Решение по дело №1152/2016 на Административен съд - Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

     № 341

 

гр. Пловдив, 08 март 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН  РУСЕВ

 

при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 1152 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

         Образувано е по жалба на „**“ ЕООД, ЕИК ** против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615003797-091-001от 16.12.2015г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив потвърден с Решение № 236 от 19.04.2016г. на изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 68593,19 лв. и е начислена лихва в размер на 28796,24лв. и декларирани, но невнесени по справки-декларации задължения по ЗДДС общо в размер на 8627лв. и лихви общо за 9390,98лв.  

В жалбата се излагат доводи, че РА е незаконосъобразен. Твърди, се че това е така, понеже не са изследвани всички факти и не е извършена обстойна проверка на преките доставчици. Посочено е, че за «**» ЕООД и «**» ЕООД е нарушена  процедурата по чл. 32 от ДОПК при направената насрещна проверка на двете дружества. На следващо място са налице достатъчно доказателства за изпълнение на услугите по фактурите от доставчика на ревизираното лице, а евентуални  проблеми при подизпълнителите не бива са се отрази върху претенцията за данъчен кредит. Все в тази връзка се релевират и обстоятелствата, че процесните доставки са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството-жалбоподател, налице са плащания по тях, както и материално-техническа обезпеченост за извършването им. Като допълнително възражение се релевира обстоятелството, че приходната администрация е направила разширително тълкуване на чл.  70, ал. 5 от ЗДДС. Претендира се отмяна на РА и присъждане на разноски.  

         Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като претендира и юрисконсултско възнаграждение.  

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизията е била възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001615003797-020-001/28.05.2015г. на компетентния за това орган–на­чал­ник сектор при ТД на НАП – Пловдив.  Обра­зуваното ревизионно производство е насочено към установяване на публични за­дъл­жения за данък добавена стойност за пе­риода 01.01.2011г.–31.12.2012г. Срокът на ревизията е бил продължен със ЗВР № Р-16001615003797-020-002 от 04.09.2015г.

 В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад /РД/ от прове­ряващите органи по приходите № Р-16001615003797-092-001/19.10.2015г. Срещу него било депозирано Възражение вх. № К7-57/03.12.2015г. Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.2 от ДОПК, определените за това компетентни органи издали и процесния Ревизионен акт № Р-16001615003797-091-001 от 16.12.2015г.  

 С оглед доказване делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК по делото е представена Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив, от която е видно, че цитираните по горе заповеди и актове са издадени от надлежно овластени за това органи по приходите. 

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Ди­ректора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП. В срока по чл. 155 ал.1 ДОПК е издадено решение № 236/19.04.2016г. на изпълняващ длъжността директор на дирекция „ОДОП“-Пловдив, с което е потвърден ревизионният акт. За доказване на материална компетентност на длъжностното лице е приета по делото заповед № ЗЦУ-58/21.01.2016г. на изпълнителния директор на НАП. Така постановеният от контролния орган в структурата на НАП резултат от обжалването и подаването на жалбата от надлежна страна и в предвидения за това процесуален срок налагат извода за нейната процесуална допустимост.

Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд Пловдив намира за установено следното от фактическа страна:

Ревизиращите органи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за СМР по следните фактури и доставчици: 

 

1. „**“ ЕООД с ЕИК ** - отказан данъчен кредит общо в размер на 44 007,71 лв. по ф-ра № 632/30.08.2011г.; № 633/30.08.2011г. и № 634/30.08.2011г. за данъчен период 01.08 - 31.08.2011 г. с предмет на доставката СМР по протоколи за обект „УМБАЛ **“ Пловдив по ф-ра 632 и за обект ** ** по ф-ри 633 и 634 за полагане на топлоизолационна вата по покриви, демонтажни работи, полагане на облицовка по стени с керамични плочи, бояджийски работи, окачени тавани, железарски работи и други.

На доставчика „**“ ЕООД е извършена насрещна проверка от ТД на НАП Велико Търново, документирана с протокол № П-04000515100947-141-001/09.07.2015г., в хода на която е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. За връчване на искането е приложен текстът на чл. 32 от ДОПК.   

За установяване реалността на фактурираните услуги на ревизираното лице са били връчени две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-16001615003797-040-001/09.06.2015г. и № Р-16001615003797-040-002/28.08.2015г. С тях е поискано да се представят всички документи, касаещи доставките по издадените от доставчика „**“ ЕООД фактури, сключени договори, информация за начина на разплащането по фактурите, данни за подизпълнители, информация за обектите на които са извършени процесните СМР и други, доказващи реалното извършване на услугите. 

От ревизираното лице са представени копия на изисканите фактури, с посочено плащане по банков път и приложени банкови извлечения, приложени протоколи за установяване завършването и заплащането на извършените СМР обр.19, копие на договор от 19.08.2011 г., в който като изпълнител е посочен „**“ ЕООД, а като възложител „**“ ЕООД за извършване на СМР на обект на УМБАЛ „ “ Пловдив, счетоводни регистри, обяснения и други документи. В обяснението са описани фактурите, които са издадени от ревизираното лице на възложителите „**“ ЕООД и „**“ АД, по които доставчик е „**“ ЕООД. От ревизираното лице след издаването на ревизионния доклад е представен договор за изработка от 16.06.2011 г., сключен между него и „**“ АД.

Ревизиращите са установили, че в дружеството-доставчик няма назначени лица на трудов договор за периода на издаване на процесните фактури и не разполага с необходимата кадрова и техническа обезпеченост за извършване на фактурираните доставки на СМР.

2. „**“ ЕООД с ЕИК/ЗТР по Булстат ** - отказан данъчен кредит общо в размер на 12 396,88 лв. по следните фактури: № 264/05.07.2011г.; № 265/06.07.2011г.; № 267/08.07.2011г.; № 269/26.07.2011г.; ф.ра № 270/27.07.2011г., № 271/28.07.2011г. и ф-ра № 272/29.07.2011г., за данъчен период 01.07 - 31.07.2011 г. с предмет на доставката аванс за подравняване, аванс изкоп и основи на ограда, аванс преместване на земни маси на площадка, разбиване на стоманено-бетонови настилки, демонтаж на топлоизолация, демонтаж на алуминиеви конструкции, демонтаж на стълбище, премахване на керамични плочи и други.

На доставчика „**“ ЕООД е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-22220615101454-141-001 /14.07.2015 г. В хода на проверката е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК.  Ревизиращите са установили, че на този доставчик  за периода от 01.04.2011 г. до 31.08.2011 г., е извършена ревизия по ЗДДС, завършила с РА № ********** от 20.01.2012г. Прието е, че фактурираните от „**“ ЕООД доставки не са реално извършени в т.ч. и доставките по издадените от „**“ ЕООД на „**“ ЕООД фактури за м.07/2011 г.  

За установяване реалността на фактурираните услуги от „**“  ЕООД, на ревизираното лице са връчени две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-16001615003797-040-001/09.06.2015г. и № Р-16001615003797-040-002/28.08.2015г., с които е поискано да се представят всички документи, касаещи доставките по издадените от доставчика „**“ ЕООД фактури, сключени договори, информация за начина на разплащането, данни за обектите на които са извършени процесните услуги. От ревизираното лице са представени копия на изисканите фактури с приложени към тях фискални бонове, счетоводни регистри, в които са осчетоводени издадените от „**“ ЕООД фактури. В обясненията ревизираното лице твърди, че фактурираните от „**“ ЕООД доставки на услуги  са за изграждане на ограда на обект – база и за обект „** **“ с възложител „**“ АД. От ревизираното лице след издаването на ревизионния доклад е представен договор за изработка от 16.06.2011 г., сключен между него и „**“ АД.  Относно заплащането са представени фискални бонове за плащане в брой от ЕКАФП от обект - офис в гр. София, **.  От доставчика „**“ ЕООД, след издаването на ревизионния доклад, са представени документи и декларация от управителя на дружеството.

3. „**“ ЕООД с ЕИК/ЗТР по Булстат ** - отказан данъчен кредит общо в размер на 6 484,30 лв. по фактури № 142/03.-02.2012г., № 143/07.02.2012г. и № 63/15.02.2012г., за данъчен период 01.02 - 29.02.2012 г. с предмет на доставката заготовка CN-20 и винтове.

На доставчика „**“ ЕООД е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-16001615101146-141-001/09.07.2015 г., в хода на която е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. За връчване на искането е приложена разпоредбата на чл. 32 от ДОПК. За установяване реалността на фактурираните услуги на ревизираното лице са връчени две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-16001615003797-040-001/09.06.2015г. и № Р-16001615003797-040-002/28.08.2015г., с които е поискано да се представят всички документи, касаещи доставките по издадените от доставчика фактури, сключени договори, информация за начина на разплащането, информация за начина на транспортирането на стоките и документи, доказващи превозът на заготовките и винтовете – пътни листове фактури за закупено гориво, данни за транспортното средство, с което е извършен превозът, информация за лицата, предали стоките и други.  От ревизираното лице са били представени копия на изисканите фактури с приложени към тях фискални бонове, приемо-предавателни протоколи, аналитичен регистър на сметка 301 – доставки, в който са заведени заготовките  и винтове.

4. „**“ ЕООД с ЕИК/ЗТР по Булстат ** - отказан данъчен кредит общо в размер на 5 704,30 лв. по фактури № 67067/29.09.2011г., № 67068/29.09.2011г. и № 67070/30.09.2011г., за данъчен период 01.09 - 30.09.2011 г. с предмет на доставката СМР по акт19, гипскартон и вата.

На доставчика „**“ ЕООД е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-22221015101147-141-001/ 14.07.2015г, в хода на която е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. За връчване на искането е предприета процедурата, регламентирана в разпоредбата на чл.32 от ДОПК. 

При проверка в информационната база данни на НАП ревизиращите са установили, че дружеството-доставчик не е декларирало и включило в дневника за продажбите и в СД описаните в РА фактури с получател „**“ ЕООД. За установяване реалността на фактурираните услуги от „**“ ЕООД, на ревизираното лице са връчени две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-16001615003797-040-001/09.06.2015г. и № Р-16001615003797-040-002/ 28.08.2015г., с които е поискано да се представят всички документи, касаещи доставките по издадените от този доставчик фактури, сключени договори, информация за начина на разплащането, данни за подизпълнители, информация за обектите на които са извършени процесните СМР и други, доказващи реалното извършване на СМР и доставката на гипскартон и вата. Били са представени копия на изисканите фактури с приложени към тях фискални бонове, счетоводни регистри, в които са осчетоводени издадените от „**“ ЕООД фактури. В обясненията ревизираното лице твърди, че фактурираните от „**“ ЕООД доставки на СМР, гипскартон и вата са за обект „Агроаптека“ в гр.** с възложител „**“ ООД. Относно заплащането са представени фискални бонове за извършено плащане в брой от ЕКАФП, нерегистриран в НАП, за обект - офис в гр. София, **. Декларираната от доставчика дейност е търговия на едро с цветя и растения.

По искане на жалбоподателя беше допусната съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на същата вещото лице М.Д. посочва, че фактурите, по които е отказан данъчен кредит са издадени от посочените доставчици. Дружеството-жалбоподател е включило всички фактури в ДДС дневниците за покупки през съответните периоди, освен фактурите на „**“ ЕООД. Данъкът е отразен като задължение към бюджета с изключение на тези, издадени от посоченото дружество. Проследени са плащанията по фактурите. Дадено е заключение, че счетоводството на жалбоподателя е заведено редовно, налице са първични счетоводни документи, които да обосноват счетоводно документиране на стопанските операции, свързани с възложените СМР по съответните договори за строителство.

По делото беше прието и заключение по съдебно-техническа експертиза. В него вещото лице Ст.Ж. след проверка на обектите в гр. **, обект ** маркет **, филиал 103, гр.Пловдив, УМБАЛ“**“, **, фабрика за асамблиране на ел.продукти „Шнайдер“, с.Бенковски, община Марица, селскостопанска аптека със склад на фирма „**“ ЕООД в гр.**, обл.София и складова база на жалбоподателя в землището на гр.Пловдив, Ягодовско шосе. Експертът е дал становище, че СМР като видове и количество са реално изпълнени на място на обекта,като при изпълнението им са вложени реално доставените и описани в приемо-предавателните протоколи и във фактурите строителни материали и заготовки.

Съдът кредитира казаното от експертите по двете експертизи като изготвени професионално и отговарящи на задачите, за които са били допуснати съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.   

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав, намира следното:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 или чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на прекия доставчик, който е издал процесните фактури, отразени в дневниците за продажби и справките-декларации и е начислен данъкът по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ал. 1 от ЗДДС, в процесния случай е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя са обосновани, с установените липси на материална и кадрова обезпеченост на дружествата, изпълнили и фактурирали на „**“ ЕООД спорните доставки. Според легалното определение на чл. 6 от ЗДДС „Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката“, а според чл. 25 ал.1 от с.з., данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

 По фактурите, издадени от „**“ ЕООД. Те са с предмет на доставката СМР по протоколи за обект „УМБАЛ **“ Пловдив по ф-ра № 632/30.08.2011г. и за обект ** ** по ф-ри № 633/30.08.2011г. и № 634/30.08.2011г.за полагане на топлоизолационна вата по покриви, демонтажни работи, полагане на облицовка по стени с керамични плочи, бояджийски работи, окачени тавани, железарски работи.

Оплакването за нарушена процедура по връчване на ИПДПОЗЛ № П-04000515100947-040-001/09.06.2015г. по реда на чл. 32 от ДОПК за този доставчик е основателно. На л.384 по делото е приложено Съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК № П-0400051500947-С32-001 от 17.06.2015г. В документа е посочена дата на поставяне 17.06.2015г. и дата на сваляне 01.07.2015г. По делото липсват доказателства съобщението да е публикувано в интернет. За отбелязване е, че 14-дневният срок по чл. 32, ал. 6 е изтекъл на 01.07.2015г., а на тази дата е свалено съобщението. Последното действие е следвало да стане на 02.07.2015г. след изтичане на пълния срок по посочената разпоредба на закона. Така констатираното нарушение в процедурата не е самостоятелно основание за отмяна на РА в тази част и съдът следва да резгледа спора по същество, но следва да се приемат представените документи от ревизирания субект за надлежно събрани.

Конкретно по същество на спора се установява, че към фактурите са представени приемно-предавателни протоколи, актове обр. 19, като наред с това между страните по делото не е спорно извършеното разплащане по тях, за установяване на което обстоятелство на органите по приходите са представени банкови извлечения и надлежното им счетоводно отчитане при доставчика и жалбоподателя. Това обстоятелство се потвърждава от заключението на ССЕ. Всъщност посредством ангажираните от жалбоподателя и доставчика писмени доказателства, всеки един от тях на практика е потвърдил и наличието на търговски отношения помежду им и осъществяването на доставката.

Каза се, че по делото са налични приемно-предавателни протоколи и протоколи обр. 19 за установяване завършеност на СМР, както и фактури, всички двустранно подписани. Същите са сторени между „**“ ЕООД и „**“ ЕООД в изпълнение на договор за изработка от 22.06.2011г. Налице по делото са хронология на с-ка 499, оборотна ведомост на „**“ ЕООД за периода 01.08.2011г. до 31.08.2011г., извадка за състоянието на с-ка 4532/кредит/ за същия период/, с-ка 703, с-ка 204, дневник за продажбите за м. август 2011г., както и граждански договори с лица, които са осъществявали конкретните строителни дейности. Представени са също Протокол № 1, 2 и 3 за установяване завършването и заплащането на СМР към 30.08.2011г. В крайна сметка същественото е, че са издадени фактури, които отговарят на всички изисквания на ЗСч, поради което следва да се приеме, че се ползват с предвидената в същия доказателствена сила, и която преценена в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, обосновава извод, че на датата на съставянето им се е престирала дължимото материално благо, т.е. пряката доставка е доказана, съответно обективирано е извършването и приемането на услугите по всеки един първичен счетоводен документ. 

За доказване осъществяването на дължимите услуги по делото са представени необходимите документи, за да бъдат признати като осъществени. Няма пречка да се приеме, че услугите са извършени от дружеството „**“ ЕООД. Събраха се доказателства и от съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза за това, че сградите са изпълнени и описаните материали са вложени на място, така както са посочени в съставените фактури и придружаващи ги документи.

Същественото в случая е наличието на нужните строителни книжа, удостоверяващи законовото развитие на дейностите предшестващи и съпътстващи един строеж, както и издаването на съответните фактури за осъществените услуги с получател ревизираното лице, настоящ жалбоподател. Налице е съответствие в посочените отделните видове СМР и договореното, за което са представени и съответните приемно-предавателни протоколи. Констатирано е на следващо място и разплащане по фактурите.

При така представените доказателства за осъществени СМР – посредством акт обр. 19, установената възможност на доставчика да го извърши, както и констатираните плащания, преценени в своята съвкупност налагат извода за реалност на процесната доставка. Наличието или липсата на кадрова обезпеченост у изпълнител, при наличието на редовно съставени протоколи за строителство, акт обр. 19, не може да бъде основание за направата на извод, че фактурираните СМР не са реално осъществени.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фактури, издадени от прекия доставчик „**“ ЕООД, удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 ал.1 и чл. 9 ЗДДС, надлежно документирани с първични счетоводни документи, и осчетоводени на база същите, респ. по всяка една от тях данъкът е начислен при настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДДС, което води до извода за надлежно възникнало право на данъчен кредит за получателя и за неправилно постановен отказ на същото на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

По сходни мотиви съдът намира обжалвания РА за незаконосъобразен и в частта му по установяванията по фактури, издадени от доставчика „ **“ ЕООД, а именно фактури: № 264/05.07.2011г.; № 265/06.07.2011г.; № 267/08.07.2011г.; № 269/26.07.2011г.; ф.ра № 270/27.07.2011г., № 271/28.07.2011г. и ф-ра № 272/29.07.2011г. с предмет на доставката аванс за подравняване, аванс изкоп и основи на ограда, аванс преместване на земни маси на площадка, разбиване на стоманено-бетонови настилки, демонтаж на топлоизолация, демонтаж на алуминиеви конструкции, демонтаж на стълбище, премахване на керамични плочи. За отбелязване е тук, че органите по приходите са направили изводите си за липса на доставка и въз основа на издаден ревизионен акт на доставчика № **********/20.01.2013г.         Приходните органи са достигнали до този извод без да са направили проверка на всички факти и обстоятелства, които са релевантни за данъчното облагане на ревизирания субект, включително фактически не са подложили на проверка и контрол находящите се в доставчика първични и вторични счетоводни документи по доставките, по които лицето е било изпълнител, без което на практика не биха могли да достигнат до цитираните по-горе изводи. Тези задължения на данъчните органи произтичат от установените в чл.3 и чл.5 ДОПК основни начала за обективност и служебно начало. Несъмнено, подобно третиране противоречи на принципа на установяване на обективната истина и препятства постановяването на правилно решение по спора. Отделно от това по този начин се нарушава и целта на закона и принципите за ДДС – а именно данъкът става кумулативен и тежестта му се пренася върху стопанските субекти.

По делото са събрани доказателства за реалното осъществяване на доставките по спорните фактури. Приет е договор за изработка от 22.06.2011г., приложение № 1 „Архитектура“, дневни отчети от касовата книга на „**“ ЕООД, СД за ДДС за периода, уведомление за приемане, протоколи, плащания към НОИ, договори с персонала и документи, доказващи притежаване на специфични знания и умения за упражняване на определена дейност, оборотна ведомост за периода, синтетични аналитични сметки, разчети със социално осигуряване, разчети за данък за данък ДФЛ, както и аналитична сметка 302,411,401,402,412. По време на ревизията е представена декларация/л.248/ от управителя на дружеството-доставчик, че поради прекратяване на дейността на фирмата има затруднения да се бъде открита на посочения адрес, но при необходимост ще съдейства при предоставяне на документи.

Въз основа на целокупната преценка на събраните доказателства и от заключенията на ССчЕ и СТЕ съдът е на становище, че констатацията в РА за фактурите от „**“ ЕООД не е доказана и той ще следва да се отмени. 

По отказа на данъчен кредит по фактури „**“ ЕООД - с № 142/03.02.2012г., № 143/07.02.2012г. и № 63/15.02.2012г. с предмет на доставката заготовка CN-20 и винтове. И тук констатацията на ревизиращите за отказ на претендирания данъчен кредит е базирана на липса на кадрова и материална обезпеченост на изпълнителя да осъществи фактурираните сделки.

Оплакването за нарушена процедура по връчване на ИПДПОЗЛ № П-16001615101146-040-001/09.06.2015г. по реда на чл. 32 от ДОПК за този доставчик е основателно. На л.441 по делото е приложено Съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК № П-16001615101146-С32-001 от 18.06.2015г. В документа е посочена дата на поставяне 18.06.2015г. и дата на сваляне 03.07.2015г. По делото липсват доказателства съобщението да е публикувано в интернет. Така констатираното нарушение в процедурата не е самостоятелно основание за отмяна на РА в тази част и съдът следва да резгледа спора по същество, но следва да се приемат представените документи от ревизирания субект за надлежно събрани.

Съдът не споделя това становище на органите по приходите. По делото има събрани достатъчно доказателства, които да оборят изводите в обсъжданата част на РА. Безспорно е установено разплащането по фактурите, в подкрепа на което се намира справка на с-ка 501 на доставчика за периода от 06.03.2012г. до 08.03.2012г. В обяснението на управителката на «**» ЕООД е посочено, че разплащането е станало през месец март 2012г. и стоката е била дадена на едномесечно разсрочено плащане. Приложени са копия от инвентарна книга и товарителници, приемо-предавателни протоколи и от обяснението на Хубенова става ясно, че транспортът е осъществен за сметка на доставчика. Така също доставчикът е ангажирал доказателства за наличието на наето помещение, в което е осъществявал дейността си, видно от договор за наем от 01.12.2011г. Представена и също и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2012г.

Въз основа на целокупната преценка на събраните доказателства и от заключенията на ССчЕ и СТЕ съдът е на становище, че констатацията в РА за фактурите от „**“ ЕООД не е доказана и той ще следва да се отмени.

По същите мотиви, както горните доставчици, следва РА да се отмени и в частта му по констатациите по „**“ ЕООД за отказан данъчен кредит общо в размер на 5 704,30 лв. по фактури № 67067/29.09.2011г., № 67068/29.09.2011г. и № 67070/30.09.2011г. с предмет на доставката СМР по акт19, гипскартон и вата.

Основателно е оплакването в жалбата, че изводите на ревизиращите за  недоказана реалността на процесните доставки от страна на преките доставчици „**“”ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД и „**“ ЕООД са неправилни и некореспондиращи с доказателствата. Съдът е на становище, че въз основа на установените по делото факти и след обсъждане всички събрани доказателства следва да се приеме за доказано, че спорните доставки са реално осъществени от сочените доставчици. От изпълнителя са представени фактури, които са отразени в счетоводството му, договори и протоколи за извършени СМР. Липсата на доказателства за материална и кадрова обезпеченост на изпълнителя, не може да обоснове извод за липса на облагаема доставка, когато са налице доказателства за реалността на преките доставки - фактури, договори между ревизираното лице и дружествата-доставчици за извършване на СМР, двустранно подписани приемно-предавателни протоколи и протоколи обр. 19 за установяване завършеност и изплащане на натурални видове СМР. По делото е установено по несъмнен начин( а това не се и оспорва от приходната администрация), че обектите са изпълнени. За реалното извършване на посочените СМР свидетелстват и наличните строителни книжа, като това е установено и от заключението по СТЕ.

         Неоснователно е застъпено становище от ответната администрация, че ревизираното дружество е следвало да докаже присъствието на работници на строителния обект, както и да представи доказателства за закупуването и транспорта на вложените в СМР материали. Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице (решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз). В конкретния случай в РА не се съдържат констатации за извършени данъчни измами, а за липса на реалност на доставките на услуги от „**“”ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД и „**“ ЕООД и неправомерност на начисляването на данъка от тези доставчици, което рефлектира върху възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по  фактурата, но на практика се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани и обсъждани обективни данни и не е направена съответната правна квалификация. В същото решение СЕС тълкува, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС.
Това следва пряко от диспозитива на тълкувателно приложимото поради сходство на фактическия състав Решение на СЕС от 06.09.2012г. по дело С -324/11 год., според т.2 и т.3 от който: „Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък дърху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени.” В този аспект следва да се съобрази и изложеното в Решение на Съда на ЕС от 13.02.2014г. по дело С - 18/13, в което отново се подчертава необходимостта националният съдия да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че „обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане.”

При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право.

Отделно от това в същия този акт Съдът на Европейския съюз изрично е от­бе­лязал и че данъчната администрация “не може по принцип да изисква от данъч­но­задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от ед­на страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с кои­то се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено ли­це, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги дос­тави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се уве­ри, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или изма­ма, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение”, доколкото имен­но “данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необ­хо­димите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъч­но­за­дължено лице”, като именно “държавите членки следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи (вж. Решение от 17 юли 2008г. по дело Комисия/Италия, C‑132/06, Сборник, стр.  I‑5457, точка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jóźwiak, Orłowski, C‑188/09, Сборник, стр. I‑7639, точка 21)” и че “като на­лага на данъчнозадължените лица изброените в точка  61 от настоящото реше­ние изиск­ва­ния – при чието неизпълнение може да бъде отказано право на прис­па­дане, - данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоред­би, собст­ве­ните си контролни задължения върху данъчнозадължените лица”. Т.е. следва се изводът, че в конкретната хипотеза не само, че данъчната ад­ми­нистрация не е доказала каквото и да е участие в данъчна измама от реви­зи­рания субект, не само че не установи наличието на обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извърш­ва­не­то на такава от някой от преките му доставчици или от предходни такива, а и пос­ред­­ством конкретната практика, която всъщност изисква ревизираното лице да доказва т.нар. “кадрова, техническа и материална обезпеченост”, транспортът на стоките и прочие, за да му признае правото на данъчен кредит,  всъщност е прехвърлила вър­ху данъчния субект собствените си задължения за контрол върху данъчно-задъл­жените лица, при които положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с процесния РА.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­­­­­тури удостоверяват осъществена облагаема дос­та­вка по смисъ­ла на чл.9 ал.1 от ЗДДС, надлежно документи­ра­ни с първичен сче­то­во­де­н до­ку­мент, и осчетоводени на база същия, по които е начислен пра­во­мер­но да­нък, и които фор­мират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС и така постановения отказ следва да бъда отменен.

В частта по декларирани, но невнесени по справки-декларации задължения по ЗДДС общо в размер на 8627лв. РА е законосъобразен, както и определените лихви за забава в общ размер на 9390,98лв.

От страните е направено искане за присъждане на разноски, поради изхода на делото такива следва да бъдат присъдени. На, жалбоподателя съразмерно на уважената част от жалбата, следва ответникът да заплати 8022лв. , а на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер 589лв. съразмерно на отхвърлената част от жалбата. 

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд-Пловдив,      I отделение, XVIII състав на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,

 

                                           Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ по жалба на „**“ ЕООД, ЕИК ** Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615003797-091-001 от 16.12.2015г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив потвърден с Решение № 236 от 19.04.2016г. на изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 68593,19 лв. и е начислена лихва в размер на 28796,24лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останала й част.

         ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „**“ ЕООД, ЕИК ** сумата в размер на 8022 /осем хиляди двадесет и два/ лева разноски по водене на делото съразмерно на уважената част от жалбата. 

ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК ** да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 589/петстотин осемдесет и девет/ лева съразмерно на отхвърлената част от жалбата. 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: