи многократно храна на А. и дори да му пазарува,
като свободно достъпвала двора и къщата му, защото имала ключ от нея, както и
че правила това със съзнанието, че е нейно задължение, и го изпълнявала до
м.01.2020г., когато поради влошаване на отношенията им А. отказал комуникация с
А. и не я допускал до дома си. В противовес на тези показания са изявленията на
свидетелите В.К. и Л.Я., които твърдят, че не са виждали друг да се грижи за А.,
да му носи храна, да му чисти или пазарува, но сам А. се справял със всички
тези дейности без помощ. При оценка на събраните гласни доказателства, съдът се
доверява на показанията на свидетелите И.и Б.по съображения, че същите не си
противоречат и излагат една и съща фактическа обстановка, съседи са на страните
по делото и сами познават отношенията им в развитие от детството на А. досега,
тъй като са били преки свидетели на поведението им. И двете сочат, че А. е
имала ключ от къщата и често е ходила там, за да носи храна на А., както и че
са общували по начин, типичен за близки лица – брала черешата в двора, правела
на място сладка и компоти за А., пазарувала му. Що се отнася до свидетелите К.и
Я., съдът намира, че същите, макар да съставляват пряко впечатление, не
обрисуват ежедневието на ищеца в пълнота. Те са посещавали А. и не са
установили да е бил обгрижван от друг, но и двамата признават, че по време на
обявената в страната епидемия от Ковид-19 не са наминавали през него, а от
казаното прозира, че посещенията са били с времетраене, което изключва
наблюдение на ежедневието на А.. В този смисъл, съдът кредитира като пълни и
достоверни показанията на свидетелите И.и Б., които като дългогодишни съседи на
страните в процеса изразяват преки впечатления от техните отношения.
Действително, свидетелят Я.сочи, че е оказала помощ на ищеца, като го
придружила на прегледи при лекар, понеже имал нужда, а нямало друг придружител
и дори му купувала лекарства след изписването му от болница. Само по себе обаче
това неизпълнение не може да отрече поддържаното поведение на приобретателя, явяващо се
изпълнение на договора – често посещаване на прехвърлителя и грижа за неговото
прехранване. Фактът, че ищецът сам е заплащал консумативните си разноски също
не може да обоснове извод за неизпълнение на договора от ответника. От една
страна, договорът не съдържа посочването на конкретни задължения, поради което
не може да се приеме, че ответницата дължи покриването на тези разходи, щом
ищецът е можел сам да ги посрещне. От друга страна, няма данни ищецът да е
изразявал несъгласие с това, че заплаща комуналните услуги за дома си след
прехвърляне на имотите, което е следвало да стори, ако е считал, че такава е
била волята му при прехвърляне на имотите. Тук е мястото да се посочи, че
нуждите на ищеца не се презюмират, а следва да се установят в процеса. Относно
заплатените от ищеца данъци за процесните имоти и за притежаван от ответницата
лек автомобил, то съдът намира, че тези отношения не носят информация относно
изпълнението на алеаторния договор, а касаят други техни отношения, уреждането
на които, при спор, са предмет на друг иск.
За обосноваване на извода, че ответницата е изпълнявала своите
задължения да осигури на ищеца нормален и спокоен живот, какъвто е водил преди
сделката, съдът съобрази и факта, че след влошаване на отношенията им през
м.01.2020г. А.Т. е предприела действия да му осигури парични средства за
посрещане на нуждите му. Видно от приложените 32 броя разписки, същата е
нареждала паричен превод за А.П. чрез „Български пощи“ ЕАД в размер на 200.00
лева месечно. Пощенските записи са редовни и последователни, т.е. чрез тях се
цели да се осигури навременна издръжка за кредитора, за когото реалното
полагане на грижи по друг начин се оказало невъзможно, поради преустановен от
ищеца контакт. За това свидетелстват И.и Б., а по същество твърдението не се
отрича от А.П.. Нещо повече, същият е продължил да не оказва съдействие на
ответника да изпълнява задълженията си по процесния договор, като е отказвал
получаване на паричните преводи. Независимо от това поведение, преводите са
правени регулярно от м.02.2020г. до м.11.2022г., което е непосредствено преди
приключване на устните състезания по делото.
По повод така извършените нареждания е бил повдигнат спор дали
задължението за гледане може да се трансформира в парично такова. Отговорът на
този въпрос е положителен. Изпълнението на задължението за издръжка в натура
изисква съдействието на кредитора. Когато последният не изпълнява това си
задължение, длъжникът, който държи да изпълни, има право да трансформира
задължението си за даване на издръжка в натура в паричния й еквивалент – така в
ТР № 96 от 28.06.1966 г., постановено по гр.д. № 65/66 г. на ОСГК. Нещо повече,
когато кредиторът не дава необходимото съдействие, а длъжникът е изправна
страна, то последният има право да трансформира задължението си от даване на
издръжка в натура в паричния й еквивалент без да чака решение за трансформация
– така в Решение № 178 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2011 г., III г.
о., ГК. Разрешението произтича от разбирането, че неоказването на съдействие от
страна на кредитора не освобождава длъжника от поетите с договора задължения,
защото нуждата му от средства за съществуване, не може да остане
неудовлетворена. Същото разбиране е застъпено и в Решение № 363 от 26.05.2010
г. на ВКС по гр. д. № 756/2009 г., III г. о., ГК, съгласно което при възражение
за неоказано съдействие от страна на кредитора длъжникът при иск за разваляне
на договора ще бъде изправна страна, ако е предоставил парично изпълнение.
По делото бе доказано и това
обстоятелство не е спорно, че след м.01.2020г. страните са били във влошени
отношения и А.П. не допускал А.Т. до дома си. Причината за това не е била
изяснена по делото, но от този момент насетне А.Т. е започнала да превежда
парични средства на А.П. чрез пощенски запис, за което получателят е бил
известяван от оператора. Налице е следователно хипотеза на отказ на кредитора
да приеме изпълнение по договора в натура, поради което насрещната страна не се
е освободила от задължението си, но е престирала по друг допустим начин – чрез
превод на парични суми.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът е изправна страна по
процесния договор, което обосновава извод за неоснователност на иска.
В допълнение е уместно да се отбележи и следното: Размерът на
издръжката като паричен превод не е бил оспорен от ищеца с изявление до
ответника, че счита средствата за недостатъчни. В този смисъл, не са били
събирани доказателства за нуждите на кредитора и степента им на удовлетворяване
с предложеното от длъжника плащане, което по естеството си е допълващо, но не и
заместващо доходите на ищеца, каквото задължение ответникът не може да се
обоснове, че е поемал. Възражението, че ищецът не е приел паричните средства,
защото е следвало да отиде до пощата по време на епидемия, съдът намира за
неоснователно. Ако кредиторът е желаел да изпълни, като окаже съдействие на
длъжника, е можел да стори това, като установи контакт с ответницата, която е
негов съсед.
Съдът отчита обстоятелството, че задължението на длъжника по алеаторния
договор е неделимо и в този смисъл не е възможно частично изпълнение, но в
случая неизпълнението на задължението да придружи прехвърлителя до болница или
да осигури друго лице, не обосновава извод за съществено неизпълнение на
договорното задължение. Да се приеме противното означава, да се даде възможност
на кредитора винаги да иска разваляне на алеаторния договор, ако само в даден
момент и инцидентно не е получил помощ от длъжника, какъвто смисъл не е бил
влаган закона.
Какви са били социално-битовите условия, които ищецът е искал да му се
осигурят от ответника не е доказано в процеса, но няма и данни кредиторът да е
изразявал недоволство от обема и характера на насрещната престация на длъжника
преди подаване на исковата молба.
По разноските
При този изход на спора по делото ищецът следва да заплати на ответника разноските по делото, възлизащи на 4905.00 лева, от които 4905.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение и 5.00 лева такса за издаване на съдебно удостоверение. Адвокатското възнаграждение се присъжда в цялост и не се намалява по направеното от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като същото не се явява прекомерно с оглед цената на иска (245045.30 лев) и минималните прагове на възнаграждение, уредени чл.7, ал.2, т.5 НМРАВ, редакция ДВ бр.68/31.07.2020г., приложим към датата на поемане на защитата. Напротив, възнаграждението е под този праг.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Г.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу А.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД
за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен между А.Г.П. и А.И.Т. на 15.05.2017 г. с Нотариален
акт № 190, том II, рег. № 16406, дело № 340/2017 г. на
Нотариус Р.Д., поради неизпълнение на договорни задължения, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, А.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на А.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4905.00 лева, представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана Троянова)